№ 145
гр. Сливен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500152 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3144/28.02.2022 г. на Медицински център
„Иновативен център по неврология“ ООД, ответник по делото, с ЕИК ***, подадена чрез
процесуален представител адв. М.П. от АК-Сливен, срещу Решение № 81/04.02.2022 г., по гр. д.
3004/2021 г. по описа на РС-Сливен, с което на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ въззивникът е осъден
да заплати на „ЕС СИ ДЖИ ДИЗАЙН“ ЕООД, сумата в размер на 7979,18 лв., представляваща
възнаграждение по чл. 17, ал.1, б. Г от договора за консултантски услуги от 12.09.2018 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 13.07.2021 г., до окончателното и изплащане.
Въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1049.17 лв., представляваща
направените пред първата инстанция разноски.
Въззивникът счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Възражението за
неизпълнение на договора неправилно било намерено за неоснователно, поради това, че не се
установило ответникът да е търсил представителите на ищеца, както и да е комуникирал с тях
относно неизпълнението. По делото се установило безспорно, че е сключен договор за
консултантски услуги, неговия предмет, срок, права и задължения. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
договора ищецът поел задължението да предостави на възложителя-ответник консултация относно
допустимите разходи по проекта, допустимостта, размера и осигурените от възложителя
документални доказателства за допустимите разходи, включени в бюджета на проекта, както и
параметрите на допустимост, реалистичност и аргументация на разходите по проекта. Ищецът
поел задължение да предостави на възложителя консултация относно попълване на необходимите
1
документи по проекта съгласно указанията за кандидатстване на управляващия орган. Съгласно
чл. 8, ал.3 от договора ищецът се задължил да извършва и допълнителни консултантски услуги при
необходимост в рамките на оценка административното съответствие и допустимостта, техническа
и финансова оценка на проекта. Ищецът бил длъжен и да предостави на възложителя пълни, и
изчерпателни консултации по всеки един от поставените му въпроси, свързани с предмета на
договора. Установило се още, че на 09.12.2019 г. въззивникът депозирал сам, без съдействието на
консултанта, искане до управляващия орган за първо междинно плащане. На 20.12.2019 г.
управляващият орган отправил до кандидата искане за пояснение и допълнителни документи с
изх. № 26-М-182/20.12.2019 г. във връзка с междинното плащане. Срокът бил удължен по тяхно
искане с пет дни.
Въззивникът счита, че консултантът е имал достъп до ИСУН, поради което не бил
възпрепятстват да изпълни задължението си по чл. 8 и чл. 10 от договора, като предостави
необходимата консултация. От събраните гласни доказателствени средства се установило, че до
ищеца било изпратено искане за оказване на консултантски услуги във връзка с изпълнението на
указанията, дадени от управляващия орган. От същите се установило, че ищецът не е предоставил
на ответника необходимите документи за изпълнение на указанията на УО. Обстоятелството, че
свид. К. до последния момент се е опитвала да установи контакт с лицето В. Т., не било спорно и
не били налице данни, които да опровергаят показанията. Ако съдът е приел тези обстоятелства за
спорни, той е следвало да укаже това на страните в доклада си и да разпредели доказателствена
тежест за установяването на факта, както и да посочи липсата на ангажирани доказателства. По
същия начин съдът постъпил, като приел, че не е представена документация от ответника, без да е
въведено възражение, че въззивникът-ответник не е предоставил на ищеца съдействие под формата
на неизпълнение на някоя от клаузите по чл. 2 от договора, което да доведе до отпадане на
отговорността на консултанта. Възражението за неизпълнение се състояло в това, че ищецът не е
съдействал за изпълнение на указанията на УО за предоставяне на допълнителни документи,
каквато нужда е имал ответникът, факт, който бил безспорно доказан по делото.
Изрично с клаузите, предвидени в чл. 18, чл. 23, както и чл. 17 от договора уредили до кой
момент се изпълняват услугите, които консултантът дължи, като необосновано се явявало
твърдението, че тези ангажименти се изчерпват с внасянето на проектно предложението за
одобрение. Въззивникът счита, съдействието на консултантът за недовършено и безрезултатно,
поради което ищецът не е изправна страна по договора.
Въззивникът счита още, че от събраните по делото доказателства не се е установило, нито
изпълнение на консултантски услуги, нито приемане на работата от възложителя по смисъла на чл.
264, ал. 1 от ЗЗД и чл. 17 от договора. Ищецът бил длъжен да установи редовността на своите
счетоводни записвания, каквито е длъжен да води, тъй като още с отговора на исковата молба те
били оспорени. Такова установява ищецът не бил провел и не би могъл, тъй като такова
счетоводно записване не би се водило по счетоводните принципи, посочени в жалбата. Не са
представени и надлежно оформени разходни документи съгласно чл. 14 и чл. 17, ал. 2 от договора.
Фактурата не била основание за заплащане, тъй като съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вземането на
изпълнителя е дължимо след нейното приемане. В договора било уговорено, че при забава на
изпълнителя, той не получава договорената в чл. 17 сума.
Неправилно бил изчислен и размерът на претенцията, тъй като съгласно чл. 17, ал. 1 от
договора се установява, че общият размер на плащанията не може да надвиши 17 000 лв. или 8.5 %
2
от максималната безвъзмездна финансова помощ по проекта. Тези 8.5 % се изплащали на три
вноски – 1700 лв. равняваща се на 0.87 %; 3.65 %, но от вече одобрената финансова помощ; и
третата са оставащите 4%, но също от одобрената финансова помощ, дължима в пет дневен срок
след получаване на първото плащане по проекта. От назначената експертиза станало ясно, че
ищецът е получил 8997.03 лв., но не ставало ясно за кои от всички суми от б. „а“ до б. „г“ на чл.
17, ал. 1 от договора е погасено това плащане. Не е установена изискуемостта на сумите по втората
и третата вноска, а само тази по първата.
Иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК / п. к. от 06.04.2022 г./ е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца по делото – „ЕС СИ ДЖИ-ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***, подаден чрез процесуален
представител адв. И.Б. – САК, със съдебен адрес: ***, и имейл: ***. Счита въззивната жалба за
неоснователна, тъй като по делото е представен приемо-предавателен протокол от 08.10.2018,
който не бил оспорен, и от който се установило, че работата е изпълнена качествено, без
забележки, и в срок. Допълнително доказателство за качеството на работата бил и сключеният
договор между Министерство на икономиката, и въззивникът. Счита за правилен извода, че
допълнителното съдействие, което е поискано, е във връзка със самото изпълнение на проекта, а не
с неговото одобрение. Въззиваемият счита, че ангажиментите му са приключили с одобрението на
проекта и след сключването на договора за министерството.
Счита за правилен и извода, че ответникът не е комуникирал с ищцовото дружество относно
неизпълнение на договорни задължение по посочения административен или имейл адрес. Посочва,
че ответникът не е въвел възражение относно фактурата, издадена от ищеца за дължимото
възнаграждение, като тези твърдения са въведени едва с въззивната жалба, поради което счита за
преклудирани. Не е оспорен и размерът на възнаграждението, поради което счита, че и тези
твърдения са преклудирани. Не било спорно, че ответното дружество получило като бенефициент
плащане по проекта, поради което правилно съдът приел, че дължи незаплатената част от
възнаграждението по чл. 17 от договора.
Иска от съда потвърди решението като правилно, а въззивната жалба да остави без уважение.
В с. з. въззивникът поддържа въззивната жалба и посочва, че цитираното решение на ОС
Сливен от 07.02. е постановено по спор, по който изпълнението е за еднотипни договори на
въззиваемото дружество. Иска съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск. Въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с. з. въззиваемият оспорва въззивната жалба и счита обжалваното решение за
законосъобразно. Посочва, че правилно съдът е възприел фактите и е направил изводите въз
основа на тях, а именно, че ищецът е извършил консултантската услуга. От клаузите на договора
било видно, че след одобряване на проекта на него му се дължи остатъка от възнаграждението.
Поддържа искането си за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и претендира
разноски.
С определение № 270/18.05.2022 г. по делото настоящата инстанция е отменила протоколно
определение от 11.05.2022 г., с което е обявено съдебно дирене, даден е ход на устните състезания
и е приключил устните състезания. Приета е нова правна квалификация на предявения иск и на
въззивника е дадена възможност да посочи доказателства за твърдения факт на незабавно
уведомяване на изпълнителя за несъответствията и поискване на услугите му за отстраняването
3
им, респ. предоставяне на срок за това.
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима с оглед на това, че е подадена от
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо. При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция и след преценка на
събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и
правилно.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва със събраните
пред въззивната инстанция доказателствени средства.
По повод дадените указания с определение № 270/18.05.2022 г. по делото и по искане на
въззивника е събрано единствено гласно доказателствено средство чрез разпит на свид. З. М. К..
От показанията на свид. К. се установява, че е работила като кординатор във въззивното
дружество и са имали нужда от консултант., а задачите и били възлагани от ръководителя на
проекта. След като получили искане за допълнителни документи във връзка с изпълнението на
дейността на проекта, се обърнали към консултантската фирма за съдействие и по-точно към г-жа
В. Т., с която контактували през цялото време. Последната поела ангажимент да помогне, след
което спряла да си вдига телефона. Това била госпожата, която познавали от фурмата-
представител на консултантската фирма. Г-жа Т. идвала много пъти в медицинския център,
контактували с нея и тя била основния контакт с консултантската фирма. Имала и други срещи с
В. Т. по други проекти. По конкретния проект В. Т. не се е обозначила каква длъжност е заемала и
каква представителна власт има в „Ес Си Джи Дизайн“. В. Т. била като посредник между двете
фирми, като придвижвала документацията и съдействала. Комуникацията с нея е спряла и се
наложило да изготвят сами документите. Изпратили писмо за срещата с управителя на
консултантската фирма за да се запознаят с него, тъй като не го познавали и да се установи какво е
свършено. Писмото изпратили, след като преустановили комуникацията. Консултантското
дружество изпратило писмо, с което искали да заплатят въпросната вноска, като същото е пратено
по имейл заедно с проформа фактура и по повод това писмо поискали среща с тях, която така и не
се осъществила. Свидетелката не е подписвала договора между двете фирми, нямала договор при
нея и не е запозната.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К. с изключение на частите, с които заявява, че не
знае точната дата на получаване на писмото; съдържанието на консултантския договор, както и
дали г-жа В. Т. е служител на дружеството, тъй като се касае за факти, които не е възприела или
предположения/вероятности. В останалата част показанията са логично, последователни и
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 вр. с чл. 266 от ЗЗД, тъй
4
като договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който има за предмет
изпълнение на материален или умствен резултат /Решение № 71 от 3.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на
ВКС, II Т. О; Решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС, I Т. О; Решение № 12 от 31.05.2013 г.
на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК /.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда правоотлагащо възражение за
неизпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се неизпълнение на договорните
ангажименти, предвидени в чл. 8, ал. 1, т. 6 и т. 15 и чл. 8, ал. 3 от договора, сключен на 12.09.2018
г., и възражение за разваляне на същия.
При така въведените твърдения в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е сключен валиден договор за консултантски услуги; че е изпълнил точно
задължението си да предостави основни и допълнителни необходими консултантски услуги; че
възложената работа е приета без възражения от възложителя. Ищецът следва да установи и
изискуемост на претендираното вземане. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
задължението си да плати уговореното в договора възнаграждения или да установи в условията на
пълно и главно доказване недостатъците на работата, както и че е уведомил изпълнителя за тях.
Налице е първата предпоставка, доколкото по делото не е спорно, че страните са обвързани
от валиден договор за консултантски услуги, сключен на 12.09.2018 г. с предмет предоставяне на
консултантски услуги и подаване на проектно предложение, и пълна документация за
кандидатстване по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.
Безспорно се установява, че на 08.10.2018 г. възложителят е приел изготвеното проектно
предложение и пълна документация за кандидатстване по горепосочената програма, и внесено
проектно предложение с № BG16RFOP002-2.024-0803. Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД
възложителят е следвало да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилното и
изпълнение, освен ако не се касае за скрити недостатъци. Такива възражения не са направени при
приемането и не се установява несъответствията да са скрити. Недостатъците на престирания
резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда
на чл. 265 от ЗЗД / Решение № 48 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1213/2018 г., I т. о., ТК/. Отказът да се
изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в
изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. По отношение на формата, в
която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД не съществува
ограничение – това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в
хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение
за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, но в
предвидения шест месечен срок съгласно чл. 265 ал. 3 от ЗЗД. В конкретния случай не се
установява упражняване на някое от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, а така въведените от
ответника възражения не са насочени към упражняване на някое от тези права, с изключения на
възражението за разваляне по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, което обаче не е упражнено в преклузивния
срок и не следва да бъде разгледано.
За установяване на факта на неизпълнение и уведомяване на изпълнителя за недостатъците,
респ. даване на необходим срок, ответникът е ангажирал събирането на едно гласно
доказателствено средство, както пред първата инстанция, така и пред настоящата такава. Тежестта
обаче на доказване на факта на изпълнение е за изпълнителя. Т.е. чрез ангажираното
5
доказателствено средство – показанията на свид. К., възложителят провежда непълно, насрещно
доказване и цели евентуално внасяне на съмнение. По отношение уведомяването на изпълнителя
за несъответствията и даване на срок за тяхното отстраняване, тежестта е на ответника-
възложител, тъй като фактът е относим към правата на възложителя по чл. 265 от ЗЗД.
Фактите, които се установяват от показанията на свид. К. не оборват несъмнения извод за
приемане на работата, направен въз основа на приемо-предавателния протокол, и не внасят
съмнения в достоверността на доказателственото средство. Същевременно от показанията не може
да бъде направен несъмнен извод за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да
достигне до изпълнителя. Нещо повече, от показанията на свид. З. К. се установява, че
комуникирала с лица, които не могат да бъдат свързани пряко с ищцовото дружество и то за
процесния договор, тъй като с Г-жа Т. е осъществяван контакт и за други проекти.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице втората и третата
предпоставка, тъй като събраният по делото доказателствен материал създава сигурно убеждение в
съзнанието на съда, че изпълнителят е изпълнил точно възложената работа, а възложителят е приел
работата без възражения и без да е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. Поради това и
въведеното от ответника възражение за виновно неизпълнение на задълженията, регламентирани в
чл. 8, ал. 1, т. 6, т. 15 и чл. 8, ал. 3 от договора, от страна на изпълнителя, е неоснователно.
При така изложеното предявеният осъдителен иск е доказан по основание.
По отношение на извършените плащания, не е спорно че възложителят е заплатил по етапно
възнаграждение на изпълнителя, с изключение на последните 4 % в срок от одобрената финансова
помощ до 5 работни дни от получаване на първо плащане по проекта. За да възникне
задължението на възложителя да плати останалите 4 % от възнаграждението, предвид клаузите на
договора за начин на плащане – чл. 17, б. „г“, сумата следва да е получена от одобрената
финансова помощ и да са изтекли пет дни от получаване на първото плащане по проекта. В
конкретния случай се установява, че плащането е направено към възложителя, но не и че същият е
заплатил възнаграждението на изпълнителя. Ето защо, съдът намира, че е налице и следващата
предпоставка, а именно изискуемост на претендираното от ищеца вземане за възнаграждение по
сключения договор за консултантски услуги.
От заключението на назначената съдебносчетоводна се установява, че издадената проформа
фактура не е осчетоводена и няма как, тъй като същата е основание за авансова плащане. По
делото не са събрани доказателства, от които да бъде направен несъмнен извод относно размера на
претендираното парично вземане, но тъй като искът е доказан по основание, то размерът следва да
бъде определен на основание чл. 162 от ГПК. Направените от възложителя плащания съгласно чл.
17, ал. 1, б. „а“, „б“ и „в“, възлизат в общ размер на 8997,03 лв., като разликата до пълно
уговорения размер е 8002,97 лв., но с оглед чл. 6 от ГПК, размерът на иска е основателен до сумата
в размер на 7979,18 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на
предявения от ищеца осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 вр. с чл. 266 от ЗЗД за сумата
от 7979,18 лв, поради което е налице съвпадение на крайните решаващи изводи на двете съдебни
инстанции. На основание чл. 271 от ГПК обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено като правилно, а предявената срещу него въззивна жалба оставена без уважение
като неоснователна.
6
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които са доказани по основания и размер – 850 лв. Въведеното от
въззивника възражение за прекомерност на адвокатската възнаграждения, платено от въззиваемия
за един адвокат, е основателно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК следва да бъде редуцирано до сумата от 460 лв.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/04.02.2022 г., по гр. д. 3004/2021 г. по описа на РС-Сливен.
ОСЪЖДА Медицински център „Иновативен център по неврология“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ***, представлявано от управител Д-р Е.Й.Д., чрез
адв. М.П. от АК Сливен, да заплати на „ЕС СИ ДЖИ-ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от управителя Д.М.М., чрез адв. И.Б. от САК,
сумата от 460 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7