№ 3397
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110167508 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от „фирма“ АД, ЕИК ххх, срещу Р. Д. И. в качеството на
наследник по закон на Д С Г, починал на 22.07.2016г., положителен
установителен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.500, ал.2 от КЗ за установяване дължимостта на вземането в
размер на 449,44 лева, представляващо ½ от платеното застрахователно
обезщетение от ищеца като застраховател по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ххх за претърпени имуществени вреди на собственика на железобетонен
стълб, които вреди са претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
25.07.2016г. в с. ххх“, при което автомобилът се блъска в стълба, като ПТП е
настъпило по вина на водача Д С Г, който управлявал автомобила, без да
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС
към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.08.2022г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№45145/2022г. по описа на СРС, 140 състав. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответницата, чрез пълномощника адв. Ц. Б., е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията
на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. В
подаденото по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта за
изпълнение ответницата е заявила и възражение, че е направила отказ от
наследството, оставено от сина по гр.д. №73782/2016г. на СРС.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На дата 25.07.2016г., в с. ххх“, настъпило ПТП с управлявания от Д С Г лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №ххх, при което автомобилът се блъска
в стълба, като ПТП е настъпило по вина на водача Д С Г, който управлявал
автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС към датата на ПТП. В резултат на удара са причинени
имуществени вреди на собственика на железобетонния стълб - “Ч” АД. За
остраняване на причинените имуществени вреди бил съставен доклад от
посоченото дружество, както и експертно заключение от ищеца, като за
тяхното възстановяване била необходима сума в размер на 898,88 лв. без
ДДС. Към датата на настъпване на ПТП, за процесния автомобил била налице
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”. На 22.07.2016г., делинквентът Д С Г починал, като видно
от представеното удостоверение за наследници, същият се наследил по закон
от своите възходящи - Р. Д. И. и С З Г. Видно от Определение №
21350/20.12.2016г., по гр.д.№73782/2016г., по описа на СРС, 149 състав,
ответницата направила отказ от наследството на делинквента Д С Г, който
бил вписан в книгата за отказите.
От събраните по делото доказателства от правна страна се налага извода за
неоснователност на предявения иск. Същият е насочен срещу Р. Д. И., в
качеството й на наследник на починалия делинквент. С оглед вписания по
реда на чл.51, ал.3 ЗН, отказ от наследството от страна на ответницата,
същата не следва да отговаря за задълженията на делинквента.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноските по исковото
производство, като настоящият съдебен състав приема за доказани разноски в
размер на 200 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от З “Л и” АД с ЕИК ххх,
срещу Р. Д. И. с ЕГН **********, положителен установителен иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.500 от КЗ, за установяване дължимостта на вземането в размер на 449,44
лева, представляващо ½ от платеното застрахователно обезщетение от ищеца
като застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №ххх за претърпени
имуществени вреди на собственика на железобетонен стълб, които вреди са
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2016г. в с. ххх, ведно със
2
законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2022г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45145/2022г. по описа на
СРС, 140 състав.
ОБЕЗСИЛВА издадената по реда на чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на
парично задължение №25245/07.09.2022г., по ч.гр.д. № 45145/2022г., по описа
на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, З “Л и” АД с ЕИК ххх, да заплати
на Р. Д. И. с ЕГН **********, сумата от 200 лв., разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3