Р Е Ш Е Н И Е
№
28.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести
март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Eлена Чаушева като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНОХД № 795 по описа за
2019 година,
прие за установено следното:
Производството е по реда на гл. 21
от НПК.
С
присъда от 16.04.2019г.. по НЧХД № 4006
по описа за 2018 година, Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, е
признал подсъдимата А.Б. С.– Г., ЕГН: **********,
родена на ***г***, българка, с българско гражданство, омъжена,
неосъждана, работи като „главен експерт“ в ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“, с висше образование, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ж. к. „*********за
НЕВИНОВНА в това, че на 18.12.2017 г., в гр. София, в сграда на ИА „ВКВПД“ на „*********,
в жалба с вх. № 16555/18.12.2017 г., адресирана до изпълнителния директор на ИА
„ВКВПД“ и до председателя на Дисциплинарната комисия към ИА „ВКВПД“, да е
приписала на частния тъжител Р.Л.М. с ЕГН: ********** престъпление (телесна
повреда) с думите: „...от госпожа М.… конфликтността и ескалира на 12.12.2017
г. при опит да прибера лични вещи (разклонители за ток) бях ударена без повод
по лицето…“ и клеветата е разпространена по друг начин (чрез подаването на
въпросната жалба), като на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2
вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
В срока по
чл.319, ал.1 от НПК е постъпила въззивна жалба на Р.Л.М., чрез повереника и
адв. С., с която се моли съдът да отмени постановената присъда и да постанови
осъдителна присъда, с която да признае подсъдимата А.Б.С. за виновна по
повдигнатото и обвинение и да уважи предявения с тъжбата граждански иск. В
жалбата и допълнение към нея са релевирани доводи за необоснованост на
обжалваната присъда, както и че същата е постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила и материалния закон. Наведени са аргументи, че са
налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 148, ал. 2,
предл. 1, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Посочва се, че в хода на съдебното производство са разпитани като свидетели
седем лица. Акцентира се на показанията на св. М..
Изразява се
становище, че те са последователни, стойностни и логически издържани. Застъпва
се позиция, че от тях се обуславя извод, че жалбоподателката М. не е била на
работното си място на процесната дата - 12.12.2017 г. и не би могла да извърши
деянието. Сочи се, че е неправилен изводът на съда, че дори при наличието на
болничен лист е съществувала практика в Агенцията служителят да се явява на
работното си място и да върши свои служебни ангажименти. Твърди се, че е
правилен изводът на съда, че не са налице доказателства, установяващи по
несъмнен начин извършването на деянието, което е било приписано на частната
тъжителка, а именно, че
на 12.12.2017 г. е била ударила подсъдимата по лицето, т. е., че и е причинила
телесна повреда. Посочва се, че в този аспект са показанията на свидетелите М. Й,
Е. Б., И. К., С.В., Р. Т., по отношение на които се изразява становище, че са
объркани, противоречиви и взаимно изключващи се. Твърди се, че показанията на
св. П. С. са от друго естество, че същите са последователни и логически
издържани, че според тях свидетелката е била в канцеларията на процесната дата
и нито е чула, нито е видяла скандал между С.и М.. Като доказателство, че на
тази дата М. не е била на работното си място се посочват и двете писма,
изпратени от изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ до състава на съда относно
запитване, направено от последния относно обстоятелството била ли е М. на
работа на 12.12.2017 г. С оглед изложеното се моли съдът да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова осъдителна такава по отношение на А.Б. С., както и
за присъждане на направените по делото разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил
отговор от подсъдимата или нейния защитник.
Пред
въззивния съд повереникът на частната тъжителка и жалбоподателка в настоящото
производство Р.Л.М. – адв. С., поддържа депозираната въззивна жалба. Релевира
доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се
установява, че лицето А.С. е разпространила клевета чрез подаване на жалба до
директора на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ /ВКВПД/ за това, че
частната тъжителка Р.Л.М. я е ударила без повод, с което е осъществила състава
на престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. с
чл. 147, ал. 1, предл 2 от НК. Посочва, че в хода на първоинстанционото
производство са били разпитани шест броя свидетели, поискани от защитника на С.,
които противоречиво подкрепяли тезата, че не са запознати добре с това какво се
е случило и кога. Навежда аргументи, че не е доказано, че Р.М. е присъствала на
работното си място в този ден, защото същата е била в болнични, в подкрепа на
което се позовава на два броя писма, предоставени от изпълнителния директор на ИА
„ВКВПД“. Акцентира на показанията на св. Ж. М., която давала показания, че на
процесната дата - 12.12.2017 г. Р. М. е депозирала болничен лист на работното
си място, след което свидетелката я е откарала в дома и. Посочва, че
жалбоподателката е преживяла голям психически тормоз и емоционален срив, тъй
като са били накърнени нейните чест и достойнство. Посочва, че неправилно съдът
е приел, че съществува практика служителите да идват на работното си място,
когато са в болничен. Моли съда да отмени обжалваната оправдателна
присъда и да постанови нова осъдителна такава спрямо А. С.Г., както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимата А.Б.С. – адв. В., моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт
като правилен и законосъобразен. Посочва, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилен извод за липса на субективния елемент на престъплението,
за което е повдигнато обвинение. Изразява становище, че А.С. единствено е
упражнила правото си на жалба пред по-горестоящ орган на ИА „ВКПД“ по повод
съществуващ конфликт между нея и частната тъжителка. Изтъква, че за
съществуването на такъв конфликт са дали показания всички разпитани по делото
свидетели, както и че от техния разпит се установява, че частната тъжителка на
процесната дата е била в сградата на ИА на ул. „*********, че са чули шумове,
викове и крясъци, след което са излезли в коридора и са видели както частната
тъжителка, така и подсъдимата, че те двете са споделили пред свидетелите за
възникналия конфликт, че по лицето на А.С. е имало следи от удар, които са били
възприети от свидетелите. Акцентира на показанията на св. М., в които същата е
посочила: „Това, което знам, е, че Р.М. на 12 декември е имала личен контакт с
нейна колежка“, от което обосновава извод, че се опровергават твърденията на Р.М.,
че на процесната дата не е виждала подсъдимата и между тях не е имало конфликт.
С оглед изложеното моли съда да потвърди обжалваната присъда. Позовава се на
практика на ЕСПЧ по делото „Сапунджиев срещу България“, според която жалби до
висшестоящ в служебната йерархия орган не бива да се приемат като опит за
клевета или обида, тъй като не е налице критерият разпространяване пред много
хора, а подаването на такива жалби представлява защита на правото на свободно
изразяване и правото да се подават жалби. В случай, че съдът не сподели тези
доводи и реши да признае подсъдимата за виновна, защитникът моли съда да
приложи разпоредбата на чл. 78а НК.
Софийски градски съд, след
като разгледа обжалваната присъда, с оглед доводите на страните и служебно по
реда на чл.313 и 314 от НПК, установи
следното:
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав не намира основания за възприемане на различна
фактическа обстановка от тази, която е установил първоинстанционният съд.
Това е така, защото в мотивите си първоинстанционният съд
е дал убедителен отговор на всички доводи на подсъдимата и нейната защита.
Детайлно и аргументирано са обсъдени всички доказателства по делото, при което
Софийски районен съд е мотивирал убедително съдебния си акт, посочвайки кои
доказателства кредитира и защо. Изложени са задълбочени аргументи в подкрепа на
фактическите констатации на съда. Обсъдени са противоречията и
първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събрания и проверен по
делото доказателствен материал, посочил е кои доказателства кредитира, кои не и
е изложил мотиви в подкрепа на своите констатации.
Подсъдимата А.Б.С. е родена на *** ***,
българка, с българско гражданство, с висше образование, омъжена, неосъждана,
работи като „главен експерт“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.***, в сградата
на ИА „ВКВПД“, намираща се на ул. „*********, подсъдимата А.С. и частната
тъжителка Р.М. се намирали на работното си място, като двете работели в един и
същи кабинет. На същия ден преди обяд между тях възникнал конфликт относно
високата температура в общото им работно помещение, дължаща се на работещите
едновременно парно и климатик. Подсъдимата С. изключила климатика от контакта,
като прибрала разклонителя, който бил нейна лична собственост и в който бил
включен кабелът на климатика. Колегите им Г., Б., К.,В. и Т. чули викове и шум
от кабинета на подсъдимата и тъжителката, поради което свидетелят К. влязъл в
него, за да провери какво се случва. В последствие той преместил подсъдимата в
друго работно помещение с оглед влошените и отношения с тъжителката М..
На същия ден – 12.12.2017 г., частната
тъжителка М. представила болничен лист в отдел „Човешки ресурси“ към ИА „ВКВПД“,
находящ се на бул. **********за периода от 11.12.2017 г. до 12.12.2017 г.
Практика обаче било служителите да довършват започнатите задачи преди да
излязат в отпуск, както и дори да са в отпуск, при необходимост от присъствието
им да се явяват на работното си място. Частната тъжителка била на работа на
12.12.2017 г., независимо че използвала отпуск поради временна
неработоспособност.
На 18.12.2017 г. подсъдимата А. С.Г.
подала жалба с вх. №16555/18.12.2017 г. до изпълнителния директор на ИА
„ВКВПД“, в която сочела, че в продължение на месеци била обиждана от частната
тъжителка М., а на 12.12.2017 г. при опит да прибере лични вещи (разклонители
за ток) била ударена без повод по лицето от М..
На 17.01.2018 г. изпълнителният директор
на ИА „ВКВПД“ поискал писмените обяснения на главен експерт Р.М. във връзка с
постъпилата жалба от А.С.. На 22.01.2018 г. частната тъжителка М. представила
писмени обяснения с изх. № 1274/22.01.2018 г.
На 27.02.2018 г. тъжителката М. подала
тъжба в СРС – НО по повод на изложеното от подсъдимата С. в посочената жалба.
Посочената фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Ж. С. М. , св. М. Г., св. Е. Б.,
св. И.К., св. С.В., св. Р. Т., както и от писмените доказателства, събрани в
хода на съдебното следствие, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283
от НПК.
От показанията на св. М., св.
М. Г., св. Е. Б., св. И.К. се установява обстоятелството, че на 12.12.2017 г.
частната тъжителка М. е била в сградата на ИА „ВКВПД“, находяща се на ул. „*********
и е имала контакт с подсъдимата А.С., както и че между тях е възникнал конфликт.
В показанията си св. М. посочва: „Това, което знам е, че Р.М. на 12 декември е
имала личен контакт с нейна колежка. Знам, че са имали лични пререкания А. и Р.,
поради факта, че имат пререкания в професионалната компетентност“. Свидетелката
посочва, че на датата, за която се твърди, че е имало скандал – 12.12.2017 г. ,
тя е закарала частната тъжителка до работата и, за да остави последната болничен
лист и през този ден тя не е била на работа. Това твърдение, преценено в
съвкупност с противоречащата му част от покаанията на свидетелката, според
които тя е възприела данни за наличието на контакт между тъжителката и нейна
колежка, съпоставено и с показанията на останалите разпитани по делото
свидетели, които са категорични, че на процесната дата са видели Р.М. в
сградата на ИА „ВКВПД“ на ул. „*********, обосновава извод, че на процесната
дата частната тъжителка е посетила работното си място. Поради изложеото
настоящият състав не кредитира показанията на св. М. в частта им, в която
свидетелката посочва, че частната тъжителка не е била на работното си място на
процесната дата. Според показанията на св. М. Г., служител в ИА „ВКВПД“ в
съседната стая, непосредствено до нейната, са се чули „страхотен шум и удари по
стената“; „..и удари по стената като предмет или юмрук, като от тъп удар“ след
което колегата и И.е отишъл да провери какво става, след което А. дошла цялата
разтреперана и казала, че Р. и е ударила шамар. Посочва, че не е присъствала на
самия инцидент, но когато А. е дошла и се е сторило, че е била червена.
Свидетелката категорично посочва: „Р.М. беше на работа в този ден. Видях я
около 12:00 часа на работа“. Свидетеката Е. Б. също дава показания, според
които е чула шум, тропот и викове в съседната стая, след което колегата и И.К.
е отишъл в съседната стая, за да провери какво се е случило, а когато се е
върнал, с него е дошла подсъдимата А. С.– Г., която е била разтреперана
и е казала, че Р.М. я е ударила поради възникнали пререкания по повод
климатика, а бузата и е била зачервена, „по-червена от другата“. Свидетелката
категорично посочва, че в деня на инцидента Р.М. е била на работа. Св. И.К.
също описва възприятията си за шум и викове в съседния на неговия кабинет на
процесната дата, както и че когато е влязъл в стаята на подсъдимата и частната
тъжителка, е заварил разместени вещи, както и че св. А. Г. му е казала, че
подс. М. я е удариала, а лявата и буза е възприел като зачервена. Той също е
категоричен, че частната тъжителка Р.М. е била на работното си място през този
ден. Уточнява, че е имал уговорка с г-жа М. да си довърши всички започнати
задачи преди да излезе в отпуск, който е бил отлагана няколко пъти. Св. С.В.
също дава показания, в които описва, че на процесната дата е възприела шумове,
че св. И.К. е влязъл в кабинета на частната тъжителка и подсъдимата да провери
какво се случва, а след това е научила за възникналия между тях скандал и че
подсъдимата е била ударена, като лично е възприела зачервената и буза. В тази
насока са и показанията на св. Т.. От показанията на св. Павлина С. на се
установяват обстоятелства, относими към предмета на доказване, тъй като тя
посочва, че не е била свидетел на
някакви случки, нито е достигала до нея информация или се е коментирало пред
нея за този случай, от което се обуславя извод, че тя не е възприела факти,
които допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Показанията на
разпитаните по делото свидетели, преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност, доказват, че на
процесната дата частната тъжителка Р.М. е присъствала в кабинета си в сградата
на ИА „ВКВПД“, находяща се на ул. *******. Този извод не се опровергава от
писмото, предоставено от изпълнителния директор на агенцията, в което се
посочва, че частната тъжителка е представила за период, включващ този ден,
болничен лист, тъй като свидетелите са единодушни, че са я видели в сградата,
както и св. К. пояснява, че е имал уговорка с Р.М. тя да довърши служебните си
ангажименти преди да използва планиран отпуск, което е било от естество да я
мотивира да посети работното си място, за да довърши ангажиментите в работата
си. Без наличие на противоречия в показанията им свидетелите описват
възприетите от тях шумове от кабинета на подсъдимата и частната тъжителка,
които са мотивирали св. К. да провери какво се е случило, след което са
възприели оплакването на подсъдимата, че е била ударена от частната тъжителка и
са видели зачервената и буза. Действително свидетелите не са формирали възприятия
за самия конфликт, с изключение на съпровождащите го шумове, поради което не се
доказва безспорно обстоятелството, че частната тъжителка е ударила подсъдимата.
Не се установява по безспорен начин и липсата на такъв удар – напротив,
показанията на свидетелите, видели подс. А.С. непосредствено след инцидента
описват зачервяване на бузата и, както и нейното твърдението непосредствено
след конфликта, че е била ударена от частната тъжителка. Настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че не са налице достатъчно
ясни, обективни и непротиворечиви доказателства, установяващи по несъмнен начин
дали на подсъдимата са били причинени телесни наранявания.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият въззивен състав не намира основания за
възприемане на различна фактическа обстановка от тази, която е установил
първоинстанционният съд.
При така възприета фактическа обстановка,
установена на базата на събраните по надлежния процесуален ред
в производството пред Софийски районен съд доказателства, преценявани в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, в
обжалваната присъда са направени законосъобразни правни изводи.
За да е осъществено престъплението „клевета“ е
необходимо от обективна страна деецът да е съобщил факти, сочещи по
недвусмислен и я. начин осъществяването на престъпление от оклеветеното лице,
както и то да не е извършило същото. В случая се установява, че подсъдимата С.-Г.в
жалбата си сочи, че на 12.12.2017 г. частната тъжителка Р.М. я е ударила по
лицето, като твърдяното деяние би могло да изпълни съдържанието на обективните
признаци на престъпление по чл. 130 НК (лека телесна повреда).
От обективна страна, нужно е приписаното
престъпление да не е извършено от оклеветеното лице, приписаните факти трябва
да са неистински - лъжливи, да не
съществуват, да не са станали в обективната действителност. Неистинността като
обективен елемент на разглеждания престъпен състав не се споменава изрично в
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК. Този елемент се извежда от разпоредбата на
ал. 2 на чл. 147 НК, която предвижда, че деецът не се наказва, ако докаже
истинността на разгласените позорни обстоятелства или приписани престъпления.
След като отпада наказуемостта в случаите, когато се установи истинността на
разгласените позорни обстоятелства или приписано престъпление, то, за да бъде
деянието наказуемо, обстоятелствата трябва да са неистински. Настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че доколкото в настоящото
производство не са събрани доказателства, които по несъмнен и категоричен начин
да установяват дали е извършено посоченото престъпление, то не е доказано, че
твърденията на подсъдимиата С. са неистински.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Доколкото в настоящия
случай не се установява по несъмнен начин, че твърденията на подсъдимата,
съдържащи се в подадената от нея до изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ и до
председателя на Дисциплинарната комисия към ИА „ВКВПД“ са неверни,
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че подсъдимата следва да
бъде оправдана по повдигнатото и обвинение.
При извършената цялостна
служебна проверка на делото, въззивната инстанция не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, а
наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания да бъде
отменена или изменена обжалваната присъда.
Като взе предвид изложеното и на осн. чл.338
от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
16.04.2019г.. по НЧХД № 4006 по описа за
2018 година, Софийски районен съд, НО, 102-ри състав.
Решението е окончателно и не може да се обжалва
и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.