РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Перник , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500045 по описа за 2021 година
С решение № 260285 / 09. 10. 2020г., постановено по гр. д. № 00839 / 2020г.
описа на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на
С. К. А. от ***, че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД гр. П., сумата в
общ размер на 385,70лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия в размер на 344,77лв. за апартамент, находящ се на адрес ***, за
периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04. 2019г., както и сумата 40,93лв. законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 09. 07. 2017г. до 18. 11.
2019г., ведно със законната лихва със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 06. 12. 2019г. до окончателното изплащане на
сумите, както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 № ***г. по ч. гр. д. № 7858 / 2019г. по описа на Районен съд
Перник. С решението е осъден С. К. А. да заплати на „Топлофикация –
Перник“ АД 460лв. разноски в заповедното и исковото производство.
Недоволен от постановеното решение е останал С. К. А., който го е
1
обжалвал изцяло. Първият довод в жалбата, касае допустимостта на иска и
съответно на съдебното решение, тъй като жалбоподателят излага довод, че е
налице влязло в сила на 11. 02. 2004г. съдебно решение № 1176 / 23. 07.
2003г. на Пернишкия районен съд. Основните доводите, които се развиват
във въззивната жалба са за неправилност на заключението на вещото лице
инж. Б. Р. Й., най - вече по отношение на отопляемата кубатура и
противоречието на това заключение със заключението на вещото лице инж. А.
П. Ц. по гр. д. № 798 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, както и че
„Топлофикация – Перник не следва да води дела срещу него по такива искове,
каквито са процесните. Моли се решението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове
срещу него като неоснователни. Навеждат се и доводи, че Пернишкият
районен съд не се е произнесъл по предявения от него насрещен осъдителен
иск. Жалбоподателят С. К. А. поддържа жалбата си и в съдебно заседание,
като моли да му се присъдят направените разноски.
„Топлофикация - Перник“ АД, чрез юрисконсулт С., в срок е подало в
срок писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа писмения си
отговор чрез депозирана молба от юрисконсулт Е. М. и моли да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел
следното :
Приел е, че исковете са процесуално допустими, тъй като е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 05607/2019г. по описа на ПРС за
процесните суми и периоди.
Отбелязал е, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Отбелязал е, че облигационната връзка
възниква по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици на и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
2
присъединени към абонатната към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, поради което е направил извод, че не е
необходимо сключването на писмен договор за това обстоятелство, тъй като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Съдът е посочил, че в случая Общите условия са публикувани във
вестник „Съперник“ бр. 82 /3959/ от 29. 04. 2008г. С оглед изложеното и на
основание чл.153, ал.1 от ЗЕ и п-ф 1, т.2а от ДР на ЗЕ, в сила от 17. 07. 2012г.,
както и приложен договор за продажба на държавен недвижим имот от ***г.,
съдът е приел, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и
като такъв се явява „битов клиент“ на топлинна енергия.
Съдът е отбелязал, че съгласно заключението на съдебно - счетоводната
експертиза на вещото лице Е. Н., се установява, че за процесния апартамент,
в счетоводството на ответното дружество, е начислена сума в общ размер на
385,70лв., от която - стойност на незаплатена топлинна енергия в размер на
344,77лв., за периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04. 2019г., както и сумата
40,93лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09. 07.
2017г. до 18. 11. 2019г.
Съдът е обсъдил приетото заключение на вещото лице Б. Й. и съгласно
същото е отбелязал, че : за процесния период в апартамента няма монтирани
отоплителни тела в трите помещения /кухня, дневна и стая/, поради което не е
начислявана топлоенергия за този компонент, в банята има отоплително тяло
– щранг – лира, на което няма техническа възможност да се монтира
индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна
енергия по изчислителен път, както и че за процесния период ищцовото
дружество не е начислявало топлинна енергия за отопление на общи части ;
че за процесния период не е начисляван разход за подгряване на битова
гореща вода, тъй като същата се е водила „запечатана“, за целия процесен
период ищцовото дружество е начислявало и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 160 куб. м.,
като разходът на топлинна енергия е направен по изчислителен път съгласно
методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.
04. 2007г., като това е ставало само през зимния отоплителен период, когато е
работила отоплителната инсталация; че дружеството, извършвало дялово
3
разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно
потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период, че
по действителен отчет на средствата за измерване след всеки период
прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната, чрез
изравнителна сметка, а веднъж годишно – след кая та отоплителния период и
чрез годишна изравнителна сметка.
Въз основа на заключението на вещото лице Р. М., съдът е отбелязал, че
отопляемия обем на жилището на ответника е 146,50 куб. м., че в
стъблищната клетка на шестия етаж няма монтиран радиатор, както и няма
монтирани радиатори на другите етажи в стълбищната клетка, както и че в
стълбищната клетка няма изпълнени аншлуси за монтаж на отоплителни тела.
Съдът е обсъдил възражението на ответника, че предвид неточното
определяне на отопляемата кубатура, неправилно му е определен размера на
дължимото по перото „сградна инсталация“. В тази връзка съдът е посочил,
че съгласно т.38 от ДР на ЗЕ – „Отопляем обем на имот включва всички
обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответно
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект“.“ Отосно настоящия случай, съдът е отбелязал, че съгласно
„Сведение за измерена кубатура на отопляваните помещения в жилищния
блок“ от ***г., предоставена на „Топлофикация Перник“ АД, от живущите в
сградата етажна собственост /СЕС/, отопляемия обем на процесното жилищее
160 куб. м., като както се сочи това е освен обема на жилището и и
съответната припадаща се част от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект. Съдът е отбелязал, че видно от заключението на
съдебно – техническата експертиза проектът за отопление на общите части,
чрез монтиране на радиатори в стълбищните клетки не е изпълнен, но ЗЕ
изисква само наличието на проект, без да държи сметка за изпълнението на
проекта, поради което макар и несправедливо, кубатурата е законосъобразно
определена и искът в тази част се явява основателен.
Съдът е направил извод, че исковете се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
Съдът е определил разноските в исковото и в заповедното производство
и ги е присъдил общо.
4
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 07858 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Длъжникът в срок е подал възражение, поради което на взискателя е дадена
възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата
молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Доводите на жалбоподателя, че е налице влязло в сила съдебно решение №
1176 / 23. 07. 2003г. на Пернишкия районен съд, касая допустимостта на
обжалваното решение поради което следва да бъдат обсъдени. Ответникът в
исковото производство не е представил заверен препис от в сила съдебно
решение № 1176 / 23. 07. 2003г. в сила на 11. 02. 2004г.
Само за яснота Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че сила
на пресъдено нещо име единствено диспозитивът на едно съдебно решение по
смисъла на чл. 236, ал.1 т.5 от ГПК – какво постановява съдът по съществото
на спора, а мотивите на съдебното решение и заключенията на вещите лица,
които са представени по същото дело, нямат сила на пресъдено нещо. Това
означава, че ако действително е налице съдебно решение № 1176 / 23. 07.
2003г., с което примерно е признато за установено, че С. К. А. дължи на
5
„Топлофикация – Перник“ АД самата 100лв. за доставена топлинна енергия за
процесния апартамент в *** за периода от 01. 01. 2000г. до 31. 12. 2000г. и
сумата 10лв. лихви за забава за периода от 01. 01. 2000г. до 31. 2000г., то
впоследствие нито С. К. А., нито „Топлофикация – Перник“ АД /нито техните
наследници или провопремници/ могат да водят повторно дело, че за
посочените периоди се дължат или пък не се дължат, други суми за доставена
топлинна енергия за същия апартамент в ***. Настоящето производство е за
други нови периоди: за друга главница за периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04.
2019г., и за друга законна лихва за забава на месечните плащания за периода
09. 07. 2017г. до 18. 11. 2019г., поради което се явява процесуално допустимо.
Няма никакви данни за влязло в сила съдебно решение, с което по иск на С. К.
А., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с диспозитива на което да е
установена някаква кубатура с конкретен обед, за която А. да дължи
заплащане.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Правния спор, предмет на делото, се регламентира от Закона за
енергетиката Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото
право на ползване на апартамента или негов собственик. По делото е
приложен договор за продажба на държавен недвижим имот от ***г.,
съгласно който С.А. е закупил процесния апартамент в ***, за периода от 01.
05. 2017г. до 30. 04. 2019г., както и сумата 40,93лв. законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 09. 07. 2017г. до 18. 11. 2019г., Следователно
по силата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката, С.А. е битов клиент на
топлинна енергия, доставяна от „Топлофикация Перник“ АД за процесния
апартамент, изчислена по системата за дялово разпределение в сгради
6
етажна собственост. С договора С.А. е закупил и 4,90% идеални части от
общите части на сградата.
Приложеното по делото копие от заключение на вещото лице инж. А. Ц.
П., е дадено по друго дело 708/2002г. на Пернишкия районен съд и с друг
ищец - С. С. Г. и няма никаква правна стойност в настоящето производство.
Освен това в него вещото лице е дало заключение в два варианта – за
кубатурата на апартамента и за кубатурата на сълбището, като за ап.**,
общата площ е 163,46кв.м. Заключението на Д. К. по гр.д. № 708/2002г., за с.
з. на 23. 05. 2002г., представено от жалбоподателя пред Пернишкия окръжен
съд, в което е отбелязано, че проектът за бл.** в ***, е по типов договор за
ЕПЖБ и в проекта е предвидено отопление за стълбището, също не може да
бъде ценено и обсъждано в настоящето проицводство.
В настоящето производство за определяне на доставената топлинна
енергия, изчислена по описания начин, от значение са само заключенията на
вещите лица инж. Б. Й., Р. М. и инж. З.З., приети в настоящето производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК – съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по
делото.
От заключението на вещото лице Р. М. Г. се установява, че
отопляемата кубатурата на процесния апартамент, находящ се в *** е 146,50
куб. м., че в целия блок няма монтирани радиатори в стъблищните клетки,
нито пък има изпълнени аншлуси за монтаж на отоплителни тела.
Жалбоподателятсчита, че следва да заплаща за доставка на топлинна енергия
само за 146,50куб. метра, а не за 160 куб. м. по системата за дялово
разпределение, което е основния правен спор по делото.
Пернишкия окръжен съд следва да отбележи следното :
Съгласно п-ф 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката в сила обнародван в ДВ, бр. 107 / 2003 г., "Отопляем обем на
имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Съгласно п-ф 39 от Допълнителните разпоредби на Закона за
7
енергетиката, "Отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на
помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с
предвидени по проекта отоплителни тела.
Съгласно п-ф 37 от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-
лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и
конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на
топлина в помещенията чрез радиационен и конвективен топлообмен от
постъпващия в тях топлоносител.
От заключението на вещото лице инж. З.З. се установи, че блок № **, в
*** е изпълнен по типов проект ЕПЖБ, секцията е ***, с инвеститор „П. –
Инвест“ гр. П.. В проекта за отопление на сградата е предвидено отопление на
стълбищната клетка. От устните обяснения на вещото лице, дадени в с.з. на
13. 04. 2021г. , се установява, че през стъблищната площадка, където се
намира апартамент № **, собственост на жалбоподателя А., по вертикалния
щранг преминава топла вода, който щранг е свързан с обезвъздушителната
мрежа на вътрешната отоплителна система. Следователно щрангът
/тръбата/, които са предвидени по проекта за отопление на сградата,
топлоотдава на стъблищното пространство, поради което се явява
отоплително тяло по смисъла на цитирания по-горе п-ф 37 от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката от 1993г.
Въз основа на изложеното следва извод, че А. не дължи заплащане на
топлинната енергия само за 146,50куб. метра, а дължи заплащане за 160 куб.
м. отопляем обем по системата за дялово разпределение, така, както е
изготвило заключението си вещото лице инж. Б. Й..
Позоваването на жалбоподателя А., в с.з. на 13. 04. 2021г., на решение №
477 от 13. 04. 2018г., постановено по адм. д. № 1372/2016г. по описа на
Върховния касационен съд, с нищо не променя горния извод на съда. С това
решение е отменeна зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от
2013 г., представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
8
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г. изм. и
доп. ДВ, бр. 42/09.06.2015 г. в сила от 09.06.2015 г./, издадена от министъра
на икономиката и енергетиката. Същото обаче не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано и въз основа на жалбата е образувано адм. д. № 1318/2019г. на
ВАС, 5 – членен състав, по което производството пък е спряно с определение
№ 9312 от 18.06.2019 г. на ВАС, до постановяване на решение по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на Съда на Европейския съюз.
Следователно процесните суми се дължат от ответника на
„Топлофикация – Перник“ АД.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК С. К. А.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260285 / 09. 10. 2020г., постановено по гр. д. №
00839 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда С. К. А., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД гр. П., с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10