№ 171
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Е.Н. – като защитник на В. Д. Ч., против
Присъда № 260045/18.02.2021г. по НЧХД № 2272/2020 година по описа на Районен съд
Пловдив, с която съдът е признал подсъдимия В. Д. Ч., за виновен в това, че на
15.10.2019г. в гр. Пловдив, в телефонен разговор е казал нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител В. А.. П., в негово присъствие, като изрекъл думите
“… на майка ти *****; боклук; да ти **** майката; майка ти да **** и адвоката;
некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ****; изрод; измамник си; каква измама
направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива измамници и боклуци
като тебе; да ти **** майката и боклука; мърльо; ти си мошеник уе; ти си един
боклук“. На основание чл. 146 ал. 1, вр. чл. 54 от НК съдът е осъдил подсъдимия на
наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като го е признал за
невинен за това обидата да е била отправена спрямо частния тъжител в качеството му
на длъжностно лице – кандидат за кмет на Община Ч., по повод изпълнение на
функцията му, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 148 ал. 1 т. 3 от НК. С присъдата съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на частния тъжител сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 146 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер
1
от 2000 лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен. На основание чл. 189
ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС държавна такса върху
уважената част на гражданския иск в размер на 50 лева.
Във въззивната жалба на адв. Н. и в допълнителното изложение към нея се сочи,
че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати
особено съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно
несправедливо, респективно – гражданският иск като неоснователен и недоказан не е
следвало да бъде уважаван. Възраженията за процесуална незаконосъобразност на
съдебния акт защитата обвързва с нередовност на тъжбата, която долната инстанция е
приел да разгледа по същество, както и с позоваване на доказателства, събрани в
нарушение на НПК. Възразява се, че съдът превратно е тълкувал обясненията на
подсъдимия, не според действителното им съдържание, игнорирал е съществени
противоречия в събраните гласни доказателства, без да ги обсъди, а така и
доказателства, които подкрепят обясненията на подсъдимия, поради което намира, че
присъдата е и необоснована, като същата почива на предположения. Отправя се искане
на първо място - за отмяна на съдебния акт, като съдът прекрати производството на
основание чл.24, ал.5 от НПК или да постанови нова присъда, с която подс. Ч. да бъде
оправдан, а предявеният граждански иск – отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени
направените разноски.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Р.Д. моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда. Излага съображения, че доводите на
защитата за нередовност на тъжбата са неоснователни, като споделя мотивите на
районния съд, изложени по аналогично възражение, направено пред първата
инстанция. Сочи, че присъдата почива на надлежно събрани и проверени по реда на
НПК доказателства, като намира същата за мотивирана. Претендират се направените
от частния тъжител разноски пред въззивната инстанция.
Частният тъжител П. поддържа становището на повереника си, като излага
съображения за недостоверност в показанията на разпитания пред Окръжния съд
свидетел К.. Моли да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание адв. Н. поддържа подадената въззивна жалба, доразвива
изложените в допълнителните бележки съображения за неправилност на
първоинстанционния акт Претендират се и направените по делото разноски.
Подс. Ч. поддържа становището на защитника си. Моли съда да бъде оправдан.
Съдът в настоящия си състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, а и сам служебно
провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери за
2
установено следното:
Производството пред Районен съд Пловдив е било образувано по повод
подадена частна тъжба от В. А.. П. против В. Д. Ч.
Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. Д. Ч. бил кмет на село З.. С Решение № 42 – 2138
МИ/22.09.2019г. той бил регистриран за кандидат за кмет на кметство З., издигнат от
ПП ВМРО – Българско национално движение в изборите за общински съветници и за
кметове на 27.10.2019г. С Решение № 40 – 2138 МИ/22.09.2019г. дъщерята на
подсъдимия – свид. Р.В. Ч.а била регистрирана за кандидат за кмет на община,
издигната от ПП ВМРО – Българско национално движение в изборите за общински
съветници и за кметове на 27.10.2019г. С Решение № 55 – 2138 МИ/24.09.2019г.
тъжителят В. А.. П., бил регистриран за кандидат за кмет на община, издигнат от
Национален фронт за спасение на България в изборите за общински съветници и за
кметове на 27.10.2019г.
По повод така издигнатите им кандидатури подс. Ч., свид. Ч.а и тъжителят П.
имали ангажимента да се явяват на организирани събрания и срещи с жителите на
населените места в Община Ч. с цел представяне на предизборните си платформи.
Така, на 15.10.2019г., в 16,30 часа в читалището на село М., община Ч., област Смолян
се провело планирано предизборно събрание, на което представители на НФСБ
представили кандидатурата за кмет на община Ч. на тъжителя В.П., както и листата за
общински съветници на посочената политическа партия. Тъжителят П. лично
присъствал на така организираното събрание, като бил придружен от жената, с която
живеел във фактическо съжителство – свид. В.М., както и от кандидатите за общински
съветници – Л.Д., свид. Х.М. и И.М..
Същият ден, от 17,30 часа било насрочено предизборно събрание, организирано
от ПП ВМРО – Българско национално движение с цел представяне кандидатурата на
свид. Р. Ч.а. Същата била придружавана от свид. В.Й. – кандидат за общински
съветник от листата на свид. Ч.а. Двете изчакали пред читалището на селото да
приключи събранието на тъжителя П.. След като приключила срещата на тъжителя П.
с жителите на селото, същият заедно с придружаващите го лица решил да остане и да
присъства на събранието по повод представянето на кандидатурата на свид. Р. Ч.а. В
хода на представянето на предизборната платформа на свид. Ч.а се засегнали различни
въпроси от политическо и обществено значение, включително въпросът за
задълженията на Община Ч.. Тъжителят П. отправил упреци към свид. Ч.а, тя в
качеството си на Председател на общинския съвет какви мерки е взела, за да не се
натрупват такива големи задължения. Така възникнал разпален диспут, в който
тъжителят П. и свид. Ч.а спорели по различни проблеми, включително по въпроса за
3
това чия е отговорността за влошеното финансово състояние на общината и достойни
опоненти ли са двамата.
Така протеклата среща разстроила свид. Ч.а. Същата се почувствала притеснена,
унизена от това, че присъстващите на предизборната й кампания жители на село М. са
станали свидетели на възникналия между нея и тъжителя П. д****т, поради което след
приключване на събранието, излизайки от читалището, се обадила разстроена по
телефона на баща си – подс. В.Ч..
В този момент подсъдимият Ч. се намирал в град Пловдив, в ресторант „****“,
където празнувал рождения си ден заедно със свои роднини и приятели, сред които
свид. М.И. и свид. Е.К.. В проведения с баща си телефонен разговор свид. Ч.а
разплакана му споделила за случилото се на предизборното й събрание и как това я е
разстроило дълбоко. Същата считала, че събранието й е било саботирано от тъжителя.
Разбирайки как е преминало предизборното събрание на дъщеря му, подс. Ч. се
ядосал и решил да потърси чрез общи познати телефонния номер на тъжителя П., за да
му потърси сметка за поведението му на предизборното събрание на дъщеря му в село
М. същия ден. Междувременно тъжителят П. разбрал чрез свои познати, че
подсъдимият издирва телефонния му номер.
След като успял да се снабди с телефонния номер на тъжителя, подс. Ч., докато
все още бил в град Пловдив, в ресторант „****“, около 20,00 часа вечерта се обадил на
тъжителя П.. Последният по това време се намирал в дома си в град Пловдив, заедно
със своята майка – свид. С.Т., както и със свид. В.М. и 13 – годишната му дъщеря.
Между подсъдимия и тъжителя бил проведен разговор с продължителност от
около половин час. Малко след началото на разговора тъжителят П. включил
телефонния си апарат на високоговорител и поискал от майка си – свид. Т. да му даде
нейния телефон, който включил на функция запис. Така провеждащият се между
тъжителя и подсъдимия разговор станал достояние на свид. Т. и свид. М., като
същевременно бил записван на телефонното устройство на свид. Т..
По време на разговора подсъдимият потърсил сметка на тъжителя П. за това
защо ходи на чужди събрания, защо се е държал така с дъщеря му. Двамата започнали
да спорят, засегнали и политически теми, кой колко гласа ще събере, включително
темата за услугата „Топъл обяд“. В даден момент, емоцията в разговора ескалирала и
подс. Ч., силно изнервен и ядосан, започнал да се заканва с физическа саморазправа на
П., заявил, че му забранява да идва в неговия край, включително започнал да го псува,
използвайки множество нецензурни думи, а именно инкриминираните такива - “… на
майка ти *****; боклук; да ти **** майката; майка ти да **** и адвоката;
некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ****; изрод; измамник си; каква
измама направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива измамници и
боклуци като тебе; да ти **** майката и боклука; мърльо; ти си мошеник уе; ти си
4
един боклук“. По време на разговора на няколко пъти тъжителят П. приканил
подсъдимия да спазват добрия тон и да говорят спокойно, но това не дало резултат.
Засегнат от отправените към него обиди П. преустановил разговора.
Тъй като подсъдимият провеждал разговора, докато се намирал в ресторант
„****“ в град Пловдив в присъствието на празнуващите с него рождения му ден, той
споделил преди това на същите каква е причината да търси сметка на П., като след
преустановяване на разговора между двамата, общото негативно отношение в
компанията на подсъдимия към П. продължило. Присъстващите коментирали
разговора на подсъдимия с П., включително използвайки обиди и псувни.
По повод на така проведения телефонен разговор, тъжителят П. подал жалба
срещу подс. Ч. до Районна прокуратура Пловдив, която била изпратена на Районна
прокуратура Смолян. Била образувана пр. преписка № 1742/2019 г. по описа на РП -
Смолян, като с постановление от 25.10.2019г. прокурор при РП - Смолян отказал да
образува ДП за престъпление по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 169б от НК и прекратил
преписката. Посоченото постановление било потвърдено с Постановление от
22.11.2019г. на Зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Смолян.
Въпреки всичко, П. продължил с предизборната си кампания, като реализирал
плануваните срещи с избиратели, като за провеждането на предизборното му събрание
в село З. на 18.10.2019 г., по негово искане били осигурени двама полицейски
служители от РУ Ч..
Районният съд е възприел така описаната фактическа обстановка въз основа
показанията на свид. Х.М., свид. С.Т., свид. В.М., свид. Р. Ч.а, свид. В.Й., частично от
показанията на свид. М.И. и свид. Е.К., както и частично от обясненията на
подсъдимия. Ползвал се е също така от приобщените писмени доказателства, подробно
посочени на стр.5 от мотивите.
В допълнителното изложение към жалбата на адв. Н. и в съдебно заседание се
изтъкват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процесуалната
дейност на първия съд. Произнасянето по основателността на оплакванията,
направени от защитата на подсъдимия и насочени към основанието, обхванато от
разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй като проверката за
правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките
на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени
процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по
фактите.
На първо място, адв. Н. акцентира на нередовност на тъжбата, инициирала
съдебното производство по делото, по няколко съображения. Възраженията са
неоснователни. Частната тъжба е била депозирана в РС Пловдив на 13.04.2020г., с
твърдение престъплението да е било извършено на 15.10.2019г. С разпореждане от
5
24.04.2020г. избраният на случаен принцип съдия-докладчик е изготви разпореждане, с
което е оставил без движение тъжбата, като е указал на тъжителя в посочен от съда
срок да посочи ЕГН на подсъдимия, да конкретизира дали обидите са отправени при
или по повод изпълнение на дейността на подсъдимия като кмет или кандидат за кмет
и при или по повод изпълнението на дейността на тъжителя като кандидат за
общински съветник, както и да приведе гражданския иск в съответствие с правната
квалификация на тъжбата. В дадения от съда срок тъжителят е депозирал молба с
уточнение, че обвинението касае престъпление само по чл. 148, ал.1, т.3 от НК вр. с чл.
146, ал.1 от НК, както и съответното уточнение за гражданския иск, с молба за по-
продължителен срок за посочване ЕГН на подсъдимия, доколкото това е зависело от
получаване на съответната информация от сектор БДС при ОДМВР. Такава справка е
приложена, като съдът с разпореждане от 05.06.2020г. е констатирал, че в тъжбата
тъжителят е посочил свое ЕГН от девет, вместо от десет цифри и отново е обездвижил
същата с указания за изправяне на нередовността. След коригиране на единния
граждански номер на тъжителя, с Разпореждане от 22.06.2020г. делото е било
насрочено за разглеждане в открито заседание, като със Заповед № 990/02.07.2020г. на
Председателя на РС Пловдив делото е било преразпределено на нов съдия-докладчик
/съдия Зорница Тухчиева-Вангелова/ по причини, изложени в заповедта. В първото
проведено заседание аналогични на наведените с въззивната жалба възражения са
правени от защитника на подсъдимия, като правилно са били оставени без уважение от
страна на първия съд.
Разпоредбата на чл. 81, ал.1 от НПК поставя конкретни изисквания към
съдържанието на частната тъжба – да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за
лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Това изискване
на закона цели тъжбата да очертае рамките на обвинението така, щото подсъдимият да
е наясно какво точно като обстоятелства му се вменява. Съдебната практика отдавна е
изяснила, че с тъжбата тъжителят излага единствено фактите, при които е извършено
престъплението, той не определя правната квалификация на деянието, тъй като това е
задължение на съда /Решение № 472/16.10.2001г. по н.д. №424/2001г., 2 н.о./.
Непосочването на ЕГН на подсъдимия още с тъжбата не е сред съществените
недостатъци в тъжбата. В подадената частна тъжба са били посочени достатъчно на
брой индивидуализиращи данни, щото да няма съмнение срещу кого се подава – три
имена, постоянен и настоящ адрес, дата, месец и година на раждане, а съдържанието на
тъжбата се сочи и длъжностната му ангажираност като кмет на с.З.. Единният
граждански номер на подсъдимия би могъл да бъде установен и посредством снемане
самоличността на лицето в съдебно заседание, след като от данните в тъжбата няма
съмнение срещу кого е подадена.
Некоректното посочване на всички цифри от ЕГН на тъжителя касае технически
6
пропуск, като оставянето без движение на тъжбата само поради това обстоятелство е
било абсолютно ненужен формализъм от страна на съда. ЕГН на тъжителя също е
могло да бъде установен в съдебно заседание.
Във въззивната жалба се възразява и че посочването на телефонния номер, от
който се твърди да е бил търсен частния тъжител, е станало едва в първото по делото
съдебно заседание. Всъщност в това заседание адв. Д. единствено е коригирала една от
цифрите. Не може да се приеме, че по този начин се внасят нови фактически
обстоятелства по обвинението. Касае се за досадна техническа грешка.
Всички изложени дотук възражения касаят технически недостатъци, не се
отнасят до съставомерни факти по обвинението, чието отстраняване съдебната
практика отдавна е утвърдила, че има обратно действие и той се счита за изобщо
недопуснат /Решение № 717/02.04.2003г. по н.д. № 607/2003г., 3 н.о. ВКС, Решение
304/1997г. по н.д.№192/1997г., 3 н.о., ВС/.
Оставянето от съдията-докладчик на тъжбата без движение с Разпореждане от
24.04.2020г. за уточняване дали обидите са били нанесени от длъжностно лице при или
по повод на дейността му и дали е била нанесена на длъжностно лице при или по
повод изпълняваната от него длъжност, е било ненужно, доколкото в тъжбата няма
неяснота относно първоначалната воля на тъжителя /виж стр.2, посл. абзац и стр.3,
абзац 2/. Единственото несъответствие с обстоятелствата на претендираното в тъжбата
престъпление е посоченото правно основание на инкорпорираната в тъжбата искова
молба, тъй като тъжителят е посочил, че претендира обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди в следствие на осъществено от подсъдимия „деяние по чл.
148, ал.1, т.4 вр. с чл. 146, ал.1 от НК“. Обезщетението се претендира за обезщетяване
на причинени вреди в следствие на конкретно виновно поведение на дееца, т.е.
фактическото основание на гражданския иск в наказателното производство е деянието,
описано в тъжбата. В този смисъл, дори да бе налице неяснота във волята на тъжителя
в тъжбата, то тя засяга единствено претенцията му за обезщетение, която не е сред
„обстоятелствата на престъплението“ по см. на чл. 81, ал.1 от НПК и респективно - не
е задължителен реквизит от съдържанието на тъжбата. Още повече, че гражданският
иск може да бъде предявен за първи път дори и устно до даване ход на съдебното
следствие по наказателни дела от частен характер.
В крайна сметка с уточнителната молба от 20.05.2020г. тъжителят изрично е
заявил, че с тъжбата повдига обвинение срещу подсъдимия само за нанесена му обида
в качеството на тъжителя като кандидат за кмет и дори посочва съответстващата
правна квалификация - по чл. 148, ал.1, т.3 вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Т.е. той не внася
нови обстоятелства, а напротив – изразява ясното си нежелание повдигнатото от него
обвинение да включва друг, различен от посочения в тази молба квалифициращ
елемент от обективната страна на престъплението. Не може да се приеме, че с това
7
уточнение се внасят нови обстоятелства относно престъплението, в какъвто смисъл
несъмнено съдебната практика е категорична, че е недопустимо да става след 6-
месечния срок по чл. 81, ал.3 от НПК. Напротив – стореното от тъжителя конкретизира
обстоятелствата по тъжбата и не е довело до нарушаване правата на предаденото на
съд лице, като очертава ясно предмета на делото и поддържаното от него обвинение.
Още повече, че с присъдата си районният съд е оправдал подсъдимия по
квалифицирания състав на престъплението, като е приел, че са налице доказателства
единствено да е реализиран основния състав на престъплението „обида“. В тази част
присъдата не е била обжалвана от страна на частния тъжител и крайният резултат не
сочи да са били нарушени правата на подсъдимия, а и на тъжителя, като съдът се е
произнесъл по конкретно повдигнатото и поддържано от него обвинение.
На следващо място – защитата акцентира на процесуално нарушение при
формирането на вътрешното убеждение на първата инстанция, рефлектирало върху
правата на подзащитния й, тъй като съдът базирал възприетата от него фактическа
обстановка на доказателства, които са несъвместими с Конституцията и НПК. В
съдебно заседание възражението се формулира като незаконосъобразно позоваване от
съда на производни доказателства, каквито се явяват показанията на свидетелите М. и
Т., които преразказвали какво са чули от записа. След като първичното доказателство –
техническото устройство и самият запис не са били приобщени по реда на НПК в
настоящото производство, то адв. Н. счита, че и производните такива не следва да се
ценят по същество.
Запис на посочения в тъжбата разговор по телефона между подсъдимия и
частния тъжител, при който именно били отправени обидните реплики, не е приобщен
по делото, нито техническото средство, на което се твърди да е изготвен същия. И това
е така, тъй като установява се, че записът нито е резултат от прилагане на СРС, нито
има характер на „случаен запис“; създаването му е било преднамерено, в нарушение на
нормата на чл. 32, ал.2 от Конституцията, изготвен посредством мобилен телефон и
подсъдимият отрича да е давал съгласие да бъде записван. Недопустимо е същият да се
използва като доказателство в наказателния процес и правилно не е бил приобщен от
районния съд. Видно и от мотивите на първата инстанция, подобни веществени
доказателства нито са били обсъждани, нито стоят в основата на присъдата. Вярно е, че
съдът е градил фактическата установеност на показанията на свидетелите М. и Т., но
същите нямат характер на производни доказателствени източници, тъй като
свидетелките са пресъздали лични възприятия от съдържание на проведен телефонен
разговор, на който са станали слушатели.
Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на
доказателствата, напротив – задълбочено, обстойно и мотивирано е изложил
съображения касателно всяко събрано доказателство, като го е съпоставил и с
8
останалите. Изложил е съображения защо кредитира едни доказателствени източници
и причините, поради които не дава вяра на други изцяло или отчасти. Поради това е
несподелимои възражението, че съдът не е анализирал отделните доказателства и в
съвкупност с останалите събрани, че не е обсъдил противоречия и превратно е
тълкувал обясненията на подсъдимия. При извършената служебна проверка
настоящата инстанция не счита, че районният съд е нарушил нормите на чл. 107, ал.3
от НПК, на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Фактическата обстановка правилно е установена от районния съд и проведеното
пред настоящата инстанция въззивно съдебно следствие не доведе до промяна в
същата. Долната инстанция е нямала основание да не кредитира показанията на
свидетелите Х.М., С.Т. и В.М., които действително се отличават с логичност,
конкретика, кореспондират помежду си.
Не е права защитата във възражението си, че показанията на свид. М. следва да
бъдат игнорирани, тъй като същият не е възприел лично съдържанието на проведения
телефонен разговор. Всъщност от вниманието на защитата е убягнало
обстоятелството, че никъде в мотивите си районният съд не посочва да намира
обвинението касателно конкертно употребените обидни реплики за установено от
неговите показания. Напротив, долната инстанция правилно е отмерила, че
показанията на свидетеля са годен и достоверен източник на сведения относно
обстоятелствата, свързани с проведените на процесната дата предизборни срещи и
възникналия д****т между свид. Ч.а и тъжителя П.. Що се отнася до разказа му от
следващия ден, когато тъжителят П. бил пуснал запис на проведен телефонен разговор,
съдът коректно е обсъдил показанията на свидетеля, защото последният освен
твърдения, че е чул „обиди и крясъци“ и приканване от страна на П. да „разговарят
спокойно като хора“, не пресъздава конкретика от съдържанието на самия разговор.
Дори чистосърдечно е признал пред съда, че тъй като не обича „такива напрегнати
разговори“, е напуснал стаята и не е чул целия запис. Показанията му обаче косвено
подкрепят тези на Т. и М..
Правилно съдът е приел да цени като годен доказателствен източник и с
достоверно съдържание показанията на свид. С.Т. и на свид. В.М.. Отчетена е близката
връзка на двете с тъжителя, поради което съдът е подходил изключително критично
към заявеното от тях. Направеният и от настоящата инстанция анализ на съдържимото
в показанията на тези свидетелки не налага отхвърляне на твърденията им като
неистинни. На първо място – показанията и на двете свидетелки се отличават с
подреденост, детайлност и най-вече – корелация помежду им. Вече се посочи по-горе,
че конкретно за проведения разговор по телефона, двете пряко са възприели заявеното
от всеки един от участниците в разговора от момента, в който разговорът е бил пуснат
на високоговорител. Т.е. са допустими и представляват годен доказателствен източник,
9
пресъздават лични възприятия, те са чули събеседника на тъжителя, виждали са и са
чували самия тъжител. Относно употребените изрази от страна на събеседника на
техния родственик и двете свидетелки пресъздават ясно възприетото от тях
съдържание, цитират отправените реплики, които в преобладаващата си част са
идентични, а останалите имат едно и също смислово съдържание /напр.-свид. Т.
посочва „некадърен адвокат“, а свид. М. – че нямал едно спечелено дело/. Не е
останало извън вниманието на районния съд и конкретиката в показанията на свид. Т.,
която е заявила пред долния съд съдържанието на отделните реплики, които е
възприела от разговора с подс. Ч. – „да **** твойта майка; ти си некадърник; изрод;
некадърен адвокат“. Свидетелката подчертава, че „….всяко изречение започваше с
просташките нецензурни думи спрямо майката. Повтаряше всяко едно изречение с
псувня спрямо майката…. Това се повтаряше, тези псувни се повтаряха до края на
телефонния разговор. “ Свид. М. също посочва: „… Ч. …. започна да го псува на
майка, доста псувни „ще ти **** майката“, „****ти и адвоката“….. „на майка ти в
*****“.
И двете сочат сходна продължителност на разговора, както и време, когато това
е станало. Настоящата инстанция не открива и съществено противоречие в
показанията на свидетелките относно твърдението на Т., че когато Ч. се е обадил, те
вечеряли, в сравнение с твърдението на свид. В.М. за това какво са правили членовете
на семейството по това време. И последната сочи, че когато П. е отговорил по
телефона, „приготвяли вечерята“ и „сядали да вечерят“, телефонът е бил пуснат на
високоговорител, майката на тъжителя се е намирала първоначално в съседна стая на
отворени врати и е възприела разговора включително до момента , в който П. я извикал
да си донесе телефона, за да записва на него, след което останала около 10 минути,
„седнала на стола до масата, на която“ вечеряли, след това се притеснила и се върнала
в съседната стая, пак при отворени врати.
Според настоящия състав също е безспорно установен събеседникът на
тъжителя в този телефонен разговор, отправил възприетите от свидетелките реплики
по адрес на П.. Това проличава не само от заявеното от двете свидетелки, подкрепя се
и от свидетелите на защитата, както и от обясненията на самия подсъдим, който не
отрича да е провел разговор с тъжителя по повод оплакването от дъщеря му за
провалена среща с избиратели. Обаче неговите обяснения ще бъдат обект на
разискване по-надолу. Тук само съдът ще спомене, че в същите подсъдимият посочва
теми на разговор при това телефонно обаждане, които напълно кореспондира със
заявеното от свидетелките Т. и М.. Освен това свид. Т. описва и предходно телефонно
обаждане от познат на сина й, който го попитал дали може да предостави телефония
му номер на „някой си Ч.“, като синът й отговорил положително. Сочи, че малко по-
късно „въпросният Ч.“ се обадил на сина й.
10
Що се отнася до показанията на свидетелите И., К. и разпитания пред настоящия
състав К., то и настоящата инстанция не намира основания да кредитира твърденията
им като отговарящи на истината досежно същината на казуса – какво е заявил Ч. на П.
по време на инициираното от него телефонно обаждане до тъжителя. За първи път пред
въззивната инстанция К. лансира тезата, че след като Ч. разговарял за кратко с П.,
свид. К. в отсъствието на Ч. самоинициативно решил да се обади на П. и да му отправя
обидни реплики. Това противоречи на показанията на свид. К. и И., както и на
обясненията на подсъдимия, които отричат К. да е говорил по телефона с П..
Същевременно К. твърди, че докато е разговарял с П. и други лица от масата
отправяли обидни реплики по негов адрес; Ч. не сочи веднага след приключване на
разговора да е напускал масата и да се е отдалечавал, такива твърдения не се съдържат
и в показанията на И. и К.. Нещо повече – свид. И. ясно посочва: „Разбрах, че
разговорът между Ч. и П. е приключил, защото Ч. остави телефона на масата и
започна да разказва на компанията за разговора си и за причините да се стигне
дотук“. Аналогични твърдения се съдържат и в показанията на свид. К.. Отделно от
това свид. К. посочва, че този разговор се бил провел „между 17,00-18,00 часа“, докато
самата свид. Ч.а и свд. Й. заявяват в разпита си, че срещата им с избирателите в с. М.,
на която присъствал П., била обявена за 17,30 часа. Едва след края й същата позвънила
на баща си да се оплаче, а после установява се известно време Ч. е издирвал телефона
на П.. В показанията на всички останали свидетели, които пресъздават разговора по
телефона в една или друга насока, се сочи значително по-късен час на провеждането
му. Тоталното несъответствие на заявеното от свид. К. с посочените доказателства дава
основание на съда да намери за неверни твърденията му.
После – прав е бил районният съд да не даде вяра и на показанията на К. и И.,
както и на обясненията на подсъдимия, че по време на провеждания разговор с П.
подсъдимият не е отправял по негов адрес обидни реплики. Всъщност изложената от
свидетелите и подсъдимия теза пред първата инстанция е ярка проява на защитна
позиция, целяща да оневини подсъдимия. Последният поддържа, че когато говорел
„тези думи“ вече бил приключил разговора с П., бил оставил телефона на масата и
всички присъстващи отправяли обиди по негов адрес. Нито в показанията на свид. М.,
нито в тези на свид. Т. се съдържат твърдения в разговора между двамата мъже да са
взимали участие трети лица, да са чули други гласове в разговора освен този на подс.
Ч., още по-малко – обидните реплики да са отправяни от лице, различно от
подсъдимия. Никъде в показанията си свидетелките не се явяват разкол****ни във
възприятията си, че обидните изрази са били отправени по време на телефонния
разговор, адресирани от подс. Ч. директно към П. и не в среден род, както се опитва да
докаже защитата. За отправянето на инкриминираните думи и изрази присъствено, в
условията на проведен телефонен разговор спомагат и показанията на свид. М., който
посочва, че е слушал разговора само в началото като чул обиди и крясъци, както и
11
това, че П. приканил подс. Ч. „да не говорят с нерви“.
Права е защитата единствено, че принципно не е невъзможно всички засегнати
от събеседниците теми да са били разисквани в продължение на 5-6 минути. Обаче
становището на съда относно продължителността на телефонния разговор не е
произволно, а почива на показанията на свидетелите Т. и М..
Прав е бил районният съд да цени показанията на свид. Р. Ч.а и Й. като
подробни, неопровергани от останалите доказателствени източници. Показанията им
обаче са относими единствено за проведената среща в с.М. по време на която се е
състоял диспута между Ч.а и П..
От удостоверението, приложено в приобщената от районния съд прокурорска
преписка, се установява, че тъжителят към дата 15.10.2019. е бил регистриран за кмет
на община с решение на Общинската избирателна комисия Ч. в изборите за общински
съветници и за кметове.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
районният съд е приел, че от обективна и субективна страна несъмнено се установява,
че на 15.10.2019 г. в гр. Пловдив, в телефонен разговор подс. Ч. е казал нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител В. А.. П., в негово
присъствие, като изрекъл думите “… на майка ти *****; боклук; да ти **** майката;
майка ти да **** и адвоката; некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ****;
изрод; измамник си; каква измама направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен
изрод; такива измамници и боклуци като тебе; да ти **** майката и боклука;
мърльо; ти си мошеник уе; ти си един боклук“.
Всяка една от инкриминираните фрази по своето съдържание представлява
епитети, квалификации и сравнения в негативен аспект за личността на адресата, които
по своето съдържание засягат честта и достойнството му, тъй като имат изначално
унизително значение. Значението на квалификациите „ измамник“, „мошеник“ е едно и
също – то предполага, дава асоциация за нечестен човек, който злоупотребява с
доверието на хората. Значението на квалификацията „боклук” в контекста, в който е
изречена в преносното си значение, дава асоциация за негоден човек, за човек, който
няма никаква ценност или е загубил качествата си. Епитетите, свързани с качествата на
тъжителя поради упражняваната от него професия, също засягат достойнството и
самооценката на тъжителя. Използваните ругатни са с едно и също значение – то
предполага, дава асоциация за предприемане на активни действия от автора със
сексуален характер, целта им е да се принизи значението на майката и да изрази
неуважение към фигурата на майката в живота на отделния човек. Псувните във всяка
от използваните изразни форми са с нецензурен и обиден характер, със сексуално
съдържание, като резултатът от отправянето им е идентичен. Използвани са
унизителни от гледна точка на морала ругателни изрази, при това всички
12
инкриминирани фрази, съпроводени с отправянето на ругатни по адрес на тъжителя в
употребения смисъл са изречени един след друг и са повторени неколкократно, за да се
наблегне на тежестта и значението, предавано с тях.
Деянието е било довършено, тъй като пострадалият е възприел отправянето на
обидните реплики по негов адрес непосредствено след изричането им. Те са засегнали
чувството за лична чест и достойнство на тъжителя. Заявеното от страните, че същите
не са били в добри отношения, не омаловажава поведението на подсъдимия.
Правилен е изводът на долния съд, че от субективна страна подсъдимият не
само е съзнавал, че изрича по адрес на тъжителя обидни по съдържанието си епитети,
квалификации и ругатни, но и че те ще бъдат възприети от адресата, че те ще засегнат
неговата чест и достойнство и пряко е целял това.
Макар в тази част присъдата да не е била обжалвана от тъжителя, следва да се
посочи, че районният съд е бил прав да приеме, че с поведението си подсъдимият не е
осъществил квалифицирания състав на обидата по смисъла на чл. 148, ал.1, т. 3 НК
/виж чл. 159, ал.1 от Изборния кодекс/, тъй като подсъдимият не е потърсил тъжителя
в качеството му на длъжностно лице - кандидат за кмет на община на местни избори.
Подсъдимият е бил мотивиран да потърси контакт с пострадалия, воден от убедеността
си, че трябва да защити чувствата на дъщеря си, както и да потърси сметка от
подсъдимия за по-раншно негово поведение спрямо нея, което той е предприел в лично
качество. В този смисъл не може да се приеме,че отправените от подсъдимия обидни
квалификации са отправени по повод кандидатурата на тъжителя .
Коректна е оценката на долната инстанция, че в случая по отношение на
подсъдимия не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 78А от НК, тъй като са
били налице ограниченията на чл. 78а, ал.1, б.“б“ от НК. Подсъдимият вече е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
този ред по НЧХД № 164/2017г. по описа на РС Чеперале, което е станало по-малко от
9 месеца преди инкриминиранато деяние и не е бил реабилитиран.
Районният съд е определил наказанието на подсъдимия по реда на чл. 54, ал.1 от
НК. Отчетените от районния съд смекчаващи обстоятелства - семейна ангажираност на
подсъдимия, обстоятелството, че поведението му е било мотивирано от желание да
потърси сметка за емоционалното състояние на дъщеря си, към които следва да се
причислят и добрите му характеристики с оглед трудовата му ангажираност и
признание, според приетите от настоящата инстанция грамоти, не дават основание да
се приеме, че някое от тях е изключително или същите в съвкупност са многобройни,
така щото и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко. Обаче отегчаващите обстоятелства и настоящата инстанция намира за
преобладаващи и определят деянието като такова с по-висока степен на обществена
опасност. На първо място – противоправното поведение на дееца не се е ограничило до
13
еднократно отправяне на обидни реплики и квалификации по адрес на тъжителя,
същите са съпровождали целия проведен разговор между лицата /виж показанията на
свид Т./, неколкократно отправените псувни, касаещи майката на тъжителя, внася
допълнителна укоримост в постъпката му и обуславят високия интензитет на тяхната
обществена неприемливост. Правилно е отчетено, че не подобава на лице, което по
същото време заема отговорна длъжност и се ползва с доверието на съгражданите си,
да използва подобна неприемлива нецензурна лексика, при това изречени от него пред
лица от компанията, събрала се да празнува. Констатираните данни за трайно
установени престъпни нагласи у подсъдимия срещу обществените отношения,
свързани с честта и достойнство на личността /по НЧХД № 164/2017г. по описа на РС
Ч./, при това само девет месеца по-рано, действително е показателно за тоталното
незачитане от негова страна на чувството на чест и достойнство на отделните лица и
показва липса на превъзпитателно въздействие на упражнената до този момент
наказателна репресия върху подсъдимия. Ето защо, при съпоставка на всички
изложените релевантни обстоятелства, напълно съобразено със закона е решението на
долната инстанция да определи наказанието глоба на подсъдимия в размер над
средния. Наказание „Глоба“ в размер на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин лева/ в
максимална степен кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция.
Коректна е оценката на районния съд да не наложи наказанието „обществено
порицание“, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, изр. 2
НК.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя П. срещу
подсъдимия като обезщетение за претърпени от първия неимуществени вреди, е бил
уважен частично – в размер на 1000 лева, над който размер до приетия за съвместно
разглеждане от 2000 лева е бил отхвърлен. Възприетият от районния съд подход при
определяне на справедлив размер на обезщетението е правилен и почива на
утвърдената в тази насока съдебна практика. Няма спор, че поведението на подсъдимия
е било противоправно. От същото са настъпили неимуществени вреди за пострадалия,
като от показанията на неговите родственици се установи, че след разговора тъжителят
се е чувствал дълбоко унизен и притеснен, притеснявал се, че свидетели на разговора
станали неговата майка и дъщеря и за това как ще се отрази на тяхната психика, като
напрежение имало до края на изборния процес. Естеството на отправените реплики са
засегнали неговата личната чест и достойнство, който видно от представените пред
първата инстанция писмени доказателства, се ползва с добро име в професионалните и
обществени среди. Отправени са редица на брой и заредени със силно негативен
смисъла реплики, включително засягащи такова значима за индивида личност като
неговата майка. Ето защо, присъденият от районния съд размер на гражданският иск, е
14
адекватен на нанесените на тъжителя неимуществени вреди под формата на
изживените негативни психически и емоционални усещания. Правилно е определена и
дължимата в този случай от подсъдимия държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Законосъобразно съдът е уважил и акцесорната претенция за законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.
Съдът правилно на основание чл. 189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на
подсъдимия направените от тъжителя разноски в производството – за адвокатско
възнаграждение. Тъжителят претендира да му бъдат възложени и направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение и пред настоящата инстанция. С оглед
резултатът от извършената въззивна проверка това искане е основателно. Видно от
ангажираните от същия доказателства /договор за правна защита и съдействие
№07785/12.07.2021г./ договореното възнаграждение, което е отразено да е реално
заплатено в брой, възлиза на 400 лева. За тази сума следва на основание чл. 189, ал.3 от
НПК да бъде осъден подсъдимият да заплати на частния тъжител.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260045/18.02.2021г. по НЧХД № 2272/2020 година
по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Д. Ч., ЕГН **********, да заплати на частния
тъжител В. А.. П., ЕГН ********** сума в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред Окръжен съд
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15