Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на осми
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитрина Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Мирослав Вълков Любомира Кръстева
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Кръстева к.а.д. № 378 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
111, ал. 7 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под
стража/ЗИНЗС/, вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3545/24.10.2022 г. подадена от Р.А.К.,
лишен от свобода, Затвора Л., І гр., 308 к., с която се обжалва Решение
№169/19.09.2022 г. постановено по адм.д. № 212/2022 г. по описа на АдмС - Ловеч,
с което е потвърдена заповед №Л-569/15.06.2022 г. на Началник на Затвор – Ловеч,
с която на лишения от свобода Р.А.К. с ЕГН**********, на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно
наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 10 (десет)
денонощия.
С касационната жалбата се сочи, че решението на първоинсатнционния съд е
неправилно и необосновано. Иска се от съда да отмени решението, както и
потвърдената с него заповед. Касаторът, редовно уведомен, се явява лично и с
назначения процесуален представител адв. И.. Поддържа жалбата.
Ответникът началник на Затвора Л., редовно уведомен, не се представлява.
Депозирано е отговор по касационната жалба, с която се оспорва същата.
Участващият по делото прокурор Кирил Петров, представител на Окръжна
прокуратура гр. Ловеч, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима,
но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С решение № 169/19.09.2022 г., постановено по адм. дело № 212/2022
г. по описа на Административен съд Ловеч е потвърдена като законосъобразна заповед
№ Л-569/15.06.2022 г. на Началник на Затвора Ловеч, с която на лишения от свобода
Р.К. е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна
килия" за срок от 10 (десет) денонощия.
Дисциплинарното наказание е наложено на К. за това, че на 01.06.2022 г. К.
се държал арогантно, като крещял и псувал извиканият лекар от Медицински център
в Затвора Л. доктор Т..
Фактическата обстановка е следната:
На 01.06.2022 г. в 14:00 ч. директорът на МЦ в Затвора Л. получил обаждане
от постовия надзирател на първа група, че л.св. Р.К. се тресе в леглото си.
Докторът незабавно се отзовал и установил К. легнал в леглото, извит към
стената, с изпънато тяло и неритмично свиващ десния си крак. След като
останалите л.св. напуснали килията, медицинското лице прегледало К., поставило
му инжекция и го приканило да прекрати симулацията на припадък, като му
разяснило, че поредната му демонстрация не помага на състоянието му и няма да
повлияе на решението на ТЕЛК. В отговор К. започнал да крещи и псува
медицинското лице, да се държи предизвикателно и арогантно. Свидетел на
случилото се бил ИСДВР на групата, който многократно се опитал да накара К. да
преустанови гневните си изблици и обиди, но последният не се подчинил.
Като доказателства по делото от първоинстанционния съд са приети писмени
доказателства и са разпитани свидетели.
За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че
производството по издаване на заповедта е проведено при липса на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, в рамките на
законоустановения срок по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС и при спазване на изискването по
чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС. Преди налагането на наказанието на нарушителя е
предоставена възможност да бъде изслушан, която той е ползвал, като е
представил и лично написано обяснение.
Всички събрани по делото доказателства сочат на единствен възможен извод,
че К. е извършил описаните в заповедта и в приложените по делото доказателства
действия, които са в нарушение на задълженията по чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС и
изпълняват състава на нарушение по чл. 100, ал.1, ал.2, т.2 и т.5 от ЗИНЗС.
При така установените факти, съдът е обосновал извод, че К. действително е
извършил действия на неуважение към служител на Медицински център в Затвора
Ловеч, като не се е подчинил на нарежданията на ИСДВР на групата да прекрати
неправомерното си поведение, за което правилно на К. е било наложено
дисциплинарно наказание "изолиране в
наказателна килия", чиито вид и размер съответстват на характера и
тежестта на извършеното, при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е
отбелязал, че при определяне продължителността на наказанието административният
орган е съобразил и наличието на две предходни наказания, наложени на К. в
рамките на период под една година.
По изложените съображения съдът е потвърдил оспорената заповед като
издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата цел.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът подробно е обсъдил и всички направени в жалбата пред него възражения.
Изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липсата на
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на
изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без
противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
При правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е изложил
мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, към които препраща на
основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ АПК.
Извършването на дисциплинарното нарушение от К. е безспорно доказано и
правилно квалифицирано по чл. 100, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗИНЗС, като за това правилно му е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, съответно на характера и
тежестта на нарушението, свързано с неизпълнение на разпореждане на ИСДВР и
проява на неуважение към служител на МЦ при Затвора Ловеч, чрез отправени псувни
и обиди.
Като е стигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт.
С оглед изложеното, и на основание чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС във вр. с чл.
221, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, касационан състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/19.09.2022 г., постановено по адм. дело №
212/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.