Р Е Ш Е Н И
Е № 139
гр.Стара Загора, 27.04.2023 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 816
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от Г.И.А. *** против Заповед № 1862/ 03.11.2022г на Кмета на Община
Казанлък, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж „Пристройка“, изградена в ПИ с
ид.35167.506.3316 и в ПИ с ид.35167.506.3320 по кададастралната карта на
гр.Казанлък. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според
жалбоподателя заповедта съдържа вътрешнопротиворечиви мотиви и неясноти,
издадена е без да бъде изследвана детайлно и обективно цялата фактическа
обстановка. Твърди, че описаната пристройка не представлява строеж, поради
което посочените като нарушени разпоредби на ЗУТ не са относими към нея. В
съдебно заседание чрез упълномощения адвокат Г. прави възражение за търпимост
на строежа като съществувал в периода 1967-1992г, като счита, че той не следва
да бъде премахнат особено за частта, разположена в собствения на жалбоподателя имот.
Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмет на Община Казанлък чрез процесуалния
си представител юрисконсулт С.оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена. Намира за безспорно установено изграждането на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Обосновава, че този строеж не е
заснетият по стария кадастрален план на града, поради разположението му в два
имота и общия покрив, а за настоящия не е издавано разрешение за строеж. Претендира
разноски за юрисконсултско
възнаграждение по представен списък.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано по жалба от К.Р.в качеството му на домоуправител и
представител на живеещите в жилищен блок в **за незаконна дейност в ПИ с
ид.35167.506.3316 и в ПИ с ид.35167.506.3320 по кадастралната карта на
гр.Казанлък. С уведомително писмо изх.№ 94-К-2686 от 05.07.2018г от
жалбоподателя са изискани документи за собственост върху ПИ с ид.35167.506.3316 и строителни книжа за
изградения навес в ПИ с ид.35167.506.3320. Той представя нотариални актове като
от нотариален акт №65, т.II, дело № 245 о
2010г на Нотариус рег.№ 443, вписан с акт № 149, т.XI,
дело № 2346 от 27.08.2010г е видно, че е съсобственик на ПИ с ид.35167.506.3316.
В отговор вх.№ 94-К-2686/ 12.07.2018г посочва, че от около 10 години от преди
19.09.2016г владее терен от около 100м от западната страна на притежавания от
него имот, като в своя и в съседния имот е поставил метален навес, който не
счита за строеж и затова не може да представи строителни книжа. По преписката е
приложена документация за започнала през 2017г процедура по негово искане
изменение на ПУП-ПР на част от кв.77 по плана на гр.Казанлък, относно УПИ II-3316, кв. 77 и УПИ I-3320 за жс,
съответстващи на ПИ с ид.35167.506.3316 и ПИ с ид.35167.506.3320. С решение на
Общинския ЕСУТ по протокол № 17 от 28.09.2017г проектът за изменение на
плана за регулация не е приет.
С оспорената № 1862/ 03.11.2022г на Кмета на Община
Казанлък на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.2, т.2 от ЗУТ
е разпоредено премахване на строеж, представляващ „Пристройка“, изградена от
западна страна към жилищна сграда с ид.35167.506.3316.1 по КККР на гр.Казанлък,
находяща се в ПИ с ид.35167.506.3316, за който е отреден УПИ II-3316, кв. 77 и
в ПИ с ид.35167.506.3320, за който е отреден УПИ I-3320 за ЖС по плана за
регулация на гр. Казанлък.
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява пристройка, едната част от която е изградена в ПИ с
ид.35167.506.3320 с конструкция от навесен тип. От западната страна е с метални
колони, а покривната конструкция е с метални ребра. Металните колони стъпват на
нивото на терена чрез заварени планки, анкерирани чрез анкерни групи в единични
бетонови фундаменти. Покривът частично е покрит с трапецовидна ламарина. Тази
част е с приблизителна височина от запад 270 см, при границата с ПИ с
ид.35167.506.3316 е 295см. Ширината е 405см към улицата и 1102 см дълбочина, от
които 611см покрита и 491см непокрита. Покривната конструкция продължава без
прекъсване и в ПИ с ид.35167.506.3316. Тази част от постройката се ползва като отворен от
запад, север и юг гараж. Другата част е изградена в ПИ с ид.35167.506.3316 с
метални колони и ребра, тръгващи от частта в ПИ с ид.35167.506.3320. Монтирани
са и подпрени на носеща метална греда, анкерирана в масивната стена на жилищна
сграда. Целият покрив на постройката е конструктивно свързан с жилищната
сграда. Височината на тази част е 295см от запад,т.е. при границата с ПИ с
ид.35167.506.3320, а при жилищната сграда е 310 см. Ширината е 325см към
улицата и 611 см дълбочина към имота. От
северна страна има монтирана двукрила врата. Между двете части на постройката е
монтирана ламарина върху масивна ограда, разположена на имотната граница. Посочено е, че строежът не е търпим. Изпълнен
е без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж.
За описаните в
оспорената заповед обстоятелства са съставени констативен протокол от
04.05.2022г и констативен акт № 7/ 25.08.2022г от работна група служители на
Община Казанлък - арх.Ц. И.-старши експерт
ПИКС и инж.М.С.-ст.експерт ТИКС. В акта е вписан Г.И.А. като възложител и извършител на строителството,
което е реализирано в периода между 2003г и 2004г по негови сведения, както и
че строежът е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Връчен е на жалбоподателя А. на 02.09.2022г.
Той е подал възражение вх.№ 94-К-2686-1/09.09.2022г, в което се позовава на
давност, търпимост на постройката в собствения му имот и направено искане за
отдаване за временно ползване на част от
имот с ид.35167.506.3320.
Като
доказателства по делото са приети наличните в преписката декларации от П.С.и К.Р.,
че процесната постройка с описание в констативен акт № 7/ 25.08.2022г е изградена в периода от 2003г до около 2007г.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, прието без оспорване от страните, се установява, че от двете страни
на границата между ПИ с
ид.35167.506.3316 и ПИ с ид.35167.506.3320 е разположен навес от две части.
Частта в ПИ с ид.35167.506.3320 е изпълнена от две метални кутиеобразни колони,
върху които стъпва лека метална греда и покрив от ЛТ ламарина. Колоните са
прикрепени към земята посредством фундамент с болтова връзка чрез метална
планка. Върху металните греди стъпват метални ребра, на което е закрепена
покривната ламарина. Металните ребра премостват целия отвор като стъпват на три
опорни точки: от запад на гредата, поставена върху металните колони, по средата
– на границата между двата парцела на греда, положена върху малки метални
колонки, стъпващи върху масивна ограда, на
изток – до сградата, върху греда, закрепена посредством метални фусове в
стената на жилищната сграда. В ПИ с ид.35167.506.3316 покривното платно от ЛТ
ламарина стъпва на сградата посредством метална греда, захваната за външната
западна стена на жилищната сграда чрез метални фусове, забити в тухления зид.
Покривната ламарина на навеса представлява цяло платно, което обхваща двете му
части. Височината на навеса в източната му точка към жилищната сграда е 2.85м,
а в западната част в ПИ с ид.35167.506.3320 е 2.70м. В действащия към момента ПУП-план за кадастър
и регулация, одобрен със Заповед № 965/ 1992г, процесната постройка не е
нанесена. В кадастралния план, действал от 1967г до 1992г, попълнен през 1992г
и одобрен със Заповед № 965/ 21.07.1992г,
от западната част на жилищната сграда е нанесен навес, който опира до границата
на имота. В съседния ПИ с ид.35167.506.3320 – общинска собственост, отреден и
за жилищно застрояване, няма отбелязано застрояване. Според вещото лице навесът
в ПИ с ид.35167.506.3316 е построен преди 1992г, защото е нанесен в плана,
попълван в периода 1967-1992г, а частта му в ПИ с ид.35167.506.3320 е строена по същото
време с оглед подобния вид и състояние
на конструктивните елементи – метални колони и гредички. В обясненията си в
съдебно заседание вещото лице уточнява,
че изводът за периода на изграждане е само предположение, както и не може да се
установи какъв са били видът на навеса и неговата конструкция. Действащите
подробни устройствени планове отразяват само елементи на основното застрояване
и не съдържат предвиждания за допълващо застрояване. За нито една от частите на
строежа няма издадена виза за проектиране от главния архитект на общината, но
отговарят на изискванията за височина и разположение.
По делото е прието като доказателство уверение,
от което се установява, че в периода
08.01.2004г-29.05.2004г жалбоподателят е нает на работа в Англия. Останалите
документи не са придружени с превод на български език.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването й на адресата, от
легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-113/ 20.01.2022г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Казанлък,
който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено
строителство без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й,
които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание
на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му. Обсъдени са
направените възражения от жалбодателя и представените от него доказателства.
Констативният акт, на който се основава Заповед № 1862/
03.11.2022г на Кмета на Община Казанлък, също е съставен от компетентни лица.
Видно от длъжностите на подписалите го служители по контрол върху
строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност,
установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Констативният
акт е и надлежно съобщен на лицето, посочено в него като извършител на
незаконно строителство.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- постройка, която вещото лице
определя като „навес“. Съгласно чл.20, ал.3 от ЗУТ, застрояването със
спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки е допълващо.
По своето описание процесната постройка безспорно
не отговаря на характеристиките на
преместваем обект по §5, т.80 от ДР на ЗУТ -не може да бъде преместена в
пространството, без да загуби своята цялост с оглед начина на изграждане и не
отговаря на изискванията на чл.56, ал.1 ЗУТ по предназначението си. Тя не е
конструктивно свързана със съществуващата жилищна сграда и няма функционална
връзка с нея, което определя този строеж като допълващо застрояване от V-та
категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ. Това обаче не изключва
по отношение на този строеж приложимостта на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, доколкото за постройките на допълващо застрояване също се изисква
разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ. В случая е неприложимо и изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ,
тъй като, видно от описанието на постройката, тя не представлява „лека
постройка“. Нормата на чл.151 ал.1,т.3 ЗУТ изисква кумулативно постройката от една страна да е „лека“, за каквато
очевидно и по заключението на експерта настоящата не може да бъде определена, а
освен това да се ползва за съхранение на отоплителни материали и инвентар. В
случая е установено, че едната част се ползва за гараж, а за другата няма
данни. Следователно нито по конструкция, нито по предназначение на постройката
е лека. Действително, в оспорената
заповед е разпоредено премахване на „пристройка“, но само различният вид на
строежа при ясно посочени конструктивни
характеристики, параметри и разположение не може да обоснове
незаконосъобразност на заповедта за премахването му като незаконен само на това
основание.
Индивидуализиращите белези на строежа, отразени в
съставения за целта констативен акт, не са оборени, а се потвърждават от
събраните по делото доказателства /заключение на съдебно-техническата
експертиза/. Не е спорно кой е извършителят на строежа, както и липсата на
строителни книжа за изграждането му. Спорният въпрос е кога е извършено това
строителство, респективно дали постройката е търпима. Липсата на одобрен проект
и разрешение за строеж прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Търпимите строежи по смисъла на ЗУТ са незаконни, но не
подлежат на премахване по силата на закона.
Съгласно § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден
до 07.04.1987 г., респективно от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г., както и да е
бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При
липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за
забрана за премахването му е неприложима.
В заповедта е посочен периодът 2003г-2007г като време
на извършване на строежа по сведения от жалбоподателя. В съдебното производство процесуалният му представител заяви,
че е изграден преди 1980г. Фактът на построяване между 2003г и 2007г се твърди
в декларациите от П.С.и К.Р.. При анализ
на събраните в хода на съдебното дирене доказателства съдът приема, че
строителството е извършено между 2003г и 2007г. Изводът се базира на изложеното
от жалбоподателя в отговор вх.№ 94-К-2686/ 12.07.2018г /л.106/, че владее част
от ПИ с ид.35167.506.3320 десет години
преди 2016г и е изградил навес в него и в ПИ с ид.35167.506.3316, както и на заключението
на съдебно-техническата експертиза, че двете части са изградени едновременно с
оглед подобния вид и състояние на конструктивните елементи – метални колони и
гредички. Период на изграждане 2003г-2004г е посочен в съставения констативен
акт № 7/ 25.08.2022 г., срещу който Г.А. е подал възражение, но без да оспори
периода. Пребиваването на жалбоподателя в Англия не е доказано да е без
прекъсване, поради което не се опровергава възможността той да е реализирал
строителството в посочения период. Фактът, че в кадастралния план, действал от
1967г до 1992г, от западната част на жилищната сграда в ПИ с ид.35167.506.3316 е нанесен навес, който
опира до границата на имота, не е достатъчен да се приеме, че съществуващата в
момента постройка или част от нея е същата като фигуриращата в предходния план.
В тази връзка следва да се има предвид, че в плана липсва отразяване на
допълващо застрояване в ПИ с ид.35167.506.3320, което при установеното
едновременно изграждане на частите от постройката в двата ПИ с общ покрив, показва, че се
касае за различен обект.
Предвид възприетия
период на извършване строежът не отговаря на условията за търпимост по §16,
ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки, тъй като моментът на изграждането му попада
извън периодите, за които са относими нормите за търпимост. Освен това е недопустим по действащата разпоредба на
чл.41, ал.2 от ЗУТ, тъй като не е изграден въз основа на подробен устройствен
план или виза за проектиране от главния архитект, при това частично в
имот-общинска собственост без отстъпено право на строеж. Доводите за изтекла
придобивна давност са неотносими към настоящото производство.
Изложеното обуславя извода, че Заповед № 1862/
03.11.2022г на Кмета на Община Казанлък е валиден административен акт,
постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за
отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на Община
Казанлък - юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.И.А. ЕГН ********** *** против Заповед № 1862/ 03.11.2022г на
Кмета на Община Казанлък, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
„Пристройка“, изградена в ПИ с ид.35167.506.3316 и в ПИ с ид.35167.506.3320 по
кададастралната карта на гр.Казанлък., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Г.И.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Казанлък сумата 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: