Определение по дело №831/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 121 от ГПК.

С oпределение от 30.11.2012г., постановено по гр.д. № 1563/2012г. по описа на Районен съд Петрич съдът е насрочил за разглеждане в о.с.з цитираното гражданско дело, като едновременно със същото определение е оставено без уважение възражението на ответника А. Митници гр. София за неподсъдност на делото на Районен съд Петрич.

Против постановения съдебен акт в частта, с която е оставено без уважение възражението за неподсъдност на делото е подадена частна жалба с вх. № 76/09.01.2013г. от А. М. Ч. юрисконсулт М. Е.. В жалбата се навеждат доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен, необоснован, незаконосъобразен и постановен в противоречие със съдопроизводствените правила. Посочено е, че съдът неправилно е игнорирал разпоредбите на чл. 105 и чл. 108 от ГПК, които процесуалноправни норми определят кой съд е местно компетентен да разгледа и реши спора. Посочено е също така, че разпоредбата на чл. 114 от ГПК регламентира т.нар изборна местна подсъдност, но изисква работникът към момента на подаване на исковата молба все още да полага своя труд при работодателя. Прави се искане определението в обжалваната му част да бъде отменено и делото да бъде изпратено на местно компетентния съд, а именно Районен съд София.

Окръжният съд след като се запозна с приложените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозираната частна жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, имаща правен интерес, съдържа необходимите реквизити и е насочена спрямо определение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Ищецът Р. Б. В. е предявил пред Районен съд Петрич обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ във връзка, с което е образувано гр. дело № 1563/2012г. по описа на същия съд. В исковата молба е посочено, че ищецът до 25.07.2012г. е работил на длъжността „Главен митнически специалист”, сектор „Мобилни групи и оперативен контрол”, отдел „М. разузнаване и разследване” Специализирана администрация в Митница Югозападна. Ответникът А. Митници гр. София в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК е направил възражение за липса на местна подсъдност, като едновременно с това е направил искане делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд София.

С определение от дата 30.11.2012г. районният съд е оставил без уважение възражението за неподсъдност на спора, като е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК, която регламентира т.нар. изборна местна подсъдност по трудови дела. Постановеният съдебен акт в обжалваната му част е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден по следните съображения:

Разпоредбата на чл.114 от ГПК дава възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си по мястото, където обичайно полага своя труд. В конкретния случай ищецът още с исковата си молба е посочил, че е работил в Митница Югозападна, като е представил и доказателства в подкрепа на това свое твърдение, а именно Заповед № 7338/23.07.2012г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Отделно от това, посоченото обстоятелство не се отрича и от ответната страна. От това следва изводът, че ищецът преди прекратяване на трудовото му правоотношение е полагал своя труд в Митница Югозападна, която попада в съдебния район на гр. Петрич.

В жалбата пред настоящата съдебна инстанция се излагат доводи, че районният съд е следвало, съобразявайки разпоредбата на чл. 105 от ГПК да изпрати делото на местно компетентния съд - Районен съд София, тъй като седалището на ответника е в гр. София, а отделно от това разпоредбата на чл. 108 от ГПК предвижда, че искове срещу държавни учредения се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното У.. Тези доводи на жалбоподателя са неоснователни, тъй като посочените процесуални норми регламентират т. нар. обща местна подсъдност, която е неприложима в случай, че уволненият работник се е възползвал от дадената му от законодателя възможност по чл. 114 от ГПК и е избрал да предяви исковете си в онзи съдебен район, в който обичайно е полагал своя труд. Избраната местна подсъдност обвързва съда и е недопустимо по възражение на ответната страна делото да бъде изпращано за разглеждане от друг съд.

На следващо място е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че работникът може да се възползва от възможността на чл. 114 от ГПК, само когато към момента на предявяване на иска същият все още полага труд при работодателя. Посочената разпоредба се тълкува твърде стеснително и неправилно от страна на жалбоподателя. Идеята на законодателя с въвеждането на разпоредбата на чл. 114 от ГПК е да бъде дадена възможност на икономически по-слабата страна, каквато е работникът, да предяви иска си в онзи съдебен район, в който той обичайно е полагал своя труд. Обстоятелството, че в посочената разпоредба е използвана глаголната форма „полага”, не означава, че същата е неприложима в случаите, в които работникът е полагал труд на определено място, но към момента на подаване на исковата молба е с прекратено трудово правоотношение и на практика не престира своята работна сила. Следва да се посочи, че в по-голямата си част трудовите спорове касаят именно отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението работа, какъвто е и настоящият случай, което на практика означава, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът изобщо не полага труд. Допускайки тълкуване на разпоредбата на чл. 114 от ГПК в смисъла, който влага жалбоподателят би се стигнало до ограничаване правата на уволнените работници да се възползват от възможността, която им е предоставена от закона и да изберат пред кой съд да предявят претенциите си, което е недопустимо и не е съобразено с духа на закона.

Поради изложените по-горе съображения първостепенният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.11.2012г., постановено по гр.д. № 1563/2012г. по описа на Районен съд П. в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно възражението на ответника А. Митници гр. С. за неподсъдност на делото на Районен съд П., като правилно и законосъобразно постановено.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: