№ 196
гр. Б., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК и е образувано по въззивна
жалба, подадена от адвокат П. С.,от АК-Б.,в качеството му на договорен
защитник на подсъдимия Й. А. Я.,както и допълнение към нея от подсъдимия
Й. Я. против Присъда №17/09.10.2023г,постановена по НОХД № 233/2022 г.
по описа на Районен съд – Р..
С обжалваната присъда,районният съд е признал подсъдимия Й. А. Я. за
виновен в това, че за периода от месец ноември 2021 г. до месец април 2022 г.
включително, в гр. Б., обл. Б., след като е осъден с определение № 150/2021 г.,
постановено по гр. д. № 1167/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Р., влязло в
сила на 04.11.2021 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си А. Й. Я.а, чрез
нейната майка и законен представител - С.Л.Л., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 (шест)
месечни вноски по 170.00 (сто и седемдесет) лева месечно, в общ размер на
1020.00 (хиляда и двадесет) лева ,поради което и на осн. чл. 183 ал.1 от НК и
при приложението на чл. 54 НК го е осъдил на наказание "ПРОБАЦИЯ", при
кумулативното налагане на задължителните пробационни мерки:
1
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца при
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
(шест) месеца, по график определен от пробационния служител;
С въззивната жалба се изразява становище за неправилност на постановената
присъда,с твърдение,че дължимата издръжка е изплатена от подсъдимия,а
съдът не бил изпълнил задължението си да разясни на подсъдимия
привилегията,предвидена в чл.183,ал.3 от НК.Освен това се твърди,че съдът
неправилно е приел представените доказателства за извършени плащания за
период,следващ обвинителния период.
Ето защо се иска присъдата да бъде отменена.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Б. изразява
становище за правилност и законосъобразност на постановения
първоинстанционнен акт,поради което пледира за неговото потвърждаване.
Защитникът на подсъдимия Й. Я. поддържа депозираната въззивна
жалба.Счита,че въззивната инстанция следва да приложи разпоредбата на
чл.183,ал.3 от НК,приемайки,че подсъдимият е изпълнил задължението си
заплащане на издръжка за периода ,посочен в обвинението.В тази връзка
развива съображения относно липсата на пречки да бъде приложен
чл.183,ал.3 от НК,въпреки че този привилегирован състав вече е бил
приложен от прокурора,тъй като по образуваното и прекратено наказателно
производство Й. Я. не бил привлечен в качеството му на обвиняемо лице.Сочи
освен това,че ако въззивният съд беше допуснал до повторен разпит
пострадалата С.Л.,то последната би заявила, че може би не по банков път,а в
брой е получила и всички дължими издръжки.Ето защо,иска въззивният съд
постанови решение,с което да измени първоинстанционната присъда и на осн.
чл.183,ал.3 от НК да не наложи наказание на подсъдимия Й. Я..
Въззивният жалбоподател Й. А. Я.,редовно призован ,се явява в едно съдебно
заседание като не участва в заседанието,в което е даден ход на съдебните
прении и по същество не взема становище по делото.
Б.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
2
запозна с изложеното във въззивната жалба,изслуша явилите се в съдебно
заседание страни,обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени
наличния по делото доказателствен материал и след като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314
от НПК, намери въззивната жалба за допустима, но разгледана по същество –
за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства, правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която изцяло се споделя от въззивната инстанция:
Подсъдимият Й. А. Я. е роден на ****г. в гр. Р.,живее в гр. Я.,обл. Б., ул. „Г.“
***, със средно образование е,не е осъждан.
В периода от месец юни 2017г до месец юни 2021г подсъдимият Й. Я. и
свидетелката С.Л.,която към този момент била с фамилия Б.,живеели във
фактическо съжителство в дома на Я. в гр.Я..От съжителството им се родило
детето А. Й. Я.а/родена на ****/.След като се разделили, С. Б. се преместила в
къщата на родителите си в гр.Я.,а по-късно сключила и граждански брак с
друго лице/Д.И.Л./ и заедно с детето си А. Я.а се преместили да живеят в гр.Б..
Видно от приложеното гр.д. №1167/2021г. по описа на РС- Р.,последното е
образувано по искова молба на С. Б., в качеството й на майка и законен
представител на А. Я.а по предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от
СК. По цитираното дело е постановено определение № 150 от 04.11.2021 г. в
производство по привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК относно
упражняването на родителските права, режим на лични контакти и дължимата
издръжка на детето. В производството по привременни мерки, съдът е
постановил упражняването на родителските права на майката С. Л. Б.,
определил е режим на лични контакти с бащата и е осъдил Й. А. Я. да заплаща
в полза на детето А. Й. Я.а, чрез майката и законен представител С. Л. Б.
месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на постановяване на
определението до приключване на производството по делото с влязъл в сила
съдебен акт, като определението по постановените привременни мерки е
влязло в сила на датата на постановяването му- 04.11.2021г.С определение
№253/14.07.2022 г. е изменен размера на определената издръжка, която Й. А.
3
Я. следва да заплаща като привременна мярка на ненавършилото пълнолетие
дете на 177.50 лв. Производството по делото е приключило с определение №
292/09.08.2022 г., с което съдът е одобрил постигната между страните съдебна
спогодба с определение №292/09.08.2022г,с което окончателния размер на
издръжката е определен на 180 лева,считано от 09.08.2022г. Въпреки
постановеното определение в хода на производството по чл. 323 от ГПК по
привременни мерки по цитираното по – горе гр.д. № 1167/2021 г. по описа на
РС Р., подсъдимият не бил изплатил нито една месечна вноска за издръжка на
детето си, като издръжката не е изплащана през целия инкриминиран период
от м. ноември 2021 г. до м. април 2022 г., включително. Същият оставил
детето си изцяло на грижите на неговата майка. В резултат на бездействието
си, респ. неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия Й. Я.,
дължимата от същия издръжка за период от м. ноември 2021 г. до април 2022 г.
включително възлиза общо на сумата от 1020 лв.
По делото са представени вносни бележки за заплащане на издръжка чрез
„Изи Пей“,в които е отразена както сумата,така и периода,за който се заплаща
сумата като задължение за издръжка на детето А. Я.а,а именно:
-първа вносна бележка от 04.01.2023г за сума в размер на 1011.37 лв., с която е
изплатена издръжка от 14.07.2022 г. до 31.12.2022г.
-втора вносна бележка от 15.02.2023г. за сума в размер на
182лв.,представляваща издръжка за м. януари 2023 г.
-вносна бележка от 28.04.2023 г. за сума в размер на 180 лв. издръжка за м.02
и м. 03.2023 г. като на 09.05.2023г са внесени още 250 лева-доплащане за
издръжка за трите месеци-02,03 и 04.2023г
-последно, вносна бележка от 21.06.2023г за сумата от 183.55лева,
представляваща издръжка за месец май 2023г.
Видно от изисканите и приложени справки във въззивното производство от
Районен съд – Р. с Изх. № 1960/30.05.2024г. и от РП – Б., ТО – Р. с № 5/2024г.
от 28.05.2024г. се установява ,че са били образувани три наказателни
производство за престъпление по чл.183,ал.1 от НК:
-първото по ред е ДП №56/22г,образувано на 21.02.2022г за престъпление по
чл.183,ал.1 НК касаещо период на неплащане на издръжка от м.ноември 2021г
до м.април 2022г,за което е внесен обвинителен акт, предмет на разглеждане в
4
настоящото наказателно производство,
-второто по ред е ДП №58/2023г по описа на РУ-Р.,образувано на 09.02.2023г
за престъпление по чл.183,ал.1 от НК за неплащане на издръжка на детето А.
Я.а за периода от м.август 2022г до м.януари 2023г,което наказателно
производство обаче с постановление от 16.03.2023г на ТО-Р. при РП-Б. е
прекратено като е приложена разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК.В
постановлението прокурорът е приел ,че Я. не е изпълнил задължението си за
заплащане на повече от две месечни вноски за периода от м.август 2022г до
м.януари 2023г,но с оглед изявлението на свид.Л.,че дължимата издръжка за
посочения период й е заплатена,наказателното производство е прекратено. Не
съществува освен това съмнение,че Й. А. Я. не е бил привлечен в качеството
му на обвиняемо лице.
-третото по ред ДП №101/2023г по описа на РУ-Б. е образувано на 30.05.2023г
за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, за периода от месец май 2022г до месец
юли 2022г и за периода от месец юли 2023г до м.септември 2023г.Същото е
внесено за разглеждане в РС-Р. с обвинител акт за две престъпления по
чл.183,ал.1 от НК,приключило с присъда по НОХД №576/2023г на РС-Р.,с
която Й. А. Я. е бил признат за виновен за извършване на
престъпленията,предмет на обвинителния акт,но на осн чл.183,ал.3 от НК
съдът не го е наказал.
Установената от районната инстанция фактическа обстановка,допълнена с
изисканите от въззивния съд справки по отношение на образуваните
досъдебни производства срещу подсъдимия Й. Я.,всички за престъпления по
чл.183,ал.1 от НК,напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.Доказателственият анализ, извършен от
първоинстанционния съд е обоснован, последователен и всеобхватен.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно
следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически
констатации. При анализ и проверка на всички доказателства, необходими за
изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело
обстоятелства, се установява, че същите са изяснени напълно, всестранно и
обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на
5
събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие
доказателствени материали, така и обоснованите, в резултат на тази преценка
доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си
относно фактите, респективно, приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства – показанията на частния обвинител С.Л., като майка и законен
представител на малолетното дете А. Й. Я.а,частично от обяснения на самия
подсъдим, дадени в хода на съдебното следствие както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства,включително и представените
платежни нареждания от подсъдимия Я..Районният съд правилно е ценил
показанията на свид.Л.,с които изрично е отрекла да е получавала издръжка за
периода,отразен в обвинението-от м.ноември 2021 г. до м. април 2022 г.
включително,т.е за период от шест месеца.Тези нейни показания не остават
изолирани.Дори и от представените от подсъдимия писмени доказателства-
разписки за платена издръжка, показанията на свид.Л. не се
опровергават,поради факта,че подсъдимият е започнал да изпълнява
задължението си от месец януари 2023г,когато на 04.01.2023г е превел чрез
„Изи Пей“ сума в размер на 1011.37 лв., с която е изплатена издръжка за
минал период,който изрично е посочен в разписката-от 14.07.2022 г. до
31.12.2022г.Останалите,представени от подсъдимия разписки касаят
период,следващ посочения в обвинението по настоящото
производство.Проверяваният съд е ценил показанията на свид.С.Л. и в
останалата част,касателно посочената от нея добра характеристика за
подсъдимия-баща,който се интересува от детето си ,като спазва режима на
лични контакти с малолетната си дъщеря А. Я.а,правил е подаръци на детето.
Относно твърдението на подсъдимия,че представените писмени
доказателства касаят плащана от него издръжка,дължима за детето му,която
касае инкриминирания период на обвинението,не е кредитирил дадените от
него обяснения като опровергани както от показанията на св. Л., така и от
представените от самия подсъдим писмени доказателства-разписки,издадени
от „Изи Пей“ АД.
Като е спазил процесуалния ред за приобщаване и проверка на
доказателствата, първостепенният съдебен състав е направил правилна оценка
6
на доказателствения материал и е достигнал до верни изводи относно
приложението на материалния закон,приемайки че подсъдимият Я. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението
по чл.183,ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Й. А. Я. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.183,ал.1 от НК,тъй като е бил осъден с
определение № 150/2021 г., постановено по гр. д. № 1167/2021 г. по описа на
Районен съд гр. Р., влязло в сила на 04.11.2021 г., да издържа свой низходящ -
дъщеря си А. Й. Я.а, чрез нейната майка и законен представител - С.Л.Л. като
съзнателно не изпълнил задължението си да заплаща дължимата издръжка в
размер на повече от две месечни вноски, а именно за общо 6 пълни месечни
вноски по 170.00 всяка ,дължими за месеците ноември,декември 2021г и
месеците януари,февруари,март и април 2022г, в общ размер на 1020.00
/хиляда и двадесет/ лева.
С оглед съставомерността на деянието по чл.183,ал.1 от НК е необходимо
наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който деецът да бъде осъден да
изплаща издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра.
На следващо място, деецът следва да не е изплатил най- малко две месечни
вноски по съществуващото задължение. Тоест началния момент, в който
деянието се явява съставомерно, е неплащането на две поредни месечни
вноски от задължението за издръжка. Инкриминираното престъпно деяние по
правната си природа е продължено престъпление, чиято изпълнителна форма
е бездействието през инкриминирания период. Престъплението се явява
довършено, от момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка
или пък то бъде погасено.
В процесния случай, съгласно влязъл в сила на 04.11.2021г. съдебен
акт,представляващ определение,с което съдът е одобрил постигната между
страните спогодба по привременни мерки по чл.323 от ГПК, подсъдимият Й.
Я. като баща е бил осъден да плаща на малолетната си дъщеря А. Й. Я.а чрез
нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 170.00
лева,считано от 04.11.2021г. Следователно считано от датата на влизане в сила
на това определение подсъдимият има качеството на осъден да плаща
издръжка, като към инкриминирания период това негово качество е останало
7
непроменено.
Именно с бездействието си по неплащане на издръжката в посочения
период/месец ноември 2021г до м.април 2022г/, без да са били налице
основания за прекратяването й, подсъдимият е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК. Наведените
твърдения, че подсъдимият към инкриминирания период не е дължал плащане
на издръжка, поради извършени от него плащания за издръжка не се споделят,
както от първоинстанционния, така и от настоящия съдебен състав,тъй като не
намират опора в събрания по делото доказателствен материал.Както вече
беше посочено, плащанията,които подсъдимият Я. е извършил и за които е
представил писмени доказателства касаят период ,следващ инкриминирания-
започнал е да плаща от 04.01.2023г макар ,че основанието за плащане касае
издръжка за минал период/от 14.07.2022г до 31.12.2022г/,което се възприема
от въззивната инстанция.Останалите разписки касаят плащане на издръжка за
месеци януари,февруари,март, април и май 2023г.
Описаните в изисканите от въззивния съд справки по образувани наказателни
производства за разследване на престъпление по чл.183,ал.1 от НК срещу Й.
Я. също кореспондират със събрания доказателствен материал.Било е
образувано наказателно производство/ДП №58/23г/ за неплащане на издръжка
за периода от м.септември 2022г до м.януари 2023г,от когато подсъдимият е
започнал да плаща издръжка/видно от разписка
№0700017936110029/15.02.2023г е заплатена сумата от 182
лева,представляваща платена издръжка за месец януари 2023г плюс
лихви/.Това наказателно производство е било прекратено от прокурора,поради
приложението на привилегированата разпоредба на чл.183,ал.3 от НК.Както
съдът вече посочи ,подсъдимият Я. е плащал издръжка за детето си за
следващите месеци до месец май 2023г вкл.Отново е било образувано
наказателно производство срещу него за неплащането на издръжка /ДП
№101/23г/ за периода от м.07.23г до м.09.2023г както и за предходен
период,следващ този,който се разглежда в настоящото наказателно
производство/от месец май 2022г до м.юли 2022/.Налице са доказателства по
делото,че образуваното пред РС-Р. съдебно производство по НОХД
№576/2023г е приключило с присъда,с която подсъдимият е бил признат за
виновен,но не е наказан на осн. чл.183,ал.3 от НК.
8
При тези обективни данни по делото,становището на защитата ,че
първоинстанционният съд неправилно не е приложил разпоредбата на
чл.183,ал.3 от НК се явява несъстоятелно.В производството липсват
доказателства за платена издръжка от подсъдимия за инкриминирания
период.В тази насока са както писмените доказателства,представени от
подсъдимия,така и гласни доказателства на свид.С.Л.,която категорично е
заявила,че не е получавала издръжка за разглеждания период от шест
месеца.Тук следва да бъде отбелязано,че подсъдимият е бил привлечен в
качеството му на обвиняемо лице на 12.04.2022г/л. 31 от ДП/ ,когато са му
били предявени всички факти по обвинението,поради което последният е бил
наясно за какъв период от време дължи издръжка.Първоинстанционният съд е
дал възможност за представяне на писмени доказателства и подсъдимият
възползвайки се от тази възможност е представил такива.
Несъстоятелно се явява и становището на защитата, въззивният съд да
приложи привилегията на чл.183,ал.3 от НК,разсъждавайки върху
възможността да бъде приложена от въззивния съд,въпреки че вече е била
приложена от прокурора по образувано и прекратено наказателно
производство,по което обаче Й. Я. не е бил привлечен в качеството му на
обвиняемо лице.На първо място,разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК е
неприложима от въззивния съд.Само ако деецът изпълни задължението си за
издръжка преди постановяване на присъдата от първостепенния съд е
допустимо прилагането на този привилегирован състав.А както съдът посочи
по-горе,подсъдимият не е изпълнил задължението си за заплащане на
издръжка за инкриминирания период,поради лишено от правно основание и
логика е изобщо разсъждаването по въпроса за нейното приложение.
От правна страна, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице и
субективният признак на състава на престъплението по чл.183,ал.1 от
НК.Посредством доказателствената съвкупност по делото,в процесния случай
е доказан и този елемент от престъпния състав на противоправното деяние.
Правилно съдът е преценил, че престъплението е осъществено при форма на
вината пряк – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и последиците му, като чрез бездействието си по повод
задължението си за заплащане на издръжка на малолетната си дъщеря А. Й.
Я.а/родена на ****/,подсъдимият е искал настъпването на последиците на
9
престъплението – неполучаване на дължимата ежемесечна парична издръжка
от низходящата му чрез нейната майка законен представител С.Л..Налице е
пряк умисъл ,тъй като подсъдимият Я. лично е подписал одобрената от съда
спогодба по гр.дело №1167/2021г на РС-Р.,поради което последният е бил
напълно наясно с възникналото за него задължение за плащане на дължимата
по закон издръжка.
Въз основа на развитите съображения, настоящият въззивен състав намира, че
на базата събраните в необходимия обем и пълнота доказателства, обсъдени
аналитично и изцяло, в съвкупност и взаимна връзка е направен правилен и
обоснован извод от първоинстанционния съд за това, че подсъдимият Й. А. Я.
е осъществил от обективна и субективна страна елементите от състава на
престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
първоинстанционният съд, спазвайки разпоредбата на чл.54 от НК, правилно е
отчел степента на обществена опасност на процесното деяние и на дееца,
както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, установени по
делото.Отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия, грижата ,която
последният полага за детето си като спазва и стриктно режима на контакти е
избрал да наложи по-лекото по вид наказание,а именно наказание
„Пробация“.Последното наказание е наложил при съвкупност от двете
задължителни пробационни мерки за минималния срок от шест
месеца,водейки се от факта,че подсъдимият след инкриминирания период е
заплащал дължимата издръжка за дъщеря си,макар и с известни
закъснения,които са станали причина за образуване на нови производства,но
последните са приключили с приложението на чл.183,ал.3 от НК.Посоченото
по повод индивидуализацията на наказанието обосновава извод за
справедливост на наложеното на подсъдимия Й. Я. наказание.
Изводим от горното, първоинстанционният съд правилно е приложил по-
лекото от двете алтернативно предвидени в нормата на чл.183,ал.1 от
НК наказания, а именно "Пробация".Така определеното наказание по своята
същност представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие върху
подсъдимия, които са изчерпателно изброени в общата част на НК – чл. 42а и
сл., като мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 – "Задължителна регистрация по
настоящ адрес" и "Задължителни периодични срещи с пробационен
10
служител", се налагат задължително на всички осъдени на това наказание, а
другите пробационни мерки – по преценка на съда, с оглед особеностите на
всеки конкретен случай, като всяка от тях се налага за определен период от
време.В настоящия случай, районният съд коректно е наложил двете
задължителни по закон пробационни мерки, отчитайки и съпоставяйки
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и
обществената опасност на противоправното деяние и на дееца. Съдът
правилно е определил и начина им на изтърпяване, както и
продължителността им, съблюдавайки нормативната уредба в тази насока.
Следователно, така определеното от районния съд наказание се явява
справедливо,постановено при спазване на принципите за индивидуализация
на наказанието и е в пълен унисон с духа на закона.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания
съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно
производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на
защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за
участие в производството въобще.
В тази връзка, въззивният съд прие първоинстанционната присъда за
правилна, обоснована и законосъобразна,поради което следва да бъде
потвърдена.
Водим от изложеното по-горе и на основание чл.334,т.6 от НПК и чл.338 от
НПК, Окръжен съд- Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №17/09.10.2023г,постановена по НОХД №
233/2022 г. по описа на Районен съд – Р..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12