Р
Е Ш Е
Н И Е № 1372
гр. Сливен, 28.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви
граждански състав в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 2319
по описа за
Предявен
е положително установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
установяване на парично вземане.
В молбата се
твърди,
че 19.11.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Г.И.Г. в качеството му на
Кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 2504524 при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия,
които са неразделна част от Договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ОУ към Договора, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД отпуска стоков
кредит за цената на стоката, закупена от Потребителя в търговски обект, при
изваждане на първоначалната вноска на Потребителя за цената на съответната
стока, ако има такава, като сумата по кредита се превежда от кредитодателя
директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупува стоката,
като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на
сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при
условията на Договора и ОУ, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
кредит в общ размер /главница/ на 1 099 лв., представляваща отпусната в кредит
цена на стоките /Компютри/ е преведена по банковата сметка на търговеца на
19.11.2016 г.
Твърдят също, че за сключения договор за кредит
Кредиторът е издал Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е
сключен договор за кредит за закупуването на стоките, предмет на Договора за
кредит, а ответникът е декларирал че е получил от Търговеца стоката, описана
във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. За
потвърждаването на покупката Търговецът е издал на ответника Фактура с №
********** с дата 19.11.2016 г., в която е посочен начин на плащане Униредит. Сочат,
че съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ към Договора, подписвайки договора,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне в срока на договора ведно с начислените лихви и разноски на
кредитодателя, като в чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, страните са уговорили,
че усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от търговския обект.
Годишният лихвен процент е в размер на 21,57 %. Така, подписвайки Договора,
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на Договора да
бъде в общ размер на 263,72 лв.. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1362,72
лв., която съгласно клаузите на Договора е платима на 24 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 56.78 лв. В инкорпорираният в Договора
погасителен план са посочени и датите, на които следва да се погаси всяка една
от вноските, като първата погасителна вноска е с падежна 21.12.2016 г., а
последната е с падеж на 21.11.2018 г. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към
момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора.
Сочат, че на 17.01.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания, ведно е Приложение 1 от същата дата, сключен на
основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
срещу Г.И.Г., произтичащо от Договор за стоков кредит № 2504524 одобрен и
подписан на 19.11.16 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 17.01.2018 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018 г.
Сочи се, че Приложение № 1/17.01.2018 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 г. е представено
само с данните на длъжника Г.И.Г., тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по
делото не се представят само на съда. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за
цесия Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер е поела
ангажимент към цедента от негово име и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения
и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2504524 от 29.01.2018 г. на посочения в
Договора за кредит постоянен адрес на ответника, посредством Български пощи с
известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване
„Получателят непознат на посочения адрес“. Считат, че уведомлението за цесията
е получено от ответника преди входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда, като се позовават и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е
осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.
Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на
нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността“.
Към настоящата искова молба представят заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2504524 от 29.01.2018 г. и молят съдът да връчи същото на
ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
Твърдят, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 341,56 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва:
108,73 лв., главница: 232,39 лв. и лихва за забава 0,44 лв.
Сочат, че именно с оглед изложено за Агенция за събиране
на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред,
с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.И.Г. в деловодството на PC
- гр. Сливен, съгласно което претендират от ответника, в качеството му на
Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 2504524, одобрен и подписан на
19.11.2016 г., да заплати: 866,61 лв. - главницата от неплатените месечни
погасителни вноски с падежни дати от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., предявена
на краен падеж; 101,34 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г.; 102,31 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда или сума в общ размер на 1 070,26 лв., както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 302/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 472/2019 г.
Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, по
силата на който да признаете за установено, че ответникът като Кредитополучател по Договор за стоков кредит №
2504524, одобрен и подписан на 19.11.2016 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 472/2019
г. по описа на PC - гр. Сливен, а
именно: сумата от 866,61 лв. - главницата от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., предявена на краен
падеж; сумата от 101,34 лв. възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
21.06.2017 г. до 21.11.2018 г.; сумата от 102,31 лв. за забава, дължима за
периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение - 04.02.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и направените по
ч.гр.д. разноски в размер на 75 лв. Претендират за присъждане на направените по
делото разноски.
Не е
постъпил писмен отговор от ответника при условията на чл.131 от ГПК. Същият не
се явява и в откритото съдебно заседание и не е изразил становище по иска в
писмен вид или чрез устно изявление.
В
с.з. ищцовото дружество не изпраща предсставител или пълномокник. С молба вх. №
22297/25.10.2019 г., моли съда да
постанови неприсъствено решение, тъй като не е постъпил писмен отговор при
условията на чл. 131 от ГПК от ответника, не се яви в открито съдебно заседание
и не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът,
редовно призована не се явява и не се представлява в с.з.
Съдът
прецени, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът
следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. За да постанови неприсъствено решение
обаче на страните трябва да са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги
преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Съдът следва да се произнесе
с неприсъствено решение, като уважи предявените претенции в пълен размер.
Ищцовото
дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в
настоящото производство с оглед изхода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцото дружество направените в настоящото
производство разноски, които възлизат в общ размер на 375 лв., от които 25 лв.
държавна такса и 350 лв. юриск. възнаграждение.
В случая не следва да се прилага чл. 242, ал.
1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване
и влиза в сила в момента на постановяването му.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. д-р П.Д. № ., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че Г.И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, дължи главница в
размер на 866.61 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и
61 стотинки/, представляваща главница по 18 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г. по Договор за стоков кредит
от 19.11.2016 г. на приносител "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
прехвърлен с цесия на 20.12.2016 г. от "УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор от 17.01.2018 г., възнаградителна
лихва в размер на 101.34 лв. /сто и
един лева и 34 стотинки/ за периода от 21.06.2017 г. до 27.11.2018 г., обезщетение
за забава в размер на 102.31 лв. /сто и два лева и 31 стотинки/ за
периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски
по ч.гр.д. № 472/2019 г. по описа на СлРС в общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА
Г.И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. д-р П. Д. № ., офис
сграда Л., ет. ., офис ., сума в общ размер на общ размер на 375 /триста седемдесет и пет/ лв., от които 25 лв. държавна такса и 350
лв. юриск. възнаграждение.
Решението е неприсъствено и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: