РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215300601938 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Кр. Д. в качеството му на
защитник на подсъдимата З. Д. Д. ЕГН **********, против присъда от
04.11.2020г. по НЧХД № 5737/2019г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК, като на
основание чл. 78 А от НК е освободено от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000лв. С
атакувания съдебен акт подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителката П.
сумата от 800лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е
отхвърлен гражданският иск до пълния му предявен размер от 1500лв. като
неоснователен.
В жалбата на подсъдимата Д. се прави искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт, като се претендира, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което се иска постановяване на нова присъда, с
1
която подс. –Д. да се признае за НЕВИННА и бъде ОПРАВДАНА.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимата –
адв. Д., моли първоинстанционната присъда да се отмени по доводи,
подробно изложени пледоарията му пред съда.
Защитникът на частния тъжител П. - адв. И. моли от своя страна да се
потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Подс. З.Д., редовно призована не се явява.
Пловдивският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите
на страните, приема за установено следното:
Съвкупният анализ на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд доказателства, установява
фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
Първият съд е положил, според правомощията си, необходимите усилия за
пълното, всестранно и обективно изследване на всички значими за
разкриването на обективната истина обстоятелства по делото. Отговорил е
положително на сторените от страните доказателствени искания и е събрал
възможните доказателствени източници за изясняване на фактическата
обстановка по делото, която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на
обжалваната присъда, с която настоящата инстанция е напълно съгласна.
Подсъдимата З. Д. Д. е родена на ********. в гр. Б.С., обл.В., живуща в
с.Б., общ. Б. С., обл. В., б., б. г., омъжена, със средно образование, работеща,
неосъждана, с ЕГН **********.
Тъжителя П. и подсъдимата Д. били съседи в с.Й.Г.. Децата им били
приятели помежду си, но през лятото на 2019г. между двете деца възникнал
конфликт. По повод на това подсъдимата посетила дома на тъжителката, като
влязла в двора на къщата й. Вместо обаче да потърси начин да бъдат
изгладени недоразуменията по повод конфликта между децата, Д. започнала
да обижда тъжителката като я наручала **************. Напсувала я и на
майка. Между двете започнала и физическа схватка като се дърпали и
бутали.
Горното станало в присъствието на свид.К. З.. Последната се опитала да
разтърве двете борещи се жени, но безуспешно. В този момент от къщата
2
излязъл свид.К.П. – съпруг на тъжителката, който извел от двора
подсъдимата, като я хванал за врата. Така подс.Д. се качила в колата си и се
отдалечила с нея.
Така изложеното било възприето и от свид.П. М., която също била
съседка и наблюдавала ставащото в двора на П.. Съпругът на свид.З., свид. С.
З. също възприел как първата пристигнала пред дома на тъжителката, като се
возила в колата на подс.Д.. После двете жени влезли в двора на тъжителката
П., където подсъдимата нападнала вербално тъжителката, а след това двете се
вкопчили една в друга. Това той наблюдавал от гаража си, който се намирал
точно срещу имота на тъжителката.
От своя страна свид.Б. видяла вече края на конфликта, когато свид.З.
опитвала да изведе от двора на тъжителката подс.Д.. Възприела как и двете си
отправят обидни думи.
Установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата,
събрани по делото, които първият съд, съблюдавайки разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК, е анализирал поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в
съответствие с действителния им смисъл. Първият съд е констатирал и
посочил изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения
материал, дал е аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои
отхвърля и защо, като съображенията му в тази насока са споделени и от
настоящата инстанция.
Неоснователни са упреците в жалбата към дейността на районния съд,
свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал.
Обжалваният акт не може да бъде упрекнат за допуснати недостатъци в
доказателствения анализ. Събраните доказателства са анализирани поотделно
и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание и при спазване
на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение
на съда, обосновало решаващите му изводи.
При постановяване на присъдата си, проверяваният съд правилно е
кредитирал частично обясненията на подсъдимата З.Д. депозирани в
съдебното производство, частично от показанията на свидетелката Е. К. Й., на
свид.Д. Г. З., изцяло от показанията на свидетелите К.И. П., К. В. З., С. Н. З.,
П. Г.М. и Р. П. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Правилно е отграничението, че в обясненията на подс.Д. е безспорно,
3
че е присъствала на соченото в тъжбата време и място, и е възникнал
конфликт с тъжителката.
Точно е очертан и спорният въпрос кой е започнал обидите, като съдът
е взел предвид, че свидетелите Й.и З.не чули обиди от подсъдимата, а само
такива от тъжителката и е обсъдил изразеното от тях.
Въззивната инстанция е съгласна с районен съд, че следва да се
анализират действията на страните на първо място, за да се разкрие
обективната истина по делото, поради което и е обсъдено влизането на Д. в
двора на тъжителката без да е поканена.
Действително значително по-правдоподобни са показанията на свид.З.,
З. и М., че именно подсъдимата е предизвикала кавгата, като е била агресивно
настроена, гневна и още преди да влезе със заканителното изречение „..сега
ще види тя..“ се насочила към П..
В тази насока е коректна застъпената позиция на първата инстанция, че
заявеното от подсъдимата, че нищо обидно не била казала или направила, а
вместо това била нападната от тъжителката, следва да се възприеме за защита
и опит за оправдаване.
Разискани са детайлно недостоверните моменти в показанията на Й. и
З., както и на свид.А. Д. М., съотнесени към останалия доказателствен
материал, като от своя страна настоящата инстанция няма какво да добави.
Въз основа на законосъобразната и точно установена фактическа
обстановка, първата инстанция е направила единствения възможен извод от
правна страна, че с деянието си подсъдимата З.Д. е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр
чл.146, ал.1 от НК като на 18.07.2019 год. в с.Й.Г., обл.П. същата е казала
публично в присъствие на тъжителката П. ИВ. П., нещо унизително за честта
и достойнството й, а именно нарекла я „..************…
******************..“.
Въззивната инстанция е съгласна с обосновката на районен съд от
обективна страна, че престъплението е извършено чрез действие-
произнасяне на горните реплики, които носят негативен и обиден смисъл,
нанесени с цел да уязвят чувството за самооценка на пострадалата в
присъствието на няколко лица, което обуславя наличността на
4
квалифициращия белег „нанесена публично”. Няма спор, че тези епитети
носят негативен характер по отношение адресата им, защото съдържат и
отрицателна обществена оценка за личността, към която са насочени, както и
че са достигнали до съзнанието на присъстващата П., засягайки нейната чест
и достойнство.
Точен е анализът на първостепенния съд, че истинността на някои от
епитетите не е от значение в настоящото производство за съставомерността
на престъплението „обида”, т.к. за разлика от престъплението „клевета” не е
значение истинността на твърдяното обстоятелство.
Няма и спор, че преценката дали епитети, квалификации, сравнения,
жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото
критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият е
обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния
адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания и епитети противоречат на общоприетите норми за етично
поведение и нормално човешко общуване, така както е в настоящия казус.
При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително
значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са
употребени.
При всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за
словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е
необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково
тълкуване или оценка.
От субективна страна - престъплението е извършено с пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала обществената опасност на деянието си и е искал
настъпването на последиците му.
При въззивната проверка се подкрепи становището, че са налице
условията за приложението на чл.78а от НК, защото подс.Д. не е осъждана, не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ НК, с
престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, а
предвиденото наказание е под три години лишаване от свобода. Не
съществува и отрицателната предпоставка на ал.7 на посочената норма. Точно
са премерени смекчаващите вината обстоятелства като чисто съдебно минало
5
на подс.Д., ведно с добри характеристични данни. Отегчаващи вината
обстоятелства липсват.
В тази връзка и след надлежна преценка на всичко гореизложено,
настоящият съд е съгласен, че минималната предвидена от законодателя
административна глоба от 1000 лева е адекватна и в състояние да постигне
поправителен ефект върху дееца, а и останалите членове на обществото.
Правилно е становището на районен съд гр. Пловдив относно
разпоредбата на чл. 146 ал.2 от НК.
Коректно е произнасянето по разноските.
По изложените съображения въззивният съд намира, че изводите в
атакувания съдебен акт от фактическа и правна страна са съобразени с
доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при
спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и
преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под
правилния наказателен закон.
С оглед на изложеното и при цялостната извършена служебна проверка
на обжалваната присъда въззивният съд не установи съществени процесуални
нарушения в досъдебното или съдебното производство, които да обуславят
отмяната и връщането на делото за разглеждане от друг състав на същия съд,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260059/04.11.2020г. по описа на
ПРС – 14н.с., постановена по НЧХД № 5737/2019г.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6