№ 606
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20231100500884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 15.12.2022 г. на длъжника С. М. М. против
Разпореждане от 17.11.2022 г. по изп.дело № 20199230400118, с което ЧСИ, с рег. №
923 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора върху пенсията на длъжника и да възстанови
събраните в резултат на изпълнението му суми по искане с вх. № 3610/16.11.2022 г.
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Излага съображения, че Националния осигурителен институт (НОИ) има правата и
задълженията по чл. 33, ал. 5 от КСО, в който не е предвидено право на НОИ да се
разпорежда с удръжки, като препраща средствата на съответните съдебни
изпълнители. Сочи, че езиковото тълкуване на „удръжка“ означава задържам, държа
нещо. Съгласно КСО, НОИ можел да прави удръжки от парични обезщетения, помощи
и пенсии, т.е. НОИ задържа/държи парични средства /чл. 114а от КСО/. Тези средства
от удръжка на пенсия би следвало да остават в бюджета на НОИ по фонд „Пенсии“,
тъй като той изплащал пенсиите на лицата, т.е. да има дефицит /излишък/ в съответния
фонд. Всяка година се приемал Закон за бюджета на държавното обществено
осигуряване /по пера/, в който случай следвало да се отрази съответния дефицит, който
бил строго определен от Кодекса за социалното осигуряване за какво се разходва.
В чл. 446 от ГПК се давало право на съдебния изпълнител да наложи
съответната мярка /запор/ върху пенсия. Специалният закон – КСО, обаче, предоставял
възможност за удръжка от страна на НОИ, но не и за налагане па запор, след като
плащането бъде осъществено, нито разпределение на парични суми удържани от
1
плащането от страна на НОИ към трети лица. До момента на плащане, пенсионните
плащания били част от бюджета и били в патримониума на НОИ. След като била
заверена сметката на физическото лице, същите преминавали в собственост на
движими вещи/парични средства - от патримониума на НОИ в патримониума на
физическото лице получател и ставали притежание на пенсионера.
До момента на плащане НОИ имал право да удържи сумите /за себе си/, но
нямал право, съгласно разпоредбите на КСО да ги разпределя. След момента на
плащане/заверяване на сметка, паричните средства преминавали в патримониума на
физическото лице, което не било дало съгласието си НОИ да се разпорежда с тях. От
друга страна, НОИ нямал право. съгласно КСО, да се разпорежда със средства на други
лица, в полза на трети липа.
Поради това, жалбоподателят счита, че няма предвиден механизъм за удържане
на средства за трети лица от страна на държавни институции - НОИ, когато са
първостепенен разпоредител с бюджетни средства и тези парични средства не са
предмет на трудово или служебно правоотношение, нито за изплащането на
запорираните суми, тъй като било точно предвидено за какво се разходват те.
Можело да се счита, че са налице данни за невярна счетоводна отчетност на
НОИ и от друга страна, действия попадащи в хипотезата на чл.282 от НК от страна на
длъжностни лица от НОИ, тъй като още преди паричните средства да са влезли в
патримониума на физическото лице - получател (пенсионер) те били преразпределени
към трето лице - ЧСИ, т.е. към момента на превода им към ЧСИ те все още били
бюджетни средства, тъй като не са станали собственост на получателя - пенсионера.
Предвид тези пропуски на законодателството, НОИ незаконосъобразно и престъпно
упражнявал правата на един помощник - съдебен изпълнител.
Жалбоподателят счита, че налице евентуалното нарушение на чл. 1 от
Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, както и на принципите на законосъобразност и
предвидимост. Позовава се на посочените в жалбата дела. Излага съображения, че
всичко посочено - преминаването на собствеността от бюджета в патримониума на
физическото лице, липса на разпоредба за разпределение на суми от страна на НОИ
към трети лица /независимо дали ще се приеме, че сумите са от бюджета или са
собственост на лицето/, както и липсата на осчетоводяване на посочените суми, водело
до несигурност в лицата как се разпределят сумите, защо се разпределят суми в
противоречие на закона, защо разпределителят с бюджетни средства всъщност
изпълнява ролята на съдебен изпълнител, защо при липса на правомощия ЧСИ Н.
приемал такива плащания, защо не дава отговор на въпроса кой и на какво основание
му превежда посочените средства, дали липсата на осчетоводяване от страна на НОИ
може да доведе до претенция от някоя от страните.
Моли, обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъдат възстановени
2
събраните в резултат на изпълнението суми по изпълнителното дело.
Взискателят „Ю.Б.“ АД счита, че жалбата е недопустима, евентуално –
неоснователна. Излага съображения, че в ГПК изрично било предвидено, като част от
правата и задълженията на НОИ, да се правят удръжки от получаваните пенсии на
гражданите, по отношение на които има наложени запори, които удръжки да се
превеждат по посочена от ЧСИ банкова сметка.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателите
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело №
20199230400118 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 от КЧСИ, с район на действие
СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното по
молба от 16.05.2019 г. на „Ю.Б.“ АД изпълнително производство за принудително
събиране на присъдените в полза на банката парични вземания.
На 16.07.2019 г., ЧСИ е наложил запор върху получавана от С. М. М. пенсия до
погасяване на задължението към взискателя – със запорно съобщение с изх. №
2558/16.07.2019 г. до Националния осигурителен институт (НОИ).
На 24.07.2019 г., НОИ е уведомил ЧСИ, че има наложен запор по друго
изпълнително дело (водено при ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ) и че от пенсията на
длъжника вече се правят удръжки.
Считано от м.08.2019 г., НОИ – СУСО е започнал периодично да превежда
суми по посочената от ЧСИ банкова сметка, представляващи удръжки от пенсията на
С. М. М. (340.52 лв. – на 09.08.2019 г., 340.52 лв. – на 12.09.2019 г., и т.н. до м. 12.2022
г.
На 16.11.2022 г., с молба с вх. № 3610/16.11.2022 г., С. М. М., действащ чрез
пълномощника си адв. А.С.Ч., е уведомил ЧСИ, че длъжникът има отпусната лична
пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, направи е искане да бъде отменен
наложения запор върху инвалидната пенсия, тъй като правенето на удръжки от нея е
незаконосъобразно, изложил е съображения, че НОИ няма право да се разпорежда с
удръжки и е посочил, че е възможно НОИ да извършва длъжностно престъпление.
С обжалваното Разпореждане от 17.11.2022 г., съдебният изпълнител е приел,
че вземането на длъжника за пенсия е годен обект на принудително изпълнение, че
разпоредбите, на които се позовава длъжникът не могат да обосноват различен извод,
поради което и е отказал да вдигне запора върху пенсията на длъжника и да възстанови
събраните в резултат на изпълнението му суми.
Жалбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото
3
дело е депозирана в СГС, на 15.12.2022 г. - т.е. в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1
ГПК (след което е изпратена на ЧСИ за администриране). Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК, предвиждаща, че
длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо. Следователно, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Осъществявайки проверка за спазването на императивните правила,
регламентиращи законосъобразното протичане на изпълнителното производство във
връзка с обжалвания отказ на ЧСИ да вдигне запора, съдът не констатира допускането
на нарушение на същите от съдебния изпълнител. Отказът на съдебният изпълнител, да
извърши исканото действие, е правилен, а жалбата на длъжника срещу него, следва да
се остави без уважение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на
принудително изпълнение, разрешава то да бъде упражнено, овластява и задължава
изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително
изпълнение на притезанието.
В настоящия случай, представеният изпълнителен лист удостоверява
вземанията на взискателя, поради което и ЧСИ е бил длъжен да пристъпи към
принудителното им събиране (доколкото не се твърди и не се установява доброволно
такова).
Съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
обезпечение на неговите кредитори, които имат право да се удовлетворят за
вземанията си от него.
Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според
терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или
недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и
пенсия (частично несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.);
вземанията за предаване на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и
дяловете от търговски дружества.
Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг,
освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е
частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор
обхваща само секвестируемата част.
Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е
длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
4
В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, всяко
възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният
върху тях запор обхваща само секвестируемата част.
В цитираното ТР е посочено още, че несеквестируемият минимум е определен
абсолютно в чл. 446 ГПК и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така
и за пенсията. Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно
длъжниците, които получават доходи от полагането на труд от тези, които получават
доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата
част е еднаква за всички длъжници.
В настоящия случай, изпълнението е насочено спрямо вземане на длъжника -
пенсията му, която е частично несеквестируема до размера на установената за страната
минимална работна заплата - чл. 446, ал.1 ГПК.
Вземането на длъжника за пенсия се изплаща от Националния осигурителен
институт (НОИ) – съгласно чл. 33, ал. 5, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване,
поради което и НОИ се явява трето лице, което на основание чл. 508, ал. 3 ГПК е бил
длъжен да внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
Несеквестируемата част от пенсията на длъжника, съответно размерът на месечната
удръжка се преценява от платеца на дохода - НОИ, който разполага с необходимата
информация за неговия размер и който периодично е уведомявал ЧСИ за промяна в
размера на удръжката – видно от приложените по делото писма от НОИ, като в
настоящия случай длъжникът не твърди, че преценката на НОИ е била неправилно,
респ. че е била удържана несеквестируема част от дохода.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане е правилно, а подадената
срещу него жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Доводите и възраженията на длъжника са неоснователни.
Налагането на запора и превеждането на сумите по сметка на ЧСИ са
нормативно установени, като липсва изискване едни и същи правни норми да се
повтарят в множество нормативни актове.
Жалбоподателят се позовава на чл. 114а, ал. 1 КСО, но тази разпоредба касае
паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, а не пенсиите.
Всъщност всички доводи и възражения на жалбоподателя за езиковото тълкуване на
„удръжка“, липсата на законност, предвидимост, установен ред и т.н., се опровергават
от следващата алинея на чл. 114а КСО, предвиждаща, че при определяне на дохода от
пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален
кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за
5
вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по
реда на чл. 114, ал. 5, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за
чужда помощ.
Запорирането на вземането на пенсията направо пред изплащащия го – НОИ
гарантира зачитането на несеквестируемостта, тъй като ако пенсията бъде изплатена
по банкова сметка, и съдебният изпълнител не разполага с информация за произхода
на средствата по запорираното вземане, той няма да може да зачете
несеквестируемостта.
Не е налице и нарушение на посочените от жалбоподателя принципи. Напротив
- изпълнението на задълженията съобразно действащите закони е едно от проявленията
на правовата държава.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В частта за разноските - поради неоснователност на жалбата, на жалбоподателя не се
присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 15.12.2022 г. на длъжника С. М. М.
против Разпореждане от 17.11.2022 г. по изп.дело № 20199230400118, с което ЧСИ, с
рег. № 923 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора върху пенсията на длъжника и да
възстанови събраните в резултат на изпълнението му суми по искане с вх. №
3610/16.11.2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6