№ 1340
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110159276 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба oт [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], магазин 15 и съдебен адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес], с която срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [улица], ет.5, е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 000 лева, предявен като частична претенция от такава в общ
размер от 4 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени
вреди на собствения му лек автомобил марка „Киа" модел „К5" с рег. № [рег. номер на
МПС], получени като пряка и непосредствена последица от пътно – транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 04.08.2021г. в [населено място] [улица] срещу №73, по
вина на водача на лек автомобил марка „Хюндай" с peг. № [рег. номер на МПС2], което
обезщетение е дължимо по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
/“ГО“/ при ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 15.10.2021 г. до окончателното плащане.
Твърди ПТП да е настъпило на 04.08.2021г. в [населено място], [улица] срещу №73
между лек автомобил марка Киа" модел „К5" с рег. № [рег. номер на МПС], негова
собственост, и лек автомобил марка „Хюндай" с peг. № [рег. номер на МПС2] по вина на
водача на последния, който поради движение с несъобразена скорост, липса на упражнен
достатъчен контрол и неспазване на безопасна дистанция реализирал удар в задната част на
движещото се пред него в същата лента превозно средство. Поддържа, че към момента на
настъпване на произшествието отговорността на виновния водач по застраховка “ГО“ била
застрахована при ответното дружество. Допълва, че по негово заявление при ответното
дружество била заведена щета № [номер]/2021 г. Твърди да е представил всички
1
необходими документи за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но
плащане не последвало. Навежда твърдение за наличие на всички изискуеми предпоставки
за заплащане на обезщетение от застрахователя по „ГО“ на виновния водач. Твърди за
репариране на причинените му имуществени вреди да е дължимо обезщетение в размер на 5
737,14 лева, част от които в размер на 1 737,14 лева ответникът доброволно заплати. От
незаплатения остатък от 4 000 лева в настоящото производство претендира част в размер на
1 000 лева. Излага правни и фактически доводи. Претендира разноски, представя писмени
документи, прави искане за събиране на доказателства.
В установения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава
оспорва частичната искова претенция по основание и размер. Признава наличието на
валидна застраховка „ГО“ и изложения механизъм на настъпване на произшествието, но
твърди отговорността му да се съизмерва с размера на вече заплатеното. Сочи, че плащането
е било прието от ищеца, който не е отправял до него възражения срещу размера на
обезщетението и не е заявява доплащане. Прави искане за събиране на доказателства,
изразява становище по доказателствените искания на ищеца и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на
чл. 235 ГПК намира следното от фактическа и правна страна:
При настъпване на ПТП (деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД), за което водачът на лек
автомобил има сключена задължителна застраховка „ГО”, увреденото лице може да
претендира обезщетение директно от застрахователя за претърпените от него вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 застрахователят по задължителна застраховка
«ГО на автомобилистите» покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, имуществени и неимуществени вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство. Отговорността покрива онези вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За уважаване на предявените от увредения срещу застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“ иск за заплащане на обезщетение следва да бъде
установено наличието на следните предпоставки: права на увредения срещу причинителя на
вредата на основание на чл.45, ал.1 ЗЗД, че вредите са причинени от делинквента, от негово
виновно и противоправно поведение, валиден договор за застраховка “ГО”, обвързващ
застрахователя за възстановяване на застрахователното обезщетение.
С приетия без възражения доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване в производството, че на 04.08.2021г. в [населено място], [улица] срещу №73
между лек автомобил марка „Киа" модел „К5" с рег. № [рег. номер на МПС], собственост на
[фирма], и лек автомобил марка „Хюндай" с peг. № [рег. номер на МПС2] настъпило ПТП
по вина на водача на последния, който поради движение с несъобразена скорост, липса на
упражнен достатъчен контрол и неспазване на безопасна дистанция реализирал удар в
задната част на движещото се пред него в същата лента превозно средство, причинявайки му
2
щети. За пълнота на изложението следва да се посочи, че описаният механизъм на
настъпване на произшествието се установява от приетия като писмено доказателство по
делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 04.08.2021г.
и заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), а
извършеното доброволно плащане от ответника представлява извънсъдебно признание на
претенцията до размера на заплатеното.
Поради изложеното съдът приема, че произшествието е настъпило по вина на водача
на лек автомобил марка „Хюндай" с peг. № [рег. номер на МПС2], който е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП, вменяващи в задължение на водачите
на пътни превозни средства непрекъснато да контролират последните, при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да се
движат на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Няма спор в производството, че към датата на произшествието за лек автомобил
марка „Хюндай" с peг. № [рег. номер на МПС2] била налице валидна застраховка „ГО“,
сключена със [фирма].
Не се спори и се установява, че по заявление на собственика на „Киа" модел „К5" с
рег. № [рег. номер на МПС] при ответното дружество била заведена преписка по щета №
[номер]/2021 г., по която [фирма] определило и изплатило на [фирма] застрахователно
обезщетение в размер на 1 737,14 лева.
Въз основа на заключението на САТЕ и допълнението към нея (ДСАТЕ) се
установява в производството, че посочените в описа на ответника от 05.08.2021 г. и
допълнителния опис от 20.08.2021 г. щети, включително и деформацията по заден десен
панел, са в зоната на удара и се намират в причинно – следствена връзка с произшествието, а
възстановителната им стойност по средни пазарни цени с оригинални части възлиза на
3 014,07 лева с включен ДДС. От разпита на вещото лице се установява в производството, че
към датата на произшествието автомобилът е на навършени три години от датата на първа
регистрация, но същият е произведен за корейския пазар, на българският липсват
алтернативни части за модел „К5“, а цените на частите в платформа „П. М. А.“ може да бъде
взета предвид единствено като елемент за калкулация на средните пазарни цени, но в
конкретния случай алтернативни за модела не са установени.
САТЕ е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
С оглед изводите на експерта цената на оригиналните части ще формира средната
пазарна цена на ремонта. Съдът съобрази, че превозното средство не просто следва да бъде
ремонтирано, а да бъде възстановено във вида си преди произшествието.
С оглед размера на доброволно заплатената от ответника сума, то частичната
главнична претенция от следва да се уважи в пълния предявен размер от 1 000 лева.
3
Предвид изхода от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски за тази инстанция съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е реализирал разноски в размер на 660 лева, от които 360 лева за
адвокатски хонорар, 50 лева държавна такса и 250 лева депозит за възнаграждение на вещо
лице. За заплащане на адвокатското възнаграждение е представен договор за правна зашита
и съдействие, служещ като разписка за предаване в брой на договореното такова.
Възражението на ответника по чл.78, ал5 ГПК е основателно, доколкото делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, по същото е проведено едно съдебно
заседание, липсват данни заплатеното адвокатско възнаграждение да включва и ДДС няма
данни за регистрацията на адв.Г. по ДДС, поради което на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищеца се следват
разноски в размер на 600 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], ет.5, да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], магазин 15 и съдебен адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес], по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 1 000
лева, предявен като частична претенция от такава в общ размер от 4 000 лева, която сума
представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения на [фирма] лек
автомобил марка „Киа" модел „К5" с рег. № [рег. номер на МПС], получени като пряка и
непосредствена последица от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 04.08.2021г.
в [населено място] [улица] срещу №73, по вина на водача на лек автомобил марка „Хюндай"
с peг. № [рег. номер на МПС2], което обезщетение е дължимо по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по образувана щета №
[номер]/2021 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба –
15.10.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], ет.5, да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление гр. София, [улица], магазин 15 и съдебен адрес гр. София, [улица], [жилищен
адрес], на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща сторени в
производството разноски за тази съдебна
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на същия
IBAN:[банкова сметка].
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5