№ 21896
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110122856 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ от . „.“ АД срещу „.“ АД за заплащане на
сумата 797,75 лева, представляваща непогасена от ответника - застраховател по застраховка
„.” част от изплатено от ищеца по застраховка „.” обезщетение за застрахователно събитие и
ликвидационни разноски, настъпило на . г. в гр. ., при което е бил увреден автомобил с марка
„..“ с рег.№ . и е била образувана преписка по щета № **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024г до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „.” на .г е настъпило събитие – ПТП в гр.. между
автомобил с марка „..“ с рег.№ . и МПС марка „.“ рег.№ .. Сочи, че виновен за настъпване на
застрахователното събитие е водачът на МПС марка „.“ рег.№ ., който към датата на ПТП е
имал сключена застраховка „.“ при ответника. Поддържа се, че в причинна връзка с
настъпилото ПТП са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил с марка „..“ с
рег.№ ., във връзка с което при ищцовото дружество била образувана преписка по щета №
**********. Сочи се, че след направена оценка и било заплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди в размер на 4786,49 лва. Твърди се, че след заплащане на
застрахователното обезщетение спрямо ответника за ищцовото дружество е възникнало
регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му. Подчертава се,
че след покана ответникът е погасил частично задължението си за заплащане на дължимата
сума до размера 4 003,74 лева, като е останала незаплатена сума в размер на 782,75 лева и 15
лева ликвидационни разноски. Моли се искът да бъде уважен, като в полза на ищеца се
присъдят и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на
1
исковата молба, с който ответникът признава, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и че носи отговорност за вредите,
причинени от участвалия в ПТП. Не се оспорва и, че виновен за настъпване на
застрахователното събитие е водачът, чиято . е застрахована при него. Релевирано е обаче
възражение, че изплатеното от ищеца обезщетение неправилно включва и ДДС, без който
платената от него сума – 4 003,74 лв. покрива изцяло щетата. Ето защо моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира и присъждане на сторените по делоторазноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, следва да се установи
при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от З., а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да обори
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от З. относно вината на делинквента, а при установяване на
посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните писмени доказателства /застрахователна
полица № ., протокол за ПТП № ./12.05.2021, уведомление за щета № . от 28.04.2021г, доклад
по щета и опис-заключение за щети, фактура за закупени резервни части №
**********/12.05.2021г. на стойност 2814.25 лева без ДДС и 3377.10 лева с ДДС, ведно с
фискален бон за извършено плащане в полза на магазин за резервни части „.“ ООД, фактура
№ ./31.12.2021г на стойност 4786.49 лева с ДДС, ведно с фискален бон за плащане на същата
сума, и.адени от „.“ ЕООД, опис на труд и материали по щета № ********** с графи труд на
стойност 714 лева, материали 460.49 лева и нови части на стойност 2814.25 лева без ДДС,
платежно нареждане за сумата от 4786.49 лева в полза на „.“ ЕООД/. Именно поради това
още с доклада по делото е обявено за безспорно между страните наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „.“, между ищцовото
дружество и водача на автомобил с марка „..“ с рег.№ ., по което твърдяното застрахователно
събитие представлява покрит риск; наличието на валиден към датата на ПТП договор по
застраховка „.“ между ответника и водача на МПС марка „.“ рег.№ .; механизма на
настъпване на ПТП при виновно и противоправно поведение от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС и извършеното плащане от страна на ищеца на
застрахователно обезщетение в размер 4786.49 лева, както и извършеното от ответника
2
плащане на сума в размер 4003.74 лева, което по същество съставлява признание за
наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153
ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на дължимото застрахователно обезщетение
и в частност дължимо ли е заплащането на ДДС, тъй като се твърди, че платеният ДДС
подлежи на възстановяване от „.“ ЕООД вследствие на упражняване на право на данъчен
кредит.
За да се отговори на този въпрос следва на първо място да се съобрази какво
представлява данъчния кредит и кога, съответно за кого възниква правото да приспадне
данъчен кредит.Съгласно постоянната практика на СЕС правото на приспадане на данъчен
кредит представлява основен принцип на общата система на ДДС. В националното
законодателство това право е определено в чл.68, ал.1, т.1 .ДС, съгласно който данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка,
дефинирана съгласно препращащата норма на ч.12, ал.1 .ДС. Съгласно чл.69, ал.1, т.1
.ДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, то има право да приспадне данъка за тези стоки и услуги, които са
му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик - регистрирано по този закон
лице. Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 2 от националния закон точно
транспонират чл. 168 а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл.71, т.1 .ДС,
транспониращ чл. 178 а) от Директива 2006/112/ЕО , за да упражни правото си на
приспадане получателят по облагаема доставка следва да притежава фактура с
регламентираното в закона съдържание.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че правото на приспадане на
ДДС зависи от изпълнението на материалноправни и на формални условия.
Материалноправните условия са регламентирани в чл. 168 а) от Директива 2006/112/ЕО,
транспониран в националния закон, изискват заинтересованото лице да бъде
данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. Освен това същото лице да е
получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от
друго данъчнозадължено лице и да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на
собствените си облагаеми сделки (в този смисъл е т. 28 от Решение на СЕС от 22 октомври
2015 г. по дело C-277/14 и цитираната там съдебна практика). В този смисъл и решение №
530/16.08.2024г по гр.д.№ 4521/2022г на ВКС, III г.о.
В конкретната хипотеза видно от представените по делото доказателства за частите,
закупени във връзка с отстраняване на щетите по застрахованото при ищеца МПС, е и.адена
фактура № **********/12.05.2021г, с посочен доставчик „.“ ООД и получател „.“ ЕООД
/видно от представения препис от фактура ЕИК на получателя съответства на ЕИК на „.“
ЕООД, независимо, че името на дружеството е закрито от фискалния бон/. Видно от същата
фактура е бил начислен ДДС върху цената на закупените резервни части и заплатената от
3
автосервиза сума е 3 377.10 лева. Автосервизът „.“ ООД видно от и.адената фактура №
./31.05.2021г. е включил в калкулацията си цената на новите части,но без ДДС и е начислил
ДДС едва върху крайната цена, включваща части, труд и материали.
Именно по фактура № ./31.05.2021г. на стойност 4786.49 лева с ДДС като получател на
стоката/услугата е посочено дружеството „.“ ЕООД, като видно от приложения фискален
бон е извършено и плащане на тази сума в пълен размер, т.е с включено ДДС от „.“ ЕООД.
За да се приеме, че „.“ ЕООД е използвало данъчен кредит, то следва да е използвало
тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки, а при извършване на
справка в Търговски регистър за посоченото дружество е видно, че същото има за предмет
на дейност търговия с лекарства, лекарствени продукти и козметични продукти, сред които
не попадат предоставените стоки и услуги по фактура № ./31.05.2021г. на стойност 4786.49
лева с ДДС. Следователно не е налице възможност „.“ ЕООД да използва данъчен кредит
във връзка със заплатената за извършения ремонт на притежавания от дружеството
автомобил сума от 4786.49 лева.
На следващо място, дори и да се приеме, че подлежи на възстановяване заплатеният от
„.“ ЕООД ДДС по фактура № ./31.05.2021г., то тази сума би била получена от това
дружество,а не от ищеца . „.“ АД, което видно от приетото по делото платежно нареждане на
л. 23 от делото е заплатило „.“ ЕООД сума в размер на 4786.49 лева, т.е с включено ДДС. В
случая не е била налице и.адена фактура от „.“ ЕООД с получател ищеца за сумата от
4786.49 лева, за да се приеме, че по някакъв начин за ищцовото дружество е възникнало
право за получаване на данъчен кредит и същото е било упражнено. Не е установено и
застрахованият „.“ ЕООД да е върнал част от платеното в негова полза застрахователно
обезщетение в размер на 4786.49 лева на ищеца. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че начисленият ДДС по фактура № ./31.05.2021г, и.адена във
връзка с осъществения ремонт на застрахования по имуществена застраховка „.“ автомобил,
е бил върнат на . „.“ АД съответно претендирайки го от ответника, ищцовото дружество да
се опитва да се обогати неоснователно.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
4
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО.
В конкретната хипотеза по делото е доказано по непротиворечив начин, че ищецът е
заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 4786.49 лева с включено ДДС, като
ответникът не е оспорил, че това е действителната стойност на вредите. Не се оспорва и
дължимостта на 15 лева обичайни ликвидационни разноски. Същевременно ответното
дружество не е доказало възражението си, че на ищеца е била възстановена заплатената от
него сума 782.75 лева /разликата между 4786.49 лева – стойност на ремонт с ДДС и
платената от ответника сума 4003.74 лева/, като въпреки допуснатата по негово искане
съдебно-счетоводна експертиза, ответникът се е дезинтересирал и не е внесъл определения
депозит. Ето защо настоящият състав намира,че предявеният от ищеца иск следва да бъде
изцяло уважен за сумата от 797.75 лева /782.75 лева – заплатено обезщетение и 15 лева
ликвидационни разноски/
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно с
оглед уважаването на иска. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 50 лева – заплатена държавна такса. В исковата молба е направено искане за
присъждане и на заплатено адвокатско възнаграждение,но при съобразяване на разяснения
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на
ВКС, съдът намира, че не са ангажирани доказателства за реалното заплащане на такова.
Същевременно в последното съдебно заседание по делото не се е явил процесуален
представител на ищеца, не е представил списък по чл. 80 ГПК, нито в хода на
производството е релевирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
доколкото в първото по делото заседание ищецът е бил представляван от юрисконсулт.
Следователно в полза на ищеца с оглед основателността на исковите претенции следва да
бъде присъдени единствено разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., да заплати на . „.“
АД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 411 КЗ сума в размер
на 797,75 лева, представляваща непогасена от ответника - застраховател по застраховка „.”
част от изплатено от ищеца по застраховка „.” обезщетение за застрахователно събитие и
ликвидационни разноски, настъпило на . г. в гр. ., при което е бил увреден автомобил с марка
„..“ с рег.№ . и е била образувана преписка по щета № **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024г до окончателното плащане
5
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., да заплати на . „.“
АД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 50 лева – държавна такса в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6