РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда от 09.12.2020 година, постановена от СРС, НО, 17-ти състав
по НOХД № 3889/2018 година съдът е признал подсъдимата Р.Б. Б. за
ВИНОВНА за това, че на неустановена дата през месец март 2016 година в
гр. София склонила лицето Т.К.М. с ЕГН **********, към проституция – в
разговор по телефона й предложила да работи за нея като проститутка и да
предоставя сексуални услуги срещу заплащане и й казала, че ще делят
изкараните от това пари на половина /50 на 50/, като деянието е извършено по
отношение на лице, ненавършило 18 години, както и с користна цел, а именно
Б. й казала, че ще делят изкараните от проституцията пари на половина и в
последствие вземала част от парите, които М. получавала срещу
предоставяните от нея сексуални услуги – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2,
вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 54, ал. 1 от НК е наложил
наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години, което на
1
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 5 /пет/ години и
глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. В тежест на подсъдимата са
присъдени и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата – адв. Н. КР., с която
се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, алтернативно
изменяне на присъдата и прилагане на нормата на чл. 55, ал, 1, т. 1 от НК с
отмяна на наложената глоба. Твърди се, че от събрания доказателствен
материал не може да се изведе обоснован и категоричен извод, че Б. е
извършила престъплението, за което е предадена на съд. Събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства разколебават
обвинителната теза, поради и което обвинението не е доказано по един
несъмнен и категоричен начин. Релевира се довод, че пострадалата Т. М. в
съдебна зала е отрекла всичко казано от нея в досъдебното производство,
както и че към 2016 г. същата е била непълнолетна и лесно би могла да се
повлияе от думи и действия, докато при разпита в съдебна зала М. вече била
пълнолетна по смисъла на закона и отговорна за последствията от думите и
действията си. Направеният анализ на доказателствата от контролирания съд,
досежно вината на подсъдимата е определен като неправилен. В заключение
се иска оправдаване на Б., алтернативно в случай, че съдът я признае за
виновна, се излагат доводи в подкрепа на искането за прилагане на чл. 55, ал.
1, т.1 от НК.
В разпоредително заседание на 05.01.2022 г. въззивният съд, след като се
запозна с протеста, атакувания първоинстанционен акт и с приложените
материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК,
намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на
подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства. Намери, също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото.
2
В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. К. поддържа
изцяло жалбата и представя бланка от регистрационна карта към Бюрото по
труда за подсъдимата с твърдения, че същата е регистрирана към Бюрото по
труда, която съдът върна като неотговаряща на изискването за форма и
съдържание на официален документ.
В хода на съдебните прения защитата заявява, че поддържа изложените
съображения във въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Иска се
отмяна на първоинстанционната присъда и поставянето на нова
оправдателна такава. Защитата посочва разпита на св. Т. М., която е
разпитана в съдебното следствие пред първа инстанция и категорично е
заявила, че подсъдимата не я е склонявала към проституция, както и че не й
е предлага да работи за нея като такава срещу заплащане. Споменати са и
свидетелските показания на В., Д., Д.Р. и П., които разколебават
допълнително обвинителната теза и не мотивират извод за безспорно
доказана вина. Алтернативно се прави искане, ако съдът счете че вината на
Б. е доказана, да се приложи института на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, като са
изложени многобройните смекчаващи вината обстоятелства според
защитата.
Представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна. Твърди, че контролираният съд е провел
пълноценно съдебно следствие с изяснена фактическа обстановка, както и че
са събрани всички относими по делото доказателства. Прави се кратка
съпоставка между показанията на св. Т. М. и св. Н., Д. и С., като се извежда
извод, че анализирани в съвкупност тези доказателствени източници налагат
по категоричен начин извода за това, че първоинстанционният съд правилно
е кредитирал показанията на св. М., дадени от нея в хода на досъдебното
производство пред съдия, а не тези дадени в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд. Наложеното наказание на подсъдимата е
определено като справедливо и поради тази причина в заключение се иска
потвърждаване на присъдата в нейната цялост.
Подсъдимата заявява, че не се чувства виновна, както и че няма
3
възможност да плати наложената й глоба, тъй като е безработна и че не е
склонява Т. М. към проституция.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение
на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав,
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът
пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка
на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни
и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на
доказване, в това число авторството на подсъдимата по отношение на
престъпното деяние. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с
направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира
за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с
4
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД
№ 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност
настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която
не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
От фактическа страна :
Подсъдимата Р.Б. Б., с ЕГН **********, родена на **** г. в гр. София,
българка, с българско гражданство, безработна, със средно образование,
разведена, неосъждана към датата на деянието, с адрес с. Владая, ул. ****.
На неустановена по делото дата през месец март 2016 г. подсъдимата се
запознала със св. Т. М., тъй като пътували заедно двете и със св. Д. В. в един
автомобил от гр. Самоков до гр. София, като по време на пътуването Б. и М.
си разменили контакти в социалната мрежа фейсбук. По време на пътуването
станало ясно, че св. М. била непълнолетна и отивала нагости при леля си в
София. Същата вечер Б. изпратила покана за приятелство на св. Т. М. и двете
започнали да си пишат в приложението към посочената платформа -
„Месинджър“. В хода на кореспонденцията им подсъдимата потърсила
телефонния номер на пострадалата, като на следващия ден около обяд Б.
позвънила по телефона на св. М. с предложението да работи за нея като
проститутка, осъществявайки полови контакти с мъже срещу заплащане.
Подсъдимата убедила свидетелката, че от тази работа ще изкарва добри пари
и също й обяснила, че тя самата е проститутка и е сигурна, че М. ще изкарва
много пари от тази дейност, условието било да делят спечеленото от
5
последната на половина – 50 на 50. Подсъдимата успяла да убеди св. М. да се
съгласи и да участва в съвкупления с различни мъже срещу материална
облага и да разделя спечеленото с нея, като знаела, че М. е непълнолетна.
Отново на неустановена дата, няколко дни след този разговор през месец
март 2016 г. Б. позвънила на св. М., казала й че се намирала в гр. Самоков,
като й предложила да я вземе с нея към гр. София, където да започне работата
си като проститутка. Последната събрала багажа си и тръгнала с подсъдимата
към гр. София с лек автомобил, управляван от св. Г.М.. Подсъдимата
настанила св. М. в ползваното от нея жилище, намиращо се в гр. София, кв.
Манастирски ливади, ул. ****, където живеела под наем. Скоро след
насТ.ването в апартамента подсъдимата намерила клиент на св. М. за
извършване на сексуални услуги, предлагани от нея срещу заплащане. Тъй
като клиентът, който подсъдимата осигурила се намирал в ж.к. „Младост“ се
наложило Б. да уреди и транспорта на св. М. до адреса, като за целта
последната била откарана от св. М. и след което върната обратно. М. предала
всички спечелени пари на св. М., за да ги предаде на подсъдимата. Дни, след
случая, подсъдимата съобщила на св. М., че се налага да напуснат квартирата,
която обитават в момента и да отпътуват за гр. Пловдив, където ще
продължат да работят. Тогава тя и св. А. Д., който през този период бил
съпруг на подсъдимата, заедно със св. М. отишли в гр. Пловдив и наели две
стаи от „Р. и Ко“, нахождащи се на адрес ул. ****. Тъй като св. М. била
непълнолетна се наложило да използва лична карта, издадена на името Т.Б. П.
с ЕГН **********, с която карта била и регистрирана св. М. при наемането на
стаите. През целия си престой в гр. Пловдив, св. М. осъществявала сексуални
контакти с мъже срещу заплащане, като подсъдимата намирала клиентите на
последната чрез обяви в интернет и във вестници. Лично Б. отговаряла на
обажданията от клиенти и организирала срещите с тях, както и
транспортирането на св. М. до адресите на клиентите, като с част от тях
последната се срещала и в горепосочената наета стая. Имало и случаи, в
които св. Д. карал св. Т. М. до адреси на клиент. Подсъдимата определила
цените на предлаганите от св. М. сексуални услуги, като за един час
съвкупление тарифата била 100 /сто/ лева, а за половин час – 50 /петдесет/
лева и заплащането се извършвало предварително, като всички пари се
предавали на Б.. След седмица прекарана в гр. Пловдив, при тях отишла
6
братовчедката на св. М. – св. Е. Н., която също била уговаряна да започне
работа като проститутка при същите условия като св. М.. Тъй като св. М.
обслужвала по пет и повече клиенти на ден, същата започнала да има
здравословни оплаквания, като на 12.02.2016г. подсъдимата я отвела при д-р
Л..
В този период от време св. М. имала скандал с Б., в хода на който била
ударена от нея, а и от съпруга й – св. Д.. Това накарало св. М. и св. Н. да се
приберат в гр. Самоков и да подадат сигнал в полицията за случилото се.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на събрания по
делото доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е извел релевантаната фактическа обстановка
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване. Установената фактическа обстановка
въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствения материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция и на досъдебното производство, включващ: гласни
доказателствени средства: сбитите обяснения на подсъдимата Р. Б. /л. 138
от СП/, показанията на св. Т. М. /л. 39-45 от ДП/, показанията на св. Е. Н. /л.
204 от СП и л. 57 – 59 от ДП/, показанията на св. А. Д. /л. 136- 138 от СП и л.
72-79 от ДП /, показанията на св. Д.Р. /л. 118-119 от СП /, показанията на св.
Л.Г. /л. 155-156 от СП/, показанията на св. Г.М. /л. 204 от СП/, показанията на
св. Х. М. /л. 205 от СП/, показанията на св. А. С. /л. 68-71 от ДП/, показанията
на св. Д. В. /л. 251-252 от СП/, включително разпитите на св. Д., Л.Г., Е. Н., А.
С. от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, 5, вр. ал.
1, т. 1 и2 от НПК, разпитите на св. М. Л., Х.К. и П.Б., прочетени на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, както и разпита на св. Т. М. пред
съдия, прочетен по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК , писмени
доказателства и доказателствени средства: съдебно психологична и
психиатрична експертиза на св. М., приобщена по реда на чл. 282, чл. 3 от
НПК; съдебно- графическата експертиза; справка за съдимост на
7
подсъдимата, протоколи за разпознаване на лице; договор за наем; документи
за хотелски престои в гр. Пловдив; документи от медицински преглед на св.
М. в гр. Пловдив и останалите писмени доказателствени материали.
Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от
първоинстанционния съд и отразен в мотивите към присъдата е пълен,
всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се
солидаризира с него. От мотивите към атакуваната присъда става видно, че
първостепенният съд е изяснил релевантните факти посредством показанията
на свидетелите, разгледани в съчетание с данните, извлечени от писмените
доказателствени средства и заключенията от изготвените и приети
експертизи. Оплакванията във въззивната жалба за разколебаване на
обвинителната теза и невъзможността да се направи правноиздържан извод,
че Б. е автор на деянието, на база събраните доказателства по делото са
неоснователни. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е или не престъпление от подсъдимата е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, чрез която е установено точно поведението и
действията й през инкриминирания период. Въззивната инстанция не може да
се съгласи с твърдението в жалбата за недоказаност на обвинението, при все
че така изброения доказателствен материал напълно кореспондира помежду
си. От показанията на свидетелите, съпоставени с писмените доказателствени
материали става ясно, че именно подсъдимата е потърсила св. М. с
предложението да работи за нея като проститутка, знаейки, че същата е
непълнолетна. Нещо повече, дори е започнала да я примамва с обещания, че е
сигурна, че от тази работа ще изкарва добри пари, в който смисъл се състои и
склоняването към извършване на инкриминираната дейност.
Първоинстанционният съд е направил анализ на свидетелските
показания, при което е достигнал до фактически изводи, които не се
различават и от приетите от настоящата инстанция. При извършения
самостоятелен анализ на доказателствата, СГС намери, че приетата по- горе
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво на първо място от
показанията на св. Т. М., А. Д. и Е. Н., така както от дадените пред
първоинстанционния съд, а също и прочетени по реда на чл. 281 от НПК.
8
Същите са логически последователни, достатъчно подробни и описателни
относно темпоралната линия, локациите и динамиката на осъщественото от
подсъдимата инкриминирано деяние. Съдът е дал вяра на показанията на св.
Т. М., дадени в досъдебното производство пред съдия, обосновавайки се на
факта, че дадените на по – късен етап показания в хода на
първоинстанционното съдебно производство не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Свидетелката е посочила, че причината да даде
първоначалните си показания били заплахи от страна на св. В., но не
споменава с какво е била заплашвана и поради каква причина е изпитвала
страх от последната. На следващо място в показанията си пред
първоинстанционния съдебен състав, тя твърди, че св. В. я придружила до
районното управление на полицията за подаване на жалбата от нейна страна
срещу подсъдимата, но не е присъствала при разпита й пред съдия. В този ред
намисли настоящият състав не открива причина, поради която св. М. не би
споделила за страховете си и заплахите от страна на св. В. пред органите на
реда, след като тя не е присъствала на гореспоменатия разпит.
На следващо място, разминаване с останалите свидетелски показания,
настоящият състав, подобно на първият, намира и в твърдението на св. М., че
не познава св. Д., както и че той не я е карал до гр. Пловдив или където и да
било на друго място. Това твърдение категорично не кореспондира с
показанията на св. Д., който както в досъдебното, така и в съдебното
производство са еднопосочни, логични и тъждествени. Свидетелят подробно
и последователно е описал поради каква причина познава св. М., както и
местата на които я е возил.
На следващо място настоящият съд не смята, че възрастта на св. М. е
оказала влияние върху достоверността на изложената от нея фактическа
обстановка при разпита й пред съдия в хода на досъдебното производство.
Твърдението във въззивната жалба, че показанията й пред съдебния състав в
хода на първоинстанционното съдебно следствие са по – достоверни и
устойчиви, предвид факта, че същата е пълнолетна и вече разбирала тежестта
на своите думи, е неоснователно и в противоречие с цялостния
доказателствен материал. Следва да се спомене, че съдът изгражда своите
9
констатации на база не само показанията на един свидетел, а от всички
събрани парчета от пъзела, наречен доказателствен материал. Когато едно
доказателство допълва или подкрепя друго, е достатъчно основание за съда да
изгради обективно вътрешното си убеждение.
Относно показанията на св. Д., въззивната инстанция определя, че
свидетелят е имал възможност пряко да възприеме като близък на
подсъдимата всестранното й поведение, както и това през целокупния процес
по осъществяване на престъплението. Д. подробно описва всички факти,
които непосредствено е възприел през инкриминирания период, касаещи
дейността на Б., както и че е возил св. М. до различни адреси. Неговите
показания досежно престоя му в гр. Пловдив с подсъдимата и св. М. намират
опора в писмените доказателства по делото и са в пълен унисон с тези на св.
Х.К. и св. П.Б.. Противно на твърденията, които св. М. е изложила в
показанията си пред съдебния състав на първоинстанционното производство,
където същата заявява, че не познава св. Д.. Подобно на първата инстанция и
настоящият съдебен състав намира, че липсата на спомен относно някои дати
и наложилото се приобщаване на тази част от показанията му от досъдебната
фаза е несъществена и не внася съмнение в достоверността на изложеното от
св. Д., доколкото се дължи на изминалия период от време от процесните
събития и разпита му пред орган на разследването до изслушването му пред
съда в хода на съдебното следствие.
В пълен унисон с неговите твърдения са и показанията на св. Е. Н., която
излага сходна фактическа обстановка за случилото се, за престоя й със св. М.
в гр. Пловдив при подсъдимата и бившия й съпруг – св. Д., за дейността,
която са били склонявани от Б. да извършват, както и относно причината за
напускането им на гр. Пловдив. Тази свидетелка е имала обективна
възможност да възприеме лично събитията по време на престоя им в гр.
Пловдив и разказва как подсъдимата, заедно със св. М. и св. Д. е пътувала от
гр. Самоков до гр. Пловдив, насТ.ването им в хотела и как Б. е изпращала св.
М. на адреси при клиенти. Всички тези факти са от съществено значение за
предмета на доказване по настоящето дело, кореспондират с останалия
доказателствен материал и звучат достоверно. Нещо повече, в своя разказ св.
10
Н. дори споделя, че подсъдимата се е опитвала да склонява и самата нея да
проституира.
Воден от всичко това, настоящият състав счита, че не следва да
кредитира с пълно доверие показанията на св. М. пред съдебния състав на
първоинстанционното производство, както и че показанията, при все че и
настоящият състав намира съществени пропуски и разминавания в
твърденията на свидетелката в двата й разпита.
На следващо място е невярното твърдение в жалбата, че показанията на
св. М. са се потвърдили от показанията на св. В., разпитана в хода на
съдебното производство чрез видеовръзка. При обстойния им анализ,
настоящата инстанция открива, че тази свидетелка отрича да е заплашвала по
какъвто и да било начин св. М., като обосновава твърдението си с факта, че тя
отдавна живее извън пределите на Република България и няма контакт, както
с пострадалата, така и с подсъдимата. Нейните показания са последователни и
логични, макар тази свидетелка да предава чужди възприятия на събитията,
предоставени й именно от св. М. и от св. Н., ето защо настоящата инстанция
намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие нейните твърдения при все,
че същата потвърждава информацията не само, че подсъдимата е склонявала
момичета към проституция, но и че външността на св. М. ясно е сочила
нейната възраст.
Въззивният съд не намери причина да не даде вяра на показанията на св.
Л.Г., св. Т. П. и св. М. Л.. Тези свидетелки са незаинтересовани от изхода на
делото, нямат роднинска или емоционална връзка с нито един от участниците
в процеса и макар да предават косвени доказателства, те подкрепят преките
доказателствени източници. На първо място от св. Л.Г., която е наемодател на
апартамента, в който подсъдимата е живяла под наем, нахождащ се гр.
София, ж.к. Манастирски ливади, се установява, че в действителност Б. е
живяла в този апартамент, който факт не е отречен и от самата подсъдима.
Показанията на св. Т. П. не съдържат информация относно предмета на
доказване по настоящето дело, освен данните за загубената й лична карта,
която е била използвана от непълнолетната по това време св. М.. От
11
показанията и предоставените медицински документи от д-р Л., става ясно, че
св. М. в действителност е имала здравословен проблем по време на престоя
си в гр. Пловдив.
Относно показанията на св. А. С., въззивната инстанция смята, че
първоинстанционния анализ на тези показания е коректен и пълен, правилно
съдът е кредитирал дадените от него показания в хода на досъдебното
производство, в които той е изложил обемна фактология, надхвърляща дори
повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, при все че той споменава за
няколко момичета, освен св. Т. М., които да са работили за Б.. Неуспешен се
явява опита на този свидетел да се отрече от показанията си дадени в хода на
досъдебното производство, с оправданието, че част от показанията, в които
има подробно описание на дейността на подсъдимата, не са дадени от него и
няма как да бъдат дадени от него самия, тъй като той не знаел такива факти.
Нещо повече от изготвената съдебно – графическа експертиза се доказва, че
сравнителните образци от подписа на свидетеля съвпадат напълно с
подписите под всеки един от листите в протокола за разпит на свидетел от
15.12.2016 г. Воден от горното и от останалия наличен доказателствен
материал по делото, настоящият съд, споделя довода на първата инстанция, че
следва да се довери на показанията, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК от този
свидетел. Тук е моментът да се отбележи, че възприемането на определени
свидетелски показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на
решаващия съд. От друга страна, подлежи на контрол правилността на
процеса на формиране на вътрешното убеждение и този контрол сочи, че не
възприемането на показанията на св. Стефонов, дадени пред съдебния състав,
не е произволно, а е резултат на анализ и съпоставяне с други
доказателствени източници. Първоинстанционният съд е констатирал
противоречието между заявеното от последния в разпита му пред съдебния
състав с останалите кредитирани по делото доказателствени източници.
Въззивният съд, след внимателен анализ, не дава вяра на изложеното
посредством показанията на свидетеля в съдебното производство, като ги
приема в цялост за опит за доизграждане защитната версия на подсъдимата,
която обаче се опровергава от останалите доказателства.
12
В графата за доизграждане на защитна версия на Б. попадат и
свидетелските показания дадени от Г.М., Х. М. и Д.Р.. Съдебният състав
отчете обстоятелството, че тези свидетелки са в близки приятелски
взаимоотношения с подсъдимата, с оглед на което е и нормално да желаят да
й помогнат да избегне понасянето на наказателна отговорност. Подобно на
първоинстанционния съд, настоящият не откри сведения в техните показания,
който да имат пряко отношение към предмета на доказване по делото, с оглед
факта, че и трите твърдят, че не са запознати подсъдимата да извърша
подобна престъпна дейност.
При анализа на лаконичните обяснения на подсъдимото лице въззивният
съд отчете двойствената им правна природа – като средство за защита и
доказателствено средство, необвързано със задължение за установяване на
обективната истина, като ги подложи на критичен анализ и обсъждане на
плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението им
към останалите доказателства. В настоящия случай въззивният съд,
аналогично на контролираната инстанция констатира, че обясненията на
подсъдимата се явяват в по-голямата си част защитна теза и не следва да
бъдат кредитирани с доверие. В останалата част обясненията на Б. нямат
пряко отношение към предмета на доказване по настоящето дело и касаят
отношенията й със св. Д..
Във въззивната жалба са изведени доводи, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин, както и че съдът не е подложил на детайлна и обективна
преценка всички доказателствени средства. В този ред на мисли, настоящата
инстанция следва да отбележи, че СРС е изпълнил задължението си по чл.
303, ал. 2 от НПК, в съответствие с чл. 107, ал.5 от НПК, извършвайки анализ
на доказателствения материал, въз основа на който е обосновал извода си за
достоверността на установеното, относно фактическите и правни изводи
досежно авторството на подсъдимата по инкриминираното деяние. При
положение, че съдът прави извода си в тази част след съпоставка с обективни
доказателствени източници, констатациите за недоказаност на обвинителната
теза са лишени от основание.
13
Обвинението е доказано и от писмения доказателствен материал, наличен по
настоящето дело. От медицинската документация се вижда ясно, че св. М. е имала
здравословен проблем в инкриминирания период, от хотелските извлечения се установява,
че подсъдимата и св. М. са пристигнали по едно и също време в гр. Пловдив.
Подобно на първоинстанционният съд, СГС кредитира изцяло заключенията на
изготвените по делото експертизи, които отговарят на поставените задачи, пълно,
изчерпателно и изготвени от компетентни вещи лица.
С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните фактически
констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си,
въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимата Р.Б. Б. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 155, ал.5, т.2, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно на
неустановена дата през месец март 2016 г., в гр. София, склонила лицето
Т.К.М. с ЕГН **********, към проституция – в разговор по телефона й
предложила да работи за нея като проститутка и да предоставя сексуални
услуги срещу заплащане и й казала, че ще делят изкараните от това пари на
половина /50 на 50/, като деянието е извършено по отношение на лице,
ненавършило 18 години, както и с користна цел, а именно Б. й казала, че ще
делят изкараните от проституцията пари на половина и в последствие вземала
част от парите, които М. получавала срещу предоставяните от нея сексуални
услуги.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
осъществява в две форми – склоняване друго лице към проституция и
свождане към блудствени действия или съвкупление. Съобразявайки това с
установените по делото фактически обстоятелства е видно, че в конкретния
казус подсъдимата е осъществила признаците на състава на горепосоченото
престъпление, като на неустановена дата през месец март 2016г. е
мотивирала, въздействала върху психиката на св. М., с цел тя да вземе
решение да се занимава с проституция, т.е. да осъществява неограничен брой
14
сексуални контакти с неограничен кръг от лица срещу получаване на
материална облага. По делото са налични достатъчно доказателства, които да
насочат настоящия съд към убеждението, че авторството на деянието в
лицето на Б. е безспорно. С оглед на това, СГС подкрепя първоинстанционния
съд в правните си констатации досежно факта, че извършеното от
подсъдимата представлява сводничество, тъй като тя е мотивирала и
убеждавала св. М., колко добри пари ще изкарва от работата като
проститутка. На следващо място деянието е осъществено с користна цел, т.е.
с цел за реализиране на материална облага от заработените от св. М. пари.
Доказано е също и че деянието е извършено от подсъдимата по
отношение на непълнолетно лице, тъй като към датата на деянието,
склоняваната към проституция Т. М. е била на 15 години и това обстоятелство
е било известно на подсъдимата.
С така описаното поведение на Б. е настъпил съставомерния
общественоопасен резултат, предвиден в закона, което обуславя наличието на
пряка причинно следствена връзка между действията на подсъдимото лице и
настъпилия резултат, както и факта на довършеност на деянието.
Този въззивен състав също намери, че от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата в условията на пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала, целяла
те да настъпят. Същата е притежавала възможност да възприема правилно фактите от
обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл същиата е
съзнавала обективните условия на извършеното от нея деяние - това, че склонявя към
проституция св. Т. М., която дори е непълнолетна. Подсъдимата е извършила деянието и с
користна цел, тъй като след като свидетелката започнала да проституира, подсъдимата й
осигурявала клиенти, на които М. е предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, при
което свидетелката отчитала всичките пари, предоставени от клиентите на подсъдимата.
С оглед на всичко изложено дотук, както и на наличния доказателствен материал по
делото, според СГС е абсолютно категорично доказано от обективна и субективна страна
наличието на признаците на обективно извършено деяние по чл. 155, ал.5, т. 2, вр. ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието :
15
Настоящият съдебен състав изразява съгласие и с наложеното от контролирания съд
наказание на Б. и не намира основания за различна оценка на тежестта на изброените
обстоятелства. Правилно като смекчаващо вината обстоятелство е отчетено чистото съдебно
минало към момента на извършване на деянието от страна на подсъдимата и доброто й
процесуално поведение, както и дългия изминал период от деянието до постановяване на
присъдата, отегчаващи вината такива и СГС не намери.
Съгласно чл. 54 от НК при определяне на наказанието съдът се
ръководи от пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление,
като взема предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършването му, както и установените по делото смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като преценката за вида и размера на
наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с
оглед изискванията на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от НК. В
процесния случай контролираният съд, като е определил наказанието при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК не е определил явно несправеливо наказание
в размер на 3 /три/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева, при все че наложеното наказание е в минималната
граница за предвидената от законодателя рамка от 3 /три/ до 10 /десет/ години
лишаване от свобода. Наложената глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева се явява също в минимален размер, за предвидената законова
възможност. Съдът е определил справедливо наказание, взел е предвид
смекчаващи вината обстоятелства, също така и че извършеното от
подсъдимата е с два квалифициращи признака за посоченото престъпление.
Правилно и обосновано е преценено, че в случая следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието
да бъде отложено за срок от пет години. Настоящата инстанция счита, че този
срок, предвид потенциалната възможност от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание, ще съдейства за постигане целите на генералната
превенция и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
По разноските :
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените по
делото разноски в тежест на подсъдимата Б..
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло, а въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
16
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието
и дееца.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт,
въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко
съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат
отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - отхвърлена.
Предвид всичко изложено СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 09.12.2020г. на СРС, НО, 17-ти
състав, постановена по НОХД 3889/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17