РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500399 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на Т. И. Т. и В. И. Т. чрез
пълномощника им адвокат Й.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение №
260028/12.03.2021 г. по гр.д. № 3503/2019 г. на ВТРС, с което е отхвърлен
иска им срещу Й. Н. С., предявен в защита на претендирано право на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от повреди, получени по
техния жилищен имот/ етаж от къща/ вследствие на факт на извършен от
ответницата текущ ремонт на покрива на жилищната й сграда- в размер на
3000 лева, с молба за отмяна на решението и уважаване на претенцията в
нейната цялост, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания за неправилност на решението от гледище на
приложимата материалноправна норма на закона- поради допуснати
нарушения на съдопроизводствени правила/ чл. 12, чл. 202 , чл.236, ал.2
ГПК/, сведени до неточна преценка и незачитане на всички установени със
събраните доказателства, обстоятелства и възражения / не са съобразени
свидетелските показания, а само отрицателните мнения на вещите лица , не
са обсъдени констатациите , че е налична влага в жилището на ищците ,
откъде идва тя , както и че терена между сградите е с нарушена настилка и
предполага навлажняване на основите, което е установено и от свидетелите,
1
навлажняването е резултат на изливаните води от неправилно монтираните
улуци – факт, който при извършения оглед на място от служители на
общинската администрация е мотивирал ответницата да заяви, че се заема да
предприеме друго техническо решение/, довели до неверни правни изводи .
Ответницата чрез пълномощника си адвокат В.К. от ВТАК оспорва
жалбата с доводи за съответствие на решението със събраните доказателства,
процесуалните правила за преценката и събирането им и материалния закон .
Претендира присъждане на разноските направени по въззивното
производство.
Съдът, като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл. 271 ГПК и прецени по реда на чл. 235 ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищците твърдят , че са собственици на трети етаж от жилищна сграда,
построена в ПИ с идентификатор № ... с площ от 145 кв.м., представляващ
обект с идентификатор .. , находящи се в гр.В.Търново, ул.“К.“ № ., заедно с
¼ идеални части от поземления имот , 1/2 идеални части от общия вход
откъм улицата до етажа, ½ идеални части от втория етаж на къщата ,
югозападна маза и кухничка до нея , които са съединени и се намират на
първия етаж и 1/2 идеални части от коридора в същия , а ответницата е
носител на правото на собственост върху съседен поземлен имот , заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда. През 2017 г. след като
получила позволение от общинската администрация , тя предприела и
извършила текущ ремонт на покрива на жилищната й сграда, включващ :
подмяна на дървената конструкция , без промяна на кота корниз и кота било ,
подмяна на керемиди и капаци с нови , подмяна на счупени тухли на комина
и измазването му и подмяна на повредени улуци с нови. При поставянето на
новите улуци не са съобразени строителни правила, като начинът на
изпълнение с промяна на посоката им довел до отичане на вода в техния
имот с вредоносни последици : напуквания на северната страна на къщата ,
отделяне на външното стълбище от нея , изместване и пропукване на
основите й и ронене на мазилката по външните й стени . Въпреки
подадените жалба и молба до Община В.Търново по случая , ответницата,
макар и поела обещание, не е предприела действия за разрешаването на
проблема. Предвид горетвърдяното , молят съда да постанови решение , с
което да осъди ответницата да им заплати обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 3000 лева , заедно с направените по
производството разноски .
Ответницата оспорва иска с възражения поведението й, свързано с
ремонта на покрива на жилищната й сграда и по конкретно с поставянето на
новите улуци да има противоправен характер и каузалният произход на
настъпилите в имота на ищците увреждания/ неблагоприятни промени / да е
свързан с оттичането на водата от тях.
2
Правната квалификация на предявения иск се извежда от нормата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Фактите на настъпилите повреди/ неблагоприятни промени в
структурата и субстанцията / в имота на ищците и извършения ремонт на
покривната конструкция на жилищната сграда на ответницата/ предмет на
наведените в исковата молба твърдения, както и на признанията, изложени в
отговора й / са установени по смисъла на чл.154, ал1 ГПК със събраните
доказателства/ без изместване на основите на сградата / и тъй-като в жалбата
не се спорят констатациите им, направени в мотивната част на решението,
въззивният съд препраща към тях , без да е нужно да ги повтаря- чл.272 ГПК.
Правораздавателният резултат от разглеждането на материалноправния
спор е обусловен от отговора на единствения спорен по делото
фактически/ физико-технически въпрос: дали причината за настъпването на
установените повреди/ неблагоприятни промени / поява на влага, напуквания
по северната страна на къщата, отделяне на външното стълбище от сградата,
роненето на мазилката/ е отичането на водата в имота на ищците, отвеждаща
се чрез водосточната тръба по южната страна на жилищната сграда на
ответницата в резултат на неправилното й разположение и „промяна на
посоката“ на новите улуци при извършения от нея през есента на 2017 г.
ремонт на покрива ?
Отговорът е доказателствено отрицателен, доколкото установяването
на твърдяната пряка и непосредствена причинна връзка между обективните
факти, явяващи се материален резултат на поведението на ответницата, и
вредите, е в тежест на ищците/ чл. 154, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ ,
тъй-като е неотменен елемент от легалния фактически състав/ хипотеза/ на
деликта/ чл. 51, ал.1, вр. с чл.45 ЗЗД/, без чието битие не може да се породи
претендираното право на обезщетение.
Според непротиворечивите и взаимно допълващи се заключения на
двете изслушани и приети по делото строително- технически експертизи , в
чиято научно обоснована правилност , съдът няма разумно основание
/поради някакви очевидно опровергаващи от гледище на обстоятелствата и
логиката им, данни/ да се съмнява, не може да се приеме/ да се направи
сигурен извод/ и при положение на липсващо нарушение на строителните
правила и технически норми , че вредоносния процес е причинен тъкмо/
точно или само от изливането на водата от въпросната водосточна тръба/
която понастоящем и от юли 2019 г. е заустена в положена преди това
отвеждаща тръба/, както и че началото му е поставено когато е извършен
ремонта на покрива с поставянето на новите улуци.
Това е така, защото причините за уврежданията могат да се
разглеждат комплексно: в пространството между двете сгради се е изливала
вода и от други източници преди поставянето на новите улуци / от други
съседни стари полуразрушени сгради , разположени източно и северно от
3
сградата на ищците /, съществуваща денивелация на терена, водеща до
оттичане на вода и от самата улица, нарушена настилка , амортизирана
канализация/ монтирани тръби без изолация и мивка в склада и с прокопани
канали в стената /, липсата на естествена и изкуствена вентилация в
помещенията / където има опадала мазилка по вътрешните стени / лошо и
неправилно / без одобрен проект/ монтирано към северната стена на сградата
външно метално стълбище, от чийто ламаринен покрив се оттича вода в
посоченото пространство / както и от покрива на терасата на сградата на
ответницата / и поради разхлабване на закрепващи елементи, динамичния
товар , различните линейни разширения на материалите и собственото тегло
на конструкцията, горната му част се е отделила и е с отклонение от
вертикалната му ос, а преди заустването на водосточната тръба , водата не е
се е изливала директно от покрива, а от около 20 см. от нивото на земята.
Изслушаните свидетелски показания нямат доказателствена стойност
за установяване съществуването на пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и материалните резултати на поведението на ответницата,
защото отразяват единствено възприятия на самите неблагоприятни
физически промени в имота на ищците , без обстоятелства, които логически/
косвено / да подкрепят твърдения им произход по единствен източник и
време на настъпване, още повече , че установяването й е предимно въпрос
на наблюдения с научно обоснована опитност, водеща до констатации,
анализи и изводи, т.е. на заключение на вещо лице.
По изложените съображения предявения иск търпи санкция на
отхвърляне като неоснователен и недоказан и съответно обжалваното
решение - подлежащо на потвърждаване.
При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответницата сумата 300 лева , представляваща направени по въззивното
производство разноски - чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260028/12.03.2021г. по гр.д. № 3503/2019
г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** и В. И. Т. с ЕГН **********- с
адрес в гр. Велико Търново, ул. „К.“ № . да заплатят поравно на Й. Н. С. с
ЕГН ********** – с адрес в гр. Велико Търново, ул. „И.М.“ № ., ап. .,
сумата 300 /триста / лева , представляваща направени по въззивното
производство разноски .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5