№ 5249
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. Д.
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. Д. Гражданско дело №
20211110172000 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите, както следва: 1550,93 лв., ведно със законната лихва от
08.11.2021 г. до погасяването, представляваща ½ част от цената на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. *****************,
аб. № ******; 252,58 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г.; 20,52 лв., представляваща ½ част от цена за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва за периода от 08.11.2021 г. до изплащането на вземането; 4,48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.12.2018
г. до 18.10.2021 г.; 61,57 лв. – разноски, за които суми в полза на ответника срещу
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2021 г. по ч.гр.д. №
63735/2021 г., СРС, 169 състав.
Ищецът – СН. Д. СТ., твърди, че не е в облигационно отношение с ответника,
въпреки което „****************“ ЕАД претендира от нея заплащането на
потребената топлинна услуга в имот, намиращ се в гр. *****************, аб. №
******, за периода и размера, посочен по-горе. Твърди, че не дължи процесните суми,
тъй като не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, ответникът не е
доставил топлинни услуги за процесния период, възлизащи на посочените суми. При
условията на евентуалност сочи, че посоченото задължение е погасено по давност.
Претендира разноските по производството.
1
Ответникът – „****************” ЕАД, твърди, че между страните е налице
договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот, като ответникът е
доставил реално на ищеца топлинна енергия, цената на която възлиза на посочената в
исковата молба парична сума. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника – „******“ ООД, счита, че
дяловото разпределение в процесния имот е осъществяваното съобразно нормативните
изисквания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване със
сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати в полза на ответника
сумите, както следва: 1550,93 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до
погасяването, представляваща ½ част от цената на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. *****************, аб. №
******; 252,58 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за
периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г.; 20,52 лв., представляваща ½ част от цена за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва за периода от 08.11.2021 г. до изплащането на вземането; 4,48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.12.2018
г. до 18.10.2021 г.; 61,57 лв. – разноски, за които суми в полза на ответника срещу
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2021 г. по ч.гр.д. №
63735/2021 г., СРС, 169 състав.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, е
достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на
вещно право на ползване спрямо имот, който е присъединен към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Ирелевантно е обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота.
Съгласно договор, представен към отговора на исковата молба, е изършена
2
доброволна делба на имот, намиращ се в гр. ***************. По делото е
представено удостоверение за наследници на Б.И.Б., видно от който същият е починал
на 23.09.2012 г., като е наследен от С.Д. С. – съпруга, и З.Б.Б. – син. Липстват обаче
доказателства, че наследодателят на ищеца е бил собственик на имота, включително
като наследник на някое от лицата, участвали в доброволната делба, съгласно
представения договор. Съгласно представетните от третото лице помагач документи,
като клиент на топлинни услуги, доставяни в процесния имот, е посочен само З.Б.Б.,
който в това качество е подписал и талон за отчет на уреди за дялово разпределение.
Същото е посочено и в представеното от ответника съобщение към обща фактура.
Ето защо, при прилагане на последиците на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, за целите на настоящото производство следва да се приеме,
че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ищцата не е била нито собственик, нито
носител на вещто право на ползване по отношение на имота, в който ответникът
твърди да е предоставял топлинни услуги, поради което между страните не е било
налице облигацинно отношение, за който факт не са ангажирани надлежни
доказателства от страна на ответника. От посоченото следва, че ищцата няма
задължение да заплаща цената на доставената топлинна услуга (топлинна енергия и
дялово разпределение) в имота, предмет на делото, както и произтичащите от това
задължение допълнителни такива за лихви и разноски.
Във връзка с изложеното съдът счита, че исковете с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК са основателно, поради което следва да бъдат уважени, без да бъдат
обсъждани останалите събрани доказателства, имащи значение за размера на реално
потребените топлинни услуги в имота.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 75,60 лв., представляваща
разноски по производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д.Н. Д.,
сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1
3
ГПК, че СН. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, ет. 1, ап. 3, не
дължи на „************** ******” ЕАД, с ЕИК ********, с адрес: гр.
***************, сумите, както следва: 1550,93 лв., ведно със законната лихва от
08.11.2021 г. до погасяването, представляваща ½ част от цената на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. *****************,
аб. № ******; 252,58 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г.; 20,52 лв., представляваща ½ част от цена за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва за периода от 08.11.2021 г. до изплащането на вземането; 4,48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.12.2018
г. до 18.10.2021 г.; 61,57 лв. – разноски, за които суми в полза на ответника срещу
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2021 г. по ч.гр.д. №
63735/2021 г., СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА „************** ******” ЕАД, с ЕИК ********, с адрес: гр.
***************, да заплати на СН. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
***************, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75,60
лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „************** **********” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.
***************, да заплати на адв. Д.Н. Д., личен № **********, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 300 лв. – адвокатко възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „******“ ООД,
на страната на ответника – „************** **********” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4