Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 15.03.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:                            

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1593 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София, срещу Р.А.Р. ***, по иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, с цена 275.52 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски заем с номер CREX-02754996/30.12.2011г., сключен между ответника като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ***, по който последното предоставя на ответника парична сума от 1 025 лв.  с уговорка за връщането й на 33 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка.Искът се основава на неизпълнение на договора от кредитополучателя, който на 03.02.2012г. преустановява плащането по него, при което освен остатъка от главницата от 275.52 лв., дължи обезщетение  за забава в размер на законната лихва, при изискуемост на целия кредит на 03.10.2014г., след която дата, на 10.07.2017г.,  кредиторът прехвърля вземанията си на ищеца и го упълномощава да уведоми ответника като длъжник за прехвърлянето, за което е изпратено писмено уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, което не е връчено, но за което ищецът се позовава на съдебна практика, че връчването на исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление има характер на уведомление по смисъла на чл.99 от ЗЗД. С оглед на това ищецът претендира спрямо ответника да се установи дължимостта на сумата от 275.52 лв. неплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и претендира разноските в настоящото и заповедното производство. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска по чл.422, ал.1 от ГПК с писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р.А.Р. с отговор на исковата молба оспорва иска при възражение, че изцяло са заплатени всички дължими суми по договора, в т.ч и исковата сума, т.к. след 03.02.2012г., когато ищецът твърди, че е падежът на първата неплатена по договора вноска, е продължил да плаща суми по договора за заем, описани по размер и дати в отговора на исковата молба, в общ размер от 554 лв., с което счита, че изцяло изпълнява задължението си към кредитора. В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията срещу иска.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Предявеният иск е по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за парично вземане, произхождащо от договор за потребителски паричен кредит CREX-02754996 от 30.12.2011г, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника, като първият прехвърля вземанията си по договора с договор за цесия от 10.01.2017г на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Не се спори между страните, че ответникът като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *** като кредитор сключват договор за потребителски заем с номер CREX-02754996/30.12.2011г., по който първотo предоставя на втория сумата 1 025 лв., подлежаща на връщане съгласно погасителен план на 33 вноски, формирани от равни месечни вноски от по 41.99 лв., изключая последната от 42.12 лв., както и, че вземането си по договора кредиторът прехвърля на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. за сумата 275.52 лв. остатък главница, 60.53 лв.лихва и 66.92 лв. неустойка, като връчването на исковата молба на ответника, ведно с приложеното уведомление за извършено прехвърляне на вземане, адресирано до ответника, изпълнява изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, при липса на доказателства уведомяването за това да е осъществено на по-ранен етап, в частност преди образуване на заповедното производство, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, възразена от ответника като длъжник.Заповедта е издадена за парично вземане от 515.33 лв., формирано от прехвърленото вземане за главница от 275.52 лв., договорна възнаградителна лихва от 60.53 лв. и законна лихва за забава от 179.28 лв. за периода от 04.02.2012г. до 07.08.2018г., в т.ч. такава върху главницата от 23.08.2018г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК.Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е предявен само за присъдената главница, ведно със законната лихва от 23.08.2018г., и за непредявената разлика на паричното вземане заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил заповедното производство в тази му част.

Така спорно по делото е погасено ли е претендираното парично вземане за главница при възражение същата  да е платена. Възражението на ответника се основа на плащания по платежни нареждания от 11.06.2014г. за сумата 42 лв., от 21.05.2014г. за сумата 13 лв., от 30.04.2014г. за сумата 110 лв., от 14.04.2014г. за сумата 45 лв., от 14.01.2014г. за сумата 52 лв., от 16.12.2013г. за сумата 42 лв., от 08.11.2013г. за сумата 48.80 лв. и по вносна бележка от 28.01.2013г. за сумата 201.20 лв.Всички плащания са преди датата 10.07.2017г., на която ищецът придобива паричното вземане от предишния кредитор на ответника, и са отнесени в погашение на дълга към този кредитор съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, което изчислява остатъчно задължение за главница на ответника по процесния договор от 275.52 лв.Така възражението на ответника е недоказано и дължимост на процесната сума, с оглед възложената в тежест на страните доказателствена тежест, е установена, при което искът е основателен и доказан, което обуславя правомощие на съда да го уважи, с възлагане в тежест на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК на направените в пълен размер разноски от ищеца в настоящото производство, а в заповедното производство съразмерно на частта на паричното вземане, установено за съществуващо по издадената заповед. за изпълнение. В настоящото производство ищецът прави разноски от 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ има право на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед защитавания материален интерес съдът определя на 100 лв., и които разноски общо 325 лв. са в тежест на ответника.В заповедното производство ищецът прави разноски от 25 лв. за държавна такса  с присъдено му юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., от които разноски в тежест на ответника следва да се възложи сумата 40.10 лв.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.А.Р. с ЕГН **********,***, съществуване на вземане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, произхождащо от договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-02754996/30.12.2011г., за сумата  275.52 лв. частично неплатена главница за дадена в заем парична сума, ведно със законната лихва от 23.08.2018г.  и до окончателното й изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед  N 600/23.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1297/2018г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА Р.А.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,   сумата 325 лв., представляваща разноски по настоящото производство, и сумата 40.10 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 1297/2018г. на Районен съд-Кърджали.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: