Р Е Ш Е Н И Е
№ 352 07.06.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и втори май 2019 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Янита Тончева
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 2114 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – „Микро кредит“ АД-София, е издадена заповед № 578/07.06.2018 г. по Ч.гр.д. № 1008/2018 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника/ответник по делото/- В.С.К. *** да заплати на кредитора /ищец по делото/ - „Микро Кредит“ АД-София, сумата от 444.63 лв. – главница; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 26.89 лв. - лихва от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 132 лв. – застраховка от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 88 лв. –услуги от 16.11.2017г. до 28.12.2017г., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Страните са в облигационно отношение, обвързани от валидно действал договор за заем CrediHome № 1181-10167621, сключен на 13.10.2017г. По силата на договора кредиторът се задължил да предостави на ответника кредит за лични нужди в размер на 500 лв. и ответникът го е получил в пълен размер, което потвърдил с подписване на договора. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 38.02 лв., като общият размер на усвоената главница и договорна лихва е 538.02 лв., платима на 18 равни седмични вноски всяка в размер на по 29.89 лв. Уговореният ГПР е 50 %, първата погасителна вноска е с падеж 26.10.2017г., последната погасителна вноска е с падеж 22.02.2018г. При подписване на договора са и предоставени погасителен план и Общи условия. При сключване на договора за кредит страните сключили и договор за предоставяне на допълнителни услуги към визирания договор за заем. Стойността на услугата по този договор е 99 лв., като седмичната вноска е 5.50 лв. Освен това с допълнителния договор страните сключили и договор за застраховка-Защита пакет „Премиум живот“ със застрахователна премия 148.50 лв., разпределена поравно към седмичните вноски от по 8.25 лв. Общото задължение на ответника по трите договора е за сумата от 785.52 лв., от които 500 лв.-главница; 38.02 лв. договорна лихва; 148.50 лв.-застраховка и 99 лв. такса за допълнителни услуги „Преференциално обслужване“, при седмична вноска / 29.89 лв. +5.50 лв. + 8.25 лв./ 43.64 лв. Крайният срок за плащане на всички задължения по трите договори е 22.02.2018г. Ответникът направил последно плащане на 29.11.2017г. – частично. Предвид неплащането на повече от 4 поредни седмични вноски договорът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 28.12.2017г. Предсрочната изискуемост може да бъде обявена при неплащане на 4 поредни седмични вноски. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. След приспадане на изцяло платените 2 вноски и частично – 1 , преди преустановяване на плащането , към момента на подаване на заявление по чл.410 от ГПК ответникът дължи посочените по-горе суми. Ищецът моли да се признае за установено вземането му по реда на чл.422 ГПК за сумите, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство. Редовно призован ищецът се представлява в първото открито заседание от пълномощника – а.. Д.П. ***, който поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен в пълния размер с оглед писмените доказателства и заключението на съдебната счетоводна експертиза.
Ответникът – В.С.К. *** е редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В срока и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения особен процесуален представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК – а.. Н.Ф. ***, съгласно който предявеният иск за установяване съществуване на вземане по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК и във вр. чл.410 от ГПК е допустим, но неоснователен. Направени са възражения за следното: -Не са налице доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на 28.12.2017г. на предсрочна изискуемост, преди депозиране на заявлението на 06.06.2018г. за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.; -Договорът за заем е недействителен на осн. чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12 и ал. 2 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК; От погасителния план от 13.10.2017г. не става ясно какво включва размера на месечната вноска; няма посочване на лихвен %, дължим при просрочие; предупреждение за последиците при просрочие на вноските; според договора, ОУ и погасителния план плащането се дължи независимо дали някоя услуга е била ползвана или не, което противоречи на императивните норми на чл.10 и чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК и цели тяхното заобикаляне, поради което е нищожна. ; -Договорните разпоредби за възнаградителна лихва са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени и са неравноправни. Липса възможност за промяна на лихвения процент и за начин за определянето му. Тази информация за лихвения процент се определя в ОУ и следователно липсва индивидуално договаряне.; -Погасителните планове не са подписани от ответника и не са доведени до знанието му.; -Нищожна, поради противоречие с добрите нрави, е уговорката за възнаградителна лихва в размер на 40.65 % т.е. надвишаваща трикратния размер на законната лихва, която е ОЛП на БНБ + 10 пункта, а отделно от това е предвиден в договора ГПР в размер на 50 %. Налице е нееквивалентност на престациите и тези клаузи са неравноправни.; -Няма доказателства, че ищецът е извършил услугите по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167621/13.10.2017г. и че ищецът е заплатил вместо ответника еднократна застрахователна премия в размер на 148.50 лв. в полза на ЗК“Уника Живот“ АД по застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141181-10167621. Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител – а.. Ф., която в хода на устните състезания на 22.905.2019г. заяви, че вноските по договора за кредит наистина са падежирани-последното плащане е трябвало да бъде на 22.02.2018г., докато заявлението по чл. 410 ГПК е от 06.06.2018г. Но по отношение на услугите по договор за допълнителни услуги и за еднократната застрахователна премия исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищецът не е доказал, че е извършвал допълнителни услуги във връзка с договора за кредит и не е доказал да е заплатил еднократната застрахователна премия в полза на ЗК „Уника Живот“ по застрахователна полица. Поддържа и възражението за възнаградителната лихва, посочена в договора, защото видно от заключението на експертизата, тя превишава три пъти законната лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1008/2018г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Микро Кредит“ АД – София, е подал на 06.06.2018г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – В.С.К. ***. Съдът е издал заповед № 578 от 07.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 444.63 лв. – главница; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 26.89 лв. - лихва от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 132 лв. – застраховка от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 88 лв. –услуги от 16.11.2017г. до 28.12.2017г., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски, като е посочено в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за заем CrediHome № 1181-10167621, сключен на 13.10.2017г. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и с правно основание по чл.79 ал.1 от ЗЗД.
От представения по настоящото дело писмен договор, ищецът - „Микро Кредит“ АД-София , наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ответникът - В.С.К. , наричан за краткост – заемополучател , са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище – чрез кредитен консултант ТЪЕ1-054, Договор за заем CrediHome № 1181-10167621 на дата 13.10.2017г. , ведно с Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167621 / 13.10.2017г. Съгласно договора за заем CrediHome № 1181-10167621/ 13.10.2017г., т.2. параметрите по заема са: чиста стойност на заема: 500 лв.; еднократна такса: 0.00 лв.; обща сума за погасяване: 538.02 лв.; брой седмични вноски: 18 бр.; седмична погасителна вноска: 29.89 лв.; ден на изплащане: четвъртък; дата на първо плащане: 26.10.2017г.; ГПР : 50 %; фиксиран лихвен процент: 40.65%; приложения: погасителен план; начин на усвояване: в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Неразделна част по визирания договор за заем са: „Общи условия“ и „Погасителен план“. В погасителния план към договора за заем и приложен непосредствено с него /л.6-7/,са посочени падежните дати на 18-те бр. седмични погасителни вноски и размера на всяка погасителна вноска 29.89 лв. така, както е посочена в договора за заем и падежът на последната погасителна вноска е 22.02.2018г. По Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167621/ 13.10.2017г. изпълнителят „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента – В.С.К., при условията на този договор , пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка, както следва: Пакет „Преференциално обслужване“: срок : 18 седмици; вноска: 5.50 лв.; дата на изплащане: четвъртък, който пакет включва: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по б. сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Право на участие в специални промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса; 6. Преференциално одобрение, а също така и : Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“: срок: 18 седмици; вноска: 8.25 лв.; дата на изплащане: четвъртък. В клаузата по т.4.3. от Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167621/ 13.10.2017г. е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от „Микро Кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователната премия на „Микро Кредит“ АД на равни седмични/месечни вноски. Няма спор, че преди подписване на договора за заем и договора за допълнителни услуги към договора за заем на длъжника е предоставено и той е попълнил искане за заем CrediHome № 1181-10167621 и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome, в който са отбелязани: пакет „Преференциално обслужване“ . Както исканията по двата договора – за заем и за допълнителни услуги, така и самите два договора –за заем и за допълнителни услуги, ОУ към договора за заем, тарифа за допълнителните услуги, застрахователната полица, са подписани от длъжника. От съдържанието на ОУ към договора за заем CREDIHOME от дата 01.01.2017г. , в частта досежно визираните допълнителни услуги /чл.28/, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както, и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, страните сключват договор за допълнителни услуги. Уговорено е, че при сключване на договор за допълнителни услуги , направените от заемополучателя плащания към заемодателя ще погасяват първо дължими суми по договора за заем CrediHome и след това дължими суми по договора за допълнителни услуги, за всяка вноска по отделно. В чл.20 от ОУ е уговорено изрично, че при неплащане на четири седмични или на две месечни вноски, и считано от падежната дата на четвъртата непогасена седмична вноска или от падежната дата на втората непогасена месечна вноска, както и в случай, че заемодателят установи, че предоставената от страна на заемополучателя информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическо положение, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и неизплатени от заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно изискуеми в целия им размер, включително неплатените погасителни вноски, дължими от тях неустойки или законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните заеми вноски. Така цитираната клауза по т.20 от ОУ касае обявяване на предсрочна изискуемост само и единствено по договора за заем – неплатени погасителни вноски, неустойки, лихви за забава, но не и по договора за допълнителни услуги. Изобщо не е регламентирано в ОУ или в договора уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост.
Безспорно се установи от текста на самия договор за заем CrediHome № 1181-10167621/13.10.2017г., че с подписа си ответникът е удостоверил , че надлежно е получила заема от 500 лв. и се е задължила да го изплаща съгласно параметрите, посочени в поле № 2.
От приложения по делото „Погасителен план към договор за заем 1181-10167621“ /л.21-22/, който погасителен план и график на плащанията към договора за заем и договора за допълнителни услуги, съгласно дадените на заемателя съвети в раздел „Важно“ т.2 - след подписването на договора за заем /л.7/ задължително е трябвало да получи и който погасителен план не носи подпис на заемателя, се установи безспорно, че седмичната погасителна вноска , която съгласно посочения договор за заем е в размер на 29.89 лв. е формирана като сбор от: дължима главница /нарастваща/ и дължима лихва /намаляваща/. Но в същия Погасителен план към договор за заем CrediHome № 1181-10167621 са включени още: седмична вноска за дължима застраховка в размер на 8.25 лв. и седмична вноска за дължими услуги в размер на 5.50 лв. Така общият размер на седмичната вноска за погасяване на задължение: по договор за заем, по договор за допълнителни услуги към договора за заем и за застраховка е 43.64 лв. Но в т.9 б. „в“ от заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1008/2018г. по описа на РСТ е посочено, че паричното вземане е само за: „ договор за заем CrediHome № 1181-101657621, сключен между В.С.К. и „Микро Кредит“ АД на 13.10.2017г.“ и на това основание е издадена заповедта по чл.410 от ГПК. В договора за заем не е посочено, че неразделна част от него е договора за допълнителни услуги, както например това е посочено за : Погасителния план и за ОУ. Ищецът сам твърди в исковата си молба, че ответникът е платил 2 седмични плащания по кредита и едно частично и към момента на подаване на заявление по чл.410 от ГПК той дължи посочените в заповедта по чл.410 от ГПК суми.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. В. и прието без възражения , както от съда, така и от страните, се установи, че ответникът е извършил плащания по процесния заем, като общо платената сума е 94 лв. и от тях са погасени: главница 55.37 лв.; лихва 11.13 лв.; застраховки 16.50 лв. и допълнителни услуги 11 лв. / таблица № 1/. Датата на последното плащане от ответника е 29.11.2017г. в размер на 50 лв. От писменото заключение по ССЕ се установи, че по договора за заем непогасената главница е в размер на 444.63 лв. ; непогасената лихва е в размер на 26.87 лв. от 16.11.2017г. до 22.02.2018г.; ; непогасени вноски за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 88 лв. от 16.11.2017г. до 22.02.2018г. и непогасени вноски за застраховка в размер на 132 лв. от 16.11.2017г. до 22.02.2018г. Сумите, претендирани от ищеца , както в заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба, са съшите по размер, но посоченият от него краен момент е 28.12.2017г., докато съгласно експертизата това е 22.02.2018г. Както в открито заседание вещото лице поясни, а и от писмените доказателства безспорно се установи, че крайният падеж за погасяване на цялото задължение по договора за заем е 22.02.2018г., съгласно и погасителния план към договора за заем, докато заявлението за издаване на заповед за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено в по-късен момент – 06.06.2018г. Още към този момент на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - 06.06.2018г. и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция – 22.05.2019г. , всички погасителни вноски по договора за кредит са с настъпил падеж.
Ищецът в исковата си молба твърди, че предвид неплащането на повече от 4 поредни седмични вноски договорът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 28.12.2017г. и ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. В подкрепа на последното си твърдение ищецът е представил като писмено доказателство с исковата молба - уведомление изх.№ 01172/16.01.2018г. , но в него не е посочено от кога е настъпила предсрочната изискуемост. Освен това ищецът не сочи данни, не е представил и приложил писмени доказателства, че това уведомително писмо действително е било изпратено на длъжника и съответно то е достигнало до него.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит, наименуван договора за заем CrediHome № 1181-10167621/ 13.10.2017г. Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за повече от четири седмични вноски и настъпила по силата на чл. 20 от ОУ предсрочна изискуемост от 28.12.2017г., при което ищецът претендира последиците от прекратяване на договора, изразяващи се в дължимост на непогасената главница по договора за заем в размер от 444.63 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 26.89 лв. - лихва от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 132 лв. – застраховка от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 88 лв. –услуги от 16.11.2017г. до 28.12.2017г. Видно от изложеното в исковата молба, както и от представените доказателства и писменото заключение по ССЕ така посочените суми, в тези размери са дължими към 22.02.2018г. Дължимите суми за застраховка и за допълнителни услуги са по договор за допълнителни услуги, който договор обаче не е посочен от заявителя в т.9 б.“в“ от заявлението по чл.410 от ГПК като основание за възникване на вземане против ответника в заповедното производство. Ищецът е заявил, че е обявил вземането си за предсрочно изискуемо от 28.12.2017г., но не доказа това, както и получаване на уведомлението от длъжника за обявената предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението на 06.06.2018г. за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо или това е към момента на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба , не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В този смисъл е т.1, изр.2 и т.2 ТР № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК на ВКС. Същото е приложимо и договорите за потребителски кредити, уредени по Закона за потребителския кредит и предоставяни от небанкови кредитни институции.
Ответната страна е направила в писмения отговор бланкетно възражение, че процесният договор за заем е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, но видно от текста на същия договор спазени са основните изисквания по чл.10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и ал.2 от ЗПК, а чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК е относим към друг тип договор за кредит, а именно – овръдрафт.
Договорните разпоредби за
възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент 40.65 % и
ГПР 50 % са
конкретно посочени в текста на
самия договор за заем , а не в ОУ. Не се
откриват в текста на договора неравноправни клаузи, като напр. за
незаконосъобразна лихва. Размерът на договорната,
възнаградителна лихва , процентно изразен
в договора е като фиксиран лихвен процент 40.65 %
и годишен процент на разходите /ГПР/
50 %, не противоречи на
закона. С новата редакция от 2014 г. –
на чл. 19 ал.4
от ЗПК във вр. чл.19 ал.1 от ЗПК е въведено
законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се
нормира, че "годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България." С въвеждането на тази законова уредба
се поставиха ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва би
била нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Трайната съдебна
практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за установяване на
съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите
нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия момент основния лихвен
процент на БНБ плюс 10 % - по
ПМС № 426/18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г./. В тази връзка са напр. решение № 906 /
30.12. 2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г.,
на ВКС, II г.о. и решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр.д. №
5093/2007 г.,на ВКС, II г.о., според
които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Този критерий вече е неприложим, доколкото
има законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия
случай, равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в
допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, клаузата за уговорената между страните
договорна лихва не е в противоречие със
закона.
Частично
основателно е друго възражение на ответната страна, а именно, че погасителния
план не подписан от ответника и не е доведен до знанието му. Както се
установи безспорно по-горе, погасителният
план към договора за заем CrediHome № 1181-10167621, приложен непосредствено
към него и неразделна част от него /л.6-7/, в който са посочени падежните дати на
18-те бр. седмични погасителни вноски и
размера на всяка погасителна вноска 29.89 лв.
така, както е посочена в самия
договор за заем и падежът на последната
погасителна вноска е 22.02.2018г. , е
подписан от ответника като заемополучател и следователно
е запознат с него. Действително обаче т.нар. „Погасителен план към договор за заем 1181-10167621“ , приложен на л.21-22 по делото, не носи подпис
на заемополучател, а в него
освен седмичната погасителна
вноска по заема като сбор от дължима главница /нарастваща/ и дължима лихва /намаляваща/, включва още и седмична
вноска за дължима застраховка и седмична вноска за дължими услуги. Освен това
ищецът не представи доказателства,
че действително е извършил услугите по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10167621/13.10.2017г. и че ищецът е
заплатил вместо ответника еднократна застрахователна премия в размер на 148.50
лв. в полза на ЗК“Уника Живот“ АД по застрахователна полица за застраховка
„Защита“ № МС320141181-10167621.
В тежест на ищеца е да установи по пътя на пълно и главно доказване,
че вземането му спрямо ответника съществува, че е възникнало на заявеното
основание и че е изискуемо. С оглед събраните по делото доказателства съдът
счита, че искът за установяване
съществуване на вземане по договор за заем е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер по отношение
на сумата от
444.63 лв. – главница; ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането и за сумата от
26.89 лв. - лихва от 16.11.2017г.
до 22.02.2018г. , докато искът за
установяване на съществуване на вземане по
договора за допълнителни услуги към заема, а именно за сумата от 132 лв. – за застраховка от 16.11.2017г. до
28.12.2017г. и за сумата от 88 лв. – за услуги от 16.11.2017г. до 28.12.2017г. не е доказан по основание, поради което и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца основателно направените разноски съразмерно уважената част от иска, а именно:
сумата от 221.60 лв. – за разноски в заповедното производство и
сумата от 630.72 лв. - за
разноски в исковото производство, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., действащи чрез пълномощник: а.. Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис 4 против В.С. К., ЕГН **********,***, представляван по реда на чл..47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. Н.Ф. ***, съдебен адрес:***, за сумата от 444.63 лв. – главница, представляваща неизпълнение на договор за заем CrediHome № 1181-10167621, сключен на 13.10.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 26.89 лв. - лихва от 16.11.2017г. до 22.02.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 578/07.06.2018г. по Ч.гр.д. № 1008/2018г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване , че съществува вземането за сумата от 132 лв. – за застраховка от 16.11.2017г. до 28.12.2017г. и за сумата от 88 лв. – за допълнителни услуги от 16.11.2017г. до 28.12.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 578/07.06.2018г. по Ч.гр.д. № 1008/2018г. по описа на РС-Търговище, , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.С. К., ЕГН **********,***, представляван по реда на чл..47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. Н.Ф. ***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., действащи чрез пълномощник: а.. Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис 4, сумата от 221.60 лв. – за разноски в заповедното производство, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С. К., ЕГН **********,***, представляван по реда
на чл..47 ал.6 от ГПК от назначен особен
процесуален представител – а.. Н.Ф. ***, съдебен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, представлявано от В.М.В. и Г.А.А.,
действащи чрез пълномощник: а.. Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис 4, сумата от 630.72 лв.
- за разноски в исковото
производство, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: