Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 33
15.03.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на първи март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня
Евтимова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 215 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на въззивна проверка е Решение № 260754 от 26.11.2020г. на РС – Бургас,
постановено по гр.д. № 1387/2020г. по описа на БРС.
С
обжалваното решение е признато за незаконно уволнението на Т.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, извършено със Заповед № 16 от 28.01.2020г. на изпълнителния
директор на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, бул. “Княз Ал. Батенберг” №
1, представлявано от Борис Василев Балев, същият е възстановен на заеманата
преди това длъжност “кранист” в “БМФ Порт Бургас” ЕАД, а същото е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 11 882 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението, извършено с
връчване на Заповед № 16 от 28.01.2020 година на 29.01.2020 година за период от
шест месеца.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от “БМФ
Порт Бургас” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. “Княз Александър Батенберг” №
1, ЕИК *********, представлявано от Борис Василев Балев – изпълнителен
директор, чрез пълномощника адв. Мариана Бузова, с адрес на упражняване на
дейността гр. Бургас, ул. “Климент Охридски” № 1, ет.3.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон. Прави искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да исковете да бъдат отхвърлени. Не посочва
доказателства.
В
съдебно заседание въззивната страна се представлява от адвокат Бузова, която
поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за
уважаването й. Адвокат Бузова прави искане за присъждане на съдебни разноски и
представя писмени бележки.
Ответната
страна – Т.Г. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на оплакванията в жалбата.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Цветкова,
която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
На
31 март 2008 г. е сключен трудов договор между "Пристанище Бургас"
ЕАД и Т.Г., по силата на който последният заема длъжност кранист – насипни
товари.
От
приложеното по делото съобщение /л.75 от делото на БРС/, подписано от изп. Директор на “Пристанище
Бургас” ЕАД се установява, че на 21.12.2011г. ищецът е бил
уведомен от "Пристанище Бургас" ЕАД, че при влизане в сила на
подписания Концесионен договор на 01.01.2011г., при изпълнение на посочените в
него условия, трудовото му правоотношение ще бъде прехвърлено към ответното
дружество, в качеството му на нов работодател, без изменения на условията по
него.
Не
се спори между страните, а и се установява от приложения списък на работниците /кранисти и механизатори/ /л.28 от делото на БРС/,
че в процесния период ищецът е полагал труд на длъжност “кранист” в Бригада 2, с място
на работа - Дирекция Експлоатация – Пристанищен терминал “Бургас Изток 2”, с началник смяна П.Г.Д..
От
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността “кранист/мобил кран, ел.кран”, издадена на 01.01.2013г. и подписана от ищеца на
10.04.2013г. /л.69 от делото на БРС/ се установява, че работното му време е на смени, а при
необходимост е следвало да полага и извънреден труд.
От
приложената по делото Заповед № 301/28.06.2019г.,
издадена на основание чл.142, ал.2 от КТ от Главния директор на ответното дружество
/л.70 от делото на БРС/ се
установява, че считано от 01.07.2019г. в структурното звено и за длъжността на
ищеца в Дирекция “Експлоатация, ПТ “Бургас Изток 2” е въведено сумирано
изчисляване на работното време. Горното кореспондира и на приложената по делото
Заповед № 378/28.12.2018г., издадена от главния
директор на ответното дружество /л.140 – 149 и л.90 –
96 от делото на БРС/, от която се установява, че за
длъжността “кранист” е
въведен двусменен, четиригрупов режим на работа със сумирано отчитане на
работното време по чл.142, ал.2 КТ и работно време както следва: 08.00ч. – 12.00ч. и от 13.00ч. – 20.00ч. дневна смяна и
от 20.00ч. – 01.00ч. – 02.00ч. до 08.00ч. – смесена смяна.
Представена
е докладна записка, издадена от св. Д.В. – оперативен ръководител т-л “Изток 2”, адресирана до
главния директор на ответното дружество /л.76
от делото на БРС/, от която се установява, че на
произволен принцип е била извършена проверка относно спазване на трудовата
дисциплина от страна на петима работници, сред които и ищеца. По отношение на
последния е констатирано, че е нарушавал грубо трудовата дисциплина, тъй като
за месеците септември, октомври и началото на ноември 2019г. бил направил 87:37 часа самоотлъчки,
натрупани в 16 смени, като си е тръгвал по-рано, издал е по-късно или и двете
нарушения заедно. В резултат на горното вместо да има реално отработени 192
часа, той е реализирал 45 % по-малко.
От приложеното
по делото искане за представяне на обяснения във връзка с нарушение по чл.187,
т.1, т.3, предл. първо, т.7 и т.10 от КТ /л.34 от делото на БРС/ се установява, че на
ищеца са били поискани обяснения с констатираните по-горе нарушения на трудовата
дисциплина. От съдържанието на този документ е видно, че са били конкретизирани
датите, вида на смените и часовете, в които ищецът е влизал или напускал
територията на пристанището, регистрирани от системата за пропускателен режим,
както и че същият е бил връчен на ищеца при отказ и е бил подписан от двама
свидетели – К.Д. и Т.Ф..
Видно
от приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред, в т.16 на раздел V “Работно време. Почивки” е
уредено, че спазването на регламентираното работно време, в т.ч. на началния и
крайния час се контролират чрез техническите устройства на системата за достъп
до района на пристанището и/или до работните
сгради и помещения. Посочено е още, че ползването на магнитните карти/пропуски и отчитането им през четеца на монтираните
устройство е задължително и служи за контрол на спазването на работното време и
трудовата дисциплина.
В
т.2.1 от цитирания правилник е посочено още, че работниците и служителите са
длъжни да се явяват на работа и да изпълняват задълженията си до края на
работното време. В случаите на непрекъсваем процес на работа работниците и
служителите нямат право да напускат работното си място преди да е извършено
предаване на следващата смяна по установения ред и/или
завършването на кораба или от 5 % до 10 % от нормата. В т.2.3. е посочено още,
че същите са длъжни да използват цялото работно време да изпълнение на
възложената работа, а в т.2.24., че са длъжни да спазват пропускателния режим и
правилата за движение с МПС, установен в Правилника за контролно
–пропускателния режим в дружеството.
От
приложения по делото Правилник за организация и ръководство на
контролно-пропускателния режим и вътрешен ред в пристанище “БМФ Порт Бургас” се установява, че на
територията на ответното дружество е бил установен контролно –пропускателен
режим, който е задължителен за всички пребиваващи на територията на
пристанището. Такава охранителна система за вход и изход, влизането и
излизането през която се осъществявало през турникет посредством магнитна карта
не била изградена единствено за базата в Лозово.
На
29.01.2020 г. изпълнителният директор на "БМФ Порт Бургас" ЕАД издава
заповед № 161/28.01.2020 г., с която на основание чл. 188, т.3 от КТ налага
на Т.Г. дисциплинарно наказание
"уволнение". В заповедта е посочено, че наказанието се налага въз
основа на фактите, установени в докладна записка, съставена на 02.12.2019 г. от
оперативния ръководител на Пристанищен терминал "Бургас Изток 2" и на
фактите, установени при проверка на системата за контролно - пропускателен
режим в Пристанището. Според тези данни, в периода от 06.09.2019г. до 11.11.2019г.
Г. е допуснал общо 88 часа самоотлъчка / отсъствие от работа – закъснявал е или
е напускал преждевременно работното си място. В заповедта е посочено също, че с
действията си работникът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187, т.1 и чл. 190, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от КТ, а именно:
"закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време"; "три закъснения или преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1
час" и "системни нарушения на трудовата дисциплина" Тези
действия са квалифицирани и като нарушения на т. 2. 1, т. 2. 3, т. 2. 4 и т. 2.
17, пр. 4 от Раздел II, вр. с т. 2 от Раздел IV на Правилника за вътрешния
трудов ред на дружеството. Трудовото правоотношение със Г. е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ.
В
хода на първоинстанционното производство били събрани писмени доказателства –
трудовото досие на ищеца, ведно с графиците за дневна и нощна смяна на всички
работещи и е прието заключение по съдебно-техническа експертиза. Съгласно
изготвеното по делото експертно заключение, което настоящия състав кредитира
изцяло и намира за компетентно, обосновано и изготвено от лице със задълбочени
познания в съответната област , допълнено с разпита на вещото лице в с.з. от
12.11.2020г., се установява, че разликата между работните часове, които ищецът
е трябвало да отработи и часовете на присъствие, отчетени със системата за
контролно-пропускателен режим в периода от 06.09.2019г. – 11.11.2019г. вкл. се
равнява на 96 часа и 53 минути.
От
неоспорената изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на месечното брутно трудово
възнаграждение, служещо за база за определяне на обезщетението по чл.225 от КТ
възлиза на 1980, 41 лв., а обезщетението по чл.225 от КТ за 6 месеца възлиза на
11 882, 43 лв.
В
хода на първоинстанционното производство са допуснати и събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите О.Д. – офицер по сигурността в
"БМФ Порт Бургас" ЕАД, Д.В. – оперативен ръководител на Терминал
"Изток" в "БМФ Порт Бургас" ЕАД и К.Д. – заемащ длъжността “стифадор”. Показанията на
свидетелите са ясни, убедителни и непротиворечащи помежду си, поради което
настоящия състав им дава вяра изцяло тъй като свидетелите пресъздават лично възприети
от тях факти. От показанията на първия свидетел се установява, че всеки
служител притежава пропуск за зоната, в която работи и с него влиза на
територията на Пристанището, както и че същото е оградено с ограда, която не
може да се премине, без да стане ясно, че е извършено нарушение. Върху оградата
имало и поставена режеща тел, като обектът се наблюдавал с над 500 камери.
Свидетелят посочва, че входовете към пристанището са три, а порталите през
които може да се премине с автомобил и пеша са два. Имало и трети портал само
за пешеходци.. Никой не можело да влезе, ако не е предварително заявено от
счетоводството или директора. Ръководството следвало да бъде уведомено и за
специализираните автомобили, които влизат и за проверките, които се
правят. База “Лозово” се водила към Пристанище – Запад, на която база имало
КПП, но нямало монтирани турникети.
Според показанията на св. В. работното време
било на четири сменен трудов режим – дневна, нощна и два дена почивка,
установено със заповед на главния директор. Последната се преиздавала всяка
година. Броят на бригадите бил четири, като във всяка бригада имало между 27 до
30 човека. Графиците за работа се изготвяли в началото на месеца от отдел ТРЗ и
свидетелят ги одобрявал. Разказва още, че имало няколко вида графици –
първоначален график, в чист, суров вид, в който на всички служители се нанасяли дневни, нощни и два дена почивка.
Следвал работния график, в който в месеца ежедневно се нанасяли промени за болнични
и отпуски. Имало и краен график, в който се изчиствали всички отсъствия и този
график се предавал в НОИ. Графикът се изготвял от лицензирана програма, в която
се залагали всички правилници и разпоредби и ако имало някакъв конфликт с тези
закони, програмата известявала за това. Промяната в графика ставала по
установен ред, със запознаване на работника и с неговото съгласие. За всяка
промяна в графика се издавала нарочна заповед на директора.
Свидетелят
разказва, че проверката била извършена поради съмнение за друг работник, като
първоначално била поискана разпечатка за входовете поименно на всяка бригада, а
след това бил свален графика за тези, които били на работа по възможните
самоотлъчки – тръгване по-рано. Част от графика бил първоначален, поради което
сверили данните с болничните, изискали заповед и последно сверили дали тези
часове, които работниците отсъствали съответствали на хартиените наряди за
работа и дали в тях било отразено отсъствие. Посочва, че самоотлъчките се
случвали след 17.00ч., нощна смяна или събота и неделя, когато ръководния
състав се състоял от началник смяна и той бил на работа. Началник смяната на
ищеца бил П.Д.. Той също бил наказан за един от тези случаи с оглед липсата на
съблюдавания слаб контрол, тъй като неговата бригада имала най-много закъснения
и самоотлъчки. Св. В. разказва още, че не е давал разпореждания дали да бъдат
извикани работници, които не са на смяна, ако има много товари или да се връщат
от работа, когато няма много работа, тъй като това е предоставено като
възможност на прекия ръководител.. Посочва, че за цялата година се е случвало
за 10-15 човека, за целия период по един път, някъде по два пъти работниците да
бъдат освободени от работа по семейни причини.
Разпитан
бил и св. Д., който посочва, че е присъствал на връчването на искането за
обяснения ан ищеца. Сочи, че това се случило в стаята на началник смяната, в
присъствието на неговия колега Т.Ф., като ищецът отказал да приеме обясненията
и с колегата се разписали като свидетели.
Въз
основа на така установените факти, районния съд обосновал извод за
основателност на исковете. За да достигне до този резултат, районният съд приел
от една страна, че доводите на ищеца за незаконосъобразност на уволнението,
свързани с нарушения на императивните разпоредби на чл.193-195 от КТ са
неоснователни, тъй като атакуваната заповед е мотивирана и издадена в
съответствие с изискванията на чл. 194, ал. 1 от КТ, а в хода на
дисциплинарното производство работодателят е поискал обясненията на работника.
Обсъждайки
доказателствата първостепенния съд кредитирал заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза като обосновано и компетентно
изготвено, като е взел предвид, че последното е ползвало, както било посочено в
констативно –съобразителната част на заключението – справки от отдел “Сигурност и вътрешен ред”,
графици, предоставени от ТРЗ и материалите от делото. Посочил е, че част от
изследваните от експертизата дати на самоотлъчки са изключени от предмета на
делото и не следва да бъдат обсъждани и взети предвид при изграждане на
фактическите му изводи, доколкото същият включвал и самоотлъчки на дати, които не са били
посочени в заповедта за уволнение. Съпоставяйки данните, инкорпорирани в
заключението и тези посочени в заповедта за датите 11.09.2019г. и 22.09.2019г.
районния съд е констатирал несъответствие в часовете за “Вход” и “изход” от територията на
пристанището. От друга страна е счел, че липсата на информация за влизането на
ищеца на територията на пристанището на дата 28.09.2019г. и отбелязването му в
съблекалните, когато същият е бил нощна смяна
и след първоначалното му влизане в 19,06 ч. и излизане на 20, 26 ч. на
27.09.2019г., както и несъотвествието на справката от системата за контрол с
графика за дата 06.09.2019г. на която който ищецът изобщо не е следвало да бъде
на работа, обуславят извода, че не е било проведено пълно и главно доказване за
това, че нарушенията извършени от ищеца са точно така както са били описани в
заповедта. Приел е, че тези несъответствия
говорят за невъзможност, извод за допуснатите от ищеца нарушения да бъде
направен въз основа на посочената извадка от системата за сигурност.
Мотивите в обжалваното решение, обсъждащи доказателствата по изясняването на спора от фактическа страна не се възприемат от въззивния съд. БРС се е произнесъл в съответствие със събрания доказателствен материал, но е изложил фактически и правни изводи, които не се споделят от БОС.
Спорните по делото въпроси въведени като предмет на делото са дали констатираните от съда несъответствия между извадката от електронната система за сигурност и приложения по делото график за работно време са налице, а в случай, че са налице, дали са дотолкова съществени, че да обуславят извод за недоказаност на фактическите основания посочени в заповедта.
По въззивната жалба на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, настоящия състав
намира следното:
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага то. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно.
Според задължителното тълкуване, дадено в редица съдебни решения, постановени в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК – решение № 395 по гр.д. № 1629 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 530 по гр.д. № 1654 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 304 по гр.д. № 723 за 2009 г. на ІV ГО, при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената цифрово законова квалификация и заявените в мотивите обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.
Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с
извода на първостепенния съд, че процесната уволнителна заповед е мотивирана,
отговаря на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и ищецът е бил наясно
с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение.
Основателни са наведените с жалбата възражения за наличие на пропуски при извършения от първостепенния съд анализ на доказателствената съвкупност. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за наличие на несъответствие между посочените часове касаещи момента на влизане на ищеца 22.09.2019г., в заповедта за уволнение /6 ч. и 59 м./ и експертизата /7 ч. 2 м. и 51 сек./. Такова несъответствие е само привидно налице, тъй в заповедта е посочено, че ищецът е влязъл в територията на пристанището в 6ч. и 59 м., а експертизата в 7 ч., 2 минути и 51 секунди, но при изграждане на този фактически извод, районния съд не е взел предвид обстоятелството, че при идване и напускане на работното си място, ищецът следва да се регистрира на различни места и не е съпоставил тези данни с данните инкорпорирани в разпечатката от магнитната карта на ищеца данни /л. 247 – 248 от делото на БРС/. От съдържанието на същата е видно че, първият регистриран “вход” на ищеца на дата 22.9.2019г. е осъществен през служебния паркинг в 06.59 ч., а вторият такъв в 07.02ч. през вторият контролно пропускателен пункт. В разглеждания случай се касае за пропуск на експерта, което не е акцентирал върху това обстоятелство и същото е останало извън полезрението на решаващия орган. Повторното чекиране в един по-късен момент се обяснява с изградената организация за контрол и сигурност на територията на пристанището и наличието на повече от един турникет, през който работниците, в т.ч. и ищецът е следвало да преминават.
На следващо място следва да се спомене, че обстоятелството, че на дата 27.09.2019г. ищецът първоначално е влязъл на територията на пристанището в 19,07ч. и излязъл на 20,26ч., а впоследствие системата за достъп е отчела “вход” за ищеца на 28.09.2019г. в 02ч. и 23 мин. направо в съблекалните, също не може да опровергае извода за допуснато от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Липсата или наличието на повторен вход през външен турникет не промяна обстоятелството, че за тази нощна смяна с начало 20,00ч. на 27.09.2019г. и край 08.00ч. на 28.09.2019г. ищецът не е бил на работното си място в периода между 20 часа и 26 минути и 2 часа и 23 минути.
Необоснован се явява и извода на районния съд за това, че на дата 06.09.2019г. ищецът не е бил на работа, поради което не е ценил изготвената по делото експертиза, в частта, в която същата сочи, че на цитираната дата ищецът е имал самоотлъчка в размер на общо 5 часа, 51 минути и 20 секунди. Съдът е намерил, че тази констатация на експерта не кореспондира на приложения по делото график на работното време, съгласно който датата 06.09.2019г. е била предвидена за неработен ден. В тази връзка настоящия състав намира, че съдът изначално не е следвало да преценява доказателствената стойност на експертизата във връзка с приложения по делото график, доколкото видно от показанията на св. В. в предприятието, където е полагал труд ищеца са били изработвани три вида графици – първоначален, работен и окончателен, а приложения по делото график е първоначален такъв, което е видно и от наименованието му. Експертното заключение в тази му част следва да бъде кредитирано като достоверно и обосновано и с оглед направеното от вещото лице в с.з. на 12.11.2020г. изявление, че при изготвяне на експертизата, освен разпечатката за контрол и управление на системата за достъп е използвал и работното време, разписано и поискано от отдел ТРЗ. От разпита му е видно още, че на база на това работно време вещото лице е направило сравнение и е изготвило приложената към експертизата справка, съдържаща информация за действително положените от ищеца дневни и нощни смени.
Обоснован и съответстващ на доказателствата по делото е извода на съда за несъответствие с вписаните в заповедта часове за “изход” само досежно датата 11.09.2019г., доколкото в заповедта е посочено, че ищецът е напуснал територията на пристанището в 20.12ч., а експертизата сочи, че същият е преустановил изпълнението на служебните си задължения в 08:25ч. на 12.09.2019г. Противно на изложените от районния съд съображения, това несъотвествие също не е в състояние да внесе съмнение в достоверността на изготвената съдебно-техническа експертиза, доколкото констатациите на експерта изцяло кореспондират с приложената по делото разпечатка от магнитната карта на ищеца за датата 11.09.2019г., от която е видно, че същият е напуснал територията на пристанището в 8 часа и 25 минути.
В тази връзка следва да се спомене, че за датата 02.11.2019г. също не се
доказва факта на напускане на работното място от страна на ищеца в 20.00ч.,
т.е. в самото начало на нощната смяна, тъй като в експертното заключение изобщо
липсва констатация за това кога последният е напуснал територията на
пристанището. Последното очевидно е пропуск на експерта, който не е бил
констатиран от съда, нито от страните в хода на съдебното производство.
В заключение следва да се посочи, че районния съд неправилно е приел, че обсъдените по-горе противоречия между данните за вход и изход от предприятието и тези посочени в заповедта се налице, приемайки, че доказателствената стойност на експертизата се явява дискредитирана.
Предвид основателността на въззивната жалба и липсата на посочените от районния съд несъответствия се налага извода, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца се покриват напълно с действително установените от експертизата фактически положения, с изключение на една смяна за месец септември 2019г. и една смяна за месец ноември 2019г. Така от направените справки и графици за отчитане на работното време на ищеца, вещото лице е установило съответствия с нарушенията, посочени в заповедта за уволнение, както следва: на дата 06.09.2019г. закъснение за работа с 1час, 23 мин. и 58 сек., както и 4 часа, 27 мин. и 22 сек. преждевременно напускане на работа; на дата 07/08.09.2019г. закъснение за работа с 5 часа, 5 мин. и 43 сек.; на дата 14.09.2019г. преждевременно напускане на работа 11 часа и 32мин.; на 22.09.2019г. – 7 часа, 10 минути и 29 секунди преждевременно напускане на работа; на 24.09.2019г. – 5 часа, 10 минути и 31 секунди закъснение за работа; на 27/28.09.2019г. – общо 5 часа, 57 минути и 18 секунди, през които ищецът не е бил на работа и 33 минути и 4 секунди преждевременно напускане на работа; на 02.10.2019г. – 4 часа и 46 минути и 59 секунди закъснение за работа; на 09.10.2019г. – 11 часа и 10 минути преждевременно напускане на работа; на 12.10.2019г. – 2 часа, 37 минути и 51 секунди преждевременно напускане на работа; на 18.10.2019г. – 5 часа, 4 минути и 32 секунди закъснение за работа и 20 минути и 59 секунди преждевременно напускане на работа; на 20.10.2019г. – 2 часа, 46 минути и 4 секунди преждевременно напускане на работа; на 22.10.2019г. – 5 часа, 9 минути и 49 секунди закъснение за работа и 14 минути и 9 секунди преждевременно напускане на работа; на 01.11.2019г. – 2 часа, 46 минути и 7 секунди преждевременно напускане на работа; 06.11.2019г. – 7 часа, 6 минути и 36 секунди преждевременно напускане на работа; 09.11.2019г. – 3 часа, 27 минути и 45 секунди преждевременно напускане на работа; 11.11.2019г. – 4 часа, 36 минути и 7 секунди закъснение за работа и 11 минути и 34 секунди преждевременно напускане на работа.
В случая, установените в пълнота от експертното заключение и допуснати от ищеца самоотлъчки обуславят извода, че ответното дружество е провело пълно и главно доказване на обективните признаци съставляващи вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, образуващи фактическите състави посочени в разпоредбите на чл.187, т.1, пр.1, чл.190, ал.1, т.1 и чл.190, ал.1, т.3 от КТ досежно шестнадесет от осемнадесетте посочени в заповедта дати. През посочения период работникът системно и многократно е допускал нарушения на трудовата дисциплина, като е закъснявал за работа или преждевременно е напускал работното си място.
Безспорно доказана се явява и хипотезата на чл.190, ал.1, т.1 от КТ, съгласно която уволнението се налага при три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, която норма се явява и едно от правните основания за налагане на наказанието. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът е извършил три или повече нарушения в рамките на една година, за които не е налагано наказание или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не е заличено по реда на чл.197 и чл.198 от КТ. Процесният случай касае извършени от ищеца повече от три отделни, повтарящи се деяния, извършени в различни дни, при една и съща обстановка и еднакви от субективна страна, които не са били заличени или погасени по давност. Те следва да се разглеждат като отделни нарушения на трудовата дисциплина, а заедно представляват системни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и за тях правилно е било наложено едно общо наказание. Подобен е и случаят, разгледан в решение 1946/2005 г. по гр. д. № 1497/03 г. на ВКС, при който също е прието наличието на системност.
Не могат да бъдат споделени наведените от ищеца оплаквания, че при налагане на наказанието, работодателят не е съобразил критериите заложени в чл.189 от КТ предвид липсата на посочени в заповедта данни за това какво е било поведението му към момента на налагане на наказанието и отношението му по случая. В тази връзка следва да се посочи, че макар преценката по чл.189 от КТ да е задължителна за наказващия орган, то за същия не съществува задължение същата да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. От приобщените по делото доказателства се установява безспорно, че в резултат на допуснатите множество на брой самоотлъчки, ищецът не е полагал труд през един продължителен период от време. Касае се до неизпълнение на основно и важно задължение, което е сърцевината на трудовата функция на ищеца, довело до липса на престиран трудов резултат в полза на работодателя. Индиция за липса на критично отношение към извършеното представлява както установената системност и повторяемост при неспазване на работното време, така и изрично направения от ищеца отказ да даде обяснения по повод вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения. В тази връзка, съдът намира, че изразената от ищеца безкритичност към собственото му поведение, неуважението към установените вътрешни правила на труд и арогантното им пренебрегване също следва се отчитат като придаващи тежест на нарушението от субективна страна ( в същия смисъл р. № 372 от 22.11.2012 г. на ВКС, ІV г.о по гр.д. №1040/09 г.). Налага се извода, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта и броя на нарушенията, липсата на критичност на ищеца и с начина на осъществяване на нарушенията.
В заключение на изложеното следва да се спомене, че по делото не се доказа нито едно от изложените в исковата молба доводи довели до опорочаване на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на посочените в него основания. Предявеният иск за отмяна на незаконното уволнение, заедно с исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, са неоснователни. На основание чл. 271 от ГПК следва да се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК за първоинстанционното и второинстанционното производства се поражда за въззивното дружество. В първата инстанция същото е представило списък на разноски включващ адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., както и депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. Приложени са и доказателства за заплатен адвокатски хонорар - фактура и преводно нареждане. Предвид направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в с.з. от 12.11.2020г., то същото следва да бъде определено както следва: за иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения възнаграждението следва да бъде определено в размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна. Договорът за правна помощ е сключен на 05.08.2020г., към който момент МРЗ за страната се е равнявало на сумата от 650 лв. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. / в сила от 23.05.2017 г.)/ ,съгласно която при материален интерес от 10 000 до 100000 лв., минималния адвокатски хонорар се равнява на 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. /3 % x 1882 лв. / или иначе казано на 886, 46 лв. При това положение общото претендирано за трите иска за първоинстанционното производство възнаграждение в размер на 2000 лв. следва да бъде намалено на 1536, 46 лв., а общия размер на разноските, които следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца се изчислява сумата от 1686, 46 лв.
Пред въззивната инстанция въззивникът претендира заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., както и заплатената държавна такса за образуване на делото в размер на 347, 63 лв. Приложени са и доказателства за заплатен адвокатски хонорар - фактура и преводно нареждане. В с.з. на 01.03.2021г. процесуалния представител на въззиваемия е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде отново намалено до законоустановения минимум от 1536, 46 лв. При това положение общия размер на разноските, които следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемия възлиза на сумата от 1884,09 лв.
Мотивиран от горното, на основание чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 260754/26.11.2020г., постановено по гр.д. № 1387/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, като ВМЕСТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
и недоказани предявените от Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Цветкова обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ – да бъде признато за незаконно уволнението му
извършено със Заповед № 16 от 28.01.2020г. на изпълнителния директор на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, за незаконно, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност “кранист” в “БМФ Порт Бургас”, както и да му бъде заплатено обезщетение за оставането
му без работа в резултат на уволнението за период от шест месеца в размер на
11 882 лева. /единадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Княз Ал. Батенберг” № 1, представлявано от
Борис Василев Балев, сумата от 1686, 46 лв. /хиляда шестотин осемдесет и шест лева и 46 ст./, представляваща направените в първоинстанционното производство по гр.д.
№ 1387/2020г. по описа на БРС съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Княз Ал. Батенберг” № 1, представлявано от Борис Василев Балев, сумата от 1884, 09 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и 9 ст./, представляваща направените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в едномесечен срок от днес, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.