№ 347
гр. гр.Несебър, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20222150101403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано e по искова молба вх. № 39885/01.11.2022 г. по описа на БРС,
изпратена по подсъдност с вх. № 10705/01.12.2022 г. по описа на НРС, на Е. Ц. Д.,
ЕГН **********, чрез адвокат К. К. от БАК, съдебен адрес: гр. ***, партер, срещу
„В.и к.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от Г.Й.Т., с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че
ответното дружество дължи на ищцата следните суми: сумата от 255 лева –
обезщетение за вреди от прекъснато водоподаване - лишаване от ползване на собствен
апартамент/имот, поради спряно водоподаване, за м. 10.2020 г., равняващо се на
платения наем за ползване на друг апартамент; законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.09.2022 г. до
окончателното изплащане, за които вземания, в полза на ищцата е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2771/14.09.2022 г. по ч.гр.д. № 5858/2022 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи
основателността на претенцията, като се посочва, че ищцата е потребител на ВиК
услуги за собствения си водоснабден обект по неформален договор и по силата на
закона. На 22.10.2020 г. ответното дружество преустановило водоподаването към
собствения на ищцата апартамент в к.к. Слънчев бряг 8240, кв. „***, Жилищна сграда
„Б.“, ет. ***, ид. № *** в нарушение на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от ЗВ, чл. 3, ал. 1 от ЗРВКУ и
чл. 38, ал. 5 от ОУ. Този факт бил съдебно установен между страните с решение по
гр.д. № 6577/2020 г. по описа на БРС, решение по в.гр.д. № 990/2021 г. по описа на
1
БОС и определение по гр.д. № 607/2022 г. по описа на ВКС. Заявява се, че
водоподаването към обекта било възстановено на 19.04.2021 г., поради което ищцата
била лишена от ползването на собствения си имот и се наложило да наеме сходно
жилище срещу месечен наем от 850 лева. Ответното дружество било поканено да
възстанови сумите, заплатени от ищцата за наем, но отказало с отговор от 16.08.2022
г., поради което за ищцата възникнал интерес от съдебно уреждане на спора.
Претендират съдебни разноски, включително сторените в заповедното производство
по ч.гр.д. № 5858/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, чрез юрк. Д. Б. З., с който се взима становище по твърденията на
ищцата, като се релевират подробни доводи за неоснователност на предявения иск.
Заявява се, че с цитираните от ищцата съдебни актове не е бил решен по същество
правен спор, предвид което и същите нямата сила на пресъдено нещо и не обвързват с
мотивите си страните по тях. Аргументира, че между страните никога не е
съществувала твърдяната облигационна връзка, доколкото не били изпълнени
предпоставките на чл. 17, ал. 1 от Наребда № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. От друга страна, отсъствало и виновно противоправно
поведение на ответника, което да е в причинна връзка с твърдените вреди, доколкото
ответникът прекъснал водоподаването на правно основание – искане на титуляра на
партидата. Моли се за отхвърляне на иска, като се оспорва верността на представените
от ищеца договор за наем на недвижим имот от 23.10.2020 г. и разписка за получена
сума от 23.10.2020 г.
С определение № 638/26.05.2023 г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е
конституирал по делото „С. ВК” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., у;. „И.В.“ ***, като трето лице-помагач на ответната страна .
С писмения отговор, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, ответникът „В.и к.“
ЕАД е предявил при условията на евентуалност обратен иск против третото лице
„С. ВК” ООД, уточнен с молба вх. № 3225/05.04.2024 г., с който се иска от съда, в
случай че уважи предявения против „В.и к.“ ЕАД иск от Е. Д., да осъди „С. ВК” ООД
да заплати на „В.и к.“ ЕАД сумата от 255 лева, представляваща цената на предявения
срещу ВиК оператора иск, ведно със законната лихва върху главницата от датата ба
предявяване на иска до окончателното изплащане и претендираните от Е. Д. и уважени
разноски, както и направените от „В.и к.“ ЕАД по делото съдебни разноски.
Ищецът по обратния иск „В.и к.“ ЕАД твърди, че за целия комплекс „Б.“ е
съществувала към м.10.2020 г. една партида, на която титуляр е било дружеството-
ответник по обратния иск. Именно по заявление вх. № К-2689/22.10.2020 г. за
временно преустановяване на водоподаването, подадено от страна на титуляра „С. ВК“
ООД и на основание чл. 41 и чл. 42 от ОУ на оператора било прекъснато
водоподаването за цялата сграда. Отново по искане на ответника по обратен иск и по
2
негово заявление вх. № К-2689-1/19.04.2021 г. водоподаването към сградата било
възстановено на 23.04.2021 г. Твърди се, че операторът не може да носи отговорност за
чуждо противоправно поведение, доколкото в случая не били изпълнени изискванията
на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – не
били подадени заявления от всички собственици в сградата за разкриване на вътрешни
индивидуални партиди, предвид което операторът бил поставен в невъзможност да
узнае за придобиването на право на собственост от трети лица по отношение на
самостоятелни обекти в сградата, вкл. от ищцата Д.. Предвид твърденията се
аргументира отговорност на „С. ВК“ ООД за произлезлите от спирането на
водоподаването вреди за ищцата Д..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 3 от ГПК ответникът
по обратния иск „С. ВК” ООД е депозирал становище и писмен отговор на обратната
искова молба, в които се изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения от Е. Д. иск, както и за неоснователност на предявения от ответника
обратен иск, като се излагат съображения. Излагат се насрещни твърдения, че за
ищцата Д. не са произлезли твърдените вреди от спряното в периода 22.10.2020 г. –
19.04.2021 г. водоползване, доколкото същата не е пребивавала в имота си през
зимните месеци. Оспорва се като симулативен представения от ищцата Д. договор за
наем, твърди се, че същият е привиден и съставен за целите на процеса, евентуално –
договорът и разписката за заплатен наем се оспорват като антидатирани. Заявява се, че
отсъства сходство между посоченото от ищцата наето от нея бунгало в гр. П. и
собственото жилище в к-с „Б.“, негодност за обитаване на бунгалото в посочения
период, и се аргументира частична неоснователност по размер на претенцията за
обезщетение, насочена спрямо ВиК оператора.
По повод обратния иск на оператора заема становище за неговата
неоснователност в цялост, като се позовава на разпоредбите на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите, чл. 3, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, чл. 41, ал. 3, т. 9 от Наредба № 4 от 2004 г., чл. 40, ал. 5 от
ОУ на ВиК – Бургас. Излагат се подробни съображения за неприложимост към случая
на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. Претендират се съдебни разноски.
В проведени по делото открити съдебни заседания ищцата Е. Д. се представлява
от адв. К. К. от БАК, който поддържа депозирания иск и моли за уважаването му.
Ответното дружество и ищец по обратен иск „Водоснабдяване канализация“
ЕАД се представлява в хода на процеса от юрисконсулти. Поддържа дадения отговор и
предявения обратен иск, моли за отхвърляне претенцията на ищцата като
неоснователна, евентуално в случай на уважаването – за уважаване на предявения
срещу „С. ВК“ ООД обратен иск. Релевира евентуални възражения за прекомерност на
заплатените от ищцата и ответника по обратен иск адвокатски възнаграждения.
Представя списък на направените разноски, които претендира.
3
Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратен иск – „С.
ВК“ ООД, чрез упълномощения си представител адв. Ф. от БАК, поддържа пред съда в
съдебно заседание дадените становище и отговор на обратен иск. Аргументира
неоснователност на главната искова претенция и моли за отхвърлянето като
недоказана. Евентуално и при уважаване на главния иск моли за отхвърляне на
обратния иск. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 5858 по описа за 2022 г. на Районен съд -
Бургас, се установява, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2771/14.09.2022 г. Последната е била надлежно
връчена на длъжника, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. В дадения от съда
едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който
има за предмет вземане, идентично на това, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
Предявен е главен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, както и обусловен обратен иск с правно основание чл. 49 от
ЗЗД.
По повод главния иск с приетия без възражения на страните доклад в тежест на
ищцовата страна е възложено доказването на следните факти: наличието на договор за
доставка на ВиК услуги за водоснабден обект с ид. № ***, по който ищецът е изправна
страна; собствеността на ищеца по отношение на водоснабдения обект; неизпълнение
от страна на ответника по договора; настъпване на твърдените от ищеца имуществени
вреди и техния размер; причинно-следствена връзка между соченото договорно
неизпълнение и настъпилите вреди. В условията на насрещно доказване на ВиК
оператора е възложено доказването на факта на изпълнение на договорните
задължения, както и всички правоизключващи, правоизменящи, правоотлагащи и
правопогасяващи факти, на които се позовава.
Във връзка с приетия за съвместно разглеждане обратен иск на водния оператор
срещу третото лице – помагач, в тежест на ищеца е разпределено доказването на
настъпилите вреди, техния размер, причинно-следствената връзка между настъпването
на вредите и поведение на лице, действало по възложение на ответника по обратен
иск, а на ответника „С. ВК“ ООД – доказването на направените насрещни възражения.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл.
4
9, ал. 2, т. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги:
Между страните не се спори, че жилищна сграда и хотел „Б.“, находяща се в ПИ
VI-168, кв. 6102 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, общ. Несебър, е построена от
инвеститора „С. ВК“ ООД и е въведена в експлоатация с удостоверение на Община
Несебър от 04.09.2006 г. Не е спорно по делото, че към месец октомври 2020 г.
сградата на к-с „Б.“ е била в режим на етажна собственост, като ищцата Е. Д. е
притежавала самостоятелен обект в същата – СОС с ид. № ***, представляващ ап. 5 на
ет. 2.
Безспорни за страните са и обстоятелствата, че към м. октомври 2020 г.
отчитането на ВиК услуги за к-с „Б.“ – к.к. Сл.бряг се е осъществявало по партида с
аб. № 218140, на която титуляр е бил инвеститора „С. ВК“ ЕООД, както и че въз
основа на заявление на титуляра от 09.10.2020 г. водоподаването до сградата е било
прекъснато от ВиК оператора на 22.10.2020 г., а впоследствие – възстановено на
23.04.2021 г. отново по заявление на „С. ВК“ ЕООД.
За горните обстоятелства са представени писмени доказателства от страна на
ищцата с исковата молба /л. 5-6, л. 13-14 от гр.д. № 7084/22 г. по описа на БРС/, както и
от страна на ответното дружество „В.и к.“ ЕАД /л. 12-22 от делото/ и от страна на
третото лице помагач – ответник по обратен иск /л.169-179 от делото/.
В подкрепа на твърденията си ищцата Д. представя договор за наем и разписка
/л. 15-16 от гр.д. № 7084/22 г. по описа на БРС/, видно от които на 23.10.2020 г. е наела
от наемодателя Л. Д. Б. двустайно бунгало с адрес в гр. П., ул. „П.С.“ № 4 /м-ст „К.“/,
безсрочно, срещу месечен наем в размер на 850 лева, като е заплатила сумата от 255
лева по същия и за периода 23.10.-31.10.2020 г. /за девет календарни дни/.
По делото бяха представени 7 бр. разписки /л. 230-236 от делото/ от ищцата за
заплащан в периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г. наем на наемодателя Б. в размер на 850
лева на месец.
От неоспорени от ищцата Д. електронно писмо, искане и справка по партидата
на Л. Д. Б. в Агенция по вписванията /л. 139-140; л. 190-192 от делото/, представени от
третото лице – помагач, се установява, че ищцата Д. е заявила до управата на ЕС в
сграда „Б.“ – к.к. Сл. бряг, че в качеството си на собственик на ап. 5 с ид. № ***,
считано от 22.09.2020 г. /респ. след 08.10.2020 г./ желае да бъде уведомявана по реда на
чл. 13, ал. 2 и ал. 3 и чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на посочена електронна поща, поради
предстоящото отсъствие от имота, като сключеният от нея договор за наем с Л. Б. не
е бил вписан в АВ.
В проведен пред съда разпит на свидетеля Л. Д. Б. – наемодател по обсъдения
договор за наем, сключен между него и ищцата Д., последният заявява, че е
предоставил възмездното ползване на свое бунгало № 7, находящо се в съседство на
почивна станция „Козлодуй“ – гр. П. /съгласно приобщена по делото скица - л. 228 от
5
делото/ на Е. Д. в периода м.октомври 2020 г. – м.април 2021 г. срещу месечен наем от
350 лева, като не е регистрирал договора в АВ. Посочва, че бунгалото се отоплява на
климатик, като електричеството се заплаща от неговата фирма „Д. ТД ***“ ЕООД,
която стопанисва бунгалата. Твърди, че Д. била единствен наемател в бунгалата му
през зимата на 2020-2021 г., като потвърждава, че е подписал разписките на л.230-236
от делото, които му бяха предявени.
От своя страна, разпитания два пъти в хода на делото свидетел М. Ю.,
първоначално заявява пред съда, че знае от ищцата Д., че се е преместила в края на
м.октомври 2020 г. да живее в гр. П., тъй като нямала вода в собствения си апартамент
в к.к. Сл. бряг, като лично се уверил в последното към края на лятото на 2020 г.
Потвърждава, че е помогнал на ищцата да се пренесе в бунгалото в гр. П., като лично
видял, че е обзаведено. Впоследствие, при повторен разпит с участието на третото
лице помагач, св. Ю. посочва, че е помогнал на ищцата да се изнесе от жилището си в
к-с „Б.“ – к.к. Сл. бряг в края на лятото – през октомври 2020 г. Противно на
първоначалните си показания твърди, че не е влизал в бунгалото в гр. П., а само
помогнал на Д. да свали багажа си до там, без да участва в разтоварването. В края на
същия втори по ред разпит св. Ю. заявява, че по негово разбиране края на лятото е 22
септември и затова е казал, че преместването на ищцата е било в края на лятото -
началото на месец октомври. Същевременно, свидетелят не може да изложи
последователни сведения за начина, по който е узнал за проблема на Д. с водата в
жилището в к-с „Б.“ и за намерението заради него да се мести.
В хода на делото бе изслушан и св. Димов, но доколкото същият не изложи
релевантни към спора обстоятелства, съдът не намира за необходимо да обсъжда
показанията му.
По делото са представени данни за водени между страните предходни дела,
които съдът не счита за относими към предмета на доказване по настоящото дело.
Предвид обсъдените относими към доказването на главната претенция
доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Несъмнено ищцата Е. Д. има качеството на „потребител на ВиК услуги“ по
отношение на собствения си водоснабден обект - СОС с ид. № ***, представляващ ап.
5 на ет. 2 в к-с „Б.“ – к.к. Слънчев бряг по силата на закона и съгласно нормата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
/Наредбата/, водоснабдяването по отношение на който се е осъществявало към м.
октомври 2020 г. от ответното дружество по силата на договор с третото лице помагач
„С. ВК“ ООД. В случая, независимо от съществуващия формален договор със „С. ВК“
ООД, в отношенията на ВиК оператора и ищцата по силата на фикция е възникнало
самостоятелно договорно правоотношение, въз основа на което за ответника към
м.октомври 2020 г. е съществувало задължение да водоснабдява обекта на собственика
непрекъснато, в съответствие с чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закон за регулиране на
6
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно повелята на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД
пояснява, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Тук следва да се разгледа защитното възражение на ответното дружество ВиК
оператор за липса на причинна връзка между твърдяната от ищцата вреда и спряното
водоподаване към собствения обект за процесния период, поради опосредяване на
събитията от поведението на третото лице „С. ВК“ ООД. Действително, съгласно чл.
21, ал. 2 от ЗЗД недобросъвестно попречилите на изпълнението на договор трети лица
носят отговорност. Независимо от това, съобразявайки относимата нормативна уредба
съдът намира възражението на ответника за несъстоятелно.
Вярно е, че с чл. 17, ал. 1 от Наредбата /изм. в сила от 05.10.2019 г./ е
предвидено, че в срок от 5 работни дни след въвеждане в експлоатация на строежа
съгласно ЗУТ всички собственици на самостоятелни обекти, лично или чрез
представител, подават заявление по образец на оператора за откриване на
индивидуалните партиди на всички самостоятелни обекти в присъединения имот,
които са водоснабдени и заявяват готовност за извършване на първи отчет на
инсталираните индивидуални водомери. В случая обаче безспорно процесната сграда,
съставляваща к-с „Б.“, е въведена в експлоатация преди действието на тази уредба – на
04.09.2006 г. В същото време към 22.10.2020 г. и спиране водоподаването към
собствения на ищцата обект е бил в сила чл. 59, ал. 7 от Общите условия на ответното
дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – точка 7,
съгласно който „При съществуващи сгради в режим на етажна собственост, за които
няма открити индивидуални партиди на собствениците/ползвателите и има натрупан
дълг по общия водомер, В и К операторът инициира процедура за откриване на
индивидуални партиди на потребителите както следва: 1. Потребителите предоставят
данни за собствениците на отделните обекти в сградата, за брой на живущите, налични
монтирани и пломбирани индивидуални водомери в срок на метрологична проверка,
както и данни за управител на етажната собственост и/или друго упълномощено от
етажните собственици лице; 2. Потребителите, в чиито имоти няма монтирани и/или
пломбирани индивидуални водомери в срок на метрологична проверка, осигуряват
техния монтаж, тестване и/или подмяна и пломбиране и предоставят необходимите
документи на В и К оператора. 3. В срок от един месец след предоставянето на всички
данни по т. 1 и т. 2, В и К операторът открива индивидуални партиди и служебно
разпределя натрупания дълг по общия водомер в съответствие с изискванията на чл.
25, ал. 1 и ал. 8 от Общите условия.“. Посочената специална разпоредба от ОУ се
7
явява относима към процесния спор, тъй като независимо от молбата на „С. ВК“ ООД
от 09.10.2020 г. за прекъсване на водоподаването по неговата партида за процесната
сграда и по реда на чл. 40 и чл. 41 от ОУ, в същата се съдържат конкретни данни за
наличието на етажна собственост в к-с „Б.“, за натрупването на задължения за
ползвани ВиК услуги от собственици на индивидуални обекти – трети лица, които
дружеството не желае да заплаща и необходимостта от разкриване на индивидуални
партиди. Предвид посоченото, съдът намира, че „С. ВК“ ООД добросъвестно е
посочило на ВиК оператора фактите, предпоставящи инициирането на процедура по
чл. 59, ал. 7 от ОУ.
Следва да се отбележи, че по сходен казус въззивната инстанция се е
произнесла с решение № 687/12.07.2022 г. по в.гр.д. № 493/2022 г. поописа на Окръжен
съд - Бургас, приемайки, че в случаите на нововъзникнала етажна собственост след
разпоредителни сделки със самостоятелни обекти от сграда индивидуална собственост,
след въвеждането в експлоатация и в случаите, когато не е спазен срокът за
подаване на заявления от собствениците на самостоятелни обекти за откриване на
инвидивидуални партиди или поради непълноти или грешки в договора за
присъединяване не бъдат открити индивидуални партиди за всички самостоятелни
обекти в сградата, приложими за уреждане на отношенията между потребителите на
ВиК услуги и оператора се явяват Общите условия на съответния ВиК оператор.
Както бе посочено по-горе, нормата на чл. 59, ал. 7 от Общите условия на
водния оператор, сочи, че процедурата за откриване на индивидуални партиди се
инициира от ВиК оператора, в хипотези като настоящата, като същия следва да събере
необходимите данни от потребителите относно собствеността на отделните обекти,
брой на живущите, налични монтирани и пломбирани водомери, данни за управителя
на етажната собственост, като вменява задължение на потребителите, в чиито имоти
няма монтирани и/или пломбирани водомери, да осигурят монтажа, подмяната и/или
пломбирането /последното- в смисъл, да осигурят достъп за осъществяване на
пломбиране, защото действието се извърша от ВиК оператора/. След извършване на
тези действия, операторът следва да открие индивидуални партиди. Ето защо
неправилно дружеството- оператор вместо да инициира процедура по чл. 59, ал. 7 от
ОУ и съгласно данните в молбата на „С. ВК“ ООД, е предприело действия по реда на
чл. 40 и чл. 41 от ОУ без да съобрази правата на третите лица – собственици на
водоснабдени самостоятелни обекти в сградата.
Горното безспорно съставлява нарушение на чл. 9, ал. 2, т. 3 от ЗРВКУ и на
неформалния договор за предоставяне на ВиК услуги с ищцата Д., действащ по силата
на законовата фикция, като поражда право на обезщетение за последната на основание
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД.
Независимо от това, съдът намира, че от събраните доказателства не се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ съдебно
предявеното материално право за вземане.
8
Въпреки разпределената в процеса доказателствена тежест, ищцата не проведе
пълно и главно доказване на основни правопораждащи претенцията юридически
факти, а именно – настъпването в правната сфера на имуществена вреда, нейния
размер и причинно-следствената връзка между установеното договорно неизпълнение
на ответния ВиК оператор и настъпването им. Истинността на представените от страна
на ищцата и надлежно оспорени от третото лице помагач частни документи – договор
за наем и разписки бе опровергана, както от ангажираните и неоспорени от ищцата
електронно писмо и искане за уведомяване по ел.поща до управата на ЕС на к-с „Б.“,
така и с показанията на водения от нея св. Ю. и тези на св. Б. – насрещна страна по
договора за наем.
На първо място, по делото се установи, че още към 22.09.2020 г. ищцата е
уведомила ЕС на к-с „Б.“, че занапред ще отсъства от собствения си ап. 5 в нея, като
това изявление е потвърдено на 08.10.2020 г., което налага за съда извода, че още
преди датата на прекъсване водоподаването към процесната сграда ищцата вече не е
била неин обитател. В подкрепа на това съждение идват и показанията на св. Ю., който
многократно посочва, че е помогнал на Д. да се премести в края на лятото на 2020 г.,
като макар сам да се поправя, че имал предвид октомври месец, противоречиво
пояснява пред съда, че краят на лятото за него е 22 септември, а Д. се е преместила в
началото на м.октомври 2020 г., при което се изключва възможността повод за това да
е било прекъснатото водоподаване към сградата на к-с „Б.“ от 22.10.2010 г.
От друга страна, имотът в който се е преместила Д. се намира в гр. П., при все
че на съда е служебно известно, че в к.к. Слънчев бряг и гр. Несебър в неактивния
сезон е налице голямо предлагане на свободни за наемане имоти, вкл. на значително
по-ниски цени от летните. Това обстоятелство навежда на извода, че е възможно на
ищцата да се е наложило да живее в района на гр. П. през есента на 2020 г. и именно
по тази причина да се е достигнало до наемане на посоченото бунгало, а не поради
невъзможност да ползва жилището си в к.к. Сл.бряг. Същевременно, не може да не се
отбележи, че самият наемодател на ищцата – св. Б., въпреки, че потвърждава
съставянето на представените по делото разписки, заявява, че договореният между
страните месечен наем е бил в размер на 350 лева, а не както е посочено в договора и
разписките – 850 лева.
Изложеното мотивира съда да приеме, че не са налице условията за уважаване
на предявената претенция на ищцата, без да е необходимо да бъдат изследвани
останалите законови предпоставки, поради което искът следва да бъде отхвърлен. При
това положение съдът не дължи произнасяне по евентуално предявената обратна
искова претенция на ответника срещу третото-лице помагач в процеса.
При този изход от спора и предвид своевременно заявеното искане, на
ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК и съобразно доказателствата за извършването им, възлизащи в размер на общо
292 лева, включващи държавна такса за изготвяне на преписи /42 лева/ и полагаемо
9
юрисконсултско възнаграждение /250 лева/. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл.
78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ,
материалния интерес по делото, сравнително ниската правна сложност на делото и
броя на съдебните заседания в които дружеството е представлявано, намира, че за
осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт
следва да определи възнаграждение в размер от 250 лева.
Що се отнася до искането за разноски на третото лице помагач и ответник по
обратен иск „С. ВК“ ООД, следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 78, ал.
10 от ГПК изрично е предвидено, че третото лице помагач не се присъждат разноски,
но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
Същевременно в хипотези, при които е привлечено трето лице помагач и спрямо него
е предявен обратен иск е налице специален случай на евентуално съединяване на
искове не по почин на ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните
предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите
граници са и граници на обратния иск – решение № 53/24.07.2020г. по т.д. №
881/2019г. по описа на II-ро ТО на ВКС. Според определение № 391/13.03.2023г. по
ч.гр.д. № 668 от 2023г. по описа на III-то ГО на ВКС, когато третото лице помагач е и
ответник по обратен иск, то той има право на разноските, направени за защитата
срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК – при отхвърляне на този иск и при
прекратяване на производството по същия /обратно – при уважаването на този иск ще
дължи разноски на ищеца по обратния иск по чл. 78, ал. 1 ГПК/, като е прието, че
неразглеждането на този евентуален иск от съда поради несбъдване на процесуалното
условие, под което е предявен /уважаването на първоначалния иск/, по същество е
равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск /оставяне без
разглеждане/. Ето защо в тази хипотеза ответникът по обратния иск има право на
разноски при условията на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Отговорността за направените от него
разноски следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по
първоначалния иск, тъй като последният не е страна по процесуалното
правоотношение, породено от предявения обратен иск. С оглед двойното качество на
ответника по обратния иск в такива ситуации /ответник и трето лице помагач/
приложение следва да намерят общите правила, а не правилото на чл. 78, ал. 10 от
ГПК – определение № 527/13.10.2011г. по ч.гр.д. № 422/2011г. по описа на III-то ГО а
ВКС.
Предвид посоченото следва да се разгледа искането на „С. ВК“ ООД за
присъждане на сторените от него съдебни разноски, които следва да се възложат в
тежест на ответника – ищец по обратен иск „В.и к.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК. Представени са доказателства за извършване на разноски в общ размер от 1130
лева, от които 960 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 20 лева – внесен
депозит за свидетел, 130 лева – разноски по в.ч.гр.д. № 354/2024 г. и в.ч.гр.д. №
255/2024 г., двете по описа на БОС; 20 лева – държавна такса за издаване на съдебни
10
удостоверения. По своевременно заявеното от представителя на ответното дружество
възражение за прекомерност на заплатеното от третото лице помагач адвокатско
възнаграждение, съдът като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, броя на съдебните заседания пред настоящия съд, както и положения
от адвоката труд, намира възражението за неоснователно. Действително, съгласно
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г. на СЕС съдът не е обвързан от
минималните размери на адвокатски възнаграждения, определени с Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, но след осъществена собствена преценка
за повишената сложността на делото съдът ползва за ориентир относимите разпоредби
от Наредбата. За съответния вид работа и явяване в четири съдебни заседания
Наредбата предвижда минимално адвокатско възнаграждение от 900 лева, като
същевременно съдът отчита пълната и всестранна защита, осъществена от адвоката на
помагача ответник по обратен иск, активното участие в процеса на доказване, вкл.
насочено към отхвърляне на главната претенция и в помощ на ответника, предвид
което намира, че заплатеният хонорар от 960 лева отговаря на положения от него труд.
На възстановяване подлежат и сторените от „С. ВК“ ООД разноски за заплатени
държавни такси за съдебни удостоверения. Що се касае до внесения депозит от 20 лева
във връзка с призоваването на св. Б. същият подлежи на връщане на „С. ВК“ ООД,
доколкото не е използван за покриване разноски на свидетеля, съответно не следва да
се присъжда. Искането за възстановяване на присъдени с окончателни съдебни актове
на БОС разноски в хода на свързани частни въззивни дела е неоснователно. Предвид
нарочното произнасяне от съд с необжалваем акт по въпроса, същият не подлежи
преразглеждане. Така, съдът намира искането за разноски на „С. ВК“ ООД за
основателно до размер от 980 лева, която да се възложи в тежест на ищеца по обратен
иск „В.и к.“ ЕАД.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Ц. Д., ЕГН **********, чрез адвокат К. К. от
БАК, съдебен адрес: гр. ***, партер, срещу „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г.Й.Т., установителен иск по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, за установяване, че ответникът дължи на ищцата следните суми: сумата от 255
лева – обезщетение за вреди от прекъснато водоподаване - лишаване от ползване на
собствен апартамент/имот - СОС с ид. № ***, представляващ ап. 5 на ет. 2 в к-с „Б.“ –
к.к. Сл.бряг, поради спряно водоподаване, за м. 10.2020 г., равняващо се на платения
11
наем за ползване на друг апартамент; законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.09.2022 г. до окончателното
изплащане, за които вземания, в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 2771/14.09.2022 г. по ч.гр.д. № 5858/2022 г. по описа на Районен съд
– Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати на „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 292 /двеста деветдесет и два/ лева –
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на третото лице помагач и
ответник по обратен иск „С. ВК” ООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – „С. ВК” ООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
12