Р Е
Ш Е Н
И Е № 124
гр.Видин,21.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в публично
заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета
година , в състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря
Ф.Николова , като разгледа
докладваното от съдията
Николова гр.дело №1730 по описа
за 2017г., и за да се произнесе взе
предвид следното: Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с
чл.422 ГПК, във р. с чл.79 ЗЗД. Подадена е искова молба от р.б. /България/ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, бул.Никола Вапцаров №55, ЕКСПО 2000, срещу В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес *** , в
качеството му на поръчител, в която се иска да бъде признато по отношение на
ответника, че последният дължи на ищеца суми, произтичащи от облигационно
отношение.
Твърди се от
ищеца, че по силата на договор за кредит от 23.02.2006г. ищецът е предоставил
за кредитополучателя м.е.б. кредит от
20 000 лева, усвоен изцяло. Същият е следвало да бъде върнат на анюитетни вноски в уговорен между страните
срок. С анекси, №1/17.02.2010г. ,
№2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г. договорът е изменен, като анексите са
подписани от поръчителите.
Твърди се от
ищеца , че впоследствие кредитополучателят
е изпаднал в забава.
Твърди се, че поради неплащане на вноски с падеж 05.09.2014г. до
05.12.2015г. кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. .Предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя с писмо ,и на поръчителя с писмо, получено лично.
Излага се, че ответникът като поръчител отговаря за задължението по
договора, което задължение е изискуемо
към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК. Такова е подадено и е
образувано ч.гр.д.№ 936/2016г. , издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, и са предявени
настоящите искови претенции.
Иска се /на стр.5/ установяване със
сила на пресъдено нещо спрямо ответника В.Ц.М. при условията на солидарност със
Силвия Несторова Стоянова- Йоцова с ЕГН: ********** съществуването и
изискуемостта на вземанията, в размери : 11770.91 лева-просрочена главница,
1856.91 лева просрочена редовна лихва за период 05.08.2014г- 16.12.2015г. вкл.,
1180.29 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.09.2014г- 20.04.2016г.,
2358.86 лева изискуема лихва за периода 05.07.2012г.до 23.04.2013г. Евентуално
се иска осъждането на ответника да
заплати посочените суми.
Исковата молба и приложенията е изпратена на ответника, който е подал
отговор в срок.
По основателността се сочи, че не е спазен преклузивния срок по чл.147 ЗЗД,
като не е предявен иск в шестмесечен срок. Твърди се, че не е налице и надлежно обявяване на ответника
на настъпила предсрочна изискуемост, но и не е ясно и на коя дата и на какво
основание ищецът е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Излага се, че
ищецът не е уведомил ответника като поръчител за спрените повече от година
плащания на кредитополучателя . Оспорват се и размерите на предявените претенции,
като се твърди, че клаузите по т.4 и
специално т.4.1 , 4.4 от договора са неравноправни и недействителни, по
отношение на събрани лихви се прави възражение за прихващане.Сочи се, че
ответникът е уведомен за промяна в лихвения проент на 21.05.2010г.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията за
договорна и наказателна лихви, възражение за частично плащане / без посочена
конкретна сума/,. По отношение на осъдителния евентуален иск се поддържат
същите твърдения и доводи, възражения и оспорвания.
Представени
са писмени доказателства, назначена е и е прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза.
Безспорно
е по делото сключването на договор за кредит от 23.02.2006г. , с който ищецът е
предоставил за кредитополучателя м.е.б.
кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло.
Безспорно е и сключването на
анекси №1/17.02.2010г.,
№2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., и подписването на анекси 2 и 3 от ответника
като поръчител. В т.4 от договора са посочени уговорените размери на
възнаградителната и наказателна лихва, а в т.5 от договора е посочен начина на
погасяване и падежа на вноските.В т.4.1 от договора е посочено , че
От
заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че по силата на Договор за кредит от 23.02.2006г. ищецът е
предоставил за кредитополучателя м.е.б.
кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло на същата дата. Същият е следвало да
бъде върнат на анюитетни вноски в
уговорен между страните срок 25.02.2016г. Кредитополучателят е изпаднал в
забава на плащането на периодичните платежи, като към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с настъпил падеж са
били 20 вноски : с падежи от 05.09.2014г. до 05.04.2016г.
Банката е
упражнила правото си , съгласно чл.8.1. от Анекс № 3, да направи кредита
предсрочно изискуем, като го е обявила на кредитополучателя на 17.12.2015г. и
на поръчителя /ответника/ -с писмо №001-113871 /18.11.2015г.
На
25.04.2016г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д.№ 936/2016г. и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Издадена е
заповед за плащане на сумите 11 770.91 лева просрочена главница, 1856.71
лева просрочена лихва за периода 05.08.2014г. до 16.12.2015г. вкл., 1180.29
лева изискуема наказателна лихва за периода 05.09.2014г. до 20.04.2016г. вкл.,
2358.86 лева изискуема лихва, дължима съгласно чл.7.2 ,вр.с чл.1, б.б от Анекс
№3, за периода 05.07.2012г.до 23.04.2013г.вкл.
Вещото лице
е установило размерите по пера на задълженията към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Сочи се, че към
датата на настъпване на предсрочна изискуеост неплатени са редовна главница
/вноски с настъпил падеж/ в размер на 2 071.85 лева, просрочена изискума главница /вноски с неастъпил падеж/
в размер на 9 699.05 лева, редовна
възнаградителна лихва за периода 05.09.2014г.- 05.12.2015 в размер 1 819.37
лева, начислена редовна възнаградителна лихва за периода 06.12.2015г.до
16.12.2015г. в размер на 37.34 лева.Лихвата за забава върху просрочената
главница за периода
05.09.2014г.-05.12.2015г. е 1159.09 лева , а върху предсрочно
изискуемата главница е за периода
17.12.2015г.- 20.04.2016г.- 21.20 лева,отложената неплатна лихва е в размер на 2358.86 лева. През периода на договора лихвения процент е
променян, като са посочени размерите на лихвените проценти, действали по
периоди , касаещи договорения лихвен процент по редовен дълг и този на
наказателната лихва за просрочена главница. Вещото лице сочи,че настъпилата
предсрочна изискуемост е отразена счетоводно на 17.12.2015, когато е отнесено в
просрочие задължението по главницата с ненастъпил падеж. Като основание за
банковата операция ,е полученото известие за доставени писма до
кредитополучателя на дата 16.12.2015г., когато е върнато писмото до ищеца с
отбелязване на пощенския оператор, че пратката не е потърсена, и до поръчителя писмо с № 001-113871/
18.11.2015г., получено лично. Съгласно чл.7.2 във вр.с чл.1, б.б от Анекс №3
вземането за отложената лихва в размер на 2358.86 лева , е признато от
ответника и е уговорен падеж на същото на 05.04.2020г.
В
допълнителното си заключение, вещото лице излага, че в периода 23.02.2006г. до
13.04.2016г. кредитът е обслужван през банкова разплащателна сметка на кредитополучателя м.е.б.. През
периода 21.04.2016г.- 30.01.2017г. сумите за погасяване на кредита са
получавани чрез ЧСИ В.Томова, и събирани по изпълнително дело №416/2016г. на
ЧСИ В.Томова от поръчителите В.Ц.М. и С.Н.С.Й.. Вещото лице сочи още, че
съгласно уговореното в договора / чл.4/, за периода на първите 12 месеца ,
считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на 12.5 % .Лихвата представлява стойността на
банковия ресурс, определен от банката /СБР/+ 8 пункта надбавка годишно. След
изтичане на срока, банката прилага годишна лихва в размер на 12.5 % за
остатъчните сума и срок на кредита. Лихвата представлява стойността на банковия
ресурс, определен от банката /СБР/+ 8 пункта надбавка годишно. При промяна на
пазарните условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта на СБР,
представляващ лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период
и валута по котировка“предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката , в
т.ч. за поддържане на ЗМР и свързани с фонда за гарантиране на влоговете,
изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката. Новият лихвен
процент влиза в сила от датата , посочена в уведомлението до кредитополучателя.
След анализ на начислените договорни лихви върху редовното главница, вещото
лице е изчислило, че за периода от сключване на договора на 23.02.2006г. до
уведомяването на ответника на 21.05.2010г. за промяна в лихвения процент, са
били начислени с увеличението договорни лихви в размер 10 446.97 лева. При
запазване на първоначалния лихвен процент, договорната лихва е в размер на
9 361.69 лева. Разликата е 1 085.28 лева. Вещото лице излага в съдебно
заседание, че не му е предоставено решение за увеличение на лихвения процент за
периода 23.02.2006г. до 21.05.2010г.
С оглед
установеното от фактическа страна, по отношение на възражението за изтекъл срок
по чл.147 ЗЗД, Съдът намира, че безспорно се установява сключването на договор
за кредит от 23.02.2006г, предоставянето от ищеца на кредитополучателя м.е.б. кредит от 20 000 лева,
усвояването на кредита изцяло, сключването на
анекси , №1/17.02.2010г. , №2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., с които
договорът е изменен.
Безспорно е
и обезпечаването му с поръчителството на ответника, подписал договора и анекси
2 и 3 , с които действия, съгласно чл.138 ЗЗД се е задължил спрямо кредитора на
кредитополучателя да отговаря за изпълнението на неговите задължения по
договора в условията на солидарност.
Установи
се и неизпълнението на задълженията за плащане на погасителните вноски от
кредитополучателя в размер на 20 вноски на падежите за периода 05.09.2014г. до
05.04.2016г.
По отношение на възражението за
бездействие на кредитора в продължение на повече от една година, съдът приема,
че съгласно чл.60 , ал.2 ЗКИ и
постоянната съдебна практика, трансформирането на кредита в предсрочно
изискуем, е право на кредитодателя, и дали същото ще бъде упражнено и кога ще
бъде упражнено зависи от преценката на кредитора. Същият няма задължение при
настъпване на предпоставките за упражняване на правото, съгласно уговореното
между страните, да упражни правото си. Обстоятелството, че не е упражнил
правото за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и обявяването на
длъжниците, ще доведе до липсата на отговорност на поръчителя за вноските с
настъпили падежи до обявяване на предсрочната изискуемост , за които е изтекъл
срока по чл.147 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика изискуемостта на
вземанията на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита настъпва с
обявяването и на длъжника, в случая – на 18.11.2015г . на поръчителя и на
16.12.2015г. за главния длъжник- кредитополучател.
Съгласно възприетото от ВКС в своята практика –решение 83/26.05.2017г. по
т.д.№ 50394/2016г., ако между страните е уговорено, че задължението ще се погасява на отделни погасителни вноски
с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези
вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато
дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния
падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може
да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това
ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече
и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен,
прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск
срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение
е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна
вноска, респ. - не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне
да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.
Горните изводи не се променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг
става предсрочно изискуем при настъпването на определени обстоятелства
(неплащане на определен брой вноски на съответните падежи, забава над определен
срок на плащането на една или повече вноски и пр.). Съгласно приетото в т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането (или друго уговорено
обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг за
предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до длъжника. С
достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и ако
обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната изискуемост,
изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Ако
кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу
главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния
предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се
променя и шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече за
всяка отделна вноска от съответната дата на настъпването на падежа й. Ако
кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния
предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД ще тече от датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но
само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение
на вноските с настъпили падежи към същата дата положението отново остава
непроменено и за тях срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от
тях.случая поръчителството на ответника
е прекратено по отношение на вноските с падежи 05.09.2014г, 05.10.2014г,
05.11.2014г, 05.12.2014г., 05.01.2015г., 05.02.2015г., 05.03.2015г.,
05.04.2015г., 05.05.2015г., 05.06.2015г.,
тъй като за тях е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД,
считано от изискуемостта на същите до обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника на 16.12..2015г, в който кредитора е бездействал. По отношение на начислената наказателна лихва за посочените вноски отговорността на ответника също е
преклудирана с оглед изтичането на срока по чл.147 ЗЗД.
Обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника е извършено на адреса,
посочен от длъжника в договора, поради което съдът приема, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по чл.11.6. от договора, което е видно и от
съобщението за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение,
връчено редовно на длъжника на същия адрес. Обявяването на предсрочната
изискуемост на поръчителя също е редовно, съобщението е получено лично от
ответника.
От обявяване на предсрочната изискуемост на 28.11.2015г. на поръчителя и на
16.12.2015г.на длъжника , са станали изискуеми всички вноски с ненастъпил падеж
към момента, като от настъпването на изискуемостта до подаване на заявлението
на 25.04.2016г. не е изтекъл срокът по чл.147 ЗЗД, прекратяващ поръчителството
на ответника по отношение на вноските с ненастъпил падеж и тези с настъпил, по
отношение на които не е изтекъл срока. Предвид изложеното , следва да се приеме, по отношение на сумата
2454.29 лева, представляваща сбор от главница и договорна лихва,/ 1239.14 лева
главница и 1215.15 лева договорна лихва/,
формиращи анюитетните вноски, за периода, за който е изтекъл срока по
чл.147 ЗЗД, съгласно таблица към заключението на вещото лице, че не се дължи от
ответника. Не се дължи и начислената наказателна лихва за същия период върху
вноските в размер на 721.18 лева.
Следва да се приеме, и че клаузата на чл.4 от Договора не е влязла в сила и
няма правно действие по отношение на ответника , с оглед липсата на
доказателства, че за периода от сключване на договора на
23.02.2006г. до 21.05.2010г. ответникът
е бил уведомен за промяната в лихвения процент. През този период са били
начислени увеличени с 1 085.28 лева
договорни лихви, без да е уведомяван ответника, за които също следва да се
приеме , че не се дължат. Съгласно заключението увеличения размер на
наказателната лихва за същия период е 53.41 лева, която също не ес дължи.
След
уведомяването на ответника за увеличението на лихвения процент на 21.05.2010г.,
вещото лице сочи, че в правото на банката е , при наличие на законовите
предпоставки да увеличи лихвения процент. Възраженията на ответника за
недействителна клаузата на чл.4 от договора, като противоречаща на разпоредбата
на чл.19, ал.3 ЗПК /отм/ , разпореждаща, че кредиторът не може да откаже да
приеме частично плащане на потребителския кредит, съдът намира за
неоснователно, тъй като праваната норма е неотносима към направеното възражение
.Неоснователно е и позоваването на чл.33, ал.2 ЗПК, тъй като не се установи
разликата между законната лихва и уговорения от страните лихвен процент за
просрочени задължения , периода ,в който е налице такава разлика, респективно
твърденията на ответника за противоречие с нормата на чл.33, ал.2 ЗПК.
По отношение
на възражението за погасителна давност за вземанията за лихви същото е
неоснователно, предвид обстоятелството, че претенцията на ищеца е за периода от
05.09.2014г. до 25.02.2016г. , а заявлението е с дата 25.04.2016г. , поради
което не е изтекъл тригодишния давностен срок по чл.111 З, б“.в ЗЗД. По
отношение на сумата от 2358.86 лева, представляваща
отложена лихва, с подписването на Анекс №3/24.04.2013г. вземането е признато и
давността е прекъсната, като е уговорен падеж на вземането на 05.04.2020г., когато е следвало да настъпи
изискуемостта и да започне да тече давността, съгл.чл.114, ал. ЗЗД. С
обявяването на предсрочната изискуемост е трансформиран в изискуем целият
остатък от кредита, включително и посочената сума, поради което към датата на
заявлението давността не е изтекла.
Възражението
за прихващане не следва да се разглежда с оглед установяване недължимостта на
сумата от 1 085.28 лева и отхвърляне на иска в тази част въз основа на
въведените от ответника възражения, разгледани преди това за прихващане.
С оглед изложеното съдът намира, че се установиха вземания на ищеца в
следните размери: 10 531.77 лева главница, 405.70 лева изискуема наказателна
лихва за периода 05.09.2014г-20.04.2016г., 2358.86 лева отложена лихва,
съгл.чл.1, б.“б“ от Анекс № 3/24.04.2013г.към Договор за банков кредит от
23.02.2006г.
Разноски на
основание чл.78 ГПК следва да се присъдят на ищеца в размери, съобразно
уважената част : в заповедното производство : 343.34 ДТ и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, в исковото - 222.00 лева ДТ и 450.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.25, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ , във вр. с чл.78, ал.8 ГПК .
На ответника
следва да се присъдят разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част в размер 144.50 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес ***
71, вземането на „р.б.
/БЪЛГАРИЯ/ ”ЕАД, с ЕИК ...............
със седалище гр.София, район Лозенец, ул.Н.Вапцаров № 55,ЕКСПО 2000, със законни представители Ц.К.П.
–Изпълнителен директор и М.Т.П. –Прокурист, представлявяно от юрисконсулт Е.Н.,
против В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес *** 71,
за следните суми: 10 531.77 лева главница,
ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016г. до окончателното
издължаване, 405.70 лева изискуема
наказателна лихва за периода 05.09.2014г-20.04.2016г., 2358.86 лева отложена лихва, съгл.чл.1, б.“б“ от Анекс №
3/24.04.2013г.към Договор за банков кредит от 23.02.2006г.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния
претендиран размер на вземанията
за главница и наказателна лихва и в пълния размер на вземането за договорна
лихва.
ОСЪЖДА В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес *** 71, да заплати на „р.б. /БЪЛГАРИЯ/ ”ЕАД, с ЕИК ********* със седалище
гр.София, район Лозенец, ул.Н.Вапцаров №
55,ЕКСПО 2000, със законни представители Ц.К.П. –Изпълнителен директор и М.Т.П.
–Прокурист, разноски по делото в размери: в заповедното производство : 343.34
ДТ и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, в исковото - 222.00 лева ДТ и
450.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „р.б. /БЪЛГАРИЯ/ ”ЕАД, с ЕИК ********* със седалище
гр.София, район Лозенец, ул.Н.Вапцаров №
55,ЕКСПО 2000, със законни представители Ц.К.П. –Изпълнителен директор и М.Т.П.
–Прокурист, да заплати на В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес *** 71, сумата от
144.50 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
Секретар: