Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Б.С., 18.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I наказателен състав, в публичното си заседание на 18 май, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова като разгледа докладвано от съдия Житарска НАХд.№ 503/2019г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
К.Д.К. ***, ЕГН ********** е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2113821 на ОД на МВР Враца, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш /ЕФ/ и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОД на МВР Враца не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата. Становище е изразено от Началника на РУ гр.Б.С., но същото не е страна по делото.
Жалбодателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв.С.Б..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 18.05.2018г. служителят на РУ гр.Б.С. – свидетелят Г.И.Х. бил редовна смяна за времето от 07.00 до 19.00 часа. Около 14.30 часа същия осъществявал контрол на скоростта в гр.Б.С., на кръстовището на ул.Захари Стоянов и ул. Кольо Черкеза и бил в служебен автомобил, който е снабден със система за видеоконтрол. Към него се приближил лек автомобил „Тойота Раф 4”, с рег.№ ВР 9562 ВР и автоматизираното техническо средство № TFR1-М549 отчело превишение на скоростта от лекия автомобил с 14 км/ч или лекият автомобил се е движил със скорост 64км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч. за населено място.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, снимков материал на клип 12037, радар №549, у-ние за одобрен тип средство за измерване, Заповед 8121з-172/29.02.2016г за утвърждаване образец на електронен фиш, данни за регистрация на МПС, разпечатка от мобилно техническо средство, протокол от извършена проверка на мобилна система, докладна записка, разписка, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в с.з. свидетел Г.И.Х..
Съдът приема, че ЕФНГ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетенции съгласно ЗДвП и ЗАНН.
При
анализ на приложените писмени доказателства се установи, че контролния орган не
е спазил изискванията на закона, към датата на заснемане на автомобила – 18.05.2018г.
при осъществявяне на контрол на участниците в движението по пътищата, като не е
насочил правилно АТСС в контролираната посока. Видно от снимковия материал на
видео клипа първите две снимки са празни и се вижда, че уреда е насочен към
отсрещния тротоар, като много малка част от контролирания пътен участък може да
бъде заснет. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. /Наредбата/
за осъществяване на контрол с АТСС служителят е длъжен да позиционира служебен
автомобил или мотоциклет, или временно разполага АТСС на участък от пътя и да
насочи уреда в контролираната страна. В настоящия случай уредът не е насочен
правилно, тъй като посоката му не е по продължението на пътното платно – по
дължината, а по неговата ширина. Необходимостта от правилното насочване на
уреда е с оглед преценка дали отчетената скорост е на МПС заснето на камерата
или след него се движат автомобили, чиято скорост може да е тяхната. От
снимката не става ясно автомобилът заснет от камерата от къде идва, зад него
има ли други автомобили, за да може да се прецени дали наистина отчетената
скорост от 64 км/ч. е на заснетия автомобил. В случая безспорно е установено
само, че има извършено нарушение на ЗДвП, като МПС в населено място се е
движило с превишена скорост от 14 км/ч, но с оглед констатираното нарушение от
страна на контролиращия орган, не може по безспорен начин да се установи, че
именно лек автомобил с рег.№ ВР9562ВР се е движил с превишената скорост.
На следващо място независимо, че електронния фиш съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП липсват данни кога е издаден същия. Този елемент не е задължителен реквизит съгласно ЗДвП, но е съществен с оглед преценка на давностните срокове по чл.34, ал.1 ЗАНН. По начало електронният фиш е една по-опростена форма за санкциониране на лицата, извършили административно нарушение по ЗДвП. Производството по издаването му се различава съществено от съставянето на АУАН и издаване на НП. Имайки предвид обаче, възможността, с която разполага собственикът на МПС по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, очевидно не може да се очаква, че електронният фиш следва да се издава в сроковете за издаване на НП. В този смисъл нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН е неотносима към сроковете за издаване на електронен фиш. Предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определеният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. Такова тълкуване на закона е в съответствие и с нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Противното тълкуване предполага задължение за собственика на МПС за един продължителен период от време да помни кому е предоставил за управление собствения си автомобил на датата на установяване на нарушението, което е абсурдно. Настоящият случай е именно такъв- ЕФ е връчен на жалбоподателя след изтичане на повече от една година от установяване на нарушението, а имайки предвид и професията, която практикува и която не е преустановявал да практикува – адвокат, адресът на кантората му, който е общоизвестен, факта, че в този период той е бил служебен защитник на обвиняеми и е посещавал многократно сградата на полицията, ЕФ за налагане на глоба е могъл да се връчи своевременно, ако е бил издаден в съответните срокове.
Разпечатката предоставена от РУ Б.С. не може да се приеме като доказателство, тъй като електронният фиш се издава от ОД МВР Враца, поради което тези данни следва да се отразяват и съхраняват там където е издаден фиша.Тази разпечатка не може да се приеме и за достоверна, тъй като в нея е отразено, че фиша е влязъл в сила на 26.09.2019г., а към дата 25.09.2019г. той вече е бил обжалван.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбодателя – адв.С.Б., че в ЕФ не са отразени индивидуализиращите белези, по които да бъде отнесено управляваното МПС към съответната категория на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тази разпоредба са предвидени еднакви стойности на скоростта на движение на различните превозни средства в населено място. Друг ще е случая, когато превозното средство се движи извън населено място, където превишението на скоростта е наказуемо според вида на пътното превозно средство.
С
оглед констатираните нарушения, съдът намира, че жалбата на К.Д.К. *** се явява
основателна и следва
обжалвания ЕФНГ да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2113821 на ОД на МВР Враца, с който на К.Д.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: