№ 5680
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110141216 по описа за 2021 година
Производството е по предявени от Ч. К. К. срещу
„ХИДРОЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ” АД при условията на кумулативно
обективно съединяване: иск с правна квалификация чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ
за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 2, т. 2.1. за срока за
изпитване в трудов договор №2598/10.03.2021 г.; иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № 1996/12.05.2021 г., с която трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – издадена при липса на основание;
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ при ответното
дружество; иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за сумата 11604,00 лв. – обезщетение за оставане на ищцата без работа поради
незаконно уволнение в периода от 15.03.2021г. до 15.09.2021г.
Ищцата Ч.К. твърди, че е работила при ответника на длъжността
„юрисконсулт“ при ответника за периода от 10.10.2020 г. до 14.05.2021 г.
Поддържа, че сключила предходен трудов договор № 2541/09.11.2020 г. с
ответника, по силата на който изпълнявала длъжността „юрисконсулт“, който
бил сключен с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, на 4 часов
работен ден. Този трудов договор бил прекратен по взаимно съгласие на
10.03.2021 г. Договорът не бил прекратен поради негодността на ищцата да
упражнява заеманата от нея длъжност. Напротив, именно защото
работодателят оценил годността на ищцата да изпълнява възложената й
работа, ответникът предложил на ищцата да работи за него на пълно работно
време, което ищцата приела. Между страните бил сключен трудов договор №
2598/10.03.2021 г., съгласно който ищцата изпълнявала същата длъжност
„юрисконсулт“. В разпоредбата на чл. 2, т. 2.1. от трудовия договор бил
уговорен отново срок за изпитване в полза на работодателя. Ищцата счита, че
уговорената клауза за срок за изпитване противоречи на закона и го
заобикаля, тъй като по силата на чл. 70, ал. 5 КТ за една и съща работа с един
1
и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Ищцата твърди, че на
13.05.2021 г. й била връчена Заповед № 1996/12.05.2021 г., с която считано от
14.05.2021 г. трудовият договор бил прекратен едностранно от страна на
работодателя без предизвестие, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Поддържа, че
издадената заповед противоречи на закона, тъй като за работодателя не
съществувало потестативното право да прекрати трудовия договор на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Ответникът ХИДРОЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ” АД получил препис от
исковата молба с приложенията на 11.10.2021 г., в законоустановения срок –
на 05.11.2021 г., е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло
предявените кумулативно обективно съединени искове. На първо място,
навежда отвод за неспазване правилата на местната подсъдност, като твърди,
че не са представени доказателства, че ищцата обичайно е полагала своя труд
в гр. София, поради което следвало да се приложи презумцията на чл. 66, ал.
3 КТ. В тази връзка моли делото да се прекрати и изпрати за разглеждане
пред компетентния съд – Районен съд – Благоевград, в района на който се
намира седалището на ответното дружество. Ответникът не сочи
доказателства в тази насока, а излага само правни доводи. Счита, че не е
налице прекъсване на трудовото правоотношение на ищцата, което е
възникнало по силата на трудов договор № 25841/09.11.2020 г. С подписване
на споразумението за прекратяване на трудов договор от 10.03.2021 г. и
трудовия договор № 2598/10.03.2021 г. е извършено изменение на вече
съществуващото трудово правоотношение с ищцата досежно
продължителността на работното време, а именно преминаване на пълно
работно време. Била запазена клаузата за изпитателен срок в полза на
работодателя, но тъй като към 15.03.2021 г. четири месеца от този срок били
изтекли, в новото споразумение бил записан само оставащия срок от два
месеца. Клаузата на чл. 2, т.2.1 от трудовия договор № 2598/10.03.2021 г. не
била недействителна, поради което в законоустановения срок работодателят
се е възползвал от правната възможност, предоставена от нормата на чл. 71,
ал. 1 КТ да прекрати трудовото правоотношение с ищцата със заповед №
1996/12.05.2021 г., считано от 14.05.2021г. В случая не се касаело до
сключване на два различни трудови договора със срок за изпитване, а до един
трудов договор, който бил изменен на 10.03.2021 г. единствено по отношение
уговореното работно време. Ответникът също така оспорва твърдението, че
ищцата е останала без работа в периода след 14.05.2021 г. и до настоящия
момент. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат
отхвърлени.
СРС, 170 състав приема, че подсъдността по исковете на работника
срещу работодателя по мястото, където работникът обичайно полага своя
труд се определя от действителното място, в което се осъществяват трудовите
правоотношения, предмет на делото. В трудовия договор може да бъде
определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но подсъдността
2
по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото, където
работникът обичайно полага своя труд в действителност. Фактите,
обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за
надлежното упражняване на правото на иск, те подлежат на доказване, като в
тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в
тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е
относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод
на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже. В този смисъл
подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна и ищцата е упражнила правото си на
избор. Това право следва да бъде зачетено, доколкото от представеното по
делото доказателство – трудов договор не се установява действителното
място, на което работникът обичайно полага своя труд да е различно от
посоченото от ищцата. Ето защо съдът следва да си произнесе в първото по
делото заседание относно така наведеното възражение за неспазване
правилата на местната подсъдност, в случай че ответникът ангажира
доказателства в подкрепа на възражението си. В тази връзка следва да му се
изпратят и преписи от молба на ищцата вх. № 23663/09.02.2022 г., ведно с
приложенията.
Предявеният по настоящото дело иск с правно основание чл. 74, ал. 4,
вр. ал. 1 КТ е недопустимо да бъде разглеждан по реда на бързото
производство по глава 25 ГПК, поначало предвиден за останалите предявени
искове, поради което производството по делото следва да бъде разгледано по
общия исков ред.
Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1
КТ, съотв. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При така
изложените фактически твърдения от страните по настоящото дело съдът
приема, че упражненото потестативно право от ищцата за отмяна на
процесното уволнение и възстановяването й на предишната работа преди
уволнението се основава на обстоятелството, че процесното уволнение е
незаконно по изложените в исковата молба доводи, а искът с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ – въз основа на обстоятелството, че поради
незаконното уволнение ищцата е останала без работа за процесния период.
Ищцата следва да установи по предявения иск с правно основание чл.
74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ, че процесната клауза от трудовият договор е
недействителна на основанието, наведено исковата молба.
А в тежест на ответника е да докаже възраженията си, релевирани в
отговора на исковата молба, съотв. че клаузата за срок за изпитване по чл. 70,
ал. 1 КТ касае трудово правоотношение за изпълнение на работа, различна от
изпълняваната от ищцата по предходното правоотношение със същия
работодател.
Тежестта на доказване – задължението за установяване законността на
3
уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
правно основание се обуславя от проявлението на следните материални
предпоставки /юридически факти/ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата по реда на чл. 71, ал. 1 КТр – наличие на уговорка
за срок за изпитване в трудовия договор с ищцата, издаване на заповедта за
уволнение преди изтичането на този срок.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е
налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2. ищцата
да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и
третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищцата без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от нея, за което
обстоятелство ищцата не сочи доказателства. Това правнорелевантно
обстоятелство може да бъде установено чрез представяне на оригинала на
трудовата книжка в първото по делото заседание.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени
доказателства, са допустими и относими за изясняването на спора. Искането
на ищцата по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на документите от трудовото
му досие и фиш за последен отработен месец следва да бъде уважено.
Исканията на ответника по реда на чл. 186 ГПК и по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Що се отнася до искането на страните за събиране на гласни
доказателства, съдът ще се произнесе в първо по делото съдебно заседание.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.05.2022 г., в 10.15 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат
преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, а на ответника – и препис от молба на ищцата вх. №
23663/09.02.2022 г., ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба писмени
доказателства, както и представените с молба на ищцата от 09.02.2022 г.
4
документи.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и представените с молба на ответника от
11.02.2022 г. документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество да
представи документите от личното трудово досие на ищцата, и фиш за
последен отработен от ищцата месец, като при неизпълнение на това
указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за които ответникът е създал пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищцата да представи
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение с „ОнПроцес
Технолоджи България“, ЕООД, като при неизпълнение на това указание я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата,
за които ищцата е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
В полза на ответника ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ТД на НАП София след
представяне на проект и документ за платена такса.
По доказателственото искане на страните за събиране на гласни
доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, както и по
искането за прекратяване на производството поради местна неподсъдност на
спора.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото
определение има характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл.
140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и
обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание, може да бъде обявен
за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Повече
информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор -
тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева
- тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
5
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание,
съдът може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за
това процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6