Р
Е Ш Е
Н И Е
12.01.2016
година, гр. Хасково
Хасковският окръжен
съд граждански
състав в съдебно заседание на 14 декември през две хиляди и петнадесета година в следния състав:
Председател : ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
Секретар Р. К. като разгледа
докладваното от съдията търговско
дело № 71 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „ Агрофин”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.”Ал.Стамболийски” № 1, ЕИК **** против Т.Й.Г. *** с правно основание чл. 258 вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди,че с ответника, който е регистриран като
частен земеделски производител сключили Договор № 048/16.06.2012 година. Според
клаузите на същия ищецът поел да изпълни възложената му от ответника работа,а
именно:организиране,осигуряване и представяне на комплексно
финансово-икономическо и правно проучване и консултиране при реализиране на
проект за финансиране на програма „Развитие на селските райони” 2007-2013
година.По силата на така сключения договор ответникът от своя страна се задължил
да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 93 240 лева с включен
ДДС.Съгласно т.6.1 от договора плащането следвало да се извърши след одобряване
на проектите и подписването на договор за финансиране с ДФ „Земеделие”-Разплащателна
Агенция. Ответникът Г. подал молба с вх.№ 26/121/05924 на 24.08.2012 година, ведно
с всички съпътстващи документи, за да бъде одобрен по посочения по-горе проект.Проекта бил
одобрен и въз основа на същия ответникът сключил договор за финансиране с
ДФЗ-РА на 16.06.2013 година.Със сключването на договора за финансиране с ДФЗ, ищецът
намира,че се е изпълнило условието между него и ответника по договора от 2012 година и за ответника е възникнало
задължението да заплати поръчаното.Това обаче не било сторено и въпреки многократните
преговори и разговори между страните,плащане не е настъпило и към настоящия
момент.С оглед обстоятелството,че ответникът не е изпълнил едно свое парично задължение, ищецът
намира,че му дължи и лихва за забава върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД,считано от 16.06.2013 година . В този смисъл моли за решение, с което
ответника да бъде осъден да му заплати
сумата 46 320 лева представляваща частично вземане от цялото в размер на
93 240 лева - неизплатено възнаграждение за извършена работа по договор от
16.06.2012 год., както и сумата 9 553,55 лева –частично вземане за лихва
за забава за периода от 16.06.2013 год. до 26.06.2015 год.,/от цялото вземане в
размер на 19 230,86 лв./ Претендира законна лихва,както и деловодни
разноски.
В срока за отговор ответникът е подал
отговор. В същия взема становище, като намира исковата претенция за
неоснователна..Твърди,че не той,а ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора,на който се позовава.По-конкретно твърди,че не била изпълнена от
негова страна клаузата на т.5 от договора,според която работата,предмет на
същия е следвало да се изпълни в 30 дневен срок от подписването му. Не бил
внесъл бизнес-план,представляващ инвестиционен проект за проучване на финансова
помощ по програма „Развитие на селските райони” 2007-2013 год.,както и необходимите приложения
към него анализи на пазари, конкуренция, икономически разработки в ОД на
ДФЗ-Хасково.Твърди още,че бизнес-плана, който ответникът е внесъл в ДФЗ и който
е бил одобрен от фонда, не е изготвен от ищеца, нито е подписан от негови длъжностни
лица.Не му бил предаден на хартиен носител бизнес план изготвен от ищеца и
съответно той не е приемал такъв. Излага и други съображения в насока ,че не е издавана фактура от ищеца за
извършената от него услуга, нито е осчетоводявана такава.Не било без значение
да се отчете и обстоятелството, че ДФЗ е редуцирал съществено стойността на
консултантските услуги, поради непрофесионалното изготвяне на представения от
него бизнес - план, което показвало,че този план не е изготвен съгласно
правилата и изискванията.Предвид всичко,моли така предявения иск да бъде
отхвърлен.Също претендира деловодни разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, както
и допълнителен отговор,като всяка от страните поддържа и доразвива
съображенията си,както и фактическите твърдения, изложени в първоначалната
искова молба и отговора на същата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, във връзка с
изразените становища, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установи
по несъмнен начин, че между тях съществуват договорни отношения.По силата на
сключен договор №048.121/2012 год. от 16.06.2012 год.,ответникът в качеството
си на възложител, а ищецът в качеството на изпълнител е поел задължение да
организира, осигури и предостави комплексно финансово-икономическо и правно
проучване и консултиране на възложителя при реализирането на проект за
финансиране по програма „Развитие на селските райони” 2007- 2013 год. В т.1.1
на договора е конкретизирано точно какво е следвало да извърши изпълнителя,а
именно: да подготви бизнес-план,представляващ инвестиционен проект за
получаване на финансова помощ по посочената програма и необходимите приложения
към него анализи на пазари, конкуренция, икономически разработки на стойност
77 700 лева и ДДС -15 540 лева.Подробно в договора са били уточнени
правата и задълженията на всяка една от договарящите страни.Няма спор също
така,че в т.5 от договора страните са уговорили срока,в който е следвало
изпълнителят - ищецът по делото да предаде изработеното,а именно в 30 дневен
срок от подписването на договора и до депозирането на проекта в ОД на ДФЗ.От своя
страна ответникът като възложител е поел
според т.6 от договора задължението да заплати поръчаното след одобрение на
проектите и подписването на договор за финансиране с ДФ „Земеделие”-РА.
При така очертаните в договора права и
задължения,спорът е досежно това коя от страните е изпълнила или неизпълнила
поетото по договора, респективно спазени ли са така договорените срокове.
По делото ответникът представи като
доказателство договор за консултантски услуги,сключен на 01.01.2013 год. между
него и „Поли Импорт
Съдът прие като доказателства по делото
Договор № 26/121/05924 от 16.04. 2013 год.сключен между ответника и
ДФ”Земеделие” за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 год.,както и цялата преписка в
тази връзка и кореспонденция между Фонда и ответника Т.Г.,наричан ползувател.
Именно от тези доказателства се установява по несъмнен начин,че ответникът
подавайки Заявление за подпомагане по мярка
121 „Модернизиране на земеделските стопанства по програма за развитие на
селските райони 2007-2013 год.” е представил всички необходими документи,в т.ч.
и задължителния Бизнес-план.Представен е и Договор № 048.121/2012 от 16.06.2012
год.т.е. договора между него и ищеца, с който се удостоверява,че именно „Агрофин” ЕООД е консултанта и той е този,който е изготвил
бизнес-плана.Така представените редовни документи от страна на ответника пред
Фонда по-късно са дали основание същия да бъде одобрен и съответно сключен с
него договор за подпомагане по цитираната програма /Договор от 18.04.2013
год./.Установява се още по несъмнен начин,че заявлението е било подадено на
24.08.2012 год.,като в раздел ІХ от същото „Придружаващи документи” в т.1 е
изрично посочено, че е бил приложен Бизнес-план по образец, включително и на
електронен носител и таблиците от Бизнес-плана в съответния формат. Установи се също,че в приложената
таблица за допустимост на инвестиции е посочена сума в размер на 77 000
лева,представляваща именно инвестицията по изготвянето на бизнес план.Веднага
следва да посочим,че това е именно сумата,предмет на договора, сключен между
ищеца и ответника,т.е. договора предмет на настоящия спор. От преписката съдът
установи също,че доставчик на консултантските услуги е именно „Агрофин „ЕООД, видно
от таблица № 7 „Настоящи доставчици” към Бизнес плана,приет от Фонда.
При тези данни по делото съдът
намира,че ищецът проведе пълно и главно доказване на своя иск с всички
допустими от закона доказателства. Безспорно е,че при подаването на заявлението на 24.08.2012
година от ответника до ДФ „Земеделие” в
качеството му на кандидат по посочената по-горе Европейска програма за развитие
на селските райони,същият е представил всички необходими и съпътстващи кандидатстването
документи, които са били приети.Видно е,че в себе си документацията
включва Бизнес-план, за който изрично е
посочено,че е изготвен именно от
ищеца.От друга страна по делото не се събраха доказателства това обстоятелство да се е променило, а
именно ответникът да е променил своя консултант / идеен проектант/ и това да е
стигнало до знанието на Фонда,съответно да е отразено в преписката. Представените
от ответника доказателства - Договор за консултантски услуги от 01.01.2013
год.сключен между него и „Поли Импорт
Съдът не споделя и втория навеждан от ответника довод,че поради късно
изпълнение от страна на ищеца, е бил принуден да потърси друг
консултант.Напротив, в самия договор страните са посочили,че изработката следва
да стане в 30 дневен срок от подписването на договора и до депозирането на
проекта в ОД на ДФ „Земеделие”,т.е. уговорени са били два срока, като е видно, че
има такова депозиране и това е станало на 24.08.2012 година, поради което макар
и да е бил изтекъл 30 дневния срок от подписването / на 16.06.2012 год. / на
договора, то изпълнителят е спазил уговорения срок по смисъла на т.5
изр.последно от договора.
Неоснователно
е и направеното възражение, че възложителят /ответникът / не е приел
работата, както и че не му е предоставено поръчаното - Бизнес план на хартиен носител. Съдът
счита,че тези твърдения са неоснователни,тъй като спрямо така сключения договор
следва да намерят приложение нормите,уреждащи договор за изработка.Според чл.
261 ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така,че тя да бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.В настоящия
случай според съда това е доказано по несъмнен начин.Работата е била извършено
именно според уговореното и според нейното предназначение, след като се
установи,че при приемането на заявлението в ДФЗ Бизнес-плана е бил приложен и
органът не е имал забележки по същия.Липсват доказателства поръчващият да е
правил някакви възражения срещу изработеното от изпълнителя и след като това е
така,то се счита,че работата е била приета.Ответникът не представи
доказателства да се е възползвал от правото си да поиска разваляне на договора,
ако е установил недостатъци в изработеното по поръчката и то такива, които да я
правят негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Дори и в
указанията, които са му били давани на по-късен етап от ДФЗ не се съдържат
такива, които да сочат на нередовности
по представения и приет Бизнес-план. В по-голямата си част забележките се
отнасят за действия,които е следвало ответникът да извърши в работата си по реализирането на проекта. Ето
защо за ответника е останало само задължението да заплати изработеното, което
той не е сторил и в този смисъл искът се явява както основателен, така и
доказан в предявения му частичен размер от
46 320 лева от общо 93 240 лева с включен ДДС.
Безспорно е, че ответникът не е изпълнил поетото от него
задължение да заплати уговорената цена за своята поръчка. Ето защо ще следва предявения
иск да бъде уважен,като ответника бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 46 320 лева./частичен иск/ .Отговорността
на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл.6.1 от договора, според
който същият е поел да заплати на изпълнителя сумата в размер на 77 700 лв. и
ДДС в размер на 15 540 лева,като това е следвало да стане след одобрение
на проектите и подписването на договор за финансиране с ДФ „Земеделие”-РА, за
което се събраха неоспорими доказателства,че е станало на 16.04.2013 год.
От казаното до тук следва извода и за
основателност на обективно съединения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.В
случая се касае за парично задължение на ответник, което е било дължимо на
определена дата -16.04.2013 година и след като не е изпълнено,то длъжникът
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.В този
смисъл ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 9553,55 лева ./частичен иск/,която сума съдът
определи съгласно Общо достъпна програма,представляваща обезщетение
за забава за времето от 16.06.2013 год. /както е поискано в исковата
молба / до датата на подаване на същата - 26.05.2015 год.
С оглед изхода на делото ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в настоящето
производство в пълен размер, а именно сумата 4997,50 лева,от които 2237,50 лева
представляваща ДТ и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 2760
лева.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН ********** ***
заплати на „ Агрофин ”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Ал.Стамболийски” № 1 сумата 46 320
лева /частичен иск от общо
93 240 лв./, представляваща стойността на изработеното по Договор
от 16.06.2012 год., както и сумата 9 553,55 лева /частичен иск от общо 19 230,86 лв./, представляваща
лихва за забава върху главницата от 46 320 лева за времето от 16.06.2013
година до 26.06.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 26.06.2015 год. до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски в общ размер на 4997,50 лева,от
които 2237,50 лева ДТ и 2760 лева-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: