Р
Е Ш Е
Н И Е №….
Гр. София, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV - „Д” състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И. ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д.
№ 6227/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 249316 от 25.10.2017 г. на СРС, 58, с - в
по гр. д. № 29657/2014 г. - е извършена делба чрез изнасяне на публична продан, на основание чл.
348 от ГПК, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ
се в гр. София, ж. к. „Люлин“, жилищна сграда - блок *****, етаж първи,
построен върху държавна земя, състоящ се от: стая, дневна . кухненски бокс и
обслужващи помещения, със застроена площ от 42. 43 кв. м, заедно
е принадлежащото избено помещение № 6 е полезна площ от 2. 64 кв. м, и 1. 012 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, при съседи на апартамента: от изток - фасада, от запад - коридор, от
север - коридор, от юг - апартамент от вход Б, отгоре - апартамент № 13, отдолу
избени помещения, и при съседи на избеното помещение: от изток - избено мнение
№ 20, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - коридор, като е постановено получената цена да бъде разпределена между съделителите К.Б.М. и Я.Б.Д., съобразно квотите им по 1/2 част за всеки.
Със същото решение е отхвърлен предявения от К.Б.М. срещу Я.Б.Д. иск, с правно основание по чл. 31 от ЗС,
за обезщетение за ползване за периода от 03.06.2014 г. - датата на завеждане на
делбеното дело до 12.12.2016
г., в размер по 250 лв. месечно, и страните са осъдени за заплащане на разноски
по делото.
Решението
се оспорва от ищцата К.Б.М., чрез представителя й, относно способа за извършване на делбата - чрез
изнасяне имота на публична продан, както и в частта, в която е отхвърлен иска
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Подържа се, че неоснователно делбеният имот е изнесен на публична продан, въпреки че
ищцата няма друг имот в РБ, а ответникът има други имоти. Неоснователно съдът
не се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение,
направено с молба от 21.12.2016 г. Съдът е постановил решението си без да
направи преценка на доказателствата по делото в цялост, като не са взети
предвид възраженията на представителя на ищцата. Основно се правят възражения
свързани с оценката на недвижимия имот и начина на нейното определяне от приетата
пред СРС СТЕ. Моли да се постави в дял на ищцата делът на ответника, който тя е
изявила желание да изкупи, както и да и се признае право на обезщетение по
време на втората фаза на делбата до влизане в сила на решението по нея, която
претенция според ищцата е с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Поддържа се,
че по делото е установено по безспорен начин, че целия процесен
имот се ползва от ответник през и през периода на делбата той живее в него, поради което неоснователно е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по за лишаване от ползване чл. 31,
ал. 2 ГПК. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението по
втората фаза на делбата и да се уважат исканията й. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Ответникът
Я.Б.Д., чрез представителя си е оспорил въззивната жалба на ищцата, в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК с твърдения, че е неоснователна. Основните
възражения касаят процесуалното представителство на ищцата в производството,
включително във връзка с подаване на исковата молба. Излагат се съображения
относно факта, че ищцата е гражданин на САЩ и не може да се легитимира чрез
завеждащ консулска служба с български документи за самоличност. В представените
документи по делото и пълномощното на процесуалния представител на ищцата, тя
недопустимо се легитимира като български гражданин. Поради това се оспорва
представителната власт на пълномощника й да я представлява по делото. Излагат
си и доводи, че не са налице обстоятелствата за заплащане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС. Ищцата не е посещавала имота от 20 години и не е изявявала
никакъв интерес да упражнява право на ползване върху него. По същите
съображения не е налице и право на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК. Поддържа,
че по отношение на ищцата не са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане на имота, като се твърди, че въпреки заключението на СТЕ имотът е поделяем. Освен това искането за възлагане на имота е
направено след първото съдебна заседание по втората фаза на делбата - едва с
молба от 21.12.2016 г. и е преклудирано. Моли жалбата да се остави без разглеждане,
като недопустима или без уважение по същество.
Ответникът Я.Б.Д.
също е подал въззивна жалба, чрез представителя си,
срещу решението в частта, в която имотът е изнесен на публична продан. В
жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и незаконосъобразно в тази част.
Излагат се основно съображения, че цялото производство е опорочено поради
неправилно учредено процесуално представителство на ищцата. Поддържат се отново
доводи за нередовност на исковата молба по делото за делба, които съдът не
намира за необходимо да обсъжда, доколкото е налице влязло в сила решение по
допускане на делбата и въпросът за надлежното упражняване на правото на иск на
ищцата е вече разрешен със задължителна сила за съда и не може да бъде
пререшаван във втората фаза на делбеното
производство. Освен това се излагат съображения, че имотът не е неподеляем, както е приел СРС, като по този въпрос
незаконосъобразно и при нарушения на процесуалния закон не е допусната повторна
СОЕ експертиза от СРС. Моли да се отмени решението в частта касаеща
способа за извършване на делбата.
Във
връзка с доводите на ищеца, съдът намира, че жалбата е допустимо заявена от
процесуалния представител на ответника към този момент - адв.
Д., независимо че с негова молба от 22.02.2019 г. е представено нотариално
заверено на 09.10.2018 г. оттегляне на пълномощията дадени от Я.Д. на адв. И.Д.. Към момента на подаване на въззината
жалба – 15.11.2017 г. обаче, адвокатът е разполагал с валидно учредена от
ответника представителна власт. Освен това, извършените от адвокат Д. действия във
връзка с подаване на въззивната жалба са изрично потвърдени от ответника с
молба от 30.07.2018 г.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Оспореното
решение е постановено по иск за делба във фазата на извършването й – ІІ фаза на
делбата.
То се
оспорва изцяло – относно способа за извършване на делба чрез изнасяне н имота
на публична продан и в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от ищцата по чл. 31, ал. 2 ГПК за обезщетение за
лишаване от ползване на имота от момента на подаване на исковата молба
03.06.2014 г. до 12.12.2016 г., съобразно допуснатото
от СРС уточнение в протокол от съдебно заседание на 22.03.2017 г. Това е
размера и периода, за който се е произнесъл СРС и същият е предмет на проверка
и във въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно постановено.
Относно възраженията за недопустимост
на производството поради провеждането му по нередовна исковата молба и при неправомерно
учредена представителна власт от ищцата на нейните родители, настоящият състав
намира, че доколкото е налице влязло в сила решение по първата фаза на делбата
между двете страни, този въпрос не може да бъде пререшаван в производството по
втората фаза на делбата.
Освен това в производството пред СРС
са представени пълномощни за процесуално представителство и преупълномощаване
на представители във връзка с воденото дело за делба, дадени от К.Б.М. на майка
й Н.И.Д. с официално удостоверяване на подписа на ищцата от Консулската служба
– Вашингтон, което не е опровергано по делото.
Следователно решението е допустимо
постановено и съдът следва да се
произнесе по доводите за неговата незаконосъобразност.
Относно оспорване и по двете жалби на способа за извършване на делбата,
чрез изнасяне на имота на публична продан - като неподеляем
и във връзка
с доводите на страните по въззивното обжалване, съдът
намира следното :
С решение № 11-58-270 от 7.12.2015 г. на Софийски
районен съд 58 състав, по гр. дело 29657/2014 г., влязло в законна сила на
06.05.2016 г., на основание чл. 34 ал. 1 от ЗЗ е допусната, да се извърши делба
на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се
в гр. София, ж.к. "Люлин", жилищна сграда - блок 727, вход А. на етаж
първи, построен върху държавна земя, състоящ се от: стая, дневна . кухненски
бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 42. 43 кв. м, заедно е принадлежащото избено помещение № 6 е
полезна площ от 2.64 кв. м, и 1. 012% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: от
изток - фасада, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - апартамент от
вход Б, отгоре - апартамент №13,отдолу избени помещения, и при съседи на
избеното помещение: от изток - избено мнение № 20, от запад - коридор, от север
- коридор, от юг - коридор, при равни квоти за съделителите,
съответно : 1/2 идеална част за К.Б.М. ЕГН ********* и 1/2 идеална част за Я.Б.Д.
ЕГН **********.
При преценката по кой от предвидените
в ГПК способи следва да се извърши
делбата, съдът следва да има предвид всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот.
Основният способ за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, в случаите,
в които става въпрос за неподеляем имот, е изнасянето
му на публична продан.
По изключение, когато става въпрос
за неподеляем жилищен имот и при наличие на другите
предвидени в закона предпоставки, съсобствеността може да се прекрати и чрез
поставянето на имота в дял на някой от съделителите –
по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да се извърши такова ликвидиране на
съсобствеността обаче, съделителят следва да е
направил надлежно искане във втората фаза на делбата, в срок най - късно до
първото съдебно заседание след насрочване на втората фаза - по арг. от чл. 349, ал. 4 ГПК.
Във връзка с доводите на ищцата в
жалбата й, настоящият състав констатира, че до първото съдебно заседание пред
СРС, което е крайният момент да се направи такова искане, по аргумент от чл.
349, ал. 4 ГПК, не са направени изрично претенции за възлагане на имота от
страна на ищцата, по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК. Представителят й единствено
е поддържал, че тя иска да изкупи дела на ответника от процесния
имот. Такова изкупуване не е предвидено като способ за извършване на делбата и няма
пречка то да се осъществи при продажбата на имота на публична продан.
Само
за пълнота въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че за да се уважи
искане на съделител за възлагане на имот, предмет на
делбата, следва да са налице кумулативно
няколко основни предпоставки, предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно: съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище, съделителят
при откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на
наследодателя) да е живял в него и
да не притежава друг жилищен имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС). За
да се допусне извършване на делбата посредством възлагане на имота, посочените
предпоставки следва да се налице
кумулативно.
Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на
същото ТР № 1/2004 г., от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран
в чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) , сега
чл. 349, ал. 2 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е
възникнала в резултат на наследяване.
В случая и
съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата е видно, че
съсобствеността върху процесния имот е възникнала от правна
сделка покупко – продажба, а не е резултат от
наследяване, поради което не е налице още първата предпоставка за възлагане на
имота.
Съгласно
приетото пред СРС заключение на СТЕ имотът е неподеляем
реално. Следва да се отбележи, че във връзка с оспорване на експертизата пред
настоящият състав е допусната тричленна СТЕ, която е заличена по искане на
страните и поради процесуалното поведение на ответника. Поради това въззивният
съд също кредитира приетата пред СРС СТЕ относно неподеляемостта
на процесния имот.
Следователно,
както приема и СРС, в процесният случай съдебната
делба може да се извърши реално само чрез изнасяне на процесния
имот на публична продан - на основание чл. 348 ГПК, като от получената сума от
проданта страните следва да получат паричната равностойност на дяловете си от
вещта в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
В тази връзка възраженията на ищцата и на ответника относно
оценката на имота, дадена пред СРС са неотносими към
крайната продажна цена на имота, която ще бъде определена едва при извършване
на публичната продан от съдебния изпълнител. Оценката на имота дадена от СТЕ
пред СРС е от значение единствено за разпределяне на разноските в
производството по делбата. Жалбите на двете
страни относно способа за извършване на делбата са неоснователни.
По повод извършеното прехвърляне на имота от страна на
съделителя Я.Д. на 18.12.2019 г. - в хода на
настоящото въззивно производство следва да се
отбележи следното:
В т. 3 ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС се прие по задължителен за съдилищата път, че при
прехвърляне на спорното право в хода на производството, приложение намират общите правила
на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при
извършено в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата
чл. 226 ГПК.
Макар прехвърлянето
да променя носителя на правото
на собственост, според установеното в чл. 226, ал. 1 ГПК (чл. 121, ал. 1 ГПК - отм.) процесуално правило, делото продължава своя ход между
първоначалните страни, като по реда
на чл. 226, ал. 2, изр. второ
ГПК (чл. 121, ал. 2, изр. второ ГПК - отм.) приобретателят може да замести своя
праводател само със съгласието на всички съделители
и на лицето, което встъпва като
страна по делото. Ако подобно
съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието
на първоначалните съделители - прехвърлителят участва
в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия
закон.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен
имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона
действие, тъй като с предявяването на иска за
делба съделителите не губят правото
си да се
разпореждат с притежавания от тях дял,
вкл. когато исковата молба за
делба е вписана.
Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят
участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон,
въпреки че не е носител на
материалното право. Съгласно чл.
226, ал. 3 ГПК (чл. 121, ал. 3 ГПК - отм.) постановеното решение във всички случаи
ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите,
така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените
им права, като признатите на прехвърлителя права ще се
считат за права на приобретателя.
В заключение следва, че при разпореждане
със спорното право от съсобственик
(съделител) в полза
на друго лице в хода на
делбеното производство и след влизане в сила
на решението по допускане на
делбата - във фазата по
извършването й, приобретателят
участва чрез своя процесуален субституент (прехвърлителя), ако не изрази воля
да встъпи в процеса като подпомагаща
страна или по реда на
чл. 225 ГПК (чл. 181 ГПК (отм.)). Непротиворечиво се
приема, че независимо дали дали е встъпил в производството,
заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент, приобретателят ще бъде обвързан от
решението по извършване на делбата. Следователно,
съсобствеността ще се счита прекратена
и по отношение на него, независимо
в чий дял ще се падне
имотът.
Следва да се има предвид, че правата на страните върху делбения
имот са установени с влязлото в сила решение по
допускането на делбата – цитирано по - горе, според
което ответникът Я.Д. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от
имота, с която единствено може да се разпореди по време на висящото
производство по делба. Както се посочи, приобретателят
ще е обвързан от решението по делбата, като правоприемник на страна по делбата,
по силата на чл. 226,
ал. 3 ГПК. Освен
това съдът намира, че за частта от имота,
която не е собствена на ответника, извършената от него продажба не е произвела транслативен
ефект, доколкото продавачът не е бил изцяло собственик на
имота и на практика е прехвърлил чужди права. Без прехвърлителната сделка да е недействителна, тя не е довела до придобиване на права и от страна
на купувача по нея извън притежаваната 1/2 ид.ч. от Я.Д..
По жалбата на ищцата К.Б.М. срещу решението, в
частта, в която е отхвърлен иска й по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за
лишаване от ползване на имота за периода 03.0.2014 г. до 12.12.2016
г. в размер на по 250 лв. месечно, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или
няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я
ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите
обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това.
Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното
възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или
недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият
съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Съгласно възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС становище, „задължението за заплащане
на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване
от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал.
2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.
81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.“
Следва да се посочи, че вземането по чл.
31, ал. 2 от ЗС цели да се
избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на
другия. Ето защо за възникването
му не е необходимо
да има противоправно
действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва
вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея,
без да е нужно с действията си да препятства
достъпа на останалите съсобственици до вещта. Предвид изложеното, възраженията, че
ответникът не е препятсвал ползването на имота от ищцата, са ирелевантни за възникване на правото й на обезщетение, след
като по делото се установява непротиворечиво и ответникът не оспорва, че ищцата
не е ползвала имота през претендирания период.
Доказателствената тежест за установяване на всички кумулативно
необходими елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване,
лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик) и на
размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – в случая от ищцата.
Последователната практика на
съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от
съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че
лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото
поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което съсобственикът
ползвател си е служил с имота. След деня на писменото поискване изключителното
ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи
обезщетение.
В
случая обезщетението се е претендирало за периода от подаване на исковата молба
на
03.06.2014 г. до 12.12.2016 г. в размер на по 250 лв.
месечно, съгласно уточнението,
допуснато от СРС в съдебно заседание на 22.03.2017 г.
В заключение на изложеното до
момента и като съобрази доводите на ищцата във въззивното
производство настоящият състав намира, че няма пречка исковата молба за делба да се приеме като покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, в какъвто смисъл се излагат
съображения в жалбата, но това може
да стане само и единствено в хипотеза, в която в исковата молба се съдържа изрично волеизявление и искане за заплащане на обезщетение
за ползване на съсобствения имот от ответника.
Волеизявлението следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата
на получаване на исковата молба за делба,
т. е. от деня на писменото поискване,
до датата на предявяване на иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на
чл. 346 ГПК – приемане на претенцията по сметки
във втората фаза на делбата. (в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по
гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по
гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от
15.07.2013 г. по гр. д. №
24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС и т. н.).
Предвид възприетата трайна
практика по въпроса, въззивният съд намира, че доколкото не се твърди, нито се установява до ответника
да е отправяна писмена молба преди завеждане на претенцията по сметки, а в
исковата молба не се съдържа изрична покана за заплащане на такова обезщетение,
искът по чл. 31, ал. 2 ГПК е останал недоказан, а от там той е неоснователен,
какъвто е крайният извод и на СРС в оспореното решение.
По отношение на твърденията, поддържани от ищцата в
молба от 28.08.2018 г. (след подаване на въззивната жалба) по повод искане по чл.
344, ал. 2 ГПК, въззивният съд намира следното :
Съдебният акт, постановен
по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК, има характер на определение и може да
бъде постановен най - рано с решението по допускане на делбата, ако искането е
своевременно направено. Той има действие и значение само за делбеното производство. С него съответната привременна
мярка може да бъде постановена,
като един от съделителите бъде осъден да заплаща на друг
съделител суми срещу ползуването на имота винаги и само занапред във времето, т. е. - от момента на влизане в сила
на съдебния акт, постановен по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК - нататък.
В случая следва да се посочи, че в рамките на
производството по извършване на делбата, в решението по допускането й, както и
в атакуваното решение СРС не е разглеждал самостоятелно искане по чл. 344, ал. 2 ГПК. Като е съобразил изложеното от представителя на ищцата, в първото по делото
заседание във втора фаза съдът е приел за разглеждане единствено претенция по сметки
чл. 346 ГПК - по чл. 31, ал. 2 ЗС – за обезщетение за лишаване от ползване на
имота за времето от подаване на исковата молба до 12.12.2016
г. При липса на акт на СРС по този въпрос, въззивният съд няма
основание да се произнася по
искане по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Доколкото решаващите изводи на
настоящият състав съвпадат като цяло с тези на СРС, макар и по допълнителни съображения,
решението по извършване на делбата (по втората фаза), включително по разпределените
по равно между страните разноски, следва да се потвърди изцяло, както е
постановено.
По
разноските пред СГС :
При този изход от спора – доколкото и двете жалби няма
да бъдат уважени, разноските по делото следва да останат в тежест на страните,
както са направени.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249316 от 25.10.2017 г. на СРС, 58, с - в по
гр. д. № 29657/2014 г., с което е извършена делба чрез изнасяне на публична продан, на основание чл.
348 от ГПК, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ
се в гр. София, ж. к. „Люлин“, жилищна сграда - блок ***, етаж първи, построен
върху държавна земя, състоящ се от: стая, дневна . кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 42. 43 кв. м, заедно
е принадлежащото избено помещение № 6 е полезна площ от 2. 64 кв. м, и 1. 012 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, при съседи на апартамента: от изток - фасада, от запад - коридор, от
север - коридор, от юг - апартамент от вход Б, отгоре - апартамент № 13, отдолу
избени помещения, и при съседи на избеното помещение: от изток - избено мнение
№ 20, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - коридор, като е
постановено получената цена да бъде разпределена между
съделителите К.Б.М., ЕГН ********** и Я.Б.Д., ЕГН ********** съобразно квотите им по
1/2 част за всеки, като е ОТХВЪРЛЕН предявения от К.Б.М., ЕГН ********** срещу Я.Б.Д., ЕГН ********** иск, с
правно основание по чл. 31 от ЗС, за обезщетение за ползване за периода от
03.06.2014 - датата на завеждане на делото до 12.12.2016
г., в размер по 250 лв. месечно, и страните са осъдени за заплащане на разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страната, че е изготвено.
,ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.