Р Е
Ш Е Н И Е №260057
24.03.2021г.,
гр.Кюстендил
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и шести януари, през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на
секретаря:Вергиния Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия
Стамова, в.гр.д.№562/2020г. и, за да се произнесе предвид:
С решение №428/23.07.2020г. по
гр.д.№1696/2019г. на Дупнишкия районен съд Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, бул.“Столетов“№21 е
осъдена да заплати на Р.Г.Б., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 900 лева, като иска за разликата до 1500 лева е отхвърлен, като
неоснователен, ведно със законната лихва от 06.11.2018г. и 300 лева деловодни
разноски.
С решение 260007/27.08.2020 съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, относно началния момента на присъдената законна
лихва, считано от увреждането и е присъдил допълнително на ищцата разноски в
размер на 71.00 лева.
На 30.07.2020г. ГД“ИН“ е получила
препис от първото решение, а на 09.09.2020г. препис от определението.
В срока за обжалване по пощата
на 12.08.2020г. е подадена въззивна жалба с вх.№8053/14.08.2020г. от
ст.юрисконсулт Е.М.Г. – процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, упълномощена с пълномощно №Л-4617/21.10.2019г. на Главния
директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието,
адрес за съобщения гр.Бобов дол, ул.“Васил Коларов“№1 – Затвора Бобов дол срещу
решението на Дупнишкия районен съд.В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на обжалваното
решение.Оспорва се наличието на
предпоставките по чл.50 ЗЗД за ангажиране отговорността на жалбоподателя,
обезщетение несъответно на доказаните в процеса вреди.Сочи се, че съдът не е
обсъдил правоизключващото възражение на въззивника основано на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД, за това, че процесните вреди са в причинна връзка с
поведението на увредената, в каква степен и в какво съотношение тя е допринесла
за настъпване на вредите, дали с оглед поведението на пострадалата не е
изключена напълно причинна връзка между настъпването на вреди и противоправно
поведение на другата страна, могъл ли е ищецът да избегне вредите.Заявено е, че
съдът не е посочил на какъв размер определя дължимото обезщетение, определено
съгласно чл.52 ЗЗД, което е следвало да намали, доколкото е уважил възражението
за съпричиняване, доколкото съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД редукцията на
обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не
би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадалата за
настъпване на вредата, а не към претендирания, като претендирания размер има
значение само на горна граница.Посочени са факторите, които съгласно чл.52 ЗЗД
следва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението: характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.Прави се
оплакване, че съдът не се е съобразил при определяне на обезщетението, със заключение на в.л, установяващо, че пълно
възстановяване на ищцата е настъпило за 20 дни след инцидента. В жалбата се
съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска а при условията на
евентуалност за намаляване размера на дължимото обезщетение, като не е посочен
размер.Претендират се разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и частна жалба с
вх.№260519/17.09.2020г. подадена по пощата на 15.09.2020г. , от ст.юрисконсулт Е.М.Г.
, като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу
определение №260007/27.08.2020г.Твърди допуснато при постановяване на акта
процесуално нарушение изразяващо се в обстоятелството, че препис от молбата за
исканото изменение и допълнение на решението не е връчен на
жалбоподателя.Заявено е искане за отмяна на определението.
Препис от въззивната жалба е връчен на
другата страна – Р.Г.Б., чрез пълномощника й, адв.О..В законоустановения срок
за отговор е подаден писмен отговор.В отговора са поддържа становището, че от
представените писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и
заключението на в.л. се установява, че 06.11.2018г. Б., движейки се по тротоар
в гр.Бобов дол, на ул.“В.Коларов“ срещу ОП „ЧОБ“, при разминаване с кучкаря на
Затвора – св.В.П. , който е водел две служебни кучета на поводи и без
намордници, без каквато и да било реакция от нейна страна, едното от кучетата
се е нахвърлило върху нея, захапало я е за бедрото на десния крак.Разкъсани са
били дънките, образувана е била открита рана на бедрото и е потекло кръв.След
посещения при личния лекар е превързана и е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, за цял месец.В момента има останали белези – два на средна
трета от дясното бедро с размери съответно на около 2.0/08 см и 2.5/0 см,
отстоящи един от друг на около 2.5 сантиметра, възстановяването от което трае
около 10 -20 дни.Уведомила е началника на затвора Бобов дол, с доклад с
вх.№1823, сигнализирала е Прокуратурата, но производството е прекратено, поради
липса на средна телесна повреда.Причинената й на 06.11.2018г. телесна повреда,
е причинила болезнени страдания, затруднено придвижване и други неудобства
свързани с ежедневието.Били са и нанеси рани от ухапване с белези от зъби -4
дупки, две одрасквания и разкъсана кожа, поставена е инжекция за тетанус, а
дънките и са били разкъсани.В отговора
се твърди, че ищцата изпитва кошмар от срещата с огромните животни, всеки път,
като ги среща, всеки ден, изпитва страх от всички кучета, дори и от домашни
любимци разхождани от собственици.Тъй като за поведението на кучетата отговаря
Затвора гр.Бобов дол респ. ГД“ИН“ като техен собственик, съгласно чл.12 ЗИНЗС,
което не е спорно, намира за правилно решението за осъждането на собственика на
кучетата да й заплати обезщетение за настъпилите неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, страх, психическо напрежение и
дискомфорт.Оспорва твърдението за съпричиняване, като недоказано и
противопоставя доводи за движение на кучетата по тротоара, който е предназначен
за движение на пешеходци и без намордници.Твърдението на ответника, че ищцата е
говорила по телефона и затова не е видяла кучетата, блъскането и в кучето е
определено, като абсурдно.В отговора на жалбата е посочено, че размерът на
присъденото обезщетение дори е несправедливо намален, но предвид факта, че
ищцата е работник в училището към Затвора, тя не желае да го обжалва.В отговора
се съдържа искане за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
На ищцата в първоинстанционното
производство е връчен препис от частната жалба на 21.09.2020г., но отговор по
тази жалба не е подаден.
Жалбите са допустими, подадени в
срок, от надлежна страна в процеса и насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Твърдения за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила относно извършването на доклад по спора в жалбата
и отговора не се съдържат.
Производството пред ДнРС е образувано по
искова молба, подадена от Р.Г.Б., ЕГН ********** от гр.Бобов дол срещу
ГД“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието съдържаща искане
за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 1500 лева, като обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, ведно с мораторна лихва,считано от деня на увреждането -06.11.2018г. до
окончателното изплащане, следствие на получени телесни увреждания от ухапването
и куче, за което отговорност носи ответника на основание чл.12 ЗИНЗС.Твърдението
е, че ухапването е станало около 8.00 ч. на 06.11.2018г. на ул.“Васил Коларов“
– пътя към Затвора Бобов дол, когато тя движейки се по тротоара се разминава с
кучкаря на Затвора – св.В.П. , който води две служебни кучета на поводи и без
намордници, като при разминаването без каквато и да е реакция от нейна страна,
едното от кучетата се нахвърля върху нея и захапва за бедрото на десния крак,
разкъсани са и дънките, образувана е открита рана на
бедрото, потича кръв, като след отиването й при личния лекар е превързана и е
даден отпуск по болест, като в продължение на цял месец е нетрудоспособна,
изпитва болка и към момента, останали са и белези.Причинената телесна повреда е източник на болезнени
страдания, затруднено придвижване, стрес, страх и дискомфорт, и рeд други
неудобства свързани с ежедневието, нанесени са и били рани от ухапване с белези
от зъби – 4 дупки, две одрасквания и разкъсана кожа, поставена инжекция за
тетанус, а дънките са били разкъсани.Преживява кошмар от срещата с огромни
животни, всеки път когато ги среща, а това се случва всеки ден, изпитва страх
от всички кучета, както от безстопанствени така и от домашни любимци.
В жалбата се оспорва осъществяването на
фактическия състав на чл.50 ЗЗД, твърди се, че присъденото обезщетение не
съответства на доказаните в процеса вреди.Във връзка с тези оплаквания съдът,
въз основа на доказателствата по делото приема за установено следното:
В медицинско удостоверение
изх.№2811/06.11.2018г. издадено от д-р Р.Ш. , относно възможността лицето за
явяване пред разследващите органи и/или пред органите на съдебната власт,
когато се налага явяване пред тези органи през период на отпуск при временна
неработоспособност е удостоверено, че у ищцата Р. Г.Б. е налице ухапване от
куче, открита рана на дясното бедро, като приложение към удостоверението
е описан амбулаторен лист, приложен на л.43 от делото, в който е отразена
констатация за ухапване или удар от куче- следи от ухапване и одраскване по
бедрото, открита рана на бедрото.( амб.лист№2811 от 06.11.2018г. ).
От същата дата е признато право на отпуск за
времето от 06.11.2018г. до 16.11.2018г. – домашно – амбулаторен режим, поради
причина ухапване или удар от куче.
С болничен лист №Е20167674726 от 16.11.2018г.
издаден от д-р Р.Ш. е призната временна
неработоспособност и право на отпуск на Р.Б. за периода от 06.11.2018г. до
16.11.2018г., домашен – амбулаторен режим, с диагноза открита рана на бедрото,
а с болничен лист №Е20182681589 от 01.12.2018г. на ЛКК временна
неработоспособност и право на отпуск на Б. за времето от 17.11.2018г. до
01.12.2018г. с диагноза:повърхностна травма в областта на тазобедрената става и
бедрото, неуточнена.
В доклад от 06.11.2018г.( няма данни за
входирането му по съответния регистър на документи в Затвора Бобов дол) Р.Б.
уведомява Началника на Затвора, че на 06.11.2018г. към 8:00ч. на път за работа
до входа на Пожарната, при разминаването и с лишения от свобода, който
съпровожда кучетата на затвора била захапана от едното куче за десния крак,
вследствие на което дънките и били разкъсани и направена рана.Съобщава, че била
посетила личния си лекар,който издал медицинско свидетелство.
Б. е подала и жалба до Районна прокуратура –
Дупница, относно същия инцидент, образувано е досъдебно производство за
престъпление по чл.325в, ал.1 НК, прекратено с постановление от 05.06.2019г. на
прокурор при ДнРП поради това, че причиненото на ищцата увреждане е от вида на
лека телесна повреда.
Събрани са свидетелски показания –
показанията на свид.Димитрова, която споделя, че от ищцата е узнала за
ухапването и от кучета на затвора, била разстроена, посетила е ищцата веднъж,
видяла, че на десния крак има лепенки, превръзка, знае, че се страхува от
кучета, че не е оставала в болница, била си в къщи, но често ходела на
превръзки и пиела болкоуспокояващи.Не знае за колко време са отшумели
болките,защото не е била постоянно до нея, на десния крак имало лепенки,
превръзка, знае, че сега се страхува от кучета.Препоръчала на ищцата да ходи да
и леят куршум против страх.
Представено е заключение с
вх.№4272/18.05.2020г. изготвено от в.л. д-р П., който е извършил преглед на
ищцата.Въз основа на извършения преглед и представената медицинска
документация, сочи, че е налице промяна в пигментацията на кожата в мястото на
травмата, въз основа на което прави извод, че е възможно да е имало нарушение на
целостта на кожата и подкожието, което да е резултат от действието на твърди
предмети с остри ръбове, каквито могат да бъдат кучешки зъби, липсваща типична
захапка от челюстите на животно, като в.с. допълва, че е възможно една от
челюстите да е одраскала повърхността на бедрото, като не може да каже каква е
била дълбочината на раната, като в медицинската документация съставена след
инцидента липсват данни относно характеристиката на самата рана( големина,
дълбочина, засегнати структури, наличие на отоци и хематоми на съседни тъкани,
наличие на кървене или не).Вещото лице обяснява, че има следи за ухапвания
по бедрото, от външната страна, лицето не е посетило хирург, определя
захапката, като нетипична, тъй като намиращите се два зъба по бедрото са
разположени един до друг, и не са срещуположно разположени, изключва да е от
дълбоко одраскване, тъй като белег с окръглена форма не може да се получи само
при одраскване.Заявява,че не може да определи дълбочината на раната,
кървенето може да не е чак толкова обилно, както и, че всяко разкъсване на
кожата води до кървене, самото одраскване предизвиква кървене.Разсъждавайки
обобщава, че все пак е имало съприкосновение.Сочи, че възстановяването е
пълно в рамките на 10-20 дни, при липса на усложнения, като е била налична
болезненост, с постепенно затихващ интензитет, без функционални
нарушения.Заявява, че липсва медицинска документация от която да се направи
извод как е протичал възстановителния процес.
Не се спори между страните за това, че ищцата
работи като учител на територията на затвора в гр.Бобов дол.От книга за влезли
и излезли в работно време лица се установява, че ищцата е влязла в 8:05ч. и е
излязла в 12:08ч.- не е ясно кой е направил отбелязването – липсва подпис на
ищцата или на друго лице.
Ответникът не оспорва, че ищцата се е
сблъскала с куче – служебно следово куче, което е помощно средство съгласно
чл.114, ал.2 ЗИННЗС.Заявява, че на 06.11.2018г. около 8.00ч. лишенията от
свобода В.П. – гледач на служебни кучета
в затвора, е водел две от кучетата на повод, за да ги прибере в питомника,
ищцата Брисова е говорела по телефона, което я е разсеяло, не е
видяла кучетата, като се е приближила твърде близо до тях, едно от тях се е
опитало да я нападне, но Пейчев бързо го е издърпал, след което тя е отишла
на работа, като след 12ч. по време на обедната почивка в присъствието на г-жа
Славкова е разговаряла с М.А.П., който е разбрал, че е имало инцидент с куче на
затвора, тя го била уведомила за ухапване по бедрото, посочила му точното
място, но той не забелязал разкъсване на дънките на ищцата, нито пък следи от
кръв по крака й.
Разпитан свидетелят М.П. – водач на служебно
куче, заявява, че разбрал за инцидента, който бил станал към 8.00ч., при
отиване на работа на ищцата, когато се е движила по тротоара, при което се
разминала с кучкаря на затвора, който водел служебно куче без намордник, като
при разминаване на тротоара е станал инцидента.Разговарял с директорката на
училището Славкова, уведомявайки я, че кучето е ваксинирано, когато видял Р. да слиза по стълбите, от
администрацията на затвора към училището.Р. му казала, че е ухапана от едно от
неговите кучета и му показала бедрото си, била облечена с „дънки, светло сини,
които надолу по крачола, то и в оригинала на тези дънки са скъсани, те така се
носят“.Свидетелят не е видял кръв, счита, че не е имало ухапване със зъби, а
само от одраскване с лапата, като заявява,че като захапе кучето направо
къса“.Установява, че кучето е порода“немска овчарка“.Изслушан и във въззивното
производство свид.М.П. дава противоречиви сведения относно възприятията му
свързани със състояниято на дънките на пострадалата, като в крайна сметка,
съдът остава впечатление, че той е видял скъсани дънки на едно от бедрата,
над коляното, не е видял да са скъсани под коляното, бил разбрал за инцидента
от директорката на училището Славкова, не е видял кръв, не е могъл да види рана
от дънките, допуска, че е била одраскана с нокътя на лапата.
По делото е представен паспорт на куче, немска
овчарка, черно на цвят, с отразени имунизации, собственост на МП ГД“ИН“ –
Затвор гр.Бобов дол, длъжностна характеристика на водач на следово куче и
заповед №83/11.10.2018г. за назначаването на лицето В.Й.П. за гледач на
служебни кучета с изпитателен срок от 3 месеца.
При тези доказателства районният съд е приел,
че на 06.11.2018г. в 8ч. сутринта, на път за работа ищцата е била нападната от
куче при затвора в гр.Бобов дол, получила е разкъсна рана на бедрото, била е в
болничен един месец, възстановяване на нараняването е отнело 20 дни, като
доколкото при движение по тротоара ищцата се е блъснала в кучето и е
предизвикала неговата агресия е налице съпричиняване, затова е уважала иска за
сумата от 900 лева, отхвърляйки го за разликата до 1500 лева.Върху тази сума е
присъдил и законната лихва от деня на увредата.
Съдът намира оплакванията в жалбата за
неправилност на решението, поради това, че не са налице предпоставките на
чл.50 ЗЗД за неоснователни.
С оглед на изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и формулирания петитум предмет на настоящото
разглеждане е иск по чл.50 ЗЗД.Съгласно цитирания законов текст за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
По предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди – ( вредата се схваща,
като промяна чрез смущение, накърняване, унищожаване благата на човека
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психично състояние) в случая твърдяното телесно увреждане и свързаните с него
неблагоприятни последици, болки, неудобства, страх, че вредите са претърпени от
ухапването и от куче и, че ответникът е собственик на кучето.Отговорността е
обективна и безвиновна.Съгласно т. 10 и 11 от Постановление №7/59 на Пленума на
ВС, -собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата се
освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че
вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на
пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата
не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице.
Лицето, под чийто надзор се намира вещта не може да противопостави на увредения
възражението, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които
отговаря собственикът. 11. Работниците, служителите и членовете на ТКЗС и ТПК
не отговарят по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи, които са им
били поверени във връзка с възложената им работа.
В случая фактът, че ищцата е получила телесни увреждания от нападение от куче,
собственост на ответника се установява от представената по делото медицинска
документация, заключението на вещото лице и показанията на разпитаните
свидетели.
С оглед заключението на вещото лице и
медицинската документация става ясно, че се касае за увреждане по дясно
бедро,ухапване, съприкосновение извън
просто одраскване, като дълбочината на раната не е установена.Без съмнение това
увреждане е свързано с болки, страдания и неудобства.Установено е, че тя е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност за около месец, вещото лице
заявява, че срокът за пълно възстановяване е 20 дни, при липса на усложнение,
като е била налична болезненост с постепенно затихващ интензитет, без
функционални нарушения.Липсват данни за настъпили усложнения в оздравителния
процес.Присъствието на ищцата на работното място за времето от 8.00 до 12.00 ч.
не изключва извода на наличие на увреждане, което се потвърждава и от
показанията на свид.П., който е видял пострадалата, видял е разкъсване на
дънките, така както тя твърди в исковата молба.
Съгласно чл.51 ЗЗД - обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може
да бъде платимо еднократно или периодически.Ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.Съгласно
чл.52 -обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Според дадените в т.І от Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС задължителни указания във връзка с начина на
определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане,на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане.Съгласно т.ІІ -размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая следва да се приеме, че ищцата е
претърпяла телесно увреждане, от нападение от куче,представляващо източник на
болки и неудобства, което в нейния случай е обусловило временна
неработоспособност за около 1 месец, с пълно възстановяване, като към момента видно от заключението на в.л. е
налице промяна на пигментацията на кожата в мястото на травмата, събитието
нормално е източник на страх от кучета.Вещото лице е посочило период на
възстановяване от около 20 –дни, но в случая е установено, че ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност за по – дълъг период, сочещ, че
възстановяването и е продължило по – дълго – за периода на временна
неработоспособност от 06.11. 2018г. до 01.12.2018г., а именно около 1 месец.Инцидентът е източник на стрес и
страх.Не се спори, че кучето е собственост на ответника, което обосновава
извода, че произтичащите от фактическия състав на чл.50 ЗЗД обуславящи
уважаване на иска предпоставки са налице.
По оплакванията свързани с преценка на
възражението за съпричиняване, съдът намира, че доказателства за съпричиняване
по делото не са налице.Поначало релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.Собственикът на вещта и на животното, както и упражняващият
надзор върху тях са обременени при всяко положение от риска за вредите, които
могат да настъпят от тях, освен в случаите, когато те са изключителна последица
на виновното поведение на пострадалия ( т.10 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС).Такова
поведение е и изключително провокативно поведение на пострадалия, като
дразнене, насъскване, за каквито по делото липсват данни( в този смисъл
виж“Деликтно право“, проф.Поля Голева,2007г. – стр.111).Липсват доказателства
за поведение на ищцата намиращо се в причинно – следствена връзка с увреждането
и.Очевидци на събитието не са разпитани, ищцата не твърди блъскане в кучето.По
делото независимо от това районният съд
е приел, че е налице съпричиняване изразяващо се в „блъскане на ищцата в
кучето“, като е посочил, че „затова иска
ще бъде уважен за сумата в размер на до 900 лева, като за разликата до 1500
лева ще бъде отхвърлен“.Решението не е обжалвано от ищцата в отхвърлителната
част.
Районният съд е посочил по какъв начин ищцата
е допринесла за увреждането но не е визирал ясно приноса й в процентно
съотношение, тълкувайки волята на съда, с оглед употребения израз, “ затова
иска ще бъде уважен за сумата в размер на 900 лева ..)настоящата инстанция
приема, че съдът е възприел като дължимо обезщетение в размер на 1500 лева , а
процентът на съпричиняване в съотношение 900 към 1500 лева или 60%, изразяващо
се в блъскане на ищцата в кучето, докато разговаря по телефона .Решението не е
обжалвано от ищцата, в жалбата не се съдържат доводи, че съпричиняването на
резултата от пострадалата е в по- голяма
степен( доводите са, че не е ясно какъв е размерът на определеното обезщетение,
в каква степен и как пострадалата е
допринесла за увреждането) но в отговора на жалбата се твърди, че съдът не е
имал съпричиняване на резултата и такъв не е налице, като следствие от описаните
в отговора на исковата молба обстоятелства – блъскане в кучето, по време на
разговор по телефона.При това положение с оглед даденото в решение № 92 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
185/2014 г., II т. о., ТК
разрешение, следва да се приеме, че при определяне на обезщетението
въззивният съд не е обвързан от преценката на първоинстанционния съд относно
наличието на съпричиняване.В това
решение, като се изхожда от факта, че
въззивният съд е ограничен от оплакванията на въззивника във въззивната
жалба и относимите към тях възражения на ищеца - ответник по въззивната жалба,
релевирани своевременно в отговора на въззивната жалба е прието, че ако
страните не спорят пред въззивната инстанция относно установения в
първоинстанционното производство принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат или неговия обем /процентно съотношение/, то въззивният
съд не дължи произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в различен смисъл от приетото от
първоинстанционния съд, предвид правомощията на въззивната инстанция съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК. По въпроса за приетия от първоинстанционния
съд принос на пострадалия въззивният съд е длъжен да се произнесе, ако
въззивникът - ответник по иска е направил оплакване във въззивната жалба за
неправилно определен по-нисък процент съпричиняване вместо по-голям, или ако
въззиваемият - ищец в отговора на въззивната жалба е релевирал доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на принос на вредоносния
резултат от страна на ищеца или че неправилно е определил по-голям обем
/процент/ на съпричиняване.
Като има предвид обстоятелствата
при които е пострадала ищцата – в близост до работното и място респ. на път за
работа, периода на възстановяване от увреждането, неговият характер – така
както е описан от вещото лице, факта на пълно възстановяване към момента, с
изключение на останалата промяна в пигментацията на кожата на мястото на
ухапването, съдът не намира основание с
оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД да намали присъденото обезщетение от 900 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.11.2018г., като обезщетение за понесените от ищцата
неимуществени вреди – болки и
страдания, и страхът, стресът и неудобства, които
съпътстват обикновено едно такова увреждане.Съдът намира, че доказателства за
съпричиняване на вредите от ищцата по делото не са представени, поради което
направеното възражение за съпричиняване е неоснователно и определеното
обезщетение не следва да се намалява на това основание.Въззивникът не е изложил
конкретни твърдения относно обстоятелства, които в разглеждания случай
обосновават обезщетение в по – нисък размер, извън доводите за съпричиняване.Както
бе отбелязано данните по делото – относно продължителността на периода през
който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, сочат, че
възстановяването на ищеца е отнело повече от 20 – дни.Посочените документи и
факти не са оспорени.
Съдът не намира основание за отмяна на
обжалваното определение.Вярно е, че по делото липсват данни на ответника да е
връчен препис от молбата за изменение и допълнение на решението, но това процесуално
нарушение не рефлектира върху правилността на определението, постановяващо
дължимост на законна лихва, считано от датата на увреждането и присъдени
допълнително разноски.В срока за обжалване съдът е бил сезиран с искане за
изменение на решението в частта за разноските, относно заплатено възнаграждение
за вещо лице след приключване на устните състезания и с искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в частта за произнасянето по искането за заплащане
на законна лихва, върху обезщетението считано от 06.11.2018г., доколкото от
съдържанието на решението ищецът останал с впечатление, че претенцията за лихва
се отхвърля..Поначало с оглед даденото в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК и чл.80 ГПК следва, че на
заплащане подлежат разноски, които са били заплатени до приключване на устните
състезания и за които са били представени доказателства за това.В случая е
присъдена допълнително сумата 71,00 лева, която представлява допълнително
заплатено след приемане на заключението и определено от съда възнаграждение за
в.л. Съгласно чл.26, ал.3 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица ако прецени, че са налице основания да увеличи
първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата,
определя окончателно възнаграждение.В случая за изпълнение на експертизата е
бил определен депозит в размер на 150,00 лева, указано е било на ищцата да го
внесе, което тя е сторила.В последното
с.з. на 09.06.2020г. съдът е увеличил първоначално определеното възнаграждение
и е указал на ищцата, да внесе сумата в 1 – седмичен срок.Допълнителното
заплащане на сумата ( сумата е внесена и е представен документ на 19.06.2020г.)
е станало повод за подаване на молба за изменение на решението в частта за
разноските.В подобна хипотеза с определение №202/22.05.2020г. по гр.д.№594/2020г.
на ВКС, ІІ т.о е прието, че искането за постановяване на определение за
заплащане на такава допълнително заплатена сума, представлява искане за
допълване на решението в частта за разноските, не е обусловено от наличието на
представен списък, доколкото към момента на приключване на устните състезания
сумата не е била внесена, съдът е трябвало да определи по – рано по – висок
размер на депозита за изпълнение на експертизата, искането е допустимо, като
искане за допълване на решението в частта за разноскит.Предвид изложените
съображения съдът намира, че определението следва да бъде потвърдено.Съдът не
намира основание за отмяна на определението и в останалата му част. Преценка
на посочените обстоятелства съдът прави на основание Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, съгласно което
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в
чл.269 изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
С оглед
изхода на спора не се налага отмяна на решението в частта за
разноските.Разноски на жалбоподателя не се дължат.
На ответника по жалбата се дължат разноски с
оглед отхвърляне на жалбата.Във въззивното производство е представен договор за
правна помощ и съдействие в който е посочено, че представителството на
ответницата от адв.О. се осъществява по реда на чл.38 ЗА ,като е визирана
хипотезата на чл.38, ал.1 т.3 от същия.В този случай на адв.О. са дължими
300,00 лева( при дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
определено на основание чл.7, ал.2 т.1
от Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения).Според
представения списък на разноски обаче претендирани са 100 лева, които именно
следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №428/23.07.2020г. по
гр.д.№1696/2019г. на Дупнишкия районен съд
в обжалваната му част в която, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр.София, бул.“Столетов“№21 е
осъдена да заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди за
сумата до 900, 00 лева, ведно със
законната лихва считано от 06.11.2018г. до окончателното изплащане, както
посоченото решение в частта относно присъдените на Р.Г.Б., ЕГН **********
деловодни разноски ,касае се за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от Р.Г.Б.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Бобов дол, бл.58, ап.21 от ухапването й от куче, принадлежащо на ответника, станало на
06.11.2018г. в гр.Бобов дол, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от
причиненото й телесно увреждане - открита рана на дясно бедро, дискомфорт,
стрес и страх.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260007/27.08.2020г.
по гр.д.№1696/2019г. по описа на Дупнишкия районен съд в частта му относно
постановеното от съда, че следва да се счита присъдена законна лихва от
увреждането и присъдените допълнително в полза на Р.Г.Б., ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 71,00 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, бул.“Столетов“№21 на основание чл.78, ал.2 ГПК и чл.38 Закона
за адвокатурата да заплати на адв.М.В.О.,***
разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лева.
В частта, в която с решение №428/23.07.2020г.
по гр.д.№1696/2019г. на Дупнишкия районен съд, предявеният от Р.Г.Б., ЕГН **********
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП гр.София, бул.“Столетов“№21
иск с правно основание чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за сумата над
900,00 лева до 1500 лева е отхвърлен, като неоснователен, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: