Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 11/27.02.2014г., постановено по гр. д. № 1846/2013 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „П. п. – Кърджали” Е. гр. Кърджали да заплати на С. Ш. А. от с. К., общ. Кърджали сумите, както следва: сумата 4 582.38 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013г. до окончателното й изплащане, от която неизплатени нетни трудови възнаграждения, както следва: м.ноември 2011 г. – 2 733.23 лв., м.февруари 2012 г. - 207.01 лв., м. март 2012 г. – 207.01 лв., м. април 2012 г. – 207.01 лева, м. май 2012 г. – 277.79 лв., м.юни 2012 г. – 277.79 лв., м. юли 2012 г. – 277. 79 лв., м. август 2012 г. – 277.79 лв. и м. септември 2012 г. – 116.96 лева; сумата 832.84 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на нетните трудови възнаграждения за м. ноември 2011 г. и за периода м. февруари 2012 г. – м. септември 2012 г. включително, в размер на законната лихва, за периодÓ от последното число на текущия месец, за който е дължимо трудовото възнаграждение до 26.11.2013 г. включително, от която: - върху неизплатено трудово възнаграждение от 2 733.23 лв. за м. ноември 2011 г. – 558.36 лв. за периода на забава от 30.11.2011 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 207.01 лв. за м. февруари 2012 г. – 36.95 лв. за периода на забава от 29.02.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 207.01 лв. за м. март 2012 г. – 35.14 лв. за периода на забава от 31.03.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 207.01 лв. за м. април 2012 г. – 33.39 лв. за периода на забава от 30.04.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. май 2012 г. – 42.38 лв. за периода на забава от 31.05.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. юни 2012 г. – 40.03 лв. за периода на забава от 30.06.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. юли 2012 г. – 37. 60 лв. за периода на забава от 31.07.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. август 2012 г. – 35.17 лв. за периода на забава от 31.08.2012 г. до 26.11.2013 г. включително и върху неизплатено трудово възнаграждение от 116.96 лв. за м. септември 2012 г. – 13.82 лв. за периода на забава от 30.09.2012 г. до 26.11.2013 г. включително, като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 832.84 лв. за пълния предявен размер от 847.30 лв., като неоснователен; и сумата от 448.80 лв. за – разноски по делото. С решението си съдът е осъдил „П. п. – Кърджали” Е. гр. Кърджали да заплати на Кърджалийския районен съд и сумата в размер на 233.30 лева - държавна такса.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „П. п. – Кърджали” Е. Г. чрез представител по пълномощие, който го обжалва в срок като незаконосъобразно и немотивирано. С жалбата не се оспорва, че въззивникът дължи на въззиваемия трудово възнаграждение в размер на присъдените суми по силата на сключен между страните трудов договор, след приспадане на необходимите данъци и удръжки. Не се излагат съображения във връзка с оплакването за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че двете страни се били уговорили как да се извършат всичките плащания помежду им, тъй като между тях съществували традиционно добри служебни и трудови взаимоотношения и тези взаимоотношения винаги били уреждани помежду им, доброволно и извънсъдебно. Във връзка с изложеното жалбодателят моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба, а по същество моли същата да бъде уважена, като в случай, че бъде потвърдено обжалваното решение, прави възражение срещу претендирания размер за адвокатско възнаграждение.

С отговор по чл. 263, ал.1 от ГПК, подаден от представител по пълномощие на въззиваемия, въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Това становище се поддържа и в съдебно заседание от явилия се пълномощник на жалбодателя. Претендират се присъждане на направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1 000 лв. – за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Установено е по делото, че между страните е бил сключен трудов договор, както и че „П. п. – Кърджали” Е. гр. Кърджали не е заплатило на ищеца нетно трудово възнаграждение, както следва: сумата 4 582.38 лв., от която неизплатени нетни трудови възнаграждения за следните периоди: м.ноември 2011 г. – 2 733.23 лв., м.февруари 2012 г.- 207.01 лв., м. март 2012 г. – 207.01 лв., м. април 2012 г. – 207.01 лева, м. май 2012 г. – 277.79 лв., м.юни 2012 г. – 277.79 лв., м. юли 2012 г. – 277. 79 лв., м. август 2012 г. – 277.79 лв. и м. септември 2012 г. – 116.96 лева; както и сумата 832.84 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на нетните трудови възнаграждения за м. ноември 2011 г. и за периода м. февруари 2012 г. – м. септември 2012 г. включително, в размер на законната лихва, за периода от последното число на текущия месец, за който е дължимо трудовото възнаграждение до 26.11.2013 г. включително, от която: - върху неизпла‗ено трудово възнаграждение от 2 733. лв. за м. ноември 2011 г. – 558.36 лв. а периода на забава от 30.11.2011 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 207.01 лв. за м. февруари 2012 г. – 36.95 лв. за периода на забава от 29.02.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 207.01 лв. за м. март 2012 г. – 35.14 лв. за периода на забава от 31.03.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 207.01 лв. за м. април 2012 г. – 33.39 лв. за периода на забава от 30.04.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. май 2012 г. – 42.38 лв. за периода на забава от 31.05.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. юни 2012 г. – 40.03 лв. за периода на забава от 30.06.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. юли 2012 г. – 37. 60 лв. за периода на забава от 31.07.2012 г. до 26.11.2013 г. включително; - върху неизплатено трудово възнаграждение от 277.79 лв. за м. август 2012 г. – 35.17 лв. за периода на забава от 31.08.2012 г. до 26.11.2013 г. включително и върху неизплатено трудово възнаграждение от 116.96 лв. за м. септември 2012 г. – 13.82 лв. за периода на забава от 30.09.2012 г. до 26.11.2013 г. включително. Всъщност, обстоятелството, че „П. п. – Кърджали” Е. гр. Кърджали дължи на ищеца по делото (въззиваем пред тази инстанция) горепосочените суми не се оспорва от въззивника (ответник по иска), както в представения пред първата инстанция писмен отговор, така и във въззивната жалба. Единственият довод във въззивната жалба е, че страните били постигнали съгласие доброволно и в духа на добрите им взаимоотношения да уредят всичките си финансови въпроси извънсъдебно. По отношение на така релевирания във въззивната жалба довод, следва да се посочи, че същият не само не обуславя неправилност на обжалваното решение, а напротив – потвърждава както наличието на процесното задължение, така и неизпълнението му от страна на въззивника. Ирелевантно за спора е твърдяното от въззивника съгласие, постигнато между страните, за доброволно извънсъдебно уреждане на финансовите им въпроси, доколкото същото не лишава ищеца от правото му да търси изпълнение на претендираното задължение по съдебен ред. Още повече, че задължението на въззивника за заплащане на претендираното трудово възнаграждение не е изпълнено и към настоящия момент. Впрочем, доводи по същество за неправилност на обжалваното съдебно решение във въззивната жалба не се съдържат, поради което и настоящата съдебна инстанция не дължи служебна проверка и произнасяне по неговата правилност.

При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемия направените по делото разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.05.2014 г. в размер на 1 000 лева. В тази връзка, доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, направен по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, е неоснователен. Възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 600.76 лв. и е под двукратния размер по § 2 от Наредбата. С оглед осъществената защита и процесуално представителство пред въззивната инстанция от пълномощника-адвокат на въззиваемия и на основание посочените разпоредби, адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно и не се налага намаляването му.

Мотивиран от горното, въззивния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/27.02.2014 г. по гр.д. № 1846/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „П. п. – К.” Е. със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, У.П. М. № *, ЕИК *, да заплати на С. Ш. А. от с. К., общ. Кърджали, ул. „С. П. № *, с ЕГН * направените за въззивната инстанция разноски в размер на 1 000.00 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.