№ 5109
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110123771 по описа за 2024 година
М. Р. И. – С.а и Г. Г. С. са предявили в условията на активна солидарност
против „**“ ЕООД осъдителни искове с правна квалификация 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
10000 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена на
ответника по развален договор за изработка от 19.01.2024 г. за извършване на
СМР, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
изработка от 19.01.2024 г. за извършване на СМР в недвижим имот
собственост на ищците, представляващ ап. 5 в жилищна сграда и допълващо
застрояване на складове в УПИ ** в кв. 55, с. **, ул. „** **“ № 114. Съгласно
чл. 2 и чл. 3 от договора срокът за изпълнение бил 65 работни дни от
превеждане на аванса от 10000 евро, която сума била преведена по банков път.
Строителят не бил започнал работа, като срокът за изпълнение на договора
бил изтекъл и същият бил в пълно неизпълнение на договора. С исковата
молба се прави изявление за разваляне на договора. Молят съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира репариране и на
сторените в хода на производството разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба, и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Пред съда страната не взема становище и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за строителство № 2 от 19.01.2024 г.,
сключен между М. Р. И. – С.а и Г. Г. С., като възложител и „**“ ЕООД, като
изпълнител, съгласно който е договорено възлагането и изпълнението на
строително монтажни работи – съгласно приложение № 1 и линеен график,
като неразделна част от договора, за обект: апартамент № 5 в „жилищна града
с гаражи и допълващо застрояване за складове“ в УПИ **, кв. 55. М. с. **, ул.
„** **“ № 114 на Столична община.В чл. 2 от договора е предвидено, че
срокът за изпълнение на СМР се определял на 65 работни дни, а в чл. 3 е
посочено, че срокът започвал да тече от датата на превеждане на аванса.
Страните са договорили в чл. 4, че строителството следвало да започне до 3
дни от датата на подписване на договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от процесния
договор общата стойност на договорените работи възлизала на 21000 евро
съгласно приложение № 1. В чл. 6, ал. 1 от договора е посочено, че
възложителят заплащал на изпълнителя авансова вноска в размер на 10000
евро, втори междинен аванс в размер на 5500 евро по банков път по сметка на
изпълнителя, като остатъкът от цената по договора в размер на 5500 евро се
заплащала след актуване на всички СМР по приложение № 1, въз основа на
приемо-предавателен протокол за приемане на видовете, количествата и
качеството на извършените СМР, отново по банков път по сметка на
изпълнителя. В чл. 21, т. 3 от договора е посочено, че договорът се
прекратявал едностранно от изправната страна в случай на неизпълнение или
забава.
По делото е представен и линеен график за извършване на РСМР на
обект: апартамент № 5 в „жилищна града с гаражи и допълващо застрояване“
с възложител М. Р. И. – С.а и Г. Г. С., който график е подписан и от двете
страни.
По делото е представено платежно нареждане от 23.01.2024 г., съгласно,
който М. Р. И. – С.а е превела по сметка на **“ ЕООД сумата от 10000 евро с
основание апартамент в **.
Представено е удостоверение за граждански брак № 031054 от 02.02.1986
г., съгласно което се установява, че между М. Р. И. и Г. Г. С. са сключили брак
на 02.02.1986 г., като след брака съпругата се именувала И. – С.а.
По делото е разпитан свидетелят Николай Станчев, който посочва, че бил
приятел с ищеца и знаел от него, че имал апартамент за ремонт, който се
намирал адрес с. **, ул. „** **“ № 114. Посочва, че бил ходил в апартамента
през месец април 2024 г., като апартаментът бил гол, в състоянието както бил
издаден от строителя. В този момент нямало материали, след това когато
материалите били върнати ищецът С. му се обадил и подписали договор, което
се случило в края на май месец. След подписване на договора свидетелят
започнал ремонта заедно с хората, с които работел. Посочва, че бил
шпакловал всички стени и тавани, по подовете слагали фаянс, самите бани
били оборудвани от тях, боядисвали стени тавани, вратите били поставени
впоследствие в края на ремонта. Посочва, че били работили до пълно
приключване на ремонта.
2
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникнало облигационно правоотношение по договор от 19.01.2024 г.
за извършване на СМР, по който е изправна страна, наличие на имуществено
разместване между ищеца и ответника - предаванe от ищеца на ответника на
посочената сума, отпадане на правното основание за имущественото
разместване, тъй като договорът е развален, какво е получено от ответника
като вид и размер.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по
чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД - поради разваляне на договора при
неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно
главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да
настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на
правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение
на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е
предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно
волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника, като в
първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за
изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се
счита, че договорът е развален.
Настоящият състав намира, че в разглеждания случай е сключен договор
за строителство № 2 от 19.01.2024 г. за възлагане на услуга за изпълнение на
строително монтажни работи – съгласно приложение № 1 и линеен график за
обект: апартамент № 5 в „жилищна града с гаражи и допълващо застрояване
за складове“ в УПИ **, кв. 55. М. с. **, ул. „** **“ № 114 на Столична
община. По този договор и двете страни са поели насрещни задължения, а
именно ищците да заплатят сумата от 21000 евро – крайната сума за
изпълнението до завършване на договорените СМР, а ответникът – да
извърши договорените СМР в срок. Обстоятелството за сключването на
процесния договор се установява и от заплащане от страна на ищцата М. Р. И.
– С.а на сумата в обща размер от 10000 евро, представляваща авансовата
вноска по чл. 6, ал. 1 от договора, което обстоятелство се установява от
платежно нареждане от 23.01.2024 г.
Съгласно 2 от договора е предвидено, че срокът за изпълнение на СМР се
определял на 65 работни дни, а срокът започвал да тече от датата на
превеждане на аванса. Видно от платежно нареждане 23.01.2024 г. на
посочената дата ищцата С.а е извършила плащане по сметка на ответника
именно на сумата в размер на 10000 евро, представляваща авансово плащане
по договора, т. е. срокът за изпълнение на договора от страна на ответника е
започнал да тече от 23.01.2024 г. От събраните по делото доказателства не се
установява ответникът въобще да е извършвал някой от договорените СМР. В
3
този смисъл са и показанията на свидетеля Станчев, който посочва, че той
всъщност довършил апартамента на ищците, като през месец май 2024 г.
апартаментът бил гол, в състоянието както бил издаден от строителя, като
свидетелят бил шпакловал и боядисал всички стени и тавани, по подовете
слагал фаянс, самите бани били оборудвани от него. Съдът приема, че от така
представените и приети по делото доказателства безспорно се установява, че
ответното дружество е в неизпълнение на поетите задължения съгласно
договор за строителство № 2 от 19.01.2024 г. за изпълнение на строително
монтажни работи – съгласно приложение № 1 и линеен график за обект:
апартамент № 5 в „жилищна града с гаражи и допълващо застрояване за
складове“ в УПИ **, кв. 55. М. с. **, ул. „** **“ № 114 на Столична община,
тъй като договореният срок е изтекъл, а в рамките на периода на договора
въобще не били извършвани никакви строително монтажни дейности.
Следователно, по делото се установява изправност на ищците и виновно
неизпълнение на ответника. Възникнало е потестативно право у ищците да
развалят договора поради виновно неизпълнение на ответника. Съгласно чл.
87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален,
като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма По делото не установява ищците да са успели
извънсъдебно да упражнят правото си да развалят договора до датата на
исковата молба, тъй като не се установява изрично изявление за разваляне и то
да е достигнало до ответника. В трайната практика на ВКС се приема, че
възникналото вече потестативно право на ищеца да развали договора поради
неизпълнение на ответника може да бъде упражнено и с връчване на исковата
молба на ответника, включително като се търси една от последиците от
развалянето на договора - връщане на даденото по него, като в нея се съдържа
имплицитно и предупреждение до ответника за разваляне, и волеизявление за
разваляне. В случая с исковата молба ищците са направили изрично изявление
за развалянето на договор и търсят една от последиците на развалянето -
връщане на даденото по договора, като в искането да им бъде платено от
ответника даденото по договора имплицитно се включва и предупреждение за
разваляне, поради което следва да се приеме, че процесният договор е
развален с подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение. Настоящият
договор не с продължително или периодично изпълнение, поради което
развалянето му има обратно действие. Следователно платеното от ищеца
авансово възнаграждение се явява дадено на отпаднало основание и съгласно
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане до размера на реално изпълнените
дейности. Страните не спорят, че ищецът М. Р. И. – С.а по процесния договор
е заплатила сума в общ размер от 10000 евро, което се установява и от
приставеното платежно нареждане. Настоящият състав като взе предвид, че
ответникът не е извършвал никакви дейности по договора и така заплатената
4
авансова вноска се явява дадена на отпаднало основание, и подлежи на
връщане от ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен в
пълен размер, доколкото именно този ищец е заплатил процесната сума. По
отношение на претенцията на ищците, която е заявена в условията на активна
солидарност, следва да се посочи, че съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в
определените от закона случаи, солидарност между двама или повече
длъжници възниква, само когато е уговорена. Съответно източниците, от
които възниква пасивната солидарност са правната сделка и законът, която
уредба по аналогия следва да намери приложение и спрямо активната
солидарност. Не е налице предвидено в закона основание за възникване на
активна солидарност за ищците, като факта, че по силата на договора са
солидарни длъжници към ответника, не ги прави солидарни кредитори на
парично притезание към него, произтичащо от извъндоговорно основание.
Несъмнено въз основа на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/
активна солидарност винаги може да бъде уговорена между страните в
облигационното правоотношение, каквато договорна клауза не съществува в
договора за СМР. Действително, ищците съпрузи помежду си са посочили в
уточнителната молба, че средствата за погасяване на задълженията по
договора имат общ семеен произход, което съглашение между тях не обвързва
ответника, за да има плащането на един от тях погасяващ за него ефект.
Предвид, че при уговорената солидарна задълженост всеки от солидарните
длъжници дължи на свое независимо основание и с оглед, че няма спор между
ищците относно семейния произход на средствата в погашение на
договорните задължения, ще следва да се ангажира отговорността на
ответника за възстановяване на недължимо платени суми в условията на
разделност в равен на всеки размер. Няма пречка, когато отговорността е
претендирана солидарно, в полза на всеки от ищците да бъде присъдена по-
малка част от общо претендираното от всеки от тях вземане, когато не са
налице предпоставки за активна солидарност – арг.решение № 71/28.02.2011 г.
по гр. д. № 1025/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. При положение, че ищците подържат
искане за солидарно присъждане, тогава съдът дължи произнасяне по
съществото на спора, като установи характера на материалното
правоотношение, и в случай, че то не обуславя солидарност, да присъди на
всеки от ищците разделно според припадащата им се част. В случая не се
касае за произнасяне по непредявен иск, а за частично уважаване на
претенцията на всеки един от ищците. В аспекта на изложеното от общо
признатите за дължими суми ще се присъди разделно на ищците при равни
части, поради семейния произход на средствата, получени от ответника без
правно основание.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски, в
размер на сумата от 800 лв. платена държавна такса и сумата в размер на 3000
лв. заплатено адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на
ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. **, ул. „Богатир“ № 9, да заплати в условията на разделност на
М. Р. И. – С.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, ** и Г. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, сумата от 10000 евро, представляваща
подлежаща на връщане сума, платена на „**“ ЕООД по развален договор за
изработка от 19.01.2024 г. за извършване на СМР, ведно със законната лихва
от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. **, ул. „Богатир“ № 9, да заплати на М. Р. И. – С.а, ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, ** и Г. Г. С., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 3800 лв., представляваща сторените разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6