Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260172

 

17.09.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 11.09.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2194 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***, понастоящем в Затвора – гр.Плевен.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №20-0769-001316/12.05.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че на залегналата в него дата на извършване на вмененото нарушение, жалбоподателят се е намирал извън пределите на страната.  

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 26.05.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 02.06.2020 г. с вх.№769000-10531/02.06.2020 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят С.К. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B, C, М, AМ и TKT от 13.08.1985 г.

            До момента, освен процесното, спрямо него има издадени 16 НП за 21 нарушения на ЗДвП и 14 фиша за 14 нарушения изключително и само на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

           

            На 01.08.2016 г. в 20:25 часа, в гр.Бургас и по булевард „Тодор Александров“ в посока към кръстовище с улица „Спортна“ до бензиностанция „ЛукОйл“ стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „SITRAFFIC ERS 400” с фабр.№003059049644 заснела лек автомобил марка “BMW” модел „525d xDrive” с рег. № СВ 48 34 АМ, който се движел със скорост от 145 км/ч при разрешена за населено място 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Бил заснет клип. След установяване на собствеността на автомобила и на 30.03.2017 г. представляващия дружеството-собственик Димитър Павлов Павлое попълнил декларация по чл.188 ЗДвП (л.21 от делото), в която посочила, че на процесната дата водач бил настоящия жалбоподател С.К..

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на нарушителя на 26.04.2017 г. св.Р.И. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт серия №20-0769-001316/26.04.2017 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков №549569 със свидетели С.Х.Д. и Д. М. Г..

            На 26.06.2017 г. административнонаказателното производство било спряно, а на 18.02.2020 г. и след установяване на нарушителя било възобновено. На 21.04.2020 г. срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала процесния автомобил в населено място със скорост от 145 км/ч при разрешена за участъка скорост в населено място до 80 км/ч.

На 12.05.2020 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 26.05.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 02.06.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-10531/02.06.2020 г. на 02.06.2020 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           От приложения протокол (л.л.27-28 от делото) е видно, че на 17.06.2016 г. процесната система за видеоконтрол е преминала технически преглед – последваща проверка след ремонт. От приложената разпечатка на клип (л.16 от делото) се установява, че процесния пътен участък е с ограничение на скоростта до 80 км/ч.

            При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно допустимата скорост на движение в процесния пътен участък е 80 км/ч (чл.21, ал.2 ЗДвП).

            Наложените административни наказания по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП са кумулативно наложими и с правилно определен размер за всяко едно.

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

            Що се отнася до довода на жалбоподателя, че към датата на вмененото нарушение се е намирал в чужбина, то според изискана и от съда справка за задграничните му пътувания (л.54 от делото) това действително е така. Според съпроводителното писмо обаче и както е пределно ясно от практиката на настоящия състав при изискване на такава информация, пълнотата на информацията за задграничните пътувания след 01.01.2007 г. не е гарантирана, т.е. е напълно възможно на 01.08.2016 г. жалбоподателя действително да е бил в Република България и да е напуснал след това.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0769-001316/12.05.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата,

на С.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***, понастоящем в Затвора – гр.Плевен

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ