Решение по дело №4030/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3887
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100504030
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………./…………….2020 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на тридесети юни през 2020  година,  в следния   състав:                                                      

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ

              мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 4030 по описа  за 2020  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Л.М.с рег. №785 на КЧСИ жалба от „Ю.б.“ АД чрез упълномощен юрк.М., срещу постановление с изх.№ 349/03.02.2020 г. по изп.д.№ 20197850400396, с изложени оплаквания, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на дълга чрез прихващане, както и че се оспорват определените от ЧСИ разноски 206,32 лв. за обикновени такси и 62,32 лв. за пропорционални такси като неправилно определени и включващи и разноски за действия, които не са били извършиени по изпълнителното дело, напр. такси за съобщения за прекратяването му. Прави и искане за спиране на изпълнението на основание чл.438 от ГПК.

С писмен отговор-възражение  взискателя по изпълнението „К.М.“ ЕООД чрез пълномощник адв.Л., оспорва същата като недопустима и неоснователна.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.М.счита жалбата на длъжника относно разноските за недопустима, подадена след срока за обжалване на разноските, и по същество за а неоснователна, по мотиви, че няма доказателство за извънсъдебно прихващане, че в изпълнителния процес прихващането е недопустимо и не е сонование за прекратяване на изпълнението по чл.433 от ГПК.  Излага и доводи, че таксите по изпълнението са правилно определени.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИМ., и  се запозна с приложеното копие от изп.дело №20197850400396, намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, считано от получаване от длъжника на обжалваното постановление. Доколкото с обжалваното постановление от 03.02.2020 г. ЧСИ М.се е произнесъл и относно възражение на длъжника по разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, то това постановление се явява подлежащ на обжалване акт в частта за разноските съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Жалбата в частта й срещу постановлението от 03.02.2020 г.  относно постановеното неприемане на погасяване на задължение от 213,52 лв. поради прихващане, е недопустима, защото не е насочена срещу действие, което подлежи на обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. ЧСИ М.не е отказал да прекрати или приключи изпълнението съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, а е отказал да приеме частично погасяване на задължението от 213,52 лв. по заявеното от длъжника възражение за прихващане.  С възражението си до ЧСИ М.от 23.01.2020 г. длъжникът е заявил, че част от вземането предмет на изп.лист, по който е образувано процесното изп.дело, а именно сумата 213,52 лв. е погасено преди образуването му чрез изявление за прихващане до стария кредитор, и оставала дължима към взискателя само сумата 24,73 лв. Общият размер на дълга по изп.лист от 12.08.2019 г., по който е образувано изп.дело, е 238,25 лв. Следователно длъжникът не е поискал с горното възражение от 23.01.2020 г. прекратяване на изп.дело поради пълното погасяване на дълга, и постановлението на ЧСИ М.от 03.02.2020 г. няма характер на отказ за прекратяване на изпълнението, след като няма спро и от длъжника, че има останал дълг. Едва с жалбата си по чл.436 от ГПК до СГС, длъжникът за първи път твърди, че целия дълг по изпълнението е погасен поради прихващане, което изявление като направено за първи път съдът не може да съобрази, доколкото не е било заявено пред съдебния изпълнител с възражението му от 23.01.2020 г. Ето защо жалбата в тази и част, срещу неуважаване искането на длъжника да се приеме погасяване на дълга за сумата от 213,52 лв. е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество.   

С останалата част от обжалваното постановление от 03.02.2020 г. ЧСИ М.се е произнесъл по възражението на длъжника относно разноските, като е потвърдил размера на таксите по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнението в тежест на длъжника, както ги е посочил и в поканата за доброволно изпълнение, а именно включващи : по т. 1 - 24.00 лв. за образуване на делото; по т.3 - 6.00 лв. за извършена справка в НАП за наличие или липса на задължения на длъжника(удостоверението от НАП по чл. 191 ДОПК е условие за продължаване на изпълнителните действия); по т. 5 - 24.00 лв. за връчване на ПДИ; по т. 9 - 18.00 лв. за налагане на запор, по т. 5 - 72.00 лв. за два броя съобщения при прекратяване на делото - за връчване на съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложeн запор, по т. 26 - 62.32 лв. пропорционална такса, таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ  за събиране, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ във връзка с т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - като сумата от 72.00 лв.. представляваща авансови такси не е включена във формирането на т. 26, или общо разноски за такси възлизат на сумата 206,32 лв. като сбор от горепосочените суми. Отделно, с обжалваното постановление от 03.02.2020 г., ЧСИ М.е посочил, че адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на общо 230 лв., от които 200лв. за образуване на делото и 30 лв. върху материалния нитерес. Така с последното ЧСИ М.е определи по-малък размер на дължимите на взискателя разноски по изпълнението  за защита от адвокат -230 лв. от посочените в поканата за доброволно изпълнение 280 лв. /последната сума съответна на поисканата от взискателя съгласно договора за правна помощ и платена по банков път, за което има доказателства по изп.дело/. Това последващо изявление на ЧСИ М.по обжалваното постановление от 03.02.2020 г. съдът приема като изменение на постановеното по-рано с ПДИ относно разноските по смисъла на чл.248 от ГПК /приложим и в из..производство/ намаляване на полагащото се на взискателя и за сметка на длъжника адв. възнаграждение. Същото по размер съответства на минималните такива по чл.10, т.1 и т.1 от наредба № 1/2004 г. Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

В изпълнителния процес следователно, взискателят ще има право на възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение /които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК/ в зависимост от развитието и изхода на изпълнителното производство. Спецификите на изпълнителния процес го определят като сурогат на доброволното изпълнение, съвкупност от изпълнителни способи. Ето защо в случай, че длъжникът с поведението си е станал причина за образуването на изпълнително дело, то следва да понесе разноските за това. Не може да се приеме, че разноските за образуване на изпълнителния процес се обхващат от тези по неговото водене, тъй като развитието на процеса е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. При положение, че длъжникът не е изпълнил доброволно преди образуване на изпълнителното дело, и не плати в срока за доброволно изпълнение, то следва да понесе разноските на взискателя по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата.  Съдът съобрази факта, че в случая длъжникът не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, изтекъл на 30.12.2019 г., дори не е изпълнил и твърдяната от него за дължима разлика от 24,73 лв. от сумата по изп.лист, над тази, за която твърди погасяване чрез прихващане. Ето защо така определените от ЧСИ М.разноски за адв.защита в минимални размери от общо 230 лв. с обжалваното определение са законосъобразни, съобразени с липсата на сложност на изпълнението  и не подлежат на последващо намаляване.

Останалите разноски, посочени в обжалваното постановление от 03.02.2020 г. на ЧСИМ., са правилно определени. Действително в тях са включени и разноски за действия, които още не са извършени - изпращане на съобщения за прекратяване на изп.дело и вдигане на запора, но същите са за сметка на длъжника. Както е посочено в мотивите по т.2 от  ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС „взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. 3атова този акт представлява пряко изпълнително основание“.  Това сочи на необходимостта съдебният изпълнител да определи дължимите разноски от длъжника, като включи в тях и тези, които със сигурност ще бъдат извършени до приключване на изпълнението, като съобщенията за неговото прекратяване- 2 бр. до взискателя и длъжника, и 1 бр., за вдигане на вече наложения запор- общо 72 лв. /3х20 лв. и ДДС/ такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и да включи и размера на пропорционалната такса по т.26 от същата Тарифа. Пропорционалната такса по т.26 не надвишава размера по т.27а от Тарифата, определен върху вземането за събиране общо 602,57 лв., включващо сумата по изп.лист, възнаграждението за адвокат 230лв. и разноските по изпълнението /без авансовите такси от 72лв. платени от взискателя/. Погасяването и на разноските по изпълнението от длъжника-било доброволно било принудително, наред с погасяване на задължението по изп.лист, ще обуслови прекратяването/приключването на изпълнението, при което включването на такива разноски за действия, които още не са осъществени, но които неизбежно ще се извършат, не е нарушение, тъй като се прави именно с цел да се запознае длъжника с тях предварително.Мотивиран от горното съдът намира, че жалбата срещу постановлението от 03.02.2020 г. в частта относно разноските по изпълнението не може да се уважи.

Не са налице основание за спиране на настоящето съдебно производство по реда на чл.438 ГПК.

 Ето защо  СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от длъжника „Ю.б.“ АД срещу постановление с изх.№ 349/03.02.2020 г. по изп.д.№ 20197850400396, В ЧАСТТА му относно посочените в него разноски по изпълнението за такси по т.1, т.3, т.5, т.9, т.5 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ общо за сумата 206,32 лв. и за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя общо за сумата 230 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на основание чл.438 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от длъжника „Ю.б.“ АД срещу постановление с изх.№ 349/03.02.2020 г. по изп.д.№ 20197850400396, В ЧАСТТА му относно неприемане от съдебния изпълнител на погасяване на задължение от 213,52 лв. поради прихващане.

В тази част само съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София, в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.