РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7377/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба с вх. № 21026/29.10.2015 г. на СРС, предявена от Е.Б. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против В.В.К., с ЕГН: **********,
М.Х.С., с ЕГН: **********, С.Т.С., с ЕГН: **********, Т.С.К., с ЕГН: **********, Т.Н.Д., с ЕГН: **********, Д.Д.Д.,
с ЕГН: **********, всички със съдебен
адрес: ***; И.Т.П., с ЕГН: ********** и Н.К.И., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, О.Ч.Й., с ЕГН: **********,***; Р.Д.С., с ЕГН: **********, с обявен
постоянен и настоящ адрес:***, Д. Д.
С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и „Б.М102“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
Ищцата Е.Б. К. твърди в
исковата молба и в уточнителните молби (л. 32 и л. 43 от делото на СРС), че по
силата на договор за дарение, сключен с Б.А.Б., е придобила правото на
собственост върху недвижим имот: ПИ № 2492,
кв. 101,102, м. „Студентски град“, кв. 15 бивша местност „Лъките-Канзоварица“,
с площ 1499 кв.м.
Ищцата твърди, че през
2003 г. е продала 462/1499 идеални части от притежавания от нея недвижим имот
ПИ № 2492 на В.В.К.И.Т.П., Н.К.И., М. Х.С., С.Т.С., Т.С.К., О.Ч.Й., Д.Д.Д., Т.Н.Д.,
Р.Д.С. и Д. Д. С..
През 2004 г., Е. К. учредила
на съсобствениците правото да построят сграда с обслужващо предназначение в
северозападната част на имота, съгласно виза за проучване и проектиране и
съгласуван идеен проект.
Ищцата твърди, че през
2005 г., съсобствениците й са продали притежаваните от тях идеални части от
имота на „С.Ф.“ АД, а през 2014 г., са продали и учреденото им право на строеж
на ответника „Б.М102“ ЕООД. Последното дружество придобило и собствеността
върху 462/1499 ид.части от „С.Ф.“ АД.
Според Е. К. сградата,
за която е било учредено право на строеж на ответниците не е била построена в
5–годишен срок, нито е построена към настоящия момент, поради което и правото
на строеж за построяване на сградата за обслужващо предназначение е погасено по
давност.
Предвид изложеното,
ищцата моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че правото на строеж за сграда, с
обслужващо предназначение, не съществува, тъй като е погасено на основание чл. 67,
ал. 1 ЗС, поради неупражняването му в петгодишен срок.
Ответниците В.К., Т.К., М.
С., С.С., Т.Д., Д.Д., Р.С. и „Б.М102“ ЕООД оспорват иска. Твърдят, че
разпоредбата на чл. 67 от ЗС е неприложима при учредяване на право на строеж
между съсобственици. Затова ищцата нямала активна легитимация да предяви иска
сама, а той следвало да е предявен от всички съсобственици. Ето защо смятат, че
производството е недопустимо и следва да се прекрати.
Ответниците твърдят още,
че са били налице пречки за осъществяване правото на строеж, тъй като на място
е имало построена сграда на трети лица, с които имало спор по иск по чл. 109 от
ЗС, приключил с влязло в сила решение на 15.10.2013 г. Те твърдят също, че
считано от 21.02.2008 г. е съществувала и друга непреодолима пречка за
строителството - заповед на кмета на СО, е която са забранени процедурите по
чл. 133 от ЗУТ. Молят искът да бъде отхвърлен.
В хода на производството
страните са поддържали така направените от тях твърдения и искания като правят и
искане за присъждане на разноски. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е направил възражение, че „правото на строеж е нищожно“.
Подробни аргументи за това възражение са развити в представените писмени
бележки.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На
21.09.2000 г., Е.Б. К. е придобила правото на собственост върху ПИ № 2492,
находящ се в гр. София, Студентски град, южна градска територия III та част,
бивша местност „Лъките - Канзоверица“, с площ от 1499 кв. м. – видно от договор
за дарение, сключен във формата на нотариален
акт № 81, том III, рег. № 8043, дело № 560 от 21.09.2000 г. по описа на
нотариус с рег. № 274 от РНКРБ (л. 6-7 по гр. д. от делото на СРС).
През
2003 г., Е.Б. К. е прехвърлила 462/1499
идеални части от правото на собственост от описания поземления имот на В.В.К., Т.С.К.,
Т.Н.Д., Д.Д.Д., М. Х.С., С.Т.С., И.Т.П., Н.К.И., Р.Д.С., Д. Д. С. и на О.Ч.Д..
Този факт се установява от нотариален акт № 6, том I, рег. № 1050, дело
№7 от 06.02.2004 г. за учредяване на право на строеж, раздел III, л. 9 от
делото на СРС).
На
29.10.2003 г., главният архитект на СО - район „Студентски“ е издал виза за
проектиране на обект с обслужващо предназначение в ПИ 2492, кв. 15, м.
„Студентски град“. Визата е издадена на основание чл. 50, т. 2, б. „в“ и чл.
51, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно графиката на визата, предвиденото застрояване,
дадено с удебелени линии и щрих, е разположено в северозападната част на имота
на разстояние 3 м. от страничната граница на имота и на 5 м. от уличната
регулация (л. 127 и т. 35 от констатациите
на в.л. в раздел II.1 от СТЕ, л. 175).
На 06.02.2004 г., Е.Б. К., като собственик на останалите
1037/1499 идеални части от ПИ №2492, е учредила на останалите съсобственици
правото на строеж на сграда с обслужващо предназначение, която е била
предвидена за застрояване в северозападната
част на дворното място, със застроена площ от 153,00 кв. м. и разгъната
застроена площ от 460,00 кв.м., съгласно визата за проучване и проектиране,
издадена на 29.10.2003 г. от главния архитект на район „Студентски“ - СО и съгласно
съгласуван от главния архитект на район „Студентски“ – СО идеен проект от 06.01.2004
г. Правото на строеж е учредено възмездно срещу сумата от 11 620,84 щатски
долара (раздел I и II от нотариален акт № 6, том I, рег. № 1050, дело №7 от
06.02.2004 г. за учредяване на право на строеж, л. 8-10 по делото на СРС).
Към
този момент в североизточната част
на имота е имало изградена временна постройка „Кафе - експресо - подкрепително
хранене“. Тази постройка попада частично в имота и заема около 2/3 от лицето на
имота (видно от документите по преписка
в ДНСК, л. 104-108 и т. 5, раздел II. 2 от заключението на СТЕ, л. 177 и
отговор на трета задача от СТЕ, л. 186 и следващите).
От
заключението на вещото лице арх. В.С. се установява,
че функцията на сградата, за която е учредено право на строеж, както и обектите
разположени в партерното ѝ ниво, напълно логично предполагат архитектурно
решение за ситуиране на сградата със заемане на възможно по-голяма част от
лицето на имота, с оглед улесняване на достъпа до обектите. Частта от временната
постройка попадаща в ПИ № 2492 е разположена в неговата североизточна част, като заема повече от 2/3
(две трети) от лицето на имота към съществуващата улица „8 ми Декември“ и в
този смисъл според арх. С. определено би представлявала пречка при реализиране
на строителството на сграда с обслужващо предназначение (вж. отговора на втора
и трета задача на СТЕ, л. 184-187). В открито съдебно заседание на 03.06.2019
г. (л. 192), вещото лице е заявило, че
не може да посочи в каква степен тази постройка би представлявала пречка за
изпълнение на проекта. Основна причина за невъзможността на в.л. да даде
отговор е липсата на идейния проект, от който да се прецени дали постройката в
имота ще попречи за изграждането му, респ. за достъпа до част от търговските
обекти, предвидени на партерния етаж (отговор на трета задача на СТЕ, л.187).
Изрично вещото лице е отбелязало, че съществуващата постройка не е
представлявала пречка да се продължи процедурата по одобряване на пълен
инвестиционен проект и издаване на строеж. Същевременно за при наличието на
виза за проектиране и съгласуван идеен проект, е съществувала реална възможност
да се направят постъпки за одобряване на цялостен инвестиционен проект за
сградата с обслужващо предназначение описана в акта, да се извади за нея
разрешение за строеж и да започне фактическото строителство в процесния имот
(отговора на втора задача на СТЕ, л. 184).
На
30.12.2005 г., В. и Т. К., Т. и Д.Д., М. и С. С., И. и Н. И., И. и М.К. и О.Ч.Д. са продали на „С.Ф.“ АД
притежаваните от тях 462/1499 идеални
части от недвижимия имот в район Студентски град. В нотариалния акт е
записано, че предмет на продажбата не
е запазеното и учредено в полза на физическите лица право на строеж за построяване на
сградата с обслужващо предназначение, съгласно издадената виза и съгласувания
инвестиционен проект (нотариален акт № 41, том II, рег. № 8628, дело № 212 от
30.12.2005 г., л. 11 - 13 от делото на СРС).
По
делото не е представен инвестиционен проект за строежа на сградата с обслужващо
предназначение. Липсват доказателства за одобрена проектна документация и
издадено разрешение за строеж за тази сграда. Няма данни и дори и твърдения за
извършени каквито и да е действия за снабдяването с такива документи. Поради това, съдът приема
за установено по делото, че не са предприети действия за одобряване на проектна
документация и снабдяване с разрешение за строеж и такива не са налични за
процесната сграда.
На
21.02.2008 г., кметът на СО е забранил изработването на план -извадка по реда
на чл. 133 от ЗУТ за поземлени имоти в обхвата на м. „Студентски град“, район
„Студентски“ – СО (Заповед № РД-09-427/21.02.2008 г., л. 145 от настоящото
дело). Това е направено във връзка с изработването на план за регулация и
застрояване на м. „Студентски град“ район „Студентски“ – СО. Кметът е въвел и
строителна забрана за територията на м. „Студентски град“, район „Студентски“ –
СО. Забраната е въведена със Заповед № РД-09-374 от 06.03.2009 г. за срок не
по-дълъг от две години, т.е. до 06.03.2011 г. (л. 44 от настоящото дело).
От
заключението по СТЕ се установява, че Планът за регулация и застрояване на м.
„Студентски град“ район „Студентски“ - СО е одобрен от СОС с Решение № 466 от
22.07.2010 г. по Протокол №70, точка 80. От
този план обаче са изключени някои квартали, като в т. 5.1 и т. 5.2 на
решението на СОС са посочени кв. 101 и кв. 102, в които попада имот с пл. № 2492. Според вещото лице това означава,
че за тези имоти не е възможно
реализирането на предвиденото с плана застрояване, още по-малко такова,
различаващо се от предвиденото, до уреждането на сметките по регулация със
Столична община, най-вече в частта им, в която имотите са засегнати от уличната
регулация.
От
констатациите на СТЕ се установява, още, че процедурите по одобряване на ПУП-
ПРЗ за м. „Студентски град“ са спрени
до влизане в сила на кадастралната карта. Производство по създаване на
кадастрална карта и кадастрални регистри за територия та на район „Студентски“
е било открито, видно от писмо от Столична община, район „Студентски“ до Е.Б. К.
и адв. Й. Л.С.- М. (л. 156 от настоящото дело). От заключението на в.л. обаче
се установи, че Кадастралната карта за м. „Студентски град“, район „Студентски“
СО не е влязла в сила за голяма част от територията, включително кв. 101 и 102,
м. „Студентски град“, район „Студентски“ - СО, поради възражение на Областния
управител на София-град (констатациите по първа задача от заключението, л.
181-183).
Предвид
тези констатации експертизата дава заключение, че след издаването на заповед № РД-09-427/21.02.2008
г. на Кмета на Столична община не е било
възможно фактическото започване на строителство в процесния имот. Причина
за това е, че до влизането в сила на ПУП- ПРЗ за ПИ №2492, кв. 101 и 102,
строителство в процесния имот може да се извърши след преминаване през
процедурите по чл. 133 от ЗУТ. Същевременно се установи, че със заповедта на
кмета е забранено изработването на план -извадка по реда на чл. 133 от ЗУТ за
поземлени имоти в обхвата на м. „Студентски град“, район „Студентски“ – СО,
включително и за процесния имот.
От
приетите по делото решения на СГС и САС се установява, че през 2011 г., „С.Ф.“ АД и Е. К., като съсобственици на
процесния поземлен имот, са предявили иск по чл. 109 ЗС срещу Т.Н.Ч.и Е.Т.Д.(с
предишно фамилно име – Ч., видно от заповед на Столична РДНСК, л. 107 от
настоящото дело). С влязло в сила на
15.10.2013 г. решени № 7060/30.10.2012 г. по гр.д. № 15909/2011 г. по описа на
СГС, Т.Н.Ч.и Е.Т.Д.са осъдени да премахнат постройката (видно от решенията на
СГС и САС, л. 21-26 от делото на СРС).
През
м.04.2014 г., Е. К. е подала молба до Частен съдебен изпълнител с рег. № 850 от
КЧСИ за изпълнение на влязлото в сила решение на Софийски градски съд (л. 109 от
настоящото дело). След това тя е подавала жалби до кмета на район „Студентски“
- СО и до Столичния общински съвет срещу това, че обектът, който е следвало да
се премахне, продължава да работи (жалби, л. 110-111).
На 09.06.2014 г., съсобствениците И. и Н. И., М. и С. С.,
В. и Т. К., О.Ч.Д., Т. и Д.Д., Р. и Д. С. са
продали на „Б.М102“ ЕООД учреденото
в тяхна полза право на строеж на обслужваща сграда със застроена площ
153.00 кв. м и РЗП - 460.00 кв. м. върху дворното място, съставляващо ПИ №2492
от кв. 15, м. „Студентски град“, район „Студентски“ – СО. (нотариален акт № 88,
том IV, рег. № 5345, дело № 577 от 09.06.2014 г. , л. 14 — 17 от делото на СРС).
На
03.07.2014 г. „С.Ф.“ АД е продало на „Б.M102“ ЕООД 462/1499 идеални части от поземления имот в СО - район „Студентски“
(нотариален акт № 84, том I, рег. №4165, дело №71 от 03.07.2014 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, л. 18 - 20 от делото на СРС).
На
12.10.2016 г., „Б.M102“ ЕООД е прехвърлило в собственост на „АТ Е.“ ЕООД 162/1499 идеални части от ПИ №2492 от
кв. 101 и кв. 102, , м. „Студентски град“, район „Студентски“ – СО (нотариален
акт № 68, том VIII, рег. № 9479, дело № 1291 от 12.10.2016 г. за замяна на
идеални части от недвижими имоти, л. 112-114).
От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява още, че към момента на
приключване на устните състезания, няма влязла в сила кадастрална карта за
процесния имот. Така от издаването на заповедта на кмета на 21.02.2008 г. до
настоящия момент фактическото започване на строителство в процесния имот не е
било възможно. Установи се още, че към настоящия момент временната постройка,
намираща се в североизточната част на имота все още не е премахната, т.е. тя е
била в имота непрекъснато от учредяването правото на строеж на 06.02.2004 г.
(отговор на трета задача от СТЕ, л. 186 и следващите).
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на разглеждане по делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК,
вр. с чл. 67 от ЗС.
Съгласно
чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Съгласно чл. 67 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя
(чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не
се упражни в продължение на 5 години.
Ето
защо по предявения от ищцата установителен иск с правно основание чл. 67 от ЗС
в нейна тежест е да докаже: 1/ правен интерес от предявяване на иска: 2/ че е
собственик на имота и 3/ че е учредила в полза на ответниците право на строеж
за построяване на процесната сграда, което не е упражнено в срок от 5 години от
учредяването. В тежест на ответниците е да докажат: 1/ че в петгодишния срок строежът
е изграден на етап „груб строеж“, както и 2/ наличие на основания, водещи до
спиране или прекъсване на този срок.
Съгласно
указания в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на
ВКС, правният интерес при
отрицателния установителен иск за
собственост или друго
вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да
е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Всяка
страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния
си интерес.
Съгласно
същото тълкувателно решение, правният интерес от решаване на правния спор
винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и
чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на
иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и
обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен
установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на
претендираното от ответника право.
В
настоящият случай, ищцата е поддържала, че тя е била съсобственик с няколко
физически лица на недвижим имот и е учредила право на тези лица да построят
сграда в този имот. На следващо място Е. К. е твърдяла, че тези лица са се
разпоредили както с правото си на собственост върху идеалните части от имота,
така и с учреденото им право на строеж, които са били придобити от юридическо
лице. Въпреки това, искането е да се признае за установено както по отношение
на първоначалните съсобственици – физически лица, така и на последващия
приобретател – дружество, че всички те нямат право на строеж в процесния имот.
Предвид това, видно от твърденията в исковата молба е, че между ищцата и
ответниците – физически лица няма спор
за това, че последните не притежават право на строеж върху имота в район
„Студентски“ (което и не се оспорва от ответниците).
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск по
чл. 124 ГПК е наличието на правен интерес за ищеца. За да е налице правен
интерес от предявяването на такъв иск следва чрез него, ищецът да защити своята
правна сфера, отричайки права на ответника (ответниците), които той (те)
твърди, че притежава. В случая, това
очевидно не е така, поради което и не е налице правен интерес от водене на иск
срещу ответниците – физически лица. В тази част, исковата молба следва да се
върне, а производството по делото следва да се прекрати.
В
останалата част производството срещу дружеството ответник е допустимо, защото
при отричане на правата му да построи сграда в имота това ограничение върху
вещта, чийто съсобственик е ищцата, ще отпадне и тя ще може да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, ограничено единствено от нейната квота
в собствеността. По основателността на иска в тази му част съдът намира
следното:
Съгласно указания в т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на
ОСГК на ВКС, в хипотезите, при които правото на строеж е учредено с единен
договор, то е упражнено, когато е изграден грубият строеж на сградата. Това се
отнася и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица,
доколкото приобретателият на ограниченото вещно право не може да бъде поставен
в по-благоприятно положение от праводателя си.
Съгласно посоченото тълкувателно решение, практиката на ВКС е обединена
около становището, че срокът от пет години, в който следва да се упражни
правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен.
В настоящия случай се иска установяване на несъществуване
на право на строеж между съсобственици. Поради това, мислимо е да се погаси само частта от правото на строеж, която
притежава ответникът като суперфициарен собственик. На останалата част от правото на строеж, съответна на притежаваната
от него част от правото на собственост, освен ако не се е разпоредил с нея чрез
учредителна транслативна сукцесия, той
остава собственик, защото притежава това право в пълен обем за тази идеална
част. Ако съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж, всеки от
тях, получава правото на строеж за съответен обект за останалата идеална част
над квотата, която сам той притежава. Само
за частта, от правото на строеж, която е придобил над притежаваната от него
идеална част от правото на собственост може да се установява погасяване, или
несъществуване на правото на строеж. Съсобствениците са обикновени другари
и установяването с влязло в сила решение, по иск, предявен от един
съсобственик, че правото на строеж за неговата идеална част се погасява по
давност не обвързва останалите съсобственици (в този смисъл: Решение № 44 от
18.02.2016 г. по гр. д. № 4198/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС).
В светлината на настоящия случай това означава, че, ако искът е
основателен, то 1037/1499 идеални части от правото на ответното
дружество да построи сграда в процесния имот, е погасено по давност. Както се
посочи, за основателността на претенцията е необходимо да се установи, че
ищцата е собственик на имота и че ответникът има право на строеж за построяване
на процесната сграда, което не е упражнено в срок от 5 години от учредяването.
По делото е установено, че ищцата е собственик на 1037/1499 идеални части
от ПИ №2492 от кв. 101 и кв. 102, м. „Студентски град“, район „Студентски“.
Съдът установи също, че „Б.М102“ ЕООД е придобило първо учреденото право на
строеж на обслужваща сграда върху дворното място, съставляващо ПИ №2492 в район
„Студентски“, а после и собствеността върху 462/1499 идеални части от
поземления имот. Установи се още, че това дружество се е разпоредило с
162/1499 идеални части от имота, които
са придобити от „АТ Е.“ ЕООД. Ето защо за останалите 300/1499 идеални части
правото на „Б.М102“ ЕООД да построи сграда в ПИ №2492 би било погасено по
давност, ако не е упражнено в срок от 5 години.
По делото се установи, че правото да се построи сграда в ПИ №2492 е било
учредено на 06.02.2004 г. То би било погасено по давност ако не е било
упражнено в срок до 06.02.2009 г., независимо от последващите (вкл. и с учредителната
сделка) прехвърляния. На следващо място се установи, че правото на строеж
не е било упражнено в срок от 5 години от учредяването му. То не е било
упражнено и до настоящия момент. Ето защо давностния срок от 5 години би
изтекъл, ако не са налице основанията за спиране или прекъсване на давността.
Съгласно ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, от определянето
на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като давностен следва, че неспазването му не води
автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да
приложи давността - чл. 120 ЗЗД; собственикът на земята не може да се позове на
давността след като правото на строеж вече е реализирано - чл. 118 ЗЗД; срокът
може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания.
Ако собствениците на земята нямат /поради състоянието на имота/ и не са поели
задължение да извършат някакви фактически или правни действия, всички необходими действия за започването
на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. Ако според естеството на учредените права в договора суперфициарят не
може да предприеме някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без
съдействието на собствениците на земята, или ако някой от тях недобросъвестно
се противопостави на предприети от суперфициаря действия, собствениците на
земята не могат да се позоват на забавянето на строежа по тази причина, тъй
като никой не може да черпи права от своята недобросъвестност. Ако строителството се забави по други
обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на
собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря, като
например съдебни спорове с трети лица по повод на издадените разрешения на
строеж, през времетраенето им срокът
по чл. 67 ЗС също няма да тече.
В тази
връзка именно са и възраженията на ответното дружество – че в имота е имало
постройка, която е пречела започването на строителството и, че е била издадена
заповед на кмета на СО, която е представлявала административна пречка за
издаването на необходимите строителни книжа.
По делото действително се установи, че още преди
да бъде учредено правото на строеж в североизточната
част на процесния имот е имало постройка, която не е премахната, включително и
към настоящия момент. Същевременно не е установено категорично, че тази
постройка е представлявала пречка за осъществяване на строителството. Становището
на вещото лице в тази връзка се основава на предположение, направено на база
предназначението на сградата и предвидените на приземния етаж обекти. Установи,
се обаче, че сградата е предвидена в северозападната
част на имота, навътре от регулационната
линия и няма категорични данни, че временната постройка, находяща се в
имота, би попречила на достъпа до предвидената за застрояване сграда. В тежест
на ответното дружество е било да установи това обстоятелство, което не е
направено. Ето защо съдът приема, че това, че в имота е имало временна
постройка, не е било основание давността да не тече, защото нито е свързано с
недобросъвестно поведение на собственика на земята, нито с неизпълнение на
негови задължения, нито е установено да представлява друга обективна причина,
която да препятства започване на строителството. Още повече следва да се
отбележи, че това, че е имало временна постройка в имота не е било пречка за
предприемането на стъпки за одобряване на проектна документация и издаване на
необходимите разрешителни за започване на строителството. Такива обаче не са
били предприети и към настоящия момент. Затова съдът приема, че това, че в
имота е имало временна постройка не е обстоятелство, което да спре течението на
давностния срок по чл. 67 ЗС.
На следващо място, обаче, по делото се установи,
че считано от 21.02.2008 г. не е било възможно фактическото започване на
строителство в процесния имот. Причина за това е била заповедта на кмета от
посочената дата, с която е забранил изработването на план -извадка по реда на
чл. 133 от ЗУТ за поземлени имоти в обхвата на м. „Студентски град“, район
„Студентски“ – СО, включително и за процесния. Съгласно разпоредбата на чл.
133, ал. 1 от ЗУТ, в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в
поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план,
който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план.
Установи се, че за сградата с обслужващо предназначение не е имало одобрени
инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Така строежът е можело
да се разреши единствено въз основа на подробен устройствен план, който е
извадка от изработвания проект за подробен устройствен план, но изработването
на такава извадка е било забранено след 21.02.2008 г. От тази дата до настоящия
момент съществуват обективни пречки за одобряване на проектни книжа и за
започване на строителството.
Тази
пречка нито е била предварително известна, нито е била предвидима от суперфициаря (за разлика например от забраната,
предвидена в чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,
която е законоустановена и предварително известна). Ето защо, считано от
21.02.2008 г. давността за построяване на сградата е спряна и не е текла до
настоящия момент. От учредяването на правото на строеж (06.02.2004 г.) до
издаването на заповедта на кмета са изтекли 4 г. и 15 дни. Поради това, до
датата на спиране на давността тя не е изтекла. Следователно, искът против
ответното дружество е неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва
и да се отбележи, че възраженията за нищожност на учреденото право на строеж на
обслужващата сграда в ПИ № 2492 не следва да се обсъждат. В исковата молба
ищцата е сочила, че договорът за продажба на право на строеж от 2014 г. е
нищожен. Съдът е указал да конкретизира исканията си и в изпълнение на това
указание ищцата с изрична молба е заявила, че иска от съда да признае по
отношение на ответниците, че последните
не са носители на правото на строеж на сграда в процесния имот, тъй като същото
е погасено по давност. (уточнителна молба, л. 32 и формулирания петитум, л. 36 от делото на СРС). С оглед на това уточнение
съдът с проекта си на доклад е посочил, че предмет на производството е иск по
чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС с искане за признаване, че правото
на ответника да построи сграда в процесния имот не съществува като погасено по
давност (л. 54 от настоящото дело), като страните са заявили, че нямат възражения
по проекта на доклад, поради което и същията е обявен за окончателен доклад
(протокол, л. 130-131 от настоящото дело). С оглед на това, не следва да се обсъждат твърденията, че учреденото с договора от
2004 г. право на строеж на обслужващата сграда в ПИ №2492 е нищожно. Такива
твърдения не са наведени по-рано в производството, ответниците не са се
защитавали по тях и не е допустимо въвеждането им едва с писмените бележки.
Относно разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците, като
своевременно искане за присъждане на разноски е направено от „Б.М102“ ЕООД.
Ответното дружество е представило доказателства за извършени разноски в
размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 27.01.2017 г., приложен на лист 49 от
делото. В съдебно заседание на 03.06.2019г. процесуалният представител на ищеца
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая, претендираният размер не надвишава минималния
размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
поради което и същото не следва да се намалява.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Б.М102“
ЕООД следва да се присъди сумата от 2450 лева – разноски по делото, в т.ч.:
платено против адвокатско възнаграждение (2000 лв.) и депозит за СТЕ - 450 лв.
(л. 134).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ВРЪЩА, на основание чл.
130 ГПК, исковата молба в частта, с която Е.Б. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
е предявила против В.В.К., с
ЕГН: **********, М.Х.С., с ЕГН: **********,
С.Т.С., с ЕГН: **********, Т.С.К., с ЕГН: **********, Т.Н.Д., с ЕГН: **********, Д.Д.Д.,
с ЕГН: **********, всички със съдебен
адрес: ***; И.Т.П., с ЕГН: ********** и Н.К.И., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, О.Ч.Й., с ЕГН: **********,***; Р.Д.С., с ЕГН: **********, с обявен
постоянен и настоящ адрес:***, Д. Д.
С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск по чл. 124, ал.
1, пр. 3 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС - за
признаване за установено, че правото на ответниците да построят сграда с
обслужващо предназначение със застроена площ от 153,00 кв. м. и разгъната
застроена площ от 460,00 кв.м., в северозападната част на ПИ №2492, находящ се
в кв. кв. 101,102, м. „Студентски
град“, кв. 15 по регулационния план на гр. София, Студентски град, бивша
местност „Лъките - Канзоверица“, с площ от 1499 кв. м. не съществува като
погасено по давност, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7377/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-20 състав, в тази част.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от Е.Б. К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Б.М102“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС - за признаване за
установено, че правото на „Б.М102“ ЕООД да построи сграда с обслужващо
предназначение със застроена площ от 153,00 кв. м. и разгъната застроена площ
от 460,00 кв.м., в северозападната част на ПИ № 2492, находящ се в кв. кв. 101,102, м. „Студентски град“, кв. 15 по
регулационния план на гр. София, Студентски град, бивша местност „Лъките
- Канзоверица“, с площ от 1499 кв. м., не съществува, тъй като е погасено, поради неупражняването му в петгодишен срок.
ОСЪЖДА Е.Б. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Б.М102“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2450 лева - разноски в по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е върната
исковата молба и е прекратено производството в тази му част, има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част, РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: