Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 13.01.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3116 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк С., сграда 6, чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ж.к. „*********“,
ул. „************“ № 6, ет. 5, против Ю.А.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, п.к.
****, ул. ,,*********“ № 9 с правно
основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена
на иска: 1552,95 лв.
Ищецът сочи, че между Ю.А.Ч.
и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги
№ ********и Договор за лизинг от 21.07.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги
на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******** (със стандартна
месечна абонаментна такса 29,99 лв. с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС или 14,99 лв. без
вкл. ДДС и мобилно устройство *************Black. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 344,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването
ѝ, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
14,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера;
2. Договор за мобилни услуги
№ ********и Договор за лизинг от 26.09.2017 г. Съгласно договора за мобилни
услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******** (със
стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без
вкл. ДДС) и мобилно устройство ********. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 876,07 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ, на основание
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
38,09 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
Сочи, че към периода на
издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Ю.Ч. мобилни номера и
устройства на лизинг се прилагали следните условия:
- за мобилен номер ********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********от 21.07.2016 г.;
- за мобилно устройство *************Black
- условията, договорени в Договор за лизинг от 21.07.2016 г.;
- за мобилен номер ********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********от 26.09.2017г.;
- за мобилно устройство ********
- условията, договорени в Договор за лизинг от 26.09.2017г.
Ответникът не изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 8 бр. фактури, издадени в периода м. ноември
2017 г. - м. февруари 2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него
и клиента.
Фактура № ********/10.11.2017
г. била издадена за отчетния период 10.10.2017 г. –
09.11.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ******** - месечна абонаментна такса 14,99 лв., както и
ползвани услуги 8,33 лв. (допълнителни услуги мобилен интернет), които били в
общ размер на 23,32 лв. без ДДС - 27,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство *************Black - 14,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата била 42,97 лв.
Фактура № ********/20.11.2017
г. била издадена за отчетния период 20.10.2017 г. – 19.11.2017 г. и включвала
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ******** -
месечна абонаментна такса 20,82 лв., както и ползвани услуги 2,30 лв. (кратки
текстови съобщения (SMS) 0,57 лв., мултимедийни съобщения (ММS) 1,71 лв.,
разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв., които били в общ размер на 23,12 лв.
без ДДС - 27,74 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ********
- 38,09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 65,83 лв.,
като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период в размер на 0,01 лв., претендираната сума във фактурата била 65,82 лв.
Фактура № ********/10.12.2017
г. била издадена за отчетния период 10.11.2017 г. – 09.12.2017 г. и включвала
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ******** -
месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса
за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и
ползвани услуги 0,16 лв. (кратки текстови съобщения SMS), които били в общ
размер на 17,14 лв. без ДДС - 20,57 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство *************Black -14,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата била 35,56 лв.
Фактура № *********/20.12.2017
г. била издадена за отчетния период 20.11.2017 г. – 19.12.2017 г. и включвала
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ******** -
месечна абонаментна такса 20,82 лв., както и ползвани услуги 0,67 лв. (гласова
поща 0,10 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,57 лв.), които били в общ
размер на 21,49 лв. без ДДС - 25,79 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство ******** - 38,09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата
била 63,88 лв.
Фактура № ********/10.01.2018
г. била издадена за отчетния период 10.12.2017 г. – 09.01.2018 г. и включвало
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ******** -
месечна абонаментна такса (-5,80) лв. без ДДС - (-6,96) лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство *************Black - 14,99 лв. с вкл.
ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Общата сума начислена във фактурата била 8,03 лв.
Фактура № ********/20.01.2018
г. била издадена за отчетния период 20.12.2017 г. – 19.01.2018 г. и включвала
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ******** -
месечна абонаментна такса (-14,78) лв. без ДДС - (-17,74) лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство ******** - 38,09 лв. с вкл. ДДС.
Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Общата сума начислена във фактурата била 20,35
лв.
Твърди, че след предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********от 21.07.2016 г., при
условията на който бил ползван номер ********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ю.А.Ч.,
по негова вина поради изпадането му в забава, на абоната била издадена фактура
№ ********/10.02.2018 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното му прекратяване в размер на 158,04 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство *************Black
в общ размер на 89,94 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шест неначислени лизингови
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги.
Сочи, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********от 21.07.2016 г. Съгласно посочената клауза
в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му - 21.07.2018 г.
Предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението настъпило след 11.01.2018 г., размерът на
дължимата неустойка бил определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във
вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б.“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на
Софийски градски съд.
В съответствие с така
уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ******** възлизала
на 158,04 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (по 24,99 лв. без вкл. ДДС всяка) или 74,97 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до изтичането на
договора за мобилни услуги, или 48,30 лв. без вкл. ДДС и с добавена част от
разликата в размер на 34,77 лв. без вкл. ДДС между стандартната цена на мобилно
устройство *************Black без отстъпка съгласно актуалната към 21.07.2016
г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която бил сключен
Договор за лизинг от 21.07.2016 г., съответстваща на оставащия период от датата
на прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на първоначално
уговорения между страните срок на действие.
Предвид гореизложеното
общата сума, начислена във фактурата била 247,98 лв.
Твърди, че след предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********от 26.09.2017 г., при
условията на който бил ползван номер ********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ю.А.Ч.,
по негова вина поради изпадането му в забава, на абоната била издадена фактура
№ ********/20.02.2018 г. която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното му прекратяване в размер на 306,56 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство ********
в общ размер на 761,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени
лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********от 26.09.2017 г. Съгласно посочената клауза в случай
на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му - 26.09.2019 г.
Предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението настъпило след 11.01.2018 г., размерът на
дължимата неустойка бил определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във
вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б.“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на
Софийски градски съд. В съответствие с така уговореното между страните,
размерът на неустойката номер ******** възлизала на 306,56 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 20,82 лв. без вкл. ДДС всяка) или 62,46 лв. без вкл. ДДС, ведно с
добавена част от разликата в размер на 244,10 лв. без вкл. ДДС между
стандартната цена на мобилно устройство ******** без отстъпка съгласно
актуалната към 26.09.2017 г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена, за която бил сключен Договор за лизинг от 26.09.2017 г., съответстваща на
оставащия период от датата на прекратяване на договора за мобилни услуги до
изтичане на първоначално уговорения между страните срок на действие.
Предвид гореизложеното
общата сума, начислена във фактурата била 1068,36 лв. Изискуемостта на
вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след
издаването ѝ. В периода след издаване на първата от гореизброените
фактури ответникът не извършвал плащания, като и към настоящи момент
задълженията не били погасени.
Сочи, че поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от
страна на „Т.Б.“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- К., въз основа на което било образувано частно гражданско дело № ****/2019 г.
пред 3-ти състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищцовото
дружество било уведомено, че издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок
предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличие на вземането по издадената
заповед за изпълнение за парично задължение по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа
на Районен съд - К., 3-ти състав, против длъжника - ответник Ю.А.Ч., ЕГН **********,
както следва: 1552,95 лв. (хиляда петстотин петдесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки), представляваща общ сбор
на дължимите суми,
съгласно фактура № ********/10.11.2017 г., фактура № ********/20.11.2017
г., фактура № ********/10.12.2017 г., фактура № *********/20.12.2017 г.,
фактура № ********/10.01.2018 г., фактура № ********/20.01.2018 г., фактура № ********/10.02.2018
г. и фактура № ********/20.02.2018 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, не
изпращат представител. Пълномощникът на дружеството адв. З.Ц., САК, депозира становище, в което заявява, че
поддържа исковата претенция, като претендира
за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за мобилни услуги
№ ********от 21.07.2016 г.; Договор за лизинг от 21.07.2016 г.; Договор за
мобилни услуги № ********от 26.09.2017 г.; Договор за лизинг от 26.09.2017 г.;
Фактура №********/10.11.2017 г.; Фактура № ********/20.11.2017 г.; Фактура № ********/10.12.2017
г.; Фактура № *********/20.12.2017 г.; Фактура № ********/10.01.2018 г.;
Фактура № ********/20.01.2018 г.; Фактура № ********/10.02.2018 г.; Фактура № ********/20.02.2018
г.
Приложено
към кориците на делото е ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на РС-К..
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 13.01.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2019 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 391,06 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 437,51 лева, от които 31,06 лева за държавна такса и 406,45 лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.А.Ч.,
ЕГН
**********, с адрес ***, п.к. ****, ул. ,,*********“ № 9, че
дължи на „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк С., сграда 6, с пълномощник адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:***, по
Заповед за изпълнение № ****/22.08.2019 г. по ч.гр.д. № ****/2019
г. по описа на РС-К. следните суми: 1 552,95 лева (хиляда петстотин
петдесет и два лева и 95 стотинки) главница; законна лихва за забава върху вземането,
считано от 19.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА Ю.А.Ч.,
ЕГН
**********, с адрес ***, п.к. ****, ул. ,,*********“ № 9, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк С., сграда 6,
с пълномощник адв. З.Й.Ц., вписан в САК, със съдебен адрес:*** сумата от 828,57
лева /осемстотин двадесет и осем лева и 57 ст./ за направените съдебно и
деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2019 г. и по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ