РЕШЕНИЕ № 260063
гр.Пловдив, 27. 04. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Членове: Радостина
Стефанова
Светлана Станева
като
разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2307/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 332/13.08.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1389/ 2019 г. на Районен съд – Асеновград, II гр.с., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на М.С.С., с ЕГН**********, следните суми: сумата от 1705.18 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 241.38
часа в периода: 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 224.12 лева за периода
01.02.2017 г.-10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по производството в размер на 400 лева, както и сумата в размер на 77.17
лева дължима ДТ, както и 170 лева
разноски за ССчЕ.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.02.2017 г. - 10.12.2019 г. Поддържа
се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР по отношение на процесния период, както и за
неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на
обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.
Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна М.С.С., с ЕГН**********
С молба по делото въззиваемата страна, чрез
пълномощника си адвокат Д.Т., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението
на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.С.С. е завел искова молба, с която че от 01.08.2002 г. работи в
структурите на МВР като „***“ в РСПБЗН
С., към Регионална дирекция ПБЗН П.. Съгласно ЗМВР заеманата от ищеца длъжност
е със статут на държавен служител. За периода 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г.
ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа съгласно месечни
графици при сумирано отчитане на работното време. За този период е положил общо
1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза
на 2057 часа дневен труд. Твърди, че по
силата на чл. 178 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд, а съгласно чл. 179 ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение за полагане
на труд на официални празници, изчислявани съгласно Заповед на Министъра на
вътрешните работи. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда преизчисление
на положения нощен труд. В Наредба №
8121 з-776/29.07.2016 г.,
8121з-40/15.01.2015 г. на
МВР липсва изрична регламентация на
преизчисляването на нощния труд в дневен,
поради което и намира приложение НСОРЗ. На ищеца не са изплатени 257 часа положен извънреден труд,
който при преизчисляване следва да бъде
компенсиран с по 6.47 лв., така че дължимото възнаграждение на ищеца е в размер
на 1705.18 лв. Поради неизпълнение
задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение, той е
изпаднал в забава и дължи обезщетение, считано от първото число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до 10.12.2019 г. Ангажира доказателства,
претендира за разноски.
Ответникът, в постъпилия в
предвидения срок отговор, счита иска
допустим, но неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника. Оспорва иска по основание и размер. Счита твърденията на ищеца за преизчисляване
на нощния труд по реда на НСОРЗ за неоснователни, като твърди, че този ред е
неприложим, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на
нощния труд се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8
часа дневен труд и 7 часа нощен труд - при 5 дневна работна седмица, а съгласно специалния ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР с часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като е предвидено при работа
на смени полагането на нощен труд като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. Поради това счита неприложимо правилото
за преизчисляване на положения нощен труд. Оспорва и твърдението на ищеца, че
положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй като в ЗМВР
е регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, чийто размер се определя със заповед на
Министъра на вътрешните работи, а извънредният труд е регламентиран като работа
извън редовното работно време, което за служителите от категорията на ищеца се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Оспорва като неоснователна и
претенцията за лихви. Противопоставя се
на искането да бъде задължен да представи Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г,
8121з-791/28.10.2014г, 8121з-40/15.01.2015г, тъй като това са нормативни актове
достъпни свободно за всички
граждани. Представя писмени
доказателства, претендира разноски.
С обжалваното решение Районният съд излага основни
съображения, че не се спори по делото, че ищецът за
процесния период - 10.12.2016 г.-10.12.2019 г. - е работил на длъжност „***“ в група
„***“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – град С.
към Регионална дирекция на ПБЗН – Пловдив при Главна
дирекция ПБЗН – МВР. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени
графици съгласно представените протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00
часа вечерта до 06,00 часа сутринта с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване
на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че за исковия период е положил 1800 часа нощен труд, които следва да бъдат преизчислени с коефициент от
1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен и
да му бъде заплатен положеният извънреден труд. Ответникът не оспорва
броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита че когато
положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в
дневен и се заплаща в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Съдът намира за
неоснователно това възражение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение за извънреден труд изрично е уредено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Текстът на чл.143 от КТ определя като
извънреден труда, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица (чл.187 ал.1 от ЗМВР). Съгласно действащата към релевантния
период, а и към настоящия момент разпоредба на
чл. 187 ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-12 или 24-часови смени, сумарно за тримесечен период. За служители на МВР работещи на смени
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение -
чл.187 ал.5 т.2 ал. 6 от ЗМВР. За процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
съгласно която при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е регламентирано
изрично преизчисляване на нощен труд към дневен (за разлика от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., според която при сумарно отчитане на отработеното
време следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен труд с коефициент
от 1,143). Това, че липсва изрична
уредба по отношение приравняването на нощния труд с дневен, не
означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки
коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. При липса на специално правило, което
да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумарно изчисляване на работното време по отношение на служителите в
системата на МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на общото трудово законодателство - КТ и чл.9 ал.2 от НСОРЗ, за да не бъдат
поставяни в по-неблагоприятно положение работещите по служебно правоотношение в
сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Според чл. 9 ал.2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Според чл.140 ал. 1 от КТ нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ, а нормалната продължителност на седмичното
работно време при дневен труд е 8 часа на ден/40 часа седмично (чл.136 ал.1 и 2
от КТ), или приложимият коефициент по
чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен
при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7).
Поради гореизложеното настоящият състав приема, че положеният от ищеца нощен
труд за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. следва да бъде приравняван към
дневен с коефициент 1.143 за часовете, отработени от 22.00 ч. до 6.00 ч. За
реално отработените часове нощен труд се дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи - по 0.25 лв./час, а
след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава
8-часовият работен ден - и с добавка за извънреден труд, при приложение на
правилата за сумирано отчитане на
3-месечен период (съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според неоспореното
заключение на ССчЕ преобразуването на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143 води до разлика от 241.38 часа,
представляващи извънреден труд. Вещото лице е извършило преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
като е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния
период е 1705.18 лв., а за размер на
обезщетението за забава е посочило сумата от 224.12 лв. за периода 01.02.2017 г. - 10.12.2019 г. Ето защо искът се явява основателен и
доказан до размерите, изчислени от вещото лице.
По предявения иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД: поради
забава плащането на допълнителното ТВ ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата, считано от последното число на месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие от процесния период. В настоящия случай искът за дължимо
възнаграждение е основателен, начиная от декември 2016 г., която дата попада в
четвъртото тримесечие на годината: м. октомври – м.декември и падежът на
задължението е 31.01.2017 г., или ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2017
г.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
От фактическа страна по делото се установява и между
страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 10.12.2016
г. – 10.12.2019 г., е полагал труд на 24
часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при
сумирано изчисляване на работното време
- тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра
на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.
По делото е
допусната и приета като доказателство
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
която за периода от 10.12.2016 г. – 10.12.2019
г., ищецът
е положил 1 688 часа нощен труд, по отношение на които не е приложена НСОРЗ. Според вещото
лице, при превръщането на нощния труд в дневен по НСОРЗ е положен 241,38 часа извънреден труд, който
не е начисляван и изплащан, и за който се дължи заплащането на главницата от
1 705,18 лв., обезщетение за забава
в размер на 224,12 лв. за периода 01.02.2017
г.-10.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата.
С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според
действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период
е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена
с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не
засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от
възприетото в Решение
от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8
и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на
труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското
законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното чл.
20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението
се приема, че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумен не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален
или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). В аспекта
на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението
на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г.
няма определена нормална продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите
на жалбоподателя
касателно естеството на извършваната дейност, с което се обосновава различното третиране,
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с
полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима
от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе
посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита
и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и за размер.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че РС - Пловдив
е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
Разноски.
При този изход на делото, основателно е искането на
въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото, за които се представя
договор за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лева. Във въззивната жалба е направено възражение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява
основателно, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност
и минималният размер на възнаграждението
по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
в размер на 365 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 332/13.08.2020г., постановено по гр.д.№ 1389/ 2019 г. на
Районен съд – Асеновград, II гр.с.
Осъжда
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София, да заплати на **********., с ЕГН
**********, сумата в размер на 365 лв.
за направени разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: