№ 160
гр. гр.Несебър, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150201177 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С.О.. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.*************, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Княз Борис I“№ ***** /чрез
адв.С.С. от АК-С./ против Наказателно постановление № 21-0304-001206 от
31.08.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на
основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Г.
са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.1 и 2 от ЗДвП, на същата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 10 /десет/ лева за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, на Г. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева за административно нарушение по
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателката Г. не се явява. Изпраща процесуалния
си представител, който поддържа жалбата от името на доверителката си. Ангажира
гласни доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
1
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 08.08.2021г., около 03.23 часа в гр.Несебър, в местност Несебърска мера,
срещу хотел „К.“, органите по КАТ спрели за проверка движещия се по главната алея
от гр.Несебър към гр.Свети Влас лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******,
управляван от жалбоподателката Г.. На место водачът била поканена да бъде тествана
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сериен номер
ARNJ-0024, но същата отказала. На Г. бил връчен талон за медицинско изследване с
номер 087847 със седем броя холограмни стикери. При проверката, водачката не
представила свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и
свидетелство за регистрация на управлявания автомобил. За така установеното
нарушение, на жалбоподателя Г. бил съставен АУАН, въз основа на който било
издадено обжалваното наказателно постановление. Видно от акта за установяване на
административно нарушение, същият е съставен при условията на отказ, удостоверен с
подписа на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението.
Недоволна от така издаденото наказателно постановление останала
жалбоподателката Г., която сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същата отрича да е
извършила вменените й във вина административни нарушения. Заявява, че след като й
бил издаден талон за медицинско изследване, същата посетила Здравната къща в
гр.Несебър 20 минути по-рано от крайния срок за даване на кръвна проба, но липсата
на лична карта в жалбоподателката и късното й донасяне от нейната майка
препятствало възможността на Г. да бъде взета кръвна проба в предвидените за това 45
минути. Наред с горното, същата оспорва наложеното й наказание за това, че при
проверката не е носила в себе си свидетелството за регистрация на МПС, което е
управлявала, като твърди, че такова не й е било искано от полицейските органи. Също
така твърди, че нито в Здравната къща, нито пред нея й е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, съответно не й е бил връчван
впоследствие такъв.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
2
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Съдът не установи наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него
наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя
Мартин Т.. Същият установява пред съда, че към 08.08.2021г. е бил командирован в РУ
на МВР-Несебър, когато заедно с колегата му К.С. извършили проверка на лек
автомобил „Мерцедес“ *******. Актосъставителят Т. заявява, че при проверката,
водачката на автомобила, видимо употребила алкохол, отказала да си даде
документите. Същата отказала и да бъде изпробвана за алкохол с аргумента, че й се
наложило по спешност да отиде да види детето си, защото било само, а тя била преди
това на дискотека. Акт.Т. сочи, че на водачката на автомобила бил издаден талон за
медицинско изследване, попълнен и подписан от актосъставителят. Същият заявява, че
насочили жената към медицинския център, като й разяснили, че разполага с 45 минути
да отиде и да даде кръв за анализ. В този времеви диапазон водачката на процесния
автомобил отишла до медицинския център заедно с майка си, но не дала кръв, тъй като
искала майка й да даде вместо нея. На место й бил съставен АУАН в нейно присъствие,
но акт.Т. не помни дали същият е бил подписан от жалбоподателката и дали е
получила препис от акта.
По делото е разпитана и майката на жалбоподателката – свидетелката В.И..
Последната установява пред съда, че е присъствала на проверката от момента, в който
на дъщеря й бил връчен талона за медицинско изследване до приключване на
проверката в Здравната къща в гр.Несебър. В тази връзка свид.И. сочи, че при
пристигане в Здравната къща в рамките на определените 45 минути, дъщеря й
констатирала, че не носи личната си карта, поради което същата останала при
полицаите, а нейната майка се върнала до Слънчев бряг да вземе личната карта на
дъщеря си. Докато се върне обаче изтекло времето за вземане на кръвна проба от
жалбоподателката, поради което такава не била взета. На излизане от Здравната къща
полицейските органи уведомили жалбоподателката, че ще й бъде съставен акт, който
ще й бъде изпратен по пощата, и да отива да си почива.
В хода на делото съдът изслуша и свидетелите К. СТ. Б. и СТ. Н. СТ., които са
били дежурни във Филиал за спешна медицинска помощ – гр.Несебър през нощта, в
която жалбоподателката е отишла с майка си да даде кръв за химически анализ. От
показанията на двете свидетели се установява, че когато във филиала пристигне лице с
полицаи, веднага се взема кръв, стига да не е изтекло времето за това. В тази връзка
свид.Б. заявява, че е възможно първо да се вземе кръв и след това да се запишат
3
данните в журнала и в компютъра. Същата сочи, че няма случай в практиката си, в
който да е дошло лице с полицаи, което е искало да даде кръв за анализ и тя да е
отказала, тъй като оставало малко време и защото преди това е трябвало да попълни
журнала, тетрадката и компютъра, и няма да остане време за вземане на кръв. От
показанията на свид.С. се установява, че едновременно става вземането на кръвта от
сестрата и попълването на документите от фелдшера, респективно лекаря. Свид.С.
заявява, че няма спомен лицето да е имало желание да даде кръв, полицаите да са били
там и служителите във ФСМП да са отказали, защото времето изтича и няма да има
време да се попълнят документите.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да
приеме, че на процесната дата - 08.08.2021г., жалбоподателката Г. безспорно е
извършила вмененото й във вина административно нарушение, поради което е била
законосъобразно санкционирана.
Изолирани останаха показанията на свид.В.И.. Предвид родствената й връзка
с жалбоподателката /майка-дъщеря/, съдът не кредитира същите с оглед евентуалната
заинтересованост на свид.И. от изхода по делото.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя административни наказания,
съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от закона фиксиран
размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена опасност на
извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед на този резултат и на основание чл.63д от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателката следва да се поставят заплатените по делото пътни разноски за
явяване на свидетеля С.С. в размер на 10,52 лева /десет лева и петдесет и две стотинки/.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0304-001206 от
31.08.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на
основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на С.О.. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*************, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Княз
Борис I“№ ***** /чрез адв.С.С. от АК-С./ са наложени административни наказания –
4
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, на същата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева за административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от
ЗДвП, на Г. е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева
за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.О.. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*************,
със съдебен адрес: гр.С., ул.“Княз Борис I“№ ***** /чрез адв.С.С. от АК-С./ да заплати
по сметка на РС-Несебър сумата в размер на 10,52 лева /десет лева и петдесет и две
стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5