№ 8366
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110143064 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Йеттел
България“ ЕАД срещу Ф. Х. А., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024г. по ч.гр.д. № 71549/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения
(ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в размер на 270.20 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.12.2021г. по сключен с ищеца договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 24.04.2021 г., включваща
следните суми: 180.22 лева - неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 20.09.2021г. до 19.10.2021 г., 44.99 лева
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода
от 20.10.2021г. до 19.11.2021 г., 44.99 лева - неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.11.2021г. до 19.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
28.12.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 152.80 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.04.2021 г. с предпочетен номер
++359*********, начислени поради неизпълнение на задълженията на ответника по т.
11 от договора за заплащане на задълженията в срок, формирана от трикратния размер
на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от процесните
договори за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2023г., до окончателното изплащане.
Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника Ф. Х. А. е
съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от
24.04.2021 г. с предпочетен номер ++359*********. Поддържа, че изпълнил задължението си
за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесния
договор за мобилни услуги през периода от 20.09.2021г. до 19.12.2021г., но ответникът не
заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на предоставените му
услуги, за която сума били издадени фактура № **********/20.10.2021 г., фактура №
1
**********/20.11.2021 г. и фактура № **********/20.12.2021 г. на обща стойност от 286.10
лева, от която сума била приспадната предплатената от длъжника стойност от 15.90 лева.
Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на всички дължими суми за
потребените услуги и бил в забава за плащане на ползваните далекосъобщителни услуги в
размер на 270.20 лева, което обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати
едностранно сключения договор. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора,
които били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване
на задълженията от абоната, произтичащи от договора, за неплащане в срок на дължими
суми за предоставени мобилни услуги, с оглед прекратяването на договора, била начислена
договорна неустойка в общ размер на 152.80 лева като сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за посочения мобилен номер. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената
в полза на „Йеттел България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 16.01.2024г. по ч.гр.д.№
71549/2023г. на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от особения представител на ответника, с който предявените срещу него искове се
оспорват с довод, че ответникът не е бил в облигационни отношения с ищеца, не е ползвал
услугите, чиято цена е предмет на производството, както и оспорва приложимостта на
общите условия, доколкото не са влезли в сила и не са приети от ответника. Излага
съображения, поради които счита клаузите от договора и общите условия към него,
регламентиращи дължимост на неустойка, за неравноправни и поради това за нищожни.
Поддържа, че начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение не е свързано
пряко с претърпени от кредитора вреди, с което се накърняват добрите нрави, както и излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
неоснователно обогатяване за другата страна по договора, както и е в прекомерен размер.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
По исковете с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал.1 ЗЗД: сключването на твърдения договор с посоченото в исковата
молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси и
стойността на доставените услуги по договора, както и че ищецът е изпълнявал
задълженията си по договора и приложенията по предоставяне на мобилни услуги на
ответника далекосъобщителни услуги за процесния период. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
По исковете с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по твърдения
договор, че е изпълнил задълженията си по него; че в съответния договор е била уговорена
валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия поради неизпълнение от
страна на ответника на твърдените задължения и че договорът е бил прекратен; какъв е
размерът на неустойката по договора и приложенията към него. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договора.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за
предоставяне на мобилните услуги и за прекратяването на договорите, на които се позовава
и търси неустойка по тях.
Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Така мотивиран, Съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. № 71549/2023г., по описа на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2025г. от
15:40 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от
писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3