Р Е Ш
Е Н И Е
№ 324
Гр. Перник, 29.02.2024 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 15
по описа на съда за 2024 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на Д.Н.Б., с ЕГН **********,*** против
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №
23-1158-000484 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 26.12.2023 година, издадена
от В.С.С.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до окончателното решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18
месеца“.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на
заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие
на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 26.02.2024
година жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото са постъпили писмени бележки от адвокат И.М. ***, с която излага
допълнителни доводи. Моли съда да отмени заповедта за налагане на
принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 26.02.2024 година
ответникът по жалбата Д.Н.Б. *** редовно
призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
26.12.2023 година към ОДМВР
Перник В.С.С.– младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, в
присъствието на свидетел съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № GA1163048/26.12.2023
година на Д.Н.Б., за това на 25.12.2023, около 23:20
часа, в гр. Перник, управлява лек
автомобил „****“ с рег. № РК **** ВС, като отказва да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба н алкохол в кръвта. Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС № *********.
Съставеният
АУАН не е подписан от нарушителя.
Със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 23-1158-000484 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 26.12.2023 година,
издадена от В.С.С.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия
жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до окончателното
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца“, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП.
По делото е представена Заповед № 313з-362/28.02.2022 година на Директора на ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е заповядано
да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по
реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната
територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Относно компетентност на органа, издал оспорвания
административен акт:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, т. 2,
т. 2а,
т. 4, т.
5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от В.С.С.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Перник в производство за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП.
Действително по делото е представена Заповед №
313з-362/28.02.2022 година на Директора на ОДМВР Перник, с която на основание
чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е заповядано да се
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на
Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия
на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица, но въпреки многократните
указания на настоящия съдебен състав не се представиха доказателства, от които
да е видно, че органа издал оспорената заповед е заемал описаната длъжност към
датата на нейното издаване, поради което не се установява, че е издадена
от орган, комуто е предоставено нормативно в компетентност да издава заповеди
за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, съответно не му е делегирано такова
право да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.
Следователно по делото не се
доказа, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 26.12.2023 година ответника
е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, поради което процесната ПАМ е издадена от некомпетентен орган.
Предвид изложеното, налице е
основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената
заповед за налагане на ПАМ, което поради същността си обуславя обявяване
нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител за присъждане на направените съдебни разноски е
основателно, поради което ответника по жалбата следва да му заплати сумата в
общ размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 платена държавна такса и
1 000 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1158-000484 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от
26.12.2023 година, издадена от В.С.С.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до окончателното
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА
ОДМВР Перник да заплати на Д.Н.Б., с ЕГН **********,***, вх. „Б“, ет. 4, ап. 33 направените
съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/