СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
27.11.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 26.10.17г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 6818/16г.
и констатира следното:
Предявени са искове от И. И. против „Ф.И.“ ЕООД с правно основание чл. 31 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за
унищожаването /евентуално за прогласяване нищожността на/ договор за
покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 59, находящ с в град С., ж.к. ***********,
с площ от 65, 66 кв. м., заедно с избено помещение № 20 и заедно с 3, 952% ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото /който
договор е обективиран в нотариален акт № 43 от 28.10.15г. на нотариус С. Т., в
който документ процесният имот е индивидуализиран подробно/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Главният иск по чл. 31 от ЗЗД е основателен:
Събраният по делото доказателствен материал – преценен
в съвкупност /гласен и експертен, в това число и обясненията на вещите лица от
съдебните заседания/ удостоверява, че към момента на сделката продавачът
/ищецът/ не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията
си и това е било „видимо“ за другата страна по правоотношението – купувача по
сделката. Този /еднозначно, категорично/ установен факт /преценен в контекста и
на обстоятелството, че впоследствие ищецът е бил - и поставен под запрещение/
налага унищожаване на сделката в хипотезата на чл. 31 от ЗЗД. Обстоятелството,
че ищецът е участвал и в други правоотношения /трудово-правни или гражданско
правни/, извън процесното такова по покупко-продажба на имота – не може /само
по себе си/ да обоснове извод за дееспособност на страната към момента на
изповядване на процесната сделка /предвид категоричността на събраният в тази
връзка доказателствен материал/.
Дори горните изводи да не бъдат споделени:
Евентуалният иск /по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ също би се явил основателен:
Процесният нотариален акт обективира договор за
покупко-продажба, сключен между ищеца /подавач/ и ответника /купувач/. Сделката
е изповядана при цена 9 800 лева, а данъчната оценка на имота /към момента
на продажбата – съгласно изричното отбелязване в самия нотариален акт е
възлизала на сума в размер на 32 132, 1 лева, като приетата по делото
експертиза оценява процесния имот към
момента на сделката на 77 225 лева/. Посоченото разминаване на цената по
сделката с данъчната оценка и с действителната /пазарна/ цена на имота към
момента на сделката е съществено и може да обоснове прогласяване на договора за
недействителен в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД /дори и да се
приеме, че освен визираната в нотариалния акт сума от 9 800 лева ищецът е
получил и още 24 200 лева; и в такава хипотеза е налице значителна, явна
разлика между общо получената по сделката сума от 34 000 лева и пазарната
цена на имота - 77 225 лева/. В последната връзка:
Досежно допълнително получената от ищеца сума /в размер
на общо 24 200 лева/ по делото са представени разписки и декларация.
Декларацията е нотариално заверена /т.е. – има
достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК/ и съдържа изрично признание на
ищеца, че е получил доплащане в посочения размер. С оглед това – възражението
на ищеца по чл. 181 от ГПК следва да се окачестви като неоснователно. По делото
обаче е установено категорично /еднозначно/, че към момента на сделката и след
това /дори и към завеждане на делото/ ищецът е бил в състояние, което не е
позволявало същият да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи. Това обстоятелство принципно съставлява основание за „дерогиране“ на
всяка /едностранна или двустранна/ сделка в хипотезата на чл. 31 от ЗЗД. С
оглед това – в случая следва да се приеме, че събраният доказателствен материал
/разписки и декларация, преценени в съвкупност и в контекста на правилото по
чл. 31 от ЗЗД/ не може да обоснове извод, че ищецът действително /реално/ е
получил процесното доплащане /в размер на 24 200 лева/, а по същите
съображения съответно и самата визирана в нотариалния акт сума от 9 800
лева/.
С оглед изложеното – искът по чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД също би бил уважен /като понятието „добри нрави“ в случая следва да
се прецениява както в контекста на описаното по-горе разминаване в цената на
имота, така и в контекста на конкретното психологическо състояние на ищеца към
момента на сделката/.
Съдът,
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по иска с правно основание чл. 31 от ЗЗД на И.П.И.
ЕГН ********** против „Ф.И.“
ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот:
апартамент № 59, находящ с в град С., ж.к. ***********, с площ от 65, 66 кв.
м., заедно с избено помещение № 20 и заедно с 3, 952% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото /който договор е обективиран в
нотариален акт № 43 от 28.10.15г. на нотариус С. Т./.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалният иск по чл. 26, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД да плати на И.П.И. – 150 лева съдебни разноски и на адвокат Г. – 1 520 лева адвокатски хонорар на основание
чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД да плати на СГС 330 лева – държавна такса и 250
лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: