Р Е Ш
Е Н И Е
№ 477/17.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Димитрана Димитрова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №448/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №59 от 23.05.2023г.,
постановено по АНД №20231610200045/2023г., Районен съд Берковица е потвърдил
Наказателно постановление №8018/23.01.2023г. на Началник отдел „Контрол на
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на П.М.Ц. *** на основание чл.177, ал.3, т.1,
пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1500 лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено,
като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора
не взема становище по жалбата си.
Ответната страна, чрез пълномощника
си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение,
като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно
нарушение, което е установено надлежно.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно.
Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно овластен с правомощия. Това е така, тъй като
обстоятелството, че издателя на наказателното постановление е овластен от предходен управителен съвет на АПИ, който не е
действащ към момента, не влияе върху овластяването с правомощия, тъй като
същите са предоставени от надлежен орган и могат да бъдат упражнявани до
оттеглянето им от същия орган без значение от състава му.
Неоснователно е поддържаното
от касатора, че той не е следвало да бъде
административно наказан. Районният съд е дал изчерпателен отговор и на този
въпрос, след като е установил, че именно касатора е
управлявал ППС към момента на установяване на нарушението, тоест той попада в
кръга на лицата, които могат да бъдат административно наказани за така
установеното нарушение. Правилен и съответен на материалния закон е извод на
районният съд, че нарушението не е маловажно.
Настоящият съдебен състав,
изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният
съд, които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за
необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение,
като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и
настоящето съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №59 от 23.05.2023г., постановено по АНД №20231610200045/2023г.
по описа на Районен съд Берковица.
ОСЪЖДА
П.М.Ц. ***, ЕГН * да заплати на Агенция пътна
инфраструктура разноски по съдебното производство
в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: