Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /21.07.2020 г., гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1916/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от М.Т.Г., Р.В.П. и Т.В. Х., в
качеството им на наследници по закон на В.Р. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. ******,
починал на 13.10.2008 г., чрез адвокат А.Д., против „Енерго – Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, с която са предявени активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване
между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в общ размер от 3698.36
лева, за потребена ел. енергия за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018
г., от която М.Т.Г. не дължи сумата от
2465.56 лева, Р.В.П. не дължи сумата от 616.40 лева и Т.В. Х. не дължи сумата
от 616.40 лева, представляваща корекция на сметка по партида за обект на
потребление: гр. ******, ******, с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с титуляр на партидата В.Р. Г., починал на 13.10.2008 г., за която
е издадена фактура № ********** от
22.08.2019 г.
В исковата молба се твърди, че СТИ, респ. неговата
схема на свързване не е манипулирана от ищците, нито е потребена ел. енергията,
начислена за неустановен период на обща стойност 3698.36 лева. Потребителят не
е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ
изразходваната ел. енергия. Не е присъствал представител на ищеца на
проверката, нито се е запознал със съдържанието на изготвения констативен
протокол. Свидетелите, подписали се в протокола от проверката, съставен от
служителите на „ЕРП Север“ АД, не са присъствали на самата проверка, а само
формално са разписали изготвения документ. Свидетелите не са възприели лично и
непосредствено показанията на скритите тарифи на електромера, нито същите са им
показвани на екрана на лаптоп или таблет. Освен това, служителите на „ЕРП
Север“ АД са заблудили свидетелите, че електромерът се подменя рутинно на всеки
пет години и това е причината за неговия демонтаж. Никой не е разяснил на
свидетелите, че има проблем с електромера и по-точно с отчитането по някаква
скрита /невидима/ за абоната и за свидетелите тарифа и всъщност това е
причината да се демонтира СТИ. Не е присъствал и представител на полицията.
Ищците считат, че претенцията на ответното дружеството, обективирана в
гореописаната фактура, е неоснователна. Всички действия
по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени едностранно, без присъствие и съгласие
на ищците или на техен представител. Твърдят, че електромерът се намирал
на такова място, че всеки има възможност безпрепятствено да извършва
интервенция върху СТИ и/или върху схемата му на свързване и да му въздейства
без знанието на абоната. Считат, че по този начин се
накърняват правата на потребителите, респ. на ищците. Твърдят също, че към настоящия момент
не са им представени данни и документи, от които да е видно, от кога и при
какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно измерване на
потребяваната ел.енергия, на какво се дължи неправилното отчитане и как е
формирана претендираната сума. Излагат, че до СТИ имат достъп само служители на
третото неучастващо по делото дружество „ЕРП Север“ АД, поради което вина за
възможно неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ може да има само
електроразпределителното дружество /арг. чл. 25, ал. 2 от Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕРП Север“ АД/. Навеждат, че само служителите на ответното дружество
или на „ЕРП Север“ АД биха могли да установят нередности в работата на
електромера и то своевременно и да предприемат действия за отстраняването им
без да накърняват правата на потребителите. Считат, че ответното дружество
черпи права от неспазване на задълженията си от общите условия на „ЕРП Север“
АД. Позовават се на чл. 50 от ЗЗД. Твърдят, че основанието
за начисляване на процесната сума е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват, че в процесния обект на
потребление е изразходвано твърдяното количество ел. енергия, като твърдят, че
никога в същия не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък
период. Считат, че единственият вариант, за да се натрупа такова голямо
потребление от СТИ на адреса на потребление, е то да е манипулирано от
служителите на „ЕРП Север“ АД, тъй като само те имат достъп до уредите за
търговско измерване и разполагат със софтуер за дистанционно въздействие върху
показанията на СТИ. Възразяват, че
демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния орган за
метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран. Отделно изрично
оспорват, че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на
електромера. Оспорват начина,
методиката и основанието за начисляване на сумата от 3698,36
лева, като считат същите за неправилни и незаконни. Твърдят, че всички
начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не е представил на потребителя
конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за
измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на
процесния адрес. Твърдят, че размерът на тази парична сума е произволно
определен и начислен, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като сумата
е начислена по цени за технологичен разход и мрежови услуги на клиент на краен
снабдител. В договора на абоната за доставка и пренос на ел. енергия не се
съдържала действителна клауза, по силата на която се дължи процесната сума, а и
същият не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия. Оспорват констативния протокол на
„ЕРП Север“ АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Абонатът не е присъствал на проверката, не е
присъствал и негов законен или доброволен представител. Според ищците ответникът следва да ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица, оправомощени
служители на
„ЕРП Север“ АД, които имат правомощия да извършват
проверки и са
надлежно упълномощени от Министъра на икономиката и
енергетиката
или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват подобни
проверки
съгласно чл. 78, ал. 1 вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ. Считат,
че ответното дружество грубо е нарушило тези правила и че лицата извършили
проверката и съставили процесния констативен протокол /служители на „ЕРП Север“
АД/ не са били оправомощени да извършват подобни проверки. Излагат, че за да
произведе правни последици самият констативен протокол, следва извършената
проверка да е законосъобразна и същата да е извършена от лица, посочени
изрично в нормата на чл. 38 от Закона за измерванията.
Твърдят, че
съобразно списъка на лицата, оправомощени за проверка на СТИ и на компоненти и
допълнителни устройства към тях /към 22.11.2016 г./ нито едно от взаимно свързаните дружества „Енерго-Про
Варна“ ЕООД, „Енерго-Про Продажби“ АД, „ЕРП Север“ АД, "Енерго-Про
Енергийни Услуги" ЕООД, не присъства в него. Поради това считат, че към настоящия момент третото за спора лице „ЕРП Север“
АД не притежава правомощие да извършва проверки
съобразно императивните норми на закона, като служителите им не притежават
законови правомощия да извършват проверки върху средствата за търговско
измерване, отчитащи електроенергия. Оспорват правното основание, на което електроснабдителното дружество
„Енерго-Про Продажби“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на
сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез
констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните
хипотези на корекция, определени в ПИКЕЕ. Твърдят, че съставеният констативен
протокол не отговаря на изискванията изрично посочени в чл. 47 и чл. 48 от ПИКЕЕ,
поради което същият е негоден да удостовери фактите, отразени в него. Отделно
от това твърдят, че корекцията на сметка е извършена не съгласно ПИККЕ, а по
силата на чл. 19, т. 7 от Общите условия на „Енерго - Про Мрежи“ АД. Според
ищците в тежест на ответника е да докаже осъществяването на нерегламентиран
достъп до СТИ от тяхна страна. При липса на доказателства в тази насока не би
могло да се презумира виновно поведение на потребителя. Според ищците поддържането
на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на
електроразпределителното дружество, в качеството му на негов собственик. В този
смисъл недобросъвестното поведение на „ЕРП Север“ АД не би следвало да води до
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителите, чрез
извършване на корекции на сметките им, без да е установена точната дата на
въздействие върху средството за търговско измерване /СТИ/. Позовават се на
задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Оспорват ОУ на ДПЕЕ на „Енерго -
Про Продажби" АД от 2014 г. да са влезли в сила по отношение на
потребителя, тъй като решението на
КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено с окончателно решение на ВАС. Считат,
че между страните са в сила старите ОУ на ДПЕЕ на „Е ОН България Продажби” ЕАД,
одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от 2009 г. Според ищците ответникът следва да
докаже, че начисленото количество ел. енергия е доставено на абоната, от което
да възникне задължението му за нейното заплащане. Продажбата на ел. енергия се
подчинявала на общите правила на договора за продажба и в частност на договора
за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги
за реално предоставена стока. Излагат, че законовата възможност
за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период /ЗЕ/, не означавало
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал. 1, чл. 47 и
чл. 45 от ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в
отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното ѝ измерване или неизмерване
се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.
Обективната отговорност, на която се позовавал ответникът, по принцип била
изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи
сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна
норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща
обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържала
в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредбата на чл.
82 ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма. Считат, че това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен
акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се
дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които
препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключвали вината на насрещната страна при
неизпълнение на задължения по договора, а само регламентирали принципите за
установяване (методиката, начина, процедурата) случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за
изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл. 83, т. 6 от ЗЕ и раздел девети
от ПИКЕЕ. Те не изключвали необходимостта от установяване, че именно абонатът е
извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното
дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ), или най-малкото, че
тези действия са извършени с негово знание. Сочат, че според действащото
законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от
Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях бил свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразявала в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. Поддържат,
че в тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен, без санкцията на
дружеството, достъп на ищците до електромера, за да се ангажира отговорността им,
като при липса на данни в тази насока не можело да се презумира виновно
поведение на потребителя. Недопустимо било, без да е доказана вина на абоната,
изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото
правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя било договорно и
единствено недобро-съвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за съконтрагента ѝ вреди. По тези съображения молят искът да бъде уважен.
Претендират разноски. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника в случай, че същото надвишава минималния размер
съобразно Наредба № 1/2004 г.за минималните адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД,
чрез адвокат Лила Мачева, в който изразява становище за частична
допустимост на иска, поради липса на правен интерес. Оспорва иска като
неоснователен.
Съображение по допустимостта на
иска:
От исковата молба било видно, че М.Т.Г. /съпруга на абоната/ е предявила иск за
установяване недължимост на 4/6 идеални части от цялата сума по фактурата, а
съгласно чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗН делът на този ищец от
наследството на починалия ѝ съпруг бил 1/3. С оглед на това твърди, че М.Т.Г.,
в качеството й на наследник по закон на В.Р. Г. имала правен интерес от установяване недължимост
на сумата 1232.78
лева, представляваща 1/3 от общата сума по фактура № **********/22.08.2019 г.
За остатъка от сумата до предявения с исковата молба размер от 3698,36 лв. за
ищцата не бил налице правен
интерес от предявяване на иска, поради което счита, че същият е недопустим. Поради
това моли съда да прекрати
производството по делото по отношение на предявения от М.Т.Г. иск за сумата
над 1232,78 лева, представляваща 1/3 от общата сума по фактура №
**********/22.08.2019 г.,поради липса на правен интерес.
Претендира
направените разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
По основателността на
предявения иск:
Счита, че предявеният
иск е изцяло неоснователен.
Налице било правно
основание за възникване на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на
„Енерго - Про Продажби” АД за потребена електрическа енергия на стойност
3698,36 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/22.08.2019 г.
Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена
електрическа енергия в размер на 19601 квтч, и се дължала на основание ПИКЕЕ,
вр. чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не оспорва, че между абоната В.Р.
Г. и ответника съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което
абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждавам обстоятелството, че е извършена проверка
на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата
молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол.
Твърди,
че ищците не са активно легитимирани да предявят настоящия иск. Навежда доводи,
че ищците обосновавали правната си легитимация единствено с качеството си на
наследници на титуляра на партидата за процесния обект, а именно лицето В.Р. Г.. От
представените по делото писмени доказателства обаче се установявало, че В.Р. Г.
е починал преди възникване на задължението по процесната фактура. Доколкото наследственото
правоотношение възниквало към датата на смъртта, то в наследството, оставено от
В.Р. Г. се включвали правата, задълженията и фактическите състояния, възникнали и съществуващи към
датата на смъртта. Към датата на смъртта на В.Р. Г. задължението за заплащане на
потребената енергия не е било
възникнало. Фактът на издаване на фактура на името на
наследодателя на ищците било обусловено и е следствие от виновно неизпълнение
от страна на ищците на задължението им по договор да уведомят дружеството -
ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта и да направят искане за
откриване на нова партида в уговорения
по договор 30 - дневен срок. Поради това задължението за заплащане
на процесното количество енергия не било част от наследствената маса и не би
могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството.Това било
самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Отделно от горното, излага, че разпоредбите на Общите условия
имали обвързваща сила между страните. Праводателят на ищците и ответникът се намирали в
продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и
задълженията им се уреждали от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети от ДКЕВР по
т. З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на
електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и
Общите условия на ДПЕЕ на
„Енерго - Про Продажби” АД. Общите условия на
„Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД били годен
източник на облигационни задължения между абоната и двете енергийни предприятия
на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на
силата на закона, било последица от следните юридически факти: 1/ Общите
условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от
10.06.2004 г.). Общите условия били действащи към датата на извършване на
проверката на средството за търговско измерване и били издадени на основание
чл. 98а от ЗЕ; 2/ същите били публикувани, съгласно изискването на чл. 98а, ал.
З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет
страницата на ответното дружество; 3/ липсвало допълнително писмено
споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ и чл. 93, ал. З от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30 - дневен срок от влизането им в сила; 4/ приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Налице било
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия: 1. ответното дружество и титулярът по партидата били
страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД;
2. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно
и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
град ******, ******, с абонатен № ********** и клиентски № **********; 3. на
21.09.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на абоната от служители на „Електроразпределение Север” АД, в
присъствието на двама независими свидетели, които не били служители на
електроразпределителното дружество. Дружеството нямало вменено от закон или от
ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките,
които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
„Електроразпределение Север” АД било дружество
с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138- 07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване и според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД. За
извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1105025. При проверката било установено, че в регистър 1.8.3. има
показания в размер на 19601 квтч, в регистър 1.8.1. били отчетени
1932 квтч, в регистър 1.8.2. - 3271 квтч. Процесният електромер бил демонтиран,
подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №
507515 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол
за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, той бил съставен в присъствието на член на
домакинството на клиента. Извършената проверка на
електромер с фабр. № 1115 0315 0079 0235, на неговата цялост и функционалност,
притежавал съответната юридическа стойност. Твърди, че в имота на абоната е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел - ****. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №
1576/13.08.2019 г. Установено било наличие на преминала енергия на тарифа 3 -
19601,0 kWh, която
не била визуализирана на дисплея. На 21.08.2019 г. „Електроразпределение
Север” АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното
количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 19601 квтч. На
22.08.2019 г. „Енерго-Про Продажби” АД издало фактура № **********, с което била определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 3698,36 лв. При
липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената
манипулация, следвало да се
приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер
на 19601 квтч било реално доставено и консумирано от абоната. Начислена
била сума, представляваща стойност на доставена и потребена от абоната
електроенергия. Несъответствието в измерването било установено едва при
извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е
било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не
представлявало служебно начисление от страна на електро-разпределителното
дружество, а
било реално потребено количество, което било отчетено от СТИ, но
при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Позовава се на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди,
че никъде в посочената разпоредба не се посочвало, че същата е приложима
само по отношение на СТИ с дистанционен отчет и нормата следвало
да намери приложение във всички случаи, в които е налице посоченото в нея
несъответствие. Счита, че под понятието „измервателна група“, употребено
единствено в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ, следва да се има предвид всяка
техническа система, отговаряща на определени метрологични характеристики и предназначена за измерване на ел. енергия, независимо
от броя на техническите и спомагателни средства, с които осъществява
измервателната си функция. С оглед на което без каквото и да било фактическо и
правно значение било дали измервателната система се състояла от всички или само
от част от изброените в чл. 17 от ПИКЕЕ елементи.
От Констативния
протокол за извършена проверка се установявало, че в случая измервателната
група се е състояла от посочените в чл. 17, т. 2, т. 4 и т. 5 от ПИКЕЕ
елементи, а именно електромер, токови вериги, входящи и изходящи предпазители,
тарифен превключвател. Въз основа на това твърди, че провереното средство за
измерване изпълвало понятието „измервателна група“, визирано в текста на чл. 50
от ПИКЕЕ. Посочената разпоредба била приложима във всички случаи, в
които имало несъответствие между отчетеното от СТИ /представляващо част от
измервателната група по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ/ и данните за потребена енергия
от ежемесечен отчет на електромера, съдържащи се в информационната база на ответното
дружество. Процесната сума се дължала от абоната като насрещна престация по
договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и
представлявала левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа
енергия. Процесната
фактура била издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Касаело се за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за
минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания,
чрез която се остойностявало действително консумирана електрическа енергия,
която е била отчетена от скритите регистри на средството за търговско
измерване. Технически било невъзможно да се установи точното количество
електроенергия, преминало поотделно по всяка една от тарифите - дневна, нощна и
върхова, респективно остойностяването да се извърши според действащите за всяка
от тях цени. В действителност, консумираното количество електрическа енергия било
остойностено по цени за
технологични разходи, които
били значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа.
При това положение потребителят бил поставен в по-привилегировано положение,
отколкото ако манипулацията не е била извършена и електроенергията е била
коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената
от ответното дружество корекция не представлявала санкция, а цена на доставена
и консумирана ел. енергия. Да се приеме обратното би довело до неоснователното
обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на електрическа енергия. Установеното софтуерно
вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ имало за цел именно отклоняване на част от
потребената енергия от абоната в невидим регистър и препятстването по този начин
на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при ежемесечния
отчет. Неправомерното вмешателство имало за своя цел именно „укриване“ на част от
потребената от абоната енергия. С писма от „Електроразпределение
Север” АД и от „Енерго - Продажби” АД до абоната били приложени констативният
протокол от техническата проверка и фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.
1. предл. първо от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която
в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на
електрическа енергия.
Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ
/2007 г./, от които страните
били обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. Моли съда, в случай че приеме неприложимост на чл. 50 от
ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, да отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и
решение № 150/26.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
По изложените съображенения моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуаления си представител, поддържат иска и молят за неговото уважаване. Представят
договори за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Претендират
разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Представят писмена
защита.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските.
Претендира разноски. Оспорва общата сума по трите договора за правна защита и
съдействие на ищцовата страна.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба обект на потребление, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е
извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на
абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представеното с исковата молба
удостоверение за наследници изх. № 27/20.09.2019 г. се установява, че абонатът В.Р.
Г., ЕГН ********** е починал на 13.10.2008 г. и е оставил за свои законни
наследници ищците, както следва: М.Т.Г. – съпруга, Р.В.П. – дъщеря и Т.В. Х. –
дъщеря.
С молба вх.
№ 1945/27.04.2020 г. ищците са представили заверено копие от удостоверение за
граждански брак, от който се установява, че В.Р. Г. и М.Т. Костадинова са
сключили граждански брак на 08.04.1984 г., за което е съставен акт за сключен
граждански брак ГБ – 82 056061 от Община ******. Със същата молба е представено
и заверено копие от договор за продажба на държавен имот от военно – жилищния
фонд по реда на наредбата на държавните имоти от 26.04.1991 г., по силата на
който КЕЧ Варна са продали на В.Р. Г. и М.Т.Г. апартамента, явяващ се
процесният обект на потребление.
От представения по делото
Констативен протокол № 1105025/21.09.2018 г. се установява, че на
посочената дата е извършена техническа проверка от служители на
„Електроразпрадалание Север” АД на СТИ за обекта на потребление на ищците,
находящ се в гр. ******, ******, при която са установени показания за
тарифа 1.8.1 – 001932 квтч, тарифа 1.8.2 – 003271 квтч, тарифа 1.8.3 – 019601
квтч и тарифа 1.8.4. – 000000 квтч, както и че тарифният превключвател е
вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и предадено за проверка
в БИМ. Електромерът е демотниран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана
и пломбирана с пломба № 507515. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката и
двама свидетели.
От Констативен протокол № 1576/13.08.2019 г. на БИМ,
Регионален отдел - **** се установява, че статичен еднофазен двутарифен
електромер Тип: caratdigitron M02 с фабр. № 1115031500790235, производител „АК Пластроник” АД –
гр. Велико Търново, е представен за проверка в плик, пломбиран с пломба № 507515. Констатациите при външния оглед на
електромера са следните: показания на тарифите – 1.8.1 – 001932.6 квтч; 1.8.2 –
003271.6 квтч; отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на
клемния блок на електромера; наличие на необходимите обозначения на табалката
на електромера. При проверка на точността на електромера е установено, че при
кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка грешката е
в рамките на допустимата, при продължително включване с отчитане показващото
устройство грешката е в рамките на допустимата. Установено е, че вграденият
часовник показва 08:29 часа при 08:55 часа реално време. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия на тарифа 3 – 019601.0 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано
е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите изисквания.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище
за начисление на електрическа енергия от 21.08.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, в която като
основание за извършената корекция е посочено: софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, отразено
е общото количество ел. енергия за корекция – 19601 квтч за периода от 22.09.2017
г. до 21.09.2018 г., от които 15144 квтч за периода от 22.09.2017 г. до
30.06.2018 г. и 4457 квтч за периода от 01.07.2018 г. до 21.09.2018 г.
С фактура № **********
от 22.08.2019 г. за
клиентския номер на абоната е начислена сумата 3 698.36 лева, представляваща цена на ел. енергия
за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г.
От справка
за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява,
че за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г. по партидата на абоната са начислени
19601 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 14.01.2020 г.
се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх.
№ 54634/22.08.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол с уведомление за извършената корекция до абоната В. Г.,
без данни за получаването му, видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх.
№ 54634/22.08.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена до абоната В. Г. фактура
за корекция на сметката № ********** от 22.08.2019 г., без данни за получаването
ѝ, видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От протокол
№ М 1027739/13.10.2015
г. за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че служители на „Енерго – Про Мрежи”
АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1115031500790235
с отразяване на нулеви показания за нощна и дневна тарифа.
От приетото по делото заключение на
вещо лице Д.Д. се установява, че процесният електромер тип: caratdigitron M02, производител
„АК Пластроник” АД е произведен през
2015 г., като същата година следва да е минал задължителната проверка за
годност в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 6 години, който изтича в
края на 2021 г. Към датата на проверката уредът е бил сертифицирано техническо
средство за измерване на ел. енергия. Според вещото лице ел. енергията в
регистрите, които не са били визуализирани на дисплея е възможно да е преминала
през електромера, но със сигурност не може да се твърди този факт. По делото е
представен протокол за първоначален монтаж на електромера, в който са записани
нулеви показания за дневна и нощна тарифа, но не са записани показания по т.
нар. „скрити регистри”, поради което не може да се каже дали същите са били нулеви
към датата на монтажа на електромера. Натрупаното количество ел. енергия в
регистър 1.8.3 е възможно да е било отразено там след човешка намеса чрез
софтуерно проникване в паметта на електромера или техническа неизправност на
електромера, появила се вследтвие на други фактори /напр. дефектирал хардуер/.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ,
констатирано от експертизата на БИМ. Ел. енергията е изчислена аритметично
точно съгласно приложеното становище за изчисление на ел. енергия. Вещото лице
посочва, че са налице предпоставките за начисляване на ел. енергия съгласно
ПИКЕЕ, но подчертава, че наличието на правно основание се преценява от съда.
Според експерта електромерът трябва да е поставен с нулеви показания, поради
което е възможно да се приеме, че е бил нов, но не може да се твърди със
сигурност този факт. Вещото лице заявява, че не може да се ангажира с
твърдения, че всички регистри, включително и т. нар. „скрит регистър”, е бил с
нулеви показания към датата на монтажа, тъй като съгласно представения протокол
от 13.10.2015 г. електромерът е заведен само с два регистъра – дневна и нощна
ел. енергия, и няма данни за другите регистри.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че натрупаното количество ел. енергия в третата тарифа се вижда чрез
т. нар. еталонен лаптоп, на който има програма, с която се влиза в паметта,
софтуера на електромера. Твърди, че не може да се са каже кога е направена
манипулацията, нито кога е преминала електроенергията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на иска:
Исковата претенция се явява процесуално
допустима и при наличие на правен интерес за ищеца М.Т.Г., тъй като същата е съсобственик и ползвател на обекта на потребление, и съответно потребител
на доставяна от ответното дружество електроенергия. Последното претендира заплащане
на процесната сума като стойност на доставена и потребена, но
неотчетена и незаплатена ел. енергия.
По делото са събрани писмени
доказателства, установяващи обстоятелството, че имотът, обект на протребление,
е придобит от абоната В.Р. Г. и съпругата му М.Т.Г. по време на брака в режим
на СИО. Последният е прекратен със смъртта на съпруга, настъпила на 13.10.2008
г. В резултат на прекратената съпружеска имуществена общност М.Т.Г.
е станала собственик на лично основание на 3/6 ид. части от имота, а по
наследство от съпруга си е придобила 1/6 ид.част. Ето защо съдът приема, че същата
има правен интерес от предявяване на иска до посочения в исковата молба размер
от 2465.56 лева.
По основателността на иска:
Според
легалната дефиниция, обективирана в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от Енерго – Про Продажби”
АД. Страна в отношенията с доставчика е именно лицето, явяващо се потребител в
горепосочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име, респективно
именно то дължи заплащане на фактурираната цена – арг.
от чл. 6, ал. 4 ОУ. Следователно законът и приложимите към процесното правоотношение
ОУ на ответното дружество свързват качеството на длъжник за цената за потребена
електроенергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот.
От събраните по делото
доказателства се установява, че след смъртта на общия им наследодател, по
отношение на имота – обект на потребление между ищците е възникнала
съсобственост в размери, както следва: 4/6 ид. части за съпругата М.Г., на
лично основание и по наследство и по 1/6 ид. част за децата Р.П. и Т. Х..
Посоченият юридически факт – смъртта на общия
им наследодател, настъпила на 13.10.2008 г., се е осъществил както преди
проверката на СТИ – 21.09.2018 г., така и преди началото на едногодишния период
/от
22.09.2017 г. до 21.09.2018
г./, за който ответното
дружество е извършило корекция на сметката за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски №
**********, като наследодателят В. Г. е вписан като титуляр на откритата при
ответното дружество партида за същия имот. Не се оспорва и ползването на имота от страна на ищците,
поради което същите се явяват потребители на ел. енергия по смисъла на ОУ. Ето защо съдът приема, че потребители на ел. енергия в
процесния обект са и тримата ищци.
С оглед на гореизложеното, съдът счита,
че ищците притежават активна легитимация в спора с ответното дружество по
отношение на имота – обект на потребление в качеството им на собственици по
наследство, а съпругата и на лично основание, а така също и на негови
ползватели.
С оглед вида на търсената защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване вземането си
на претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания
размер. Ответното дружество поддържа, че вземането му е възникнало след
извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и
консумирана от абоната електроенергия за минал период.
Основният спорен въпрос в отношенията между страните е дали в полза на ответното дружество, в качеството му
на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да
извършва корекции в сметките на клиента си за изминал период и при какви
условия.
Служебното начисляване на допълнителни
количества електрическа енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г.
Същите са приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., в
съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по
административно дело № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени и към момента на извършване
на проверката на електромера в обекта на ищеца на 11.10.2018 г. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г., т. е. към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обекта на ищците ел. енергия чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ /2013
г./ са били част от действащото право, тъй като, по аргумент
от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, отменените
текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАС, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
/"условия" според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ/,
при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества
ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката
на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48 – 50 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Същите са
както следва: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на
СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване /хипотезите на чл. 48 от
ПИКЕЕ/; повреда или неточна работа на тарифния превключвател /хипотезите на чл.
49 от ПИКЕЕ/; установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и
действително преминалите количества ел. енергия /хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ/, надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 от
ПИКЕЕ проверка.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ /отм./
при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната
мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа определени
реквизити. Предвид отмяната, считано от
14.02.2017 г., на чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013 г., регламентиращ също и реда за
установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите
на абонатите ел. енергия, както и начина на обективиране на проверката, при
която е констатирано неизмерването или неточното измерване, а именно – чрез
съставянето на констативен протокол, съдържащ точно определени реквизити, който
протокол установява наличието на предпоставките /условията/ за служебно
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на абонатите в
хипотезите на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./, то и служебното начисляване на
процесните количества ел. енергия по партидата на абоната е лишено от законно
основание. С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ /2013 г./ към
датата на извършване на проверката /21.09.2018 г./, към които препраща чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, доказването на наличието на
предпоставките /условията/ за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48 – 50 от
ПИКЕЕ не би могло да бъде осъществено. Само за пълнота следва да се
посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ /отм./
протоколът от проверката
се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на
клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна
да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които
не са служители на оператора на съответната мрежа. В случая, въпреки
твърдението на ответното дружество, че протоколът е съставен в присъствието на член на домакинството на
клиента, същият не е подписан от лице в това му качество, нито е отбелязан в
него отказ на лицето да го подпише. От представения по делото констативен
протокол е видно, че същият е подписан от двама свидетели поради отсъствие на
клиента от проверката. Предвид установеното по делото обстоятелство, че абонатът
е починал още през 2008 г., ако същият е бил потърсен, за да присъства при
проверката и съставянето на протокола, то без съмнение би била налице
възможност служителите на „Електро-разпределение Север” АД да констатират този
факт, да го отразят в протокола и да потърсят свидетели само ако действително
отсъстват или отказват да го подпишат членове от домакинството на титуляра.
Това е достатъчно искът за бъде
уважен.
На следващо място в приетото по
делото заключение вещото лице е отговорило с категоричност само на въпроса:
Аритметично точни ли са математическите изчисления по извършената корекционна
процедура в процесната фактура? В отговора и на този въпрос обаче експертът се е
ограничил само до това да посочи, че ел. енергията е изчислена аритметично точно съгласно
приложеното становище за изчисление на ел. енергия.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване относно
основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително
количество ел. енергия за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г. и неговия размер от 19601 квтч, което води до извод, че исковете
са основателни и следва да се уважат.
С
оглед изхода на делото ищците имат право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1
от ГПК. Искането е направено своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платени държавни такси в размер
на 98.62 лева, 50 лева и 50 лева за завеждане на делото, 5 лева за издаване на
съдебно удостоверение и заплатените от всеки от ищците по 500.00лева за
адвокатско възнаграждение съобразно представите по делото три договора за
правна защита и съдействие. В отговора на ответника е направено възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че съдът намери същото за основателно. В съдебно
заседание процесуалния представител на ответното изрично заявява, че не прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, но оспорва
общата сума от трите договора за правна защита и съдействие на ищцовата
страна. Счита, че договорът трябвало да бъде един, тъй като тримата ищци се
представлявали от един адвокат и е подадена една искова молба. По този начин
общата сума от трите договора нараствала. С оглед така направеното оспорване,
съдът счита, на първо място, че ответникът не поддържа направеното в отговора
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците. На второ
място, самият процесуален представител признава, че възнаграждението е на
минимума и на следващо място, размерът на адвокатското възнаграждение, което ответното
дружество претендира е до голяма степен близко до общия размер на същото,
претендирано от ищците, с тази разлика, че ответникът е един. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищците следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1703.62 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че М.Т.Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, Р.В. П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В. Х., ЕГН **********,
с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖАТ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, сумата в общ размер от 3698.36 лева /три
хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща стойност на ел.
енергия по фактура № **********
от 22.08.2019 г., начислена
след корекция на сметката за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г., за обект на потребление, находящ
се в гр. ******, **********, с абонатен № ********** и клиентски № **********, с
титуляр на партидата с титуляр
на партидата наследодателя на ищците В.Р. Г., ЕГН **********, починал на
13.10.2008 г., от която сума М.Т.Г.,
ЕГН: ********** не дължи сумата от 2465.56 лева /две хиляди четиристотин
шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/, Р.В. П., ЕГН ********** не дължи
сумата от 616.40 лева /шестстотин и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/ и Т.В.
Х., ЕГН ********** не дължи сумата от 616.40 лева /шестстотин и шестнадесет
лева и четиридесет стотинки/, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **********, да заплати на М.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Р.В. П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски за настоящото производство в общ
размер на 1703.62
лева /хиляда седемстотин и три лева и шестдесет и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: