Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 19.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 144 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Р.М.С.,***, депозирана чрез адвокат К.И.Б.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 230/15.06.2022г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 2308/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-003431 от 30.11.2021г. на началник
сектор към ОДМВР - гр. Шумен, сектор „ПП“ - Шумен, с което Р.М.С., са наложени
административни наказания: по чл. 183 ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 30 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; по чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. чл. 6, т. 1 от ЗДвП ; по чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП; по чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 3 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излага аргументи, че решаващият състав на
съда не е извършил всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Поддържа се становището, че спрямо водача е бил подаден сигнал от контролните
органи, с който санкционираното лице се е съобразило. Именно с оглед даденото
му разпореждане касаторът оправдава и извършването на визираните в пункт първи
и втори от НП деяния, свеждащи се до неспазване на пътен знак Г-2 и извършване
на маневра „обратен завой“ в нарушение на пътната маркировка М1, определяйки ги
като „маловажни“ по смисъла на закона. Аргументира и извод за
незаконосъобразност на пункт трети от НП, сочейки, че попада в категорията
лица, визирани в чл. 137а, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗДвП, които могат да
управляват МПС без поставен обезопасителен колан. Релевира довод за
„маловажност“ и на нарушението, визирано в пункт четвърти от правораздавателния
акт. По изложените съображения отправя претенция за отмяна на съдебното решение
и на потвърденото с него НП. Алтернативно моли да бъде отменен пункт трети от
НП.
Ответната страна,
началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в съдебно
заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената
жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 05.11.2021г.
служители на ОДМВР - гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения, се
намирали на път Шумен-Радко Димитриево- Смядово- Веселиново – Лозарево, по път
II 73 км16 585 по повод настъпило ПТП като регулирали движението.
Около 9,00 часа
свидетелите видели, че жалбоподателят управлява специален автомобил „Ф.Т.“, с
рег. № ********, собственост на М. М., като същевременно констатирали, че
водачът извършва следните нарушения: не спазва ПЗ Г-2; извършва маневра обратен
завой към бензиностанция „Кастрол“, нарушавайки и пътна маркировка М1; не
използва обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано; превозва пътник който
не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан.
Водачът бил спрян за
проверка от служителите на РУ - Шумен. За установените административни
нарушения бил съставен на место АУАН сер. GA, № 545615, в присъствието на
жалбоподателя, предявен му и подписан собственоръчно от него без отразени
възражения. В АУАН било посочено, че са нарушени чл. 6, т.1 пр.3 от ЗДвП ; чл.
6 т.1 от ЗДвП ; чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДвП , а
именно, че водачът не спазва пътен знак Г-2; извършва маневра обратен завой към
бензиностанция „Кастрол“, нарушавайки и пътна маркировка М1; не използва
обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано; превозва пътник, който не
изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно поставление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство.
Предходната инстанция посочила, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени, и връчени на водача. Съставения акт съдът счел, че съдържа всички
минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, като същият бил
надлежно предявен и връчен на жалбоподателя. Според мотивите на съда НП също съответствало
на нормативното изискване на чл. 57 от ЗАННН. Съобразявайки приобщените
доказателства, съставът на Районен съд – Шумен формирал и решаващия си правен
извод за безспорната установеност на приписаните на водача нарушения, поради
което потвърдил атакувания санкционен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка,
настоящата инстанция не споделя твърдението на касатора, че районният съд не е
предприел мерки за разкриване на обективната истина. Противно на това
становище, касационният състав счита, че въззивната инстанция е проявила
дължимата процесуална активност, приобщавайки необходимия доказателствен
материал, спомогнал му за установяване на фактическата обстановка и за извеждането
на аргументирани правни съображения, базирани на съвкупен и всестранен анализ
на наличните доказателства.
Настоящият касационен състав напълно
споделя и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи, и съответно намира за
законосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат, обусловил
потвърждаване на процесното наказателно постановление. Твърдението на касатора,
че извършването на визираните в пункт първи и втори от НП нарушения се дължи на
подаден му сигнал от контролните органи не намира подкрепа в приобщените
доказателства. Служителите на МВР, присъствали на място, отричат да са
разпореждали на водача на превозното средство да предприеме маневрата „обратен
завой“ на упоменатото в НП място, съответно да са станали причина водачът да не
съобрази поведението си с наличния знак Г-2. Доколкото не са налице основания,
пораждащи съмнение в тяхната обективност и безпристрастност, правилно районният
съд е ценил показанията им в тяхната цялост. От тази гледна точка, изложеното
от касатора за подаден спрямо него сигнал на контролния орган, изискващ от него
извършването на тези две нарушения, съдът намира единствено за проявление на
защитното поведение на санкционираното лице и поради това не споделя
застъпената от жалбоподателя теза, че нарушенията, визирани в пункт първи и
втори от НП, са провокирани от органите на МВР. Инкриминираното поведение на
водача е описано пределно ясно от обективна страна както в акта, така и в НП,
получило е относимата правна квалификация и се явява доказано по несъмнен
начин. Това предопределя извод за законосъобразност на НП в частта му по пункт
първи и втори.
Не са налице и останалите отменителни
основания, обективирани от касатора. С пункт трети му е приписано нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По делото са събрани достатъчно доказателства,
установяващи, че управляваното от водача МПС е оборудвано съобразно нуждите на
неговия водач с призната инвалидност, съгласно експертно решение от карта № 624
от 17.09.2020г. на ТОЛЕК гр. Горна Оряховица. Автомобилът е с приспособление за
ръчно задействане на спирачната система и съединителя, приспособление срещу
приплъзване на волана, ръчно задействане акселератора на газ, компенсиращо
функцията на двата долни крайници. Априорно това обсоятелство не предопределя
извод, че водачът е освободен от задължението да има поставен обезопасителен
колан. Както правилно е посочил и районният съд, основанията определена група
лица да са освободени от това задължение са регламентирани в чл. 137а, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ЗДвП. Предходната инстанция изчерпателно е коментирала и двете
хипотези, извеждайки решаващото становище, че по делото не са налични
документи, установяващи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя
колана, с който е бил оборудван ползвания от него автомобил, нито че
поставянето на колана би застрашило здравето му. Касационната инстанция напълно
се солидаризира с това разбиране, при което не следва да приповтаря
аргументацията, заложена в мотивите на съдебното решение. Противен извод не се
налага и от касационната жалба, в която жалбоподателят изразява несъгласие с
поведението на съда, свеждащо се до обсъждане на предпоставките, заложени в т.
2 от посочената разпоредба. От друга страна, твърденията на касатора, че отразените
в свидетелството му за управление на МПС данни налагат извод, че той попада в
категорията лица по чл. 137а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, според настоящия съдебен
състав също са неоснователни, тъй като, както вече бе прокоментирано, извън
безспорно установения факт, че лицето е инвалид с призната инвалидност, тази
информация по никакъв начин не води до извод, че е била налице обективна медицинска
причина, възпрепятстваща изпълнението на задължението, визирано в чл. 137а от ЗДвП.
За неоснователни съдът възприема и
твърденията на жалбоподателя за „маловажност“ на описаното в пункт четвърти
нарушение. От показанията на свидетеля Петков, съставил и АУАН, за които не са
налице основания да не бъдат кредитирани, се установява, че той е възприел ясно
липсата на поставен колан от водача и от неговия спътник. Прочитът на наличните
доказателства навежда на извод, че служителят на МВР обективно е бил в
състояние да възприеме тези обстоятелства, доколкото управляваният от касатора
автомобил два пъти е преминал около него и то с невисока скорост заради
настъпилото ПТП с други превозни средства. Поради това касационният състав не
намира резон да приеме, че спътникът на водача е бил с надлежно поставен колан.
Твърденията в тази насока, които касаторът излага, се възприемат за
неоснователни и недоказани, и не могат да обосноват извод за „маловажност“ на
описаното нарушение. До аналогичен извод е достигнал и районният съд.
В обобщение на гореизложеното,
съставът на Административен съд – Шумен счита, че оспореното съдебно решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача се споделят
и от настоящия съдебен състав.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 230/15.06.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2308/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Р.М.С., ЕГН **********, да заплати в
полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 19.10.2022г.