О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
No 1601
гр. Ботевград, 14.05.2020 г.
Районен
съд – Ботевград, V граждански състав, в
закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No 782 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, намира следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 439 от ГПК.
Ищците- Д.Р.Ц. ***, В.К.Л. и И.К.Т.,*** твърдят, че
срещу тях се води изпълнително дело No 20167920400323 по описа на ЧСИ Георги
Каримов, образувано по молба на ответника “ОТП Факторинг България” ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 07.12.2011 г. по ч. гр. д. No 2151/2011
г. по описа на РС- Ботевград за заплащане на сумата от 8399.62 лв.,
представляваща главница по предоставен банков кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 14.10.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от
1746.49 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.04.2011 г. –
13.10.2011 г., както и разноските по това дело – сумата в размер на 202.92 лв.
– държавна такса и 452.92 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Сочат, че на
30.11.2016 г. въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу наследодателите на ищците Е.И.Ц. и Р.Д.Ц.е образувано изпълнително
дело No 20167920400323 на ЧСИ Георги Каримов, като на 30.01.2018 г. ищцата Д.Ц.
е конституирана като длъжник по делото на мястото на починалия Румен Цонев, а
след смъртта на Елена Ц. нейното задължение са наследили тримата ищци - Д.Р.Ц.,
И.К.Т. и В.К.Л.. Твърдят, че не дължат сумите по заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист и същите не могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение, тъй като се явяват погасени по давност.
Поддържат, че към датата на подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 30.11.2016 г. вземанията се явяват
погасени по давност с изтичане на петгодишна давност, тъй като изискуемостта им
е настъпила най-късно към 14.10.2011 г., когато е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, и следователно вземането се явява погасено
по давност към 14.10.2016 г. Сочат, че самото подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и уважаването му не водят до
прекъсване на давността, тъй като не съставлява действия по принудително
събиране на вземането.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата от 8399.62
лв., представляваща главница по предоставен банков кредит, сумата от 1746.49
лв., представляваща лихва за забава за периода 11.04.2011 г. – 13.10.2011 г.,
както и сумата от 202.92 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 452.92
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.12.2011 г. по ч. гр. д. No 2151/2011 г. по описа на РС-
Ботевград, и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело
No 20167920400323 по описа на ЧСИ Георги Каримов.
Ответникът- “ОТП Факторинг България” ЕАД, гр. София в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва
исковете като недопустими, а по същество – като неоснователни. Твърди, че при
образувано изпълнително дело въз основа на заповед за изпълнение редът за
защита на длъжника е чрез подаване на възражение срещу заповедта, а не чрез иск
по чл. 124 от ГПК, като при неподаване на възражение настъпват процесуални
преклузии и за него вече не съществува правна възможност да оспорва вземането
въз основа на факти, вкл. изтекла давност, настъпили до изтичането на срока за
възражение. Сочи, че длъжникът Е.И.Ц., наследодател на ищците, е получила лично
и като наследник на поръчителя Р.Д.Ц..покана за доброволно изпълнение с изх. No 931/14.02.2018 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов
ведно със заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. No 2151/2011 г. на РС- Ботевград, на дата 19.02.2018 г.,
като същата не е възразила в законоустановения срок срещу заповедта за
изпълнение. Поради това за наследниците й – ищците по настоящото дело, се е
преклудирала възможността да оспорят вземането с твърдения за давност, изтекла
преди изтичане на срока за възражение.
Твърди, че и на ищеца Д.Р.Ц., в качеството й на
конституиран наследник на поръчителя Р.Д.Ц..., е връчена покана за доброволно
изпълнение ведно със заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. No 2151/2011 г. на РС- Ботевград, на дата 23.02.2018 г.,
като същата не е възразила в законоустановения срок срещу заповедта за
изпълнение. Поради това за същата, в качеството й на наследник на поръчителя
Румен Цонев, се е преклудирала възможността да оспори вземането с твърдения за
давност, изтекла преди изтичане на срока за възражение.
На следващо място твърди, че предявеният иск е
недопустим и поради това, че отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК за установяване на изтекла погасителна давност е по дефиниция
недопустим, тъй като с такъв иск се цели установяване на факт – изтичане на
погасителна давност, а такъв иск не е предвиден в чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По същество ответникът оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че крайният срок за погасяване на предоставения на Е.И.Ц.
кредит по сключения между нея и “Банка ДСК” ЕАД Договор за кредит от 26.08.2008 г. е 26.08.2018
г. С Допълнително споразумение от 18.11.2010 г. е прието обезпечение на
кредита, като е сключен Договор за поръчителство между “Банка ДСК” ЕАД и Р.Д.Ц...,
а крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е променен на
10.12.2018 г. Твърди, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. д. No 2151/2011 г. на РС- Ботевград и са издадени заповед
за незабавно изпълнение No
5676/07.12.2011 г. и изпълнителен лист от 08.12.2011 г., “Банка ДСК” ЕАД не
е обявила предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя Е.И.Ц.. На
12.10.2012 г. с Договор за покупко-продажба на вземания “Банка ДСК” ЕАД е
цедирала на ответника “ОТП Факторинг
България” ЕАД вземанията си по Договор за кредит от 26.08.2008
г., за което длъжникът Е.И.Ц. е надлежно уведомена. Поради неизпълнение от
страна на ищците/техните наследодатели, с молба вх. No 3852/30.11.2016 г., подадена от “ОТП Факторинг България” ЕАД – като цесионер, частен правоприемник на цедента “Банка ДСК” ЕАД, до
ЧСИ Георги Каримов с рег. No 792 на КЧСИ,
е образувано изпълнително дело No 20167920400323 срещу задължените лица Е.И.Ц.
и Р.Д.Ц.... Твърди, че длъжниците Е.И.Ц. – лично като главен длъжник, и като
наследник на поръчителя Р.Д.Ц..., и Д.Р.Ц. – като наследник на поръчителя Р.Д.Ц...,
не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист с твърдение за липса на обявена предсрочна изискуемост, а са признали
съществуването на вземането, като не са подали възражение в предвидения за това
срок, поради което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се явяват
стабилизирани и вземането по тях не може да се оспорва с възражения, основани
на факти, осъществили се до изтичането на срока за възражение, в т.ч. изтекъл
давностен срок преди изтичането на срока за възражение.
Ответникът оспорва твърдението за настъпила
погасителна давност, като твърди, че предсрочна изискуемост на цялото вземане
не е настъпила. Сочи, че няма твърдения и доказателства по делото за обявяване
на предсрочна изискуемост, за който положителен факт ищците следва да
представят доказателства. Поддържа, че след като предсрочната изискуемост не е
обявена на ищците, то такава не е настъпила. Поради това е настъпил крайният
падеж за погасяване на вземането, който е на 10.12.2018 г. От посочения момент
досега не са изминали повече от 5 години, поради което давностният срок за
процесното вземане не е изтекъл, а предявеният иск се явява неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и становищата на страните, намира, че предявените искове са процесуално
недопустими по следните съображения:
С отговора на исковата молба ответникът заявява
възражение за недопустимост на исковете поради преклудиране на правото на
ищците да твърдят погасяване на вземането по давност, изтекла преди изтичане на
срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като с
определението си по реда на чл. 140 от ГПК съдът е посочил, че по това
възражение ще се произнесе след изслушване на насрещната страна и събиране на
релевантните в тази връзка доказателства, необходими за установяване на
твърдението на ответника.
В съдебно заседание ищците не се явяват и не изпращат представител.
Депозирана е писмена молба, с която поддържат предявените искове. Със същата не
вземат становище по така направеното от ответника възражение, нито ангажират
доказателства в тази насока.
Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа писмения си
отговор и моли съда да прекрати производството поради недопустимост на
исковете, евентуално да отхвърли същите като неоснователни.
В настоящото производство е безспорно между страните,
а същото се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че по
заявление на “Банка ДСК” ЕАД срещу наследодателите на ищците- Е.И.Ц. и Р.Д.Ц.....,
е била издадена заповед No 5676 от 07.12.2011 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
08.12.2011 г. по ч. гр. д. No 2151/2011 г. по описа на РС- Ботевград, с която
длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сумата от 8399.62 лв.-
главница по предоставен банков кредит по Договор за банков кредит от 26.08.2008
г. и допълнително споразумение от 18.11.2010 г., сумата от 1746.49 лв.-
представляваща лихва за забава за периода 11.04.2011 г. – 13.10.2011 г., както
и сумата от 202.92 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 452.92 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
10.12.2012 г. кредиторът “Банка ДСК” ЕАД е прехвърлил възмездно на ответника в настоящото
производство “ОТП Факторинг България” ЕАД процесните вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 2151/2011 г. на БРС.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че по молба
на ответника “ОТП Факторинг България” ЕАД с вх. No 03852/30.11.2016 г. е
образувано изпълнително дело No 20167920400323 по описа на ЧСИ Георги Каримов
за процесните вземания въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, издадени по ч. гр. д. No 2151/2011 г. на БРС.
Видно от заверено копие на Удостоверение за наследници
от 18.01.2018 г. от Кметство с. Трудовец, общ. Ботевград, длъжникът Р.Д.Ц..е
починал на 07.10.2015 г., като е оставил за свои наследници по закон Е.И.Ц. -
преживяла съпруга, и ищцата Д.Р.Ц. – дъщеря.
С разпореждане от 30.01.2018 г. на ЧСИ Георги Каримов
на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК са конституирани като страна – длъжници на
мястото на починали длъжник Р.Д.Ц..., неговите наследници Е.И.Ц. и Д.Р.Ц..
Видно от
приложеното заверено копие на изпълнително дело No 20167920400323 по описа на
ЧСИ Георги Каримов, на длъжника в изпълнителното производство Е.И.Ц. – лично и
като наследник на Р.Д.Ц..., е изпратена покана за доброволно изпълнение с
приложени към нея заповед за изпълнение по ч. г. д. No 2151/2011 г. и документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, като
същите са й връчени на 19.02.2018 г., съгласно приложената разписка.
Видно от същото изпълнително дело, на ищеца Д.Р.Ц.,
като наследник на Р.Д.Ц..., е изпратена покана за доброволно изпълнение с
приложени към нея заповед за изпълнение по ч. г. д. No 2151/2011 г. и документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. ПДИ
с приложената заповед за изпълнение са връчени на длъжника Д.Р.Ц. на 23.02.2018
г., видно от заверено копие на известие за доставянето й от Български
пощи.
От заверено копие на Удостоверение за наследници от
10.09.2018 г. от Кметство с. Трудовец, общ. Ботевград, се установява, че
длъжникът Е.И.Ц. е починала на 17.08.2018 г., като е оставила за свои
наследници по закон трите си деца – ищците И.К.Т., Д.Р.Ц. и В.К.Л..
По делото не е спорно, а същото изрично се заявява от
ищците в настоящото производство, че срещу заповедта за изпълнение по ч. г. д. No 2151/2011 г. не е подадено възражение. Видно и от
приложеното заверено копие на изпълнително дело No 20167920400323 по описа на
ЧСИ Георги Каримов, то в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК /съгласно
приложимата редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019
г./, започнал да тече от 19.02.2018 г. за длъжника Е.И.Ц. – лично и като
наследник на Р.Д.Ц..., и от 23.02.2018 г. за длъжника Д.Р.Ц. - като наследник
на длъжника Р.Д.Ц..., и изтекъл съответно на 06.03.2018 г. за първата и на
09.03.2018 г. за втората, длъжниците не са подали възражение по чл. 414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
С оглед изложените от ищците обстоятелства и заявеното
от тях искане, то предявените по настоящото дело претенции следва да се
квалифицират като такива по чл. 439, ал. 1 от ГПК - за установяване по
отношение на ответника, че ищците не дължат вземанията по издадената срещу
наследодателите им в заповедно производство заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, поради погасяване на задълженията по давност след издаване
на заповедта за изпълнение.
С иска по чл. 439 от ГПК законодателят е регламентирал
правна възможност длъжникът в изпълнителното производство да оспори чрез иск
изпълнението, като в тази хипотеза искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Следователно с разпоредбата на чл. 439 от ГПК
се цели да се защити по исков ред длъжникът тогава, когато след постановяване
на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист, са настъпили
такива факти и събития, по силата на които признатите права на взискателя са
престанали да съществуват.
Когато изпълнителният лист е издаден в заповедно
производство- въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или по чл.
417 от ГПК, то дължимостта на вземането може да бъде оспорена само въз основа
на факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. Неподаването
на възражението по чл. 414 от ГПК има за последица влизане в сила на заповедта
за изпълнение /чл. 416 от ГПК/ - настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение
по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно.
Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. С
изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 от ГПК на заповедта за изпълнение възраженията на длъжника за недължимост на
вземането се преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди и съответно да заяви като оспорване до изтичането на срока за
възражение. Предвид това с влизане в сила на заповедта за изпълнение отрицателен
установителен иск за недължимост на вземанията по заповедта е недопустим, с
изключение на изрично предвидените хипотези по чл. 424 от ГПК /при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства/ и чл. 439 от ГПК /новонастъпили
обстоятелства/. В този смисъл Решение No 6 от
21.01.2016 г. по т. д. No 1562/2015 г.
на ВКС, I
т.о. В същото решение е посочено, че при
настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение,
то материализираното в нея вземане не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила. Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то длъжникът не разполага с иск за
оспорване на вземането по заповедта, който да е основан на обстоятелства и
доказателства, които са могли да му бъдат известни и съответно релевирани в предвидените
от закона срокове и способи на защита /чл. 414 и чл. 422 от ГПК/.
В случая предявеният иск по чл. 439 от ГПК не се
основава на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
въз основа на която е издаден изпълнителният лист срещу наследодателите на
ищците, а се основава на твърдение за изтекла погасителна давност към датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 30.11.2016 г.,
която дата предшества влизането на заповедта в сила. Съобразно изложеното
по-горе и предвид установените по делото факти, то срокът за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. No 2151/2011 г.
по описа на РС- Ботевград, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е
изтекъл съответно на 06.03.2018 г. за длъжника Е.И.Ц. – лично и като наследник
на починалия преди това длъжник Р.Д.Ц..., и на 09.03.2018 г. за длъжника Д.Р.Ц.-
като наследник на длъжника Р.Д.Ц..., конституирана в това й качество като
страна в изпълнителното производство. Считано от деня, следващ посочените дати,
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. г. д. No 2151/2011 г. е влязла в сила по отношение на
съответните длъжници - изпълнителната сила на заповедта за изпълнение се е
стабилизирала окончателно. Със смъртта на длъжника Елена Ц. на 17.08.2018 г.
нейното наследство като съвкупност от права и задължения е преминало в
патримониума на нейните законни наследници – ищците по делото. Към момента на
настъпване на наследственото правоприемство заповедта за изпълнение е била
влязла в сила, като е бил изтекъл срокът за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и за наследниците на починалия длъжник, неподал възражение в
срок, не е възникнало право да подадат възражение срещу заповедта. След като
ищците оспорват дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение с
възражение за погасителна давност, изтекла преди образуване на изпълнителното
производство на 30.11.2016 г. и следователно преди изтичане на срока по чл. 414
от ГПК за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, то е била налице правната възможност за заявяване на това възражение за
погасяване на вземанията по давност или с подаване възражение в срока по чл.
414 от ГПК, или с отрицателен
установителен иск, предявен в същият срок, каквито в случая не са подавани. При
това заявените в настоящото производство факти, на които се позовават ищците за
недължимост на вземанията, не са новонастъпили, т.е. такива, настъпили след
изтичане на срока по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение срещу заповедта
за изпълнение и влизането й в сила. С оглед изложеното предявените искове по
чл. 439 от ГПК се явяват недопустими, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и
предвид направеното от ответника искане, ищците следва да бъдат осъдени да му
заплатят направените от него разноски по делото в размер на 300.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на
основание чл. чл. 253 от ГПК протоколното си определение, постановено в съдебно
заседание на 02.12.2019 г., с което е даден ход на устните състезания по гр.
дело No 782/2019 г. по описа на Районен съд- Ботевград.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело No 782/2019 г. по описа на Районен съд- Ботевград,
поради недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА Д.Р.Ц., с ЕГН ********** ***, В.К.Л., с ЕГН **********
и И.К.Т., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплатят
на “ОТП Факторинг България”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Княз Дондуков” No 19, ет. 2, сумата от 300.00 лв.
/триста лева/ за направените разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :