Р Е
Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна,
………….2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ
състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с
участието на прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдията
СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 828 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Г.С.Г.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, чрез
адв. В.М. и адв. Ц.Л. – АК Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, обективно
кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, понесени при пребиваването му в следствения арест в гр. Добрич в периода
01.08.2017 год. до 31.07.2018 год. за сума в размер на 10 000 лв. и иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени при пребиваването му
в следствения арест в гр. Добрич в периода 30.06.2020 год. до 31.12.2020 год.
за сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/. Претендират се и законни лихви
върху претендираните суми от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба се поддържа, че Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ не е осигурила условия за
поддържане на физическото и психическо здраве на задържаните, неоказана
адекватна и навременна медицинска грижа, липса на дневна светлина, липса на
свеж въздух, липса на извеждане на престой на открито, липса на течаща вода и
тоалетна, липса на необходимата площ в спалното помещение, пряко довели до неимуществени
вреди, изразяващи се в здравословен проблем с очите и зъбите, липса на апетит,
безсъние, апатия, чувство на безсилие, гняв, уязвимост, безпомощност,
незащитеност, накърняване на човешкото достойнство, негативно отражение върху
емоционалния живот.
Посочва, че в спалното помещение нямало
дневна светлина, достъп до свеж въздух, вентилацията не работела, през летните
месеци температурата достигала до 50 градуса, което не му позволявало да спи и
да диша нормално. Твърди, че от условията в спалното помещение се чувствал
замаян, слаб и изтощен. Навежда доводи, че осветлението било осигурено от една
крушка, която светлина била слаба, поради което се увредило зрението му при
опити да чете. Ищецът посочва, че преди това не е имал проблеми с очите. Сочи,
че се появили проблеми и със зъбите, като изпитвал изключителни болки и терзания,
като е ходил на преглед в ареста, за да съобщи за проблема, но не са му
обръщали внимание. Твърди, че се принудил сам да извади болния си зъб. Навежда
доводи, че в спалното помещение били настанявани и други задържани под стража, поради
което площта от 4 кв.м. необходима за едно лице, била многократно нарушена. Посочва,
че спалното бельо, матрака, били пълни с дървеници, поради което не можел да
спи и станал раздразнителен. Сочи, че спалното бельо се сменяло веднъж на
два-три месеца. Навежда доводи, че не били осигурени разходки на открито, като
в спалното помещение нямало течаща вода и тоалетна. Когато ищецът искал да
посети тоалетна, трябвало да иска разрешение и да чака да му отключат, за да
отиде до общото санитарно помещение.
Изтъква, че нарушаването на правата и
претърпените негативни преживявания, са в пряка причинна връзка с
незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията на Арест в гр. Добрич. Във връзка с горното ищецът претендира
обезщетение в размер на 10
000 лв. /десет хиляди лева/ за периода от 01.08.2017 год. до 31.07.2018 год. и
обезщетение в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ от 30.06.2020 г. до 31.12.2020
г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 36 от ЗАдв.
Ответната страна – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, в депозиран чрез процесуален
представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Като доводи за неоснователност на исковете, ответникът сочи липса на
установено неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира
отговорността им. Обръща се внимание, че правното и фактическото положение на
лишените от свобода, вкл. и на ищеца е свързано с ограничения, които са пряк
резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление, като
на всички лишени от свобода се осигуряват оптимални условия при изтърпяване на
наложеното наказание при пълно съобразяване с режимни и личностни особености.
Изтъква се, че от представените по делото доказателства се установява, че
действията на служителите на ответника през процесния период са били
законосъобразни и съобразени с характера на институцията. Искането е да се
отхвърлят исковете, като се претендира присъждане в полза на ответника на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за частична основателност на исковата претенция. Пледира,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, че на ищеца по време на
престоя му в Ареста в гр. Добрич не са били осигурени достатъчно жилищна площ,
достъп до дневна светлина и проветряване, както и престой на открито. Посочва,
че подобно поведение на ответната страна нарушава разпоредбите на чл. 42, ал. 4
от ЗИНЗС, както и на чл. 20, ал. 2 и чл. 276, ал. 1 от с.з. Излага твърдение,
че в останалата част исковите претенции са недоказани. Изразено е становище, че
в частта, с която исковете са основателни, претенциите следва да бъдат уважени
по справедливост, като размерът на предявения иск е твърде завишен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа
страна следното:
Видно от справка рег. № 1218/15.07.2021 г.
на Началника на РСИН (л.76-79) ищецът е пребивавал в Ареста гр. Добрич от
11.08.2017 г. до 19.04.2018 г., като по делегация от Затвора-Варна Г. е
пребивавал в Ареста гр. Добрич и за периода от 19.04.2018 г. до 31.07.2018 г.
На 27.07.2018 г. Г. ***. Посочено е в справката, че Г. е пребивавал в Ареста
гр. Добрич от 01.07.2020 г. до 31.11.2020 г., като на 31.11.2020 г. е преведен
в Затвора-Варна. За времето от 31.11.2020 г. до 31.12.2020 г., Началника на
РСИН е посочил, че няма данни лицето да е пребивавало в Ареста гр. Добрич.
В справката е посочено, че дезинсекция е
извършвана на 02.08.2017 г., 22.08.2017 г., 23.01.2018 г., 15.03.2018 г.,
20.04.2018 г., 21.05.2018 г., 30.07.2018 г. с препарати – Атрацид, Айкън, Айкън
и Провента, Солфак, като начина на обработка е пръскане с помпа от специалист
от фирмата. Отбелязано е, че дезинфекция и дератизация се осъществява от фирма
определена от ГД „ИН“, като дезинсекция се извършва шест пъти годишно, а
дератизация – два пъти годишно. Посочено е, че дейностите по дезинсекция
включват обработки срещу хлебарки, мравки, бълхи, молци, комари, дървеници,
дрешни въшки и др. в работните помещения на административно-битовите сгради,
обектите с обществено предназначение, както и обработка на постелен инвентар и
дрехи. Посочено е, че дейността по дератизация включва обработки срещу гризачи
в работните помещения на административно-битовите сгради, обектите с обществено
предназначение. Началника на РСИН посочва, че на вратите на всички помещения са
направени отвори с метална решетка, достъпа на слънчева светлина е през тях,
като външните прозорци са отделени от вратите на помещенията от арестния
коридор. Монтирана е вентилационна система по дължината на арестния коридор над
вратите на килиите. Отворите за проветрение са монтирани над вратата на
килиите, вкопани в стената, с метална предпазна решетка. Посочено е, че
помещенията, в които Г. е бил настаняван нямат санитарен възел, като ползването
на същия се осъществява покилийно, като се спазва принципа за не отваряне на
две килии едновременно. Отбелязано е, че ареста не разполага с техническа
възможност за изграждане на каре за разходка на открито и поради тази причина
не се провежда престой на открито. От справката се установява, че ищецът за
част от исковия период е бил настанен в спално помещение № 3 с Е.Г. Т. и Х.О.Х..
В спално помещение № 7 за част от исковия период ищеца е бил настанен с А. И., Е.М.,
Ф.Ф.. В спално помещение № 6 за част от исковия период ищецът е бил настанен с Ф.Ф.,
Е.М., И.К., Л.К., Д.Д.. В спално помещение № 1 е бил настанен с Н. И., С.Н., в
спално помещение № 13 е бил настанен с Р.Г., Е.М., И.А., А.Й.. В спално
помещение № 1 ищецът е бил настанен със С.Х., в спално помещение № 4 с Д.А., К.Щ.,
в спално помещение № 8 с И.В., Н. Н.. В спално помещение № 8 ищецът е бил
настанен с А.А., в спално помещение № 7 е бил настанен с И.И. и за друг период
в същото спално помещение с И.И..
За установяване на обстоятелства свързани
със съществото на спора, по делото е разпитан при условията на видеоконференция,
в процесуалното си качество на свидетел Е.И.М., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора-Белене. Същият установява с показанията си, че е бил в
Ареста гр. Добрич през 2017-2018 г., като е бил в една килия с Г.Г.. Заявява,
че килията е била мизерна, имало е дървеници, посочва, че са се изхождали в
туби. Дава показания, че в килията не е имало дневна светлина, нямало е
прозорци, не се е виждало дали има вентилатор. Заявява, че не са ги извеждали
навън, веднъж на три месеца са сменяли спалното бельо. Според показанията, Г.
сам си е извадил зъба, след което се е почувствал зле, не се е хранил една
седмица, като е говорил с началника, но не са му обърнали внимание.
За установяване на обстоятелства свързани със
съществото на спора, по делото е разпитан при условията на видеоконференция, в
процесуалното си качество на свидетел И.Д.И., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора-Варна. Същият установява с показанията си, че през 2020 г. е в
едно спално помещение с ищеца в Ареста гр. Добрич. Дава показания, че в
спалното помещение е имало дървеници, не е имало маса, столове, шкафове, място
за сядане. Твърди, че Г. е бил с инсулт и никой не му е обръщал внимание.
Заявява, че в спалното помещение няма санитарен възел, както и течаща вода,
дневна светлина. Не е имало достъп на свеж въздух, не знае да е имало изградена
вентилация, както и да е работила такава. Посочва, че не са ги извеждали на
каре, само са излизали, докато си вземат обяда. Дава показания, че са им
осигурявали спално бельо, но са били в дървеници. Заявява, че Г. е бил зле,
оплаквал се е от време на време, но Началника и старшините не са му обръщали
внимание.
Показанията на свидетелите са еднопосочни
с представените от ответника писмени доказателства. Не са оспорени от ответника
по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК
съдът ги кредитира като обективни и достоверно дадени.
По искане на ищеца по делото е изискана от
ответника и представена от същия заверени копия на протоколи за дезинфекция –
л. 80-91, ведно с амбулаторните дневници на медицинския център на Затвора -
Варна в двата процесни периода - л. 91-105.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Исковата
претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, която въвежда специална
отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС
въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 240 ЗИНЗС разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража,
доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. При така разписаните изисквания
органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража", са длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 ЗИНЗС подходящи
условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на
правата и достойнството им.
Прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват на основание чл. 12
от ЗИНЗС от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал.
1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". В този смисъл отговорността на ответника
произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде извършвана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Съгласно чл. 285, ал. 2, предложение второ
ЗИНС, Административен съд – Варна е родово и местно компетентен да разгледа
спора.
По основателността на иска съдът приема
следното:
Според специалната разпоредба на чл. 284,
ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни
елементи: 1/ нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен
административен акт, фактическо действие или бездействие; 2/ настъпили вреди за
ищеца и 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Съобразно критериите, установени в
практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 ЕКПЧ, които са
приложими и при преценката за наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за да бъде
квалифицирано едно отношение като нарушение на забраната за нечовешко или
унизително отношение, първо, то трябва да достигне минимално ниво на суровост,
така, че да доведе до действителна телесна повреда, силно физическо или
психическо страдание. Второ, тези страдания и унижения трябва да надхвърлят
неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщи на самото лишаване от
свобода, като при преценката следва бъде приложен цялостен подход към условията
на изтърпяване на наказанието и бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие,
като се има предвид, че финансовите и логистични затруднения на държавата да
осигури условия, които не водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат
да изключат или намалят нейната отговорност.
В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според втората алинея на тази правна норма за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона не е
изчерпателно, а е примерно.
Ищецът претендира вреди, резултат от
лошите битови и санитарно - хигиенни условия в спалното помещение в ареста в
град Добрич. От събраните по делото доказателства се установява, че тези вредни
условия са се изразявали в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на
естествена светлина и проветрение, липса на възможност за двигателна активност
и престой на открито, неосигуряване на вентилация в килията, медицинско
обслужване, липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и
течаща вода, наличие на дървеници и хлебарки в килията.
По отношение ареста в гр. Добрич, вкл.
конкретно и за помещенията, в които е пребивавал ищецът, са налице еднопосочни
доказателства за незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията на
ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а и от приетата като
доказателство справка от ответника, се установява, че престоят на ищеца през различни
периоди от посочените в исковата молба е бил в условията на недостатъчна
жилищна площ. Спални помещения с № 1, 3, 4, 6, 7, 8 са еднотипни с площ 4.93
кв.м., спално помещение № 13 е с размери 9 кв.м. Видно от справката се
установява, че ищецът е бил в спално помещение № 3 с още едно лице задържано
под стража, като за определен период от време са били настанени и три лица в
спалното помещение. Площта на спално помещение № 3 е 4.93 кв.м., което е
недостатъчно за две лица. В спално помещение № 7 ищеца през различни периоди от
време едновременно е пребивавал с още трима задържани под стража. Площта на
помещение № 7 е 4.93 кв.м. В спално помещение № 6, което също е с площ 4.93
кв.м. ищеца е бил настанен едновременно с още трима задържани под стража. В
спално помещение № 1, което е с площ 4.93 кв.м., ищеца е бил настанен с още две
лица задържани под стража. В спално помещение № 4, което е с площ 4.93 кв.м.,
ищецът е бил настанен с още двама задържани под стража. В спално помещение № 8,
което е с площ 4.93 кв.м., ищецът е бил настанен с още двама задържани под
стража. С оглед цитираната площ на спалните помещения и пребиваването в нея с
други лица минималната жилищна площ, с която ищецът е разполагал, е под 4 кв. м.,
което е в противоречие с чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а е налице и изрично
писмено изявление от РС "Изпълнение на наказанията" в Добрич, че в
сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито поради липса на техническа възможност за това, което е в нарушение на
изискването по чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. чл. 256, ал. 1 ЗИНЗС.
Не е спорно и това, че килиите в ареста не
разполагат с прозорци, които да осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух
и естествена светлина за настанените в тях, а изкуствената светлина е била
изключително слаба, с което не е спазен чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС.
През процесния период спалните помещения в
ареста са били пълни с дървеници и хлебарки. Вярно е, че администрацията в
ареста е третирала спалните помещения със специални препарати, но очевидно това
не е било достатъчно за изпълнение на задължението за осигуряване на добри
хигиенни условия.
Няма спор по делото, че килиите в ареста
по онова време не разполагат със санитарен възел и течаща вода, което е в
нарушение изискването по чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, съгласно което в заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява
в спалните помещения, както и на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС за
осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на задържаните лица.
Наличието на изградена организация и график за покилийно ползване на общата
баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването санитарният възел да
е разположен в самите спални помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2
ЗИНС.
Всички тези обстоятелства в своята
съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Липсата на вода за елементарни нужди
винаги води до накърняване на човешкото достойнството. Невъзможността да се
поддържа лична хигиена в условията на ограниченията, наложени от режима на
изтърпяване на наказанието, в среда, в която живеят и други лица със същата
лоша хигиена, винаги е съпътствано с чувство на дискомфорт, психическо
натоварване, непълноценност, гняв, малоценност, тревожност и за това не са
необходими нарочни доказателства, като в случая дори са налице такива.
Неоснователно е възражението на ответника,
че неосигуряването на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не води до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за ищеца, защото те се
презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Освен това, по делото чрез
свидетелските показания, се установява безспорно, че ищеца се е чувствал зле,
оплаквал се е на Началника на ареста и на надзирателя, но не са му обръщали
внимание. Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е
бил настанен ищецът в изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража", са били различни от твърдените в исковата молба, което той не
само, че не е сторил, а и е признал с изпратените от него справки. В този
смисъл следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка
причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания,
съответно влошено здравословно състояние.
Неимуществените вреди са вреди, които по
своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и
се изразяват в причинени душевни болки и страдания. Безспорно недостатъчната
жилищна площ, липсата на санитарен възел в килиите, не осигуряването на
постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на свеж въздух и възможност
за проветрение, не осигуряването на пряк достъп на естествена светлина и
нормално изкуствено осветление, лишаване на задържаните под стража от извеждане
на открито, наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения, не
осигуряване преглед при зъболекар, нарушаващи нормалния нощен сън и създаващи
физически дискомфорт, не отговарят на критериите за хуманна среда и са се
отразили негативно в личната сфера на ищеца. Към това се добавя и влошаването
на здравословното състояние на ищеца в резултат на нехигиенните условия, следствие
и от липсата на течаща вода и санитарен възел, невъзможност да излиза на
открито. Изложеното от ищеца в исковата молба се потвърждава, както от
разпитаните свидетели, така и от справките на РСИН – Добрич. В ареста по време
на процесния период не е имало никакви елементарни условия.
Основателна е и претенцията на ищеца, че
администрацията на Арест гр. Добрич не е осигурила медицинско обслужване,
изразяващо се в не осигуряване на преглед при зъболекар. Този извод се
потвърждава от свидетелските показания на разпитания свидетел – Е.М., който
заявява, че Г. сам си e извади.
зъба, след което една седмица не e ял, като преди това е уведомил за това Началника на
ареста. В случая не е бил осигурен
преглед при зъболекар, независимо, че ищецът се е оплаквал на Началника, което
го е принудило сам да извади зъба си. Следователно, униженията и трудностите,
които е понесъл ищецът са надвишили неизбежната степен на страдание и са пряко
свързани с неизпълнение на задължения от страна на затворническата администрация,
т. е. налице е и причинно следствена връзка между твърдяното бездействие и
претендираните вреди.
С оглед горното, от събраните писмени и
гласни доказателства, се налага изводът, че неблагоприятните условия на
задържане са причинили душевни страдания, потиснатост и мъки на Г., като са
увредили психическото, емоционалното и физическото му здраве. Като не е
изпълнил административното си задължение да осигури на ищеца елементарни битови
и хигиенни условия при престоя му в ареста, ответникът е нарушил признатите на
задържания права по чл. 3 от ЗИНЗС, което се явява условие за обезщетяване на
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Неоснователна
е исковата претенция в частта за вреди по отношение на твърденията за липса на
осигурени медицински грижи за здравето на Г. в Арест гр. Добрич. Безспорно от
представените доказателства пред съда – Бланка за вторични медицински прегледи,
се установява, че Г. е бил преглеждан от лекар/медицински фелдшер 45 пъти. От
приложения Амбулаторен лист/л.97/ се установява, че същият е бил прегледан на
27.09.2017 г. от лекар специалист – вътрешни болести. В този смисъл са налице
данни, че на Славов му е била оказвана медицинска помощ в Арест гр. Добрич.
Обстоятелството, че по време на престоя си в Арест гр. Добрич, Г. е бил
прегледан 45 пъти, сочи за едно изключително адекватно отношение на
администрацията на затвора и на лекаря/медицински фелдшер към здравето на
лишените от свобода. Същевременно така установяващото се от посочените
доказателства, опровергава твърденията на Г., че не са му осигурили медицински
прегледи, поради което е бил лишен от медицинска помощ. Следва да се съобрази и
че регламентираният от законодателя ред за достъп на лишените от свобода до лекар
при нужда (например задължението на затворническата администрация да осигури
преглед от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването на желанието
на лишените от свобода в дневника) е изключително по-улеснен и благоприятен, в
сравнение с възможностите за достъп до медицинска помощ на гражданите, нелишени
от свобода.
По
отношение отделните периоди:
Според
разписаното от закона и с оглед събраните доказателства настоящият състав
приема, че ищецът е постъпил в ареста в гр. Добрич на 11.08.2017 г. и е
пребивавал до 26.07.2018 г. включително. След това е постъпил
отново на 01.07.2020 г. до 31.11.2020 г.
При
така приетите периоди, предвид липсата на доказателства за пребиваване в Ареста
гр. Добрич, искът се явява недоказан за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017 г.,
периода 27.07.2018 г. – 31.07.2018 г., периода 30.06.2020 г., периода
01.12.2020 г. – 31.12.2020 г.
Предвид периодите на привеждане в ареста и
датата на подаване на исковата молба, основателен и доказан се явява искът за
периодите от 11.08.2017 г. до 26.07.2018 г. и от 01.07.2020 г. до 31.11.2020
г., т. е. за 503 дни. В справката на Началника на РСИН е посочено, че ищецът е
пребивавал в Ареста гр. Добрич до 31.11.2020 г., но предвид факта, че месец
ноември има 30 календарни дни, то съдът приема, че същият е пребивавал до
30.11.2020 г.
При доказаност на извършено от затворническата
администрация нарушение на чл. 3 ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди в
правната сфера на ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между нарушението и вредите, се предполага до
доказване на противното – арг. от чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.
Несъмнено битовите и санитарните условия в
ареста в гр. Добрич са изключително лоши, в какъвто смисъл е и изявлението на
представителя на прокуратурата. Тези условия са несъвместими с критериите за
нормална жизнена среда и надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на
задържането. Твърдението на процесуалния представител на ответника в писмения
отговор, че на ищеца са осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с
личностните му особености, беше опровергано по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Спорното отношение несъмнено попада в обхвата на чл. 3
ЕКПЧ. Условията в ареста в гр. Добрич през процесния период излизат извън прага
на строгост по чл. 3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, поради което ищецът следва да бъде овъзмезден за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Справедливостта като критерий за определяне на паричен еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това тя не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни
характеристики, установени по делото. При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и
начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението за неимуществени вреди е да поправи претърпяната лична болка и
страдание. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е
бил поставен ищецът, са съществували трайно и пълно през целия период на
престоя му в ареста и се характеризират с негативно влияние върху състоянието
му, като се засегнали най – вече и физическото му здраве. Преживените
ограничения и лишения в ареста са били травмиращи за задържания заради
унизителния им характер.
Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени обаче не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с
общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът, като съобрази всички тези
доказателства, в тяхното единство и съвкупност, както и периода на престой в
ареста, естеството, трайността и интензитета на търпените негативни последици,
отражението им върху психиката и здравето на ищеца, приема за справедлив размер
на обезщетение за неимуществени вреди сумата от 1370 лв. за периода от 11.08.2017
г. до 26.07.2018 г. и 560 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г..
Това обезщетение съответства най - пълно и точно на причинените на ищеца
психически и емоционални и здравословни страдания, поради което исковете следва
да бъдат уважени до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от
10 000 лв. за периода от 11.08.2017 г. до 26.07.2018 г. и съответно до размера
от 5 000 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г. следва да бъде
отхвърлен.
Върху уважената част от исковете се дължи
и законна компенсаторна лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на правния спор претенцията
за присъждане на разноски на ответната страна е неоснователна – по
аргумент на противното основание от чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС.
В
настоящето производство се претендира заплащане на разноски – държавна такса в
размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца.
В случая ищеца е представляван от адв. В.М. и адв. Ц.Л., но предвид факта, че
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, посочва, че ответника заплаща разноските
на ищеца за един адвокат, то съответно следва да се присъди само на адв. В.М.
адвокатско възнаграждение. Осъществена е безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно Договор за правна защита и съдействие приложен
по делото. Поради това и според съда са налице основанията на адв. В.М. да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая, съобразно с
нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата, възлиза на 365,10 лева. Предвид
изложеното ГД „ИН” следва да заплати на ищеца Г.С.Г. сумата от 10 лв. – д. т. и
на процесуалния му представител – адв. В.М. сумата от 365,10 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд – Варна, ХХІ състав
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София да заплати в полза на Г.С.Г., ЕГН **********,
сумата от 1370,00 лева /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация на Ареста гр. Добрич
през периода от 11.08.2017 г. до 26.07.2018 г. и сумата от 560,00 лева /петстотин
и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация на Ареста гр. Добрич през периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020
г, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни
условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковете - 20.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Г.,
ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, ИСК
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия
и бездействия на затворническата администрация на Ареста гр. Добрич през
периода от 11.08.2017 г. до 26.07.2018 г. за разликата над сумата от 1370,00
лева до предявения размер от 10000 лева и за периода 01.08.2017 г. до
10.08.2017 г. и периода 27.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и ИСК за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация на Ареста гр. Добрич през периода от 01.07.2020
г. до 30.11.2020 г. за разликата над сумата от 560,00 лева до предявения размер
от 5000 лева и за дата 30.06.2020 г. и за периода 27.07.2018 г. до 31.07.2018
г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - гр. София да заплати на адв. В.О.М., ЕГН **********,
сумата от 365,10 (триста шестдесет и пет лева и 10 ст.) лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - гр. София да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, сумата от 10 (десет)
лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: