№ 19680
гр. С, 01.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110169552 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Т. В., чрез адв. Г., срещу
В. Л. Ш..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че от
няколко години полагала усилия да заличи адресната регистрация на ответника, който през
2010 г. бил записан на адреса, на който живеела със съпруга й, по молба на майка му А Ш.а,
за което обстоятелство В. В. дала съгласието си с оглед нуждата на племенника й – В. Ш., от
адресна регистрация в гр. С, за да може да се запише в „Бюро по труда“. Твърди, че
ответникът не е обитавал жилището, като в период от около три месеца след регистрацията
му на адреса, животът на нея и съпруга й се променил в отрицателна посока. Излага доводи,
че на адреса започнали да пристигат съобщения и призовки от частни съдебни изпълнители
и различни държавни институции, като неизвестни лица започнали да издирват ответника в
жилището и отправяли заплахи, че ако не им кажат къде е същият, ще си имат проблеми.
Многократно адресът бил посещаван и от органите на полицията. Посочените обстоятелства
поставили ищцата и съпруга й в много тежко и неловко положение, което й създало
притеснения, които намерили своето негативно отражение върху здравето й. Ищцата твърди,
че често била с повишени кръвно налягане и кръвна захар, което наложило да посещава
различни лекари. Посещенията на адреса от страна на лицата, които издирвали ответника,
станали достояние и на съседите й, които започнали да отправят упреци към нея, доколкото
спокойствието в блока било нарушено, като посочените обстоятелства й създавали
допълнително напрежение и дискомфорт. Отбелязва, че жилищната сграда, в която живеели
със съпруга й била с портиер, поради което пропускането на лица, които не са от блока било
1
предшествано от обаждане към собственика на съответния апартамент. Твърди, че е
възприела поведението на ответника като недопустимо и накърняващо достойнството й. В
резултат от посочените обстоятелства преживяла стрес, тревожност и депресивни състояния,
като изпитвала промени в апетита, нарушения на съня и концентрацията й, които били
вследствие от недобросъвестното поведение на ответника. Счита, че авторитетът й пред
семейството, приятелите и живущите в блока бил съществено уронен. В тази връзка, твърди
че ответникът й дължи заплащането на обезщетение. Ето защо моли съда да осъди
ответника да й заплати сумата от 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди в
периода от 10.12.2014 г. до 15.07.2021 г., вследствие от противоправното му поведение,
свързано с непрекъснатото му издирване на адреса от страна на органите на полицията,
частни съдебни изпълнители и различни физически лица, на които дължи парични суми, с
което станал причина за преживените от ищцата негативни емоционални преживявания,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че ищцата доброволно е допуснала
регистрацията му по настоящ адрес в жилището й в гр. С, като оспорва факта, че посоченото
обстоятелство представлява извършена от нея услуга, както и твърдението, че помежду им е
налице родствена връзка. Оспорва наличието на допуснато противоправно поведение от
негова страна, което се намира в причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата
неимуществени вреди. Твърди, че не му е известна причината, поради която органите на
полицията са извършвали проверка по настоящ адрес, доколкото не е осъждан и не е
допускал нарушения на обществения ред. Прави отвод за местна неподсъдност на спора,
като сочи, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Районен съд -
Сандански, на основание чл. 105 ГПК. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на част от претендираното вземане.
По възражението за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд:
Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност по граждански
дела – по постоянен адрес на ответника физическо лице, респ. – седалището на ответника –
юридическо лице. Всички останали разпоредби уреждащи местна подсъдност се явяват
специални спрямо тази подсъдност и я дерогират. Според чл. 115, ал. 1 ГПК, иск за вреди от
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Съгласно
чл. 119, ал. 4 ГПК, във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за
неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор
на исковата молба.
Съдът намира възражението на ответника за допустимо, но неоснователно.
Предоставената в полза на ищцата изборна местна подсъдност по реда на чл. 115, ал. 1 ГПК
има за цел улеснение на пострадалия от деликт при извършване на процесуалните действия.
Съдът не може да замести волята на ищцата при избора на компетентен съд по правилото
на чл. 115, ал. 1 ГПК. Подсъдността на исковете за непозволено увреждане е уредена като
изборна, като изборът на съд се прави от ищеца чрез предявяване на иска пред съда по
постоянния адрес или седалището на ответника или по местоизвършване на деянието. В
настоящия случай ищцата се е възползвала от уредената в нейна полза специална
подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК, като е сезирала съда, компетентен да разгледа спора по
правилата на изборната местна подсъдност – по местоизвършване на деянието. В тази
връзка, не са налице основания за прекратяване на настоящото дело и изпращането му по
подсъдност по постоянен адрес на ответника, поради което релевираното с отговора на
исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора пред СРС следва да бъде
оставено без уважение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
В. Л. Ш. да заплати на В. Т. В. сумата в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в периода от 10.12.2014 г. до
15.07.2021 г., вследствие от противоправното поведение на ответника, свързано с
непрекъснатото му издирване на адреса на ищцата от страна на органите на полицията,
частни съдебни изпълнители и различни физически лица, на които дължи парични суми, с
което е станал причина за преживените от В. Т. В. негативни емоционални преживявания.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през 2010 г.
ищцата е дала съгласието си ответникът да бъде регистриран по настоящ адрес в
обитаваното от нея жилище в гр. С.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние
(действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно възникването на следните материални предпоставки (юридически факти),
обуславящи съществуването на спорното право, а именно: извършеното от ответника
противоправно деяние, претърпените неимуществени вреди в периода от 10.12.2014 г. до
15.07.2021 г., както и причинно-следствена връзка между противоправното и виновно
поведение на делинквента и настъпилите вреди.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на факти, които имат за последица
спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на обратно
доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника по чл. 119, ал. 4 ГПК за
местна неподсъдност на настоящия правен спор пред Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събиране на поисканите от ищцата
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане в първото по
делото съдебно заседание, който да даде показания за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за събиране на гласни
3
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като УКАЗВА на
ответника в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да конкретизира
писмено с препис за ищцата фактите и обстоятелствата, за доказването на които иска да
бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще остави без уважение това доказателствено
искане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, бул. „Цар
Борис III” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2025 г. от
13:25 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4