РЕШЕНИЕ
№ 5032
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110160628 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
*************, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу М. П. В. с
ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и М. П. В. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно по 3/12 от
сумата в размер на 3175,81 лева, от които 2690,79 лева - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода
м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 450,60 лева - мораторна лихва за забава от 16.07,2019г. до
16.09.2021г., както и суми за дялово разпределение 22,97 лева - главница за периода от
м.08.2018г. до м.04.2020г,, ведно със законната лихва от 27.09.2021г до окончателното
изплащане на вземането и 11,45 лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до 16.09.2021г, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №55485/2021 г.
на СРС, 46 състав.
Така от всеки от ответниците се претендира сумата в размер на 793,95 лева, от които
672,70 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 112,65 лева -
мораторна лихва за забава от 16.07.2019г. до 16.09.2021г., както и суми за дялово
разпределение 5,74 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.09.2021г до окончателното изплащане на вземането, и 2,86 лева -
лихва за периода от 01.10.2018г. до 16.09.2021г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ***** ИД номер: *******.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
1
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФИРМА”
ЕАД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител не са
депозирали отговор на исковата молба. В съдебно заседание особеният представител прави
възражение за изтекла погасителна давност и моли съда да постанови решение съобразно
доказателствата по делото.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 27.09.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Цветанка Георгиева В.а, Георги Людмилов В.,
Никола Людмилов В., М. П. В. Ии М. П. В. за следните суми: главница от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 2 690,79 BGN /двe хиляди шестстотин и деветдесет лева и 79
стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
2
27.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 16.07.2019 г. до 16.09.2021 г. в
размер на 450,60 BGN /четиристотин и петдесет лева и 60 стотинки/, главница от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 22,97 BGN /двадесет и два лева и 97 стотинки/ цена
на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 27.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 16.09.2021 г. в размер на 11,45
BGN /единадесет лева и 45 стотинки/- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
Дружба бл. 29, вх. Б, ет. 6, ап. 66, аб.№ *****.
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 55485/2021г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 63.52 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Длъжниците ЦГВ, ГЛВ., НЛВ. не са депозирали възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжниците М. П. В. и М. П. В. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на
ищеца са даддени указания по чл. 414, ал. 1, т. 2 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111,
том 111, рег. №111, дело №111 от 111 г. на Нотариус И Н, по силата на койтоНИВ. е
закупил апартаментАДРЕС
Видно от представените удостоверения за наследници Н И В. е починал на 28.03.1999
г., като е оставил за наследници МВБ-съпруга, ЛНВ.- син и М. П. В.а и М. П. В.- внуци. ВБ
В е починала на 23.06.2013 г. и е оставила за наследнци М. П. В. и М. П. В.- внуци и ЛНВ.-
син. ЛНВ. е почианла на 19.08.2017 г. е оставил за наследници ЦГВ- съпруга и ГЛ. иНЛВ.-
синове.
Представен е констативен протокол №1140/05.10.2009 г., видно от който в сградата на
адрес: АДРЕС съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но
не се прилага поради несъгласие на живущите.
Представени по делото са общите фактури от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
3
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Не е спорно, а и от представените по делото нотариални актове се установява, че
ответниците М. П. В. и М. П. В. са били съсобственици на топлоснабдения обект при квоти
от по 1/4 ид.ч.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за т
исковия период между ищцовото дружество от една страна и М. П. В. и М. П. В. от друга
страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищеца „ФИРМА“ ЕАД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От страна на ответниците несвоевременно/след изтичане на срока за отговор/ е
направено възражение за изтекла погасителна давност и същото не следва да се обсъжда.
Не се спори, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. процесният имот е бил
топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на
посочената от ищеца сума. Страните не спорят й, че за процесния период са издадени
фактури от ищцовото дружество за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях
липсва плащане от страна на ответниците.
4
Така всеки от ответниците дължи на топлопреносното предприятие сумата от 672.68
лева/ 672.70 лева- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.
04.2020 г./ разликата от 02 ст. се дължи на закръгляне на сумата след втория знак след
десетичната запетая при изчисляване на дробите и издаване на заповед за изпълнение
именно за тези суми спрямо разделните длъжници/.
За периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Ищецът има вземане срещу всеки един от двамата ответника за мораторна лихва за
периода 16.07.2019 г. до 16.09.2021 г.,в размер на 112.65 лева, изчислен от съда с данъчен
калкулатор на НАП по реда на чл. 162 ГПК.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение в
размер на по 5.74 - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020 г. е правилно определен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от по 2.86 лева - лихва за периода от 01.10.2018г.
до 16.09.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 430.52 лв., от общо дължим размер от 431.76 лева/ в т.ч. държавна такса- 31.76 лева,
депозит за особен представител- 300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -56.60 лева от пълен размер от
56.76 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. П. В. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 672.70 лева- главница,
представляваща 1/4 от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018г. - м.04.2020г. за топлоснабден имот: АДРЕС Аб. №: ***** ИД номер:
*******, ведно със законната лихва от 27.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 112.65 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2019г. до 16.09.2021г., 5.74
лева - главница за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г, ведно със
законната лихва от 27.09.2021г до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №55485/2021 г. на
5
СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за 2.86 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 16.09.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. П. В. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 672.68 лева- главница,
представляваща 1/4 от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018г. - м.04.2020г. за топлоснабден имот: АДРЕС Аб. №: ***** ИД номер:
*******, ведно със законната лихва от 27.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 112.65 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2019г. до 16.09.2021г., 5.74
лева - главница за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г, ведно със
законната лихва от 27.09.2021г до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №55485/2021 г. на
СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за 2.86 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 16.09.2021 г.
ОСЪЖДА М. П. В. с ЕГН:********** и М. П. В. с ЕГН:**********, да заплатят на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *************, съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 55485/2021 г. на СРС в размер на 56.50 лв., както и за настоящото производство, в
размер на 430.52 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6