№ 18224
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯ. Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110135875 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на етажните собственици от сградата, находяща
се в ., адрес ., . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител
Д.Р., бивш управител на етажната собственост. Ищците твърдят, че ответникът П. М.
А. от дълги години ползува жилище № 4, ателие № 5 и гараж № 3 в сградата етажна
собственост, находяща се в . без да се е снабдил с нотариален акт от жилищно-
строителната кооперация, макар и тя да му ги разпределила още през 1992 г. в
качеството му на член-кооператор. Делът от общите части, принадлежащи към тези
самостоятелни обекти, бил в размер на общо 15, 063 %. Във връзка с ремонтирането на
общи части на сградата (покрив и входна врата) с решение на общото събрание на
етажната собственост от 17. 07. 2017 г. ответникът трябвало да заплати общо 597 лева
и 4 стотинки. Що се отнася до вноските му за управление и поддържане на общите
части, за периода 01. 09. 2017 г. – 30. 09. 2019 г. и предвид решенията на общото
събрание на етажната собственост от 17. 07. 2017 г. и 24. 03. 2018 г. той ответникът
трябвало да заплати сума в размер на общо 678 лева и 58 стотинки. Понеже
ответникът не заплатил дължимите суми, ищците искат от съда да признае за
установено съществуването на съответните парични задължения. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. М. А. с ЕГН
**********, адрес ., ет. 2, ап. 4 (ответник) с който препраща към възражението си
срещу заповедта за изпълнение. Излага доводи, че всъщност е извършил необходим
ремонт на общи части на сградата-етажна собственост (разширение на покрива и
обшивка на стреха) със свои собствени средства, както и че по същият начин е
заплатил сметки за осветление на стълбищната клетка за периода от ноември 2014 г.
до избирането на касиера М.Б. през 2017 г. Твърди, че не заплаща вноските
„умишлено“, защото управителният съвет на етажната собственост отказвал да му
1
заплати тези разходи, както повеляват чл. 48, ал. 6 и чл. 49, ал. 1 ЗУЕС. Поддържа
опорочаване на процедурата по вземането на съответните решения на общото
събрание на етажната собственост. Заявява, че откакто „.“ управлява етажната
собственост е заплащал своевременно вноските си. Отрича съпругата му да е събирала
пари и да е заплащала сумите за електричество, като изтъква, че през периода ноември
2014 г. – юли 2017 г. тя е страдала от онкологично заболяване. Отрича новата входна
врата да е съставлявала необходим ремонт, като излага доводи и за опорочаване на
процедурата по взимане на решение за съответния ремонт и твърди, че той е бил
изпълнен некачествено. Оспорва достоверността на протоколите от общите събрания,
представени от ищците. Иска от съда да вземе справедливо решение и изразява
съжаление, че отнема от времето на съда.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовани лица, действуващи чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК. Постъпила е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и предявените с нея искове
съответствуват на заповедта за изпълнение. При това положение исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищците предявяват по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правни основания чл. 41 ЗС във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС във връзка с чл. 6, ал. 1, т.
9 и 10 ЗУЕС. Ответникът прави възражение за прихващане с правно основание чл.
103, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 48, ал. 6 ЗУЕС. В тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване, че през периода 17. 07. 2017 г. – 30. 09. 2019 г.
ответникът е бил ползувател на жилище № 4, ателие № 5 и гараж № 3 в сградата
етажна собственост, находяща се в ., предприемането на необходим ремонт на общите
части (покрив и входна врата), че делът на ответника от разходите за този необходим
ремонт възлиза на 597 лева и 4 стотинки, както и че размерът на вноските за
управление и поддържане на общите части, дължими от ответника, възлиза на общо
678 лева и 58 стотинки, а също така и че в едномесечен срок от уведомяването на
управителя/управителния съвет за необходимостта от ремонт е било свикано общо
събрание на етажната собственост. В тежест на ответника е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че заплатил дела от разходите за необходимия ремонт на
общите части (покрив и входна врата), съответно вноските за „Фонд ремонт и
обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, както и че сторил
разходи за ремонт на общите части на сградата етажна собственост (разширение на
покрива и обшивка на стреха), стойността на тези разходи, както и че е уведомил
управителя/управителния съвет за необходимостта от такъв ремонт.
Съобразявайки събраните в хода на съдебното дирене доказателствени
материали, първостепенният съд приема за установена следната фактическа
обстановка. Жилищната сграда, находяща се в ., била построена от жилищно-
строителната кооперация „.“. Ответникът бил член-кооператор и касиер на
жилищностроителната кооперация. През 2001 г. строителството на сградата завършило
и кооперацията съставила разпределителен протокол от 25. 04. 2001 г., според който на
ответника били разпределени: жилище № 4 на втория етаж с площ 104, 22 кв. м.,
ведно с мазе № 7 с площ 5, 64 кв. м. и сушилня № 8 с площ 12, 79 кв. м. на стойност
общо 16 513 лева, на които съответствували 10, 168 % идеални части от общите части
на сградата; ателие № 5 в подпокривното пространство на сградата с площ 38, 29 кв.
2
м. на стойност 5 103 лева, на което съответствували 3, 087 % идеални части от общите
части на сградата; и гараж № 3 в подземния етаж с площ 19, 72 кв. м. на стойност
2 864 лева, на който съответствували 1,748 % идеални части от общите части на
сградата. Въпреки това ответникът така и не се снабдил с нотариален акт за тези
недвижими имоти по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Едва на 12. 07. 2022 г. той се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти, придобити по
давност и наследство. По-точно според данните от констативния нотариален акт
ответникът бил носител на 4/6 идеални части от правото на собственост върху
жилището (ведно с принадлежащите мазе и сушилня), ателието и гаража. Ответникът
обаче ползувал тези недвижими имоти заедно със съпругата си и техните деца. Към
2017 г. терасата на подпокривното ателие на ответника се наводнявала и дъждовната
вода прониквала във вътрешността на ателието. Водата се стичала и по западната
фасада на сградата надолу върху намиращите се по-ниско тераси към жилища на други
етажни собственици.
На 17. 07. 2017 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, на
което било прието да се заплащат ежемесечни вноски за управление и поддръжка на
общите части на сградата в размер на 10 лева за жилище, 5 лева за ателие и 2 лева за
гараж. Освен това било взето решение да бъде предприет ремонт, изразяващ се в
подменяването на входната врата на сградата, за което да бъде събрана обща сума в
размер на 2 000 лева. Според ползуваните от ответника идеални части от общите части
на сградата в размер на общо 13, 255 % било уточнено, че той следва да заплати 296
лева и 38 стотинки от тази сума. Във връзка с обсъждане ответникът декларирал, че
ще извърши необходимите ремонтни работи в ателието, което ползува, не по-късно от
края на октомври 2017 г., с което щял да отстрани причината за течове по фасадата в
тази част на сградата. След това ответникът облицовал терасата си с керамични
плочки, а освен това прикрепил към защитен навес към стрехата на своето ателие и
изпълнил ламаринена обшивка на стрехата над долния етаж. За труда и материалите
ответникът заплатил общо 2 230 лева. Стойността на защитния навес и ламаринената
обшивка в частност възлизала на общо 583 лева с ДДС.
На 24. 03. 2018 г. било проведено общо събрание, на което било взето решение
за промЯ. на размера на вноските за управление и поддържане на общите части на
сградата. Техният размер вече зависел от обема на притежаваните идеални части от
общите части от всеки етажен собственик. Предвид притежаваните от
жилищностроителната кооперация идеални части от общите части, общото събрание
решило ответникът, който ползувал съответните самостоятелни обекти, да заплаща по
15 лева и 1 стотинка вноска на месец.
На 05. 01. 2019 г. било проведено общо събрание, на което бил приет отчет на
дължимите вноски. Според този отчет ответникът дължал сума в размер на общо 1 080
лева и 36 стотинки. След това на 18. 04. 2019 г. било проведено ново общо събрание,
на което отново бил приет отчет за дължимите вноски. Според този отчет ответникът
дължал на етажната собственост общо 1 144 лева и 46 стотинки. На това общо
събрание ответникът заявил, че е направил разходи за осветление в общите части на
сградата и за ремонт на общите части на сградата около ателието, което той ползувал,
във връзка с което поискал останалите етажни собственици да му платят, но не
уточнил каква точно сума трябвало да му бъде заплатена. Освен това ответникът
заявил, че нямало да заплаща дължимите вноски към етажната собственост докато не
бъдел обсъден този въпрос. Общото събрание на етажната собственост решило да
задължи ответника в срок до края на следващия месец да направи мотивирано писмено
3
искане до управителния съвет, като посочи размера на исканото плащане и
основанието, както и като приложи доказателства за направените от него разходи за
общите части на сградата.
На 15. 09. 2019 г. било проведено общо събрание на етажните собственици, на
което бил приет отчет за дължимите вноски. Според приетия на това общо събрание
отчет, ответникът, който обитавал обекти на жилищностроителната кооперация, имал
задължения („стари задължения“, „месечни вноски за 6 м (апр. – септ.)“ и „битови
разходи (чистота + ел.енергия) за 6м (апр. – септ.)“) на обща стойност 1 534 лева и
37 стотинки.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза (основно и допълнително). Тук следва да се
отбележи, че първоинстанционният съд не може да съобрази като доказателства по
делото каквито и да били документи, представени след последното открито съдебно
заседание, в което е турил край на съдебното дирене (09. 10. 2024 г.). Съдът не
кредитира т.нар. второ допълнение към съдебно-техническата експертиза, според което
цените на ремонтните дейности при договаряне могли да надхвърлят в пъти
стойностите от справочника, ползуван от вещото лице, и че било възможно реално
заплатените средства от ответника за поставянето на препазния навес и ламаринената
обшивка да възлизат на 1 500 лева, защото е твърде хипотетично.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Първостепенният съд е длъжен да даде служебно точната правна квалификация
на предявения иск въз основа на фактическите твърдения на ищците и направеното от
тях искане. В разглеждания случай с определението за насрочване на делото по чл. 140
ГПК настоящият първоинстанционен състав допусна правна грешка при даването на
точната правна квалификация. Това е така, защото съдът пропусна да отчете правното
значение на фактическите твърдения на ищците, че ответникът не се е снабдил с
нотариален акт за ползуваните от него самостоятелни обекти в сградата етажна
собственост. Както е известно, членството в жилищностроителна кооперация е един от
способите за придобиване на право на собственост. След построяването на сградата
жилищностроителната кооперация изготвя акт (разпределение), с който разпределя
между член-кооператорите самостоятелните обекти в построената сграда. След
изготвянето на това разпределение всеки един член-кооператор може да се снабди
съобразно чл. 35, ал. 2 ГПК с нотариален акт за собственост върху съответните
самостоятелни обекти. Става въпрос не за юридическо задължение на член-
кооператора, а за негово субективно право. В интерес на самия член-кооператор е
(поради тази причина той е станал и член на кооперацията!) да се снабди с такъв
нотариален акт. Поради това и законът не предвижда нарочен срок, в който член-
кооператорът да се снабди с нотариален акт. Снабдяването с нотариален акт по чл. 35,
ал. 2 ГПК обаче е необходимо условие, за да придобие член-кооператорът правото на
собственост върху самостоятелния обект. „Правото на собственост върху жилището
или другите имоти, заедно с идеалните части от общите части в сградата и от
мястото, съответно от правото на строеж, се придобива от член-кооператора с
издаването на нотариален акт – чл. 35, ал. 2 ЗЖСК“ – т. 2 от Постановление № 3 на
Пленума на ВС от 1983 г. Щом като ответникът не се е снабдил с нотариален акт по
реда на чл. 35, ал. 2 ГПК, то до момента на снабдяването с констативния нотариален
акт през 2022 г. той не е бил собственик, а обикновен ползувател на жилище № 4
4
(ведно с мазе № 7 и сушилня № 8), на които съответствували 10, 168 % идеални части
от общите части на сградата, ателие № 5, на което съответствували 3, 087 % идеални
части от общите части на сградата, и гараж № 3, на който съответствували 1,748 %
идеални части от общите части на сградата. След като ищците не твърдят ответникът
да е бил собственик, а само ползувател на тези самостоятелни обекти в сградата, то
правилната правна квалификация трябва да бъде чл. 41 ЗС във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗУЕС във връзка с чл. 6, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС. Съответно правното
основание на възражението за прихващане не би могло да бъде чл. 48, ал. 6 ЗУЕС,
който законов текст визира ремонт на общи части, извършен от собственик. Всъщност
ответникът е вършил чужда работа – работата на жилищностроителната кооперация и
на останалите етажни собственици, ремонтирайки терасата на ателие № 5 и стрехите
под и над нея. Понеже ответникът е ползвал това ателие, то работата е била
предприета и в негов интерес. Затова точната правна квалификация на възражението
му за прихващане би следвало да бъде чл. 103 във връзка с чл. 61, ал. 2 във връзка с
ал. 1 ЗЗД. Правното основание следва да бъде съответно коригирано с настоящото
съдебно решение (диспозитива). ПромЯ.та на правната квалификация с крайния акт на
първоинстанционния съд съставлява процесуално нарушение. В разглеждания случай
обаче по преценка на настоящия съдебен състав това процесуално нарушение не е
съществено и не обуславя недопустимост на съдебното решение. Това е така, защото
макар и да е дал неточна правна квалификация на предявените искове с доклада по
делото, първостепенният съд все пак е разпределил подобаващо тежестта на
доказването между страните и са били събрани доказателства, относими към предмета
на делото и при правилното му квалифициране. Не се е стигнало до подменяване на
предмета на делото.
От обстоятелството, че ответникът е бил до 2022 г. само ползувател на
самостоятелните обекти (по делото нито се твърди, нито има данни
жилищностроителната кооперация, която е била собственикът им, да е учредила в
полза на ответника вещно право на ползуване, нито има данни да е било уговорено
ответникът да дължи вместо жилищностроителната кооперация сумите по чл. 6, ал. 1,
т. 9 ЗУЕС) и предвид изричното препращане в текста на чл. 6, ал. 2 ЗУЕС, се налага
правният извод, че ответникът не е дължал на етажната вноските по чл. 6, ал. 1, т. 9
ЗУЕС, а само тези по чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС (т.е. само тези за управление и поддръжка
на общите части на сградата). Ответникът е направил възражения във връзка със
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост (в
това число и онези решения, които определят размера на вноските по чл. 6, ал. 1, т. 10
ЗУЕС) и автентичността на протоколите от съответните общи събрания. Но решенията
на общите събрания на етажната собственост са особен вид многостранни сделки, за
които закон е предвидил специален ред да бъдат оспорвани като законосъобразни – чл.
40, ал. 1 ЗУЕС. Подобно оспорване според текста на закона може да направи само
собственик, при това в преклузивния 30-дневен срок от получаването на решението по
надлежния ред (ал. 2). В този смисъл е и съдебната практика – решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. дело № 657/2012 г., I г. о. По делото няма данни ответникът
да е оспорил по този надлежен ред което и да е от обсъдените решения на общото
събрание на етажната собственост – той и не е имал възможността да го стори, защото
едва през 2022 г. е придобил качеството на собственик на самостоятелни обекти в
сградата. Решенията на общото събрание на етажната собственост, които не са били
отменени от съда по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, обвързват и всички етажни
собственици, придобили правото на собственост след вземането на тези решения.
Единствено с вземането на ново решение с участието на новите етажни собственици
5
може да бъдат изменени или отменени правните последици на предходните решения.
Така както законът предвижда специален ред за оспорването на законосъобразността
на решенията на общото събрание на етажната собственост, така също той установява
и особен ред, по който да бъде оспорена достоверността на протоколите от общите
събрания на етажните собственици – чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Няма данни достоверността
на представените по настоящото дело протоколи от общи събрания да е била оспорена
по надлежния ред. При това положение е недопустимо в рамките на настоящия
съдебен процес съдът да изследва както законосъобразността на решенията на общото
събрание, така и достоверността на протоколите от тези общи събрания.
Предвид взетите решения на общото събрание на етажната собственост от 01.
09. 2017 г. до 30. 09. 2019 г. (въведеният с исковата молба период) ответникът е имал
задължения да заплати вноските за управление и поддържане на общите части на
сградата, които са били в размер на общо 387 лева и 19 стотинки (6 х 17; 19 х 15, 01).
По делото липсват доказателства ответникът да ги е заплащал; напротив, има
признания на ответника, че не е заплащал тези вноски. При това положение
предявеният иск е основателен и доказан до този размер, а за остатъка над него до
пълния претендиран размер от 678 лева и 58 стотинки остава недоказан. Що се отнася
до иска за заплащането на вноските за фонд „Ремонт и възобновяване“ в размер на
общо 597 лева и 4 стотинки, поради изложените вече съображения този иск е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен изцяло.
При това положение се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането и произнасянето по евентуалното възражение за прихващане, направено
от ответника. Тъй като ответникът не е бил собственик на ателие № 5 към 2017 г.,
когато е предприел ремонтните дейности, а такъв собственик е била
жилищностротителната кооперация, то ответникът е извършил чужда работа (работа
на жилищностроителната кооперация и останалите етажни собственици) без тя да му е
възлагана. Макар и да не е бил собственик, ответникът е действувал и в собствен
интерес, защото е ползувал ателието. От целия предприет ремонт полагането на
керамични плочки е било в интерес на жилищностроителната кооперация, защото
тогава тя е била индивидуален собственик на ателието, а монтирането на предпазен
навес и изпълнението на ламаринена обшивка е било в интерес на всички етажни
собственици, защото стрехите съставляват обща част на сградата и неделима
съсобственост на всички етажни собственици. Следователно в правната сфера на
ответника действително е възникнало парично притезание за обезщетение по чл. 61,
ал. 2 ЗЗД спрямо етажните собственици до стойността, с която последните са се
обогатили. А това е стойността на ремонта на двете стрехи, която се установи, че е в
размер на 583 лева с ДДС. Това е и стойността, с която са се обогатили етажните
собственици по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, независимо какви разходи е сторил
ответникът за монтирането на предпазния навес и ламаринената обшивка. Всеки
отделен етажен собственик дължи част от тази парична сума, съответствуваща на
неговия дял от общите части – двете стрехи. Съдът е длъжен да съобрази
новонастъпилия факт на придобиването на правото на собственост от ответника през
2022 г. По-точно ответникът е придобил 4/6 идеални части от жилище № 4, ателие № 5
и гараж № 3 с принадлежащите им 15, 003 % идеални части от общите части на
сградата. Т.е. ответникът е придобил собствеността върху 10, 002 % идеални части от
общите части на сградата (4/6 х 15, 003 %), в това число и ремонтираните от него
стрехи. По този начин част от паричното му притезание по чл. 61, ал. 2 ЗЗД се е
погасило поради сливането на качествата на кредитор и длъжник. Тази част е в размер
6
на 58 лева и 31 стотинки (583 х 10, 002 %). Непогасената част, която останалите
етажни собственици са продължили да дължат на ответника, възлиза на 524 лева и 69
стотинки (583 – 58,31).
За да бъде уважено възражението за прихващане е необходимо двете насрещни
парични притезания да са еднородни и изискуеми, а притезателното право на
ответника трябва да е също така и поне изпълняемо (Тълкувателно решение № 2 от
2022 г. по тълк. дело № 2 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС) в материалноправен смисъл.
Всички тези предпоставки на възражението за съдебно прихващане са налице. В
дадения случай размерът на задълженията на етажните собственици към ответника
(524 лева и 69 стотинки) е достатъчен, за да погаси изцяло доказаните задължения на
ответника за вноски за управление и поддръжка на общите части към тях.
Непогасеният остатък, който етажните собственици продължават да дължат на
ответника, възлиза на 137 лева и 50 стотинки (524,69 – 387,19). Поради тези
съображения и основателният иск трябва да бъде отхвърлен в доказаната му част
поради прихващане.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на
ответника сторените от него деловодни разноски.
В заповедното производство няма данни длъжникът да е сторил разноски, които
да му бъдат присъдени.
При първоначалното разглеждане на първоинстанционното исково производство
от 30-и състав на Софийския районен съд ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева (уговорено и заплатено в брой, л. 111 от
съответното дело), депозити за възнаграждение на вещото лице в размер на общо 350
лева (л. 158 и 179) и банкови комисиони в размер на 9 лева. Общо дължимите
разноски възлизат на 709 лева (350 + 350 + 9).
Във въззивното производство пред почитаемия III – В въззивен състав на
Софийския градски съд въззивникът-ответник е сторил разноски за държавна такса за
разглеждането на въззивната жалба в размер на 25 лева, за адвокатско възнаграждение,
уговорено и заплатено в брой в размер на 200 лева, както и за банкова комисиона в
размер на 11 лева, т.е. общо 236 лева (200 + 25 + 11).
В първоинстанционното исково производство пред 150-и състав на Софийския
районен съд ответникът е сторил разноски за възнаграждение на вещото лице в размер
на 100 лева и банкова комисиона 3 лева и 70 стотинки, т.е. общо 103 лева и 70
стотинки (100 + 3,7).
Така ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на този етап от процеса
разноски в полза на ответника в размер на общо 1 048 лева и 70 стотинки (709 + 236 +
103,7).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск на етажните собственици от сградата, находяща се в ., адрес ., ., иск с
правно основание чл. 41 от Закона за собствеността във връзка с чл. 38, ал. 2 във
връзка с чл. 6, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 9 от Закона за управление на етажната
7
собственост за установяването на парични задължения на ответника П. М. А. с ЕГН
**********, адрес ., ет. 2, ап. 4, за ремонтирането на общи части на сградата – етажна
собственост през 2017 г. в размер на 597 лева и 4 стотинки, за които парични
задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 60762 по описа на
Софийския районен съд, 30-и състав, за 2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск на етажните собственици от сградата, находяща се в ., адрес ., ., иск с
правно основание чл. 41 от Закона за собствеността във връзка с чл. 38, ал. 2 във
връзка с чл. 6, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 10 от Закона за управление на етажната
собственост за установяването на парични задължения на ответника П. М. А. с ЕГН
**********, адрес ., ет. 2, ап. 4, за управлението и поддръжката на общите части на
сградата – етажна собственост през 01. 09. 2017 г. – 30. 09. 2019 г. в размер на 678 лева
и 58 стотинки, за които парични задължения е била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 60762 по описа на Софийския районен съд, 30-и състав, за 2019 г.,
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ в частта до 387 лева и 19 стотинки с
насрещни задължения на етажните собственици да заплатят в полза на ответника на
основание чл. 103 във връзка с чл. 61, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите стойността на извършени през 2017 г. със средства на
ответника ремонтни дейности на общи части на сградата – монтиране на предпазен
навес на стрехата над ателие № 5 и ламаринена обшивка на стрехата под ателие № 5,
съответно като НЕДОКАЗАН в частта за разликата над 387 лева и 19 стотинки до
пълния претендиран размер 678 лева и 58 стотинки.
ОСЪЖДА етажните собственици от сградата, находяща се в ., адрес ., ., да
заплатят в полза на ответника П. М. А. с ЕГН **********, адрес ., ет. 2, ап. 4, сумата в
размер на 1 048 лева и 70 стотинки, представляваща деловодни разноски в
производствата пред 30-и състав на Софийския районен съд, III – В въззивен състав на
Софийския градски съд и 150-и състав на Софийския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8