Р Е Ш Е Н И Е
18.05.2010 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 05.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Т.И. и с участието на прокурора ..........................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 42 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 т. 6 от ГПК, във връзка с чл. 146 ал. 2 от Семейния кодекс.
Предявен е иск с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс.
Ищецът М.Т.М., ЕГН **********,***, сочи, че е законно роден от брака между К.М.Б. и Т.М. ***. Бракът е бил прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 1027/1994 година по описа на ВРС, като родителските права по отношение на него, като малолетен са предоставени на майката, а бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка. Размерът на същата е бил нееднократно изменян, като последното е от 26.12.2001 година от 10 лв. на 25 лв., която сума се е дължала до момента на навършване на пълнолетие.
На 11.03.2009 година е навършил пълнолетие, което му дава право на основание чл. 144 от СК да иска изплащане на месечна издръжка от страна на бащата. Налице са законовите предпоставки за това, тъй като пълнолетно вече лице е ученик в 12 клас в СОУ “Козма Тричков”, което не му позволява да работи, а също така и не притежава лично имущество, от което да извлича доход. Живее с майка си, която изпитва сериозни финансови затруднения с нарасналите му ежедневни разходи, съответстващи на учащ в горен клас на средно учебно заведение.
Известно му е, че бащата има финансова възможност да подпомага обучението му. Към момента не знае дали той има подписан трудов договор и работи, тъй като не поддържат никаква връзка, повече от половин година не е плащал издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да изплаща месечна издръжка в размер на 60 лв. в полза на М.Т.М..
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока, предвиден за отговор, ответникът Т.М. ***, представя писмен отговор и взема становище по иска.
Оспорва същия и по основание и по размер.
Твърди, че присъдените издръжки е внасял редовно, като понякога е закъснявал поради тежкото си материално положение. Наясно е, че синът му М. е пораснал и са се увеличили нуждите му, респективно и необходимостите за задоволяването им средства.
Твърди, че към настоящия момент обаче няма никаква възможност да изплаща издръжка.
Трайно безработен е още от 2002 година. последната му работа е от 13.06.2007 година до 03.08.2007 година, когато е бил освободен. Регистриран е в Дирекция “Бюро по труда” Монтана като безработен под № 2627/29.05.2002 година е ежемесечно полага подписи по график.
Освен гореизложеното живее на семейни начала с Мая И.И. и имат две малолетни деца – Денислав, роден на *** г. и Християн, роден на *** година. със средствата, които Мая И. получава и помощите като безработен едва издържат семейството и децата си.
Доколкото знае, бившата му съпруга работи и получава много добро трудово възнаграждение.
За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна.
В настоящия случай по делото няма представени доказателства дали ищецът може да се издържа сам и какво имущество има; дали учи редовно в средно учебно заведение.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, съгласно разпоредбата на чл. 315 ГПК, предвид събраните по делото доказателства, приема за установени обстоятелства:
Ищецът М.Т.М., роден на *** година е син на Т.М.Т. – ответник в процеса и на К.М.Б., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 226 от 14.03.1991 година на Община Монтана.
Установено е също така, че е ученик за учебната 2009/2010 година в ХІІ клас, редовна форма на обучение, в Средно Общо образователно училище “Козма Тричков” Враца. Не притежава имущество, което да използва, не реализира доходи и не е навършил 20 годишна възраст.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че претендираната издръжка от навършилия му пълнолетие син съставлява особени затруднения за него.
Разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК сочи, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи и тези два критерия следва да се преценяват при условията на кумулативност и в определените от Министерския съвет размери, но настоящият състав на съда счита, че основен фактор при определяне размера на издръжката следва да се преценява доколко няма да бъде затруднен дължащия такава, тъй като възрастта му и здравословното състояние позволяват реализирането на доходи, както за задоволяване на неговите потребности, така и за възможността за нормално физическо, психическо развитие и обучение на сина му. Не без значение е и обстоятелството, какви са условията на живот, в насока на непрекъснато растящите цени на стоки, услуги, лечение, такси.
Ответникът не ангажира доказателства досежно размер на реализирани месечни доходи – доводите в тази насока не се подкрепиха с никакви доказателства: Представената регистрация в Бюро по труда Монтана като безработен не кореспондира с установената му регистрация като фермер за производство на краве мляко и евентуално какъв доход реализира месечно от тази си дейност. Не се представиха и данни за евентуално влошено здравословно състояние, поради което не може да реализира доходи.
Не се спори досежно фактите, от които личи, че родителите на М. имат по още две деца от следващи свои бракове, за които също са необходими средства за издръжката им.
Установен е размера на месечното трудово възнаграждение на К.М.Б., майка на ищеца, което възлиза на 660.00 лв. месечно и по разбиране на съда, тези доходи не могат да и позволят само тя единствено да поеме цялостната издръжка на детето им ученик, без да е ангажиран по никакъв начин и бащата, с довода единствено, че има още две деца, които издържа.
Действително задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете до навършване на 20, съответно 25 годишна възраст, когато учи в средно, полувисше или висше учебно заведение, не е безусловно, каквато е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява особено затруднение за него.
В конкретният случай, на база на представените по делото доказателства не може да се направи никаква съпоставка с възможностите на двамата родители да дават издръжка на пълнолетното си и завършващо средното си образование, редовна форма на обучение дете, с оглед не ангажирането на никакви доказателства за реализирани доходи от страна на ответника. Но предвид възрастта му – 45 години и не заявени здравословни проблеми, които да възпрепятстват реализиране на доходи, не дават основание на съда да приеме, че ответникът е особено затруднен и е в невъзможност да предоставя претендираната издръжка и това изключително много би го затруднило, още повече, че претенцията е в минималния размер на дължима издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК.
Според чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
В конкретният случай, съда счита, че са налице хипотезите на чл. 144 от КТ и следва да се уважи иска в посочените размери, считано от 06.01.2010 година до завършване на средното му образование, съобразено със средства, които не задоволяват луксозни потребности на детето, а най-необходимите такива – за учебници, помагала, храна, облекло.
Ответникът дължи заплащане и на законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска. При този изход на делото се следва внасяне по сметка на Районен съд Монтана и дължимата държавна такса върху уважения размер на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на М.Т.М., ЕГН **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 60.00 лв., считано от 06.01.2010 година до завършването на средното му образование, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Т.М.Т., с посочен адрес и ЕГН, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 86.40 лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението, касаещо размера на присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок, считано от 18.05.2010 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: