Р Е Ш
Е Н И E
№
…… 22.06.2018
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
секретар:
Женя Григорова………...……….……………………………………
прокурор…………………………………………………………………………,
като
разгледа докладваното от съдия Дечева дело по несъстоятелност № 1 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625
вр. чл. 632 от ТЗ.
Съдът е сезиран с
молба от Д.И.З., чрез адв. А.А., против търговско дружество „БМД – М“ ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28, ет.
1, ап. № 6, представлявано от Х.Д.Х.. В молбата се твърди, че З. се явява
кредитор на дружеството за сумата от 300 000 лв., дължима по силата на
запис на заповед, издаден на 13.04.2015 г. и предявен на 12.12.2015 г. от
търговеца. Сочи се, че към момента на депозиране на молбата в съда дружеството
притежавало недвижимо имущество, но не разполагало с други активи и вземания,
към които да се насочи принудителното изпълнение. Дружеството се намирало в
невъзможност да изпълни задълженията си по изискуемото вземане, възникнало от
издадената запис на заповед, от което произтичала неговата неплатежоспособност.
При извършена справка ищецът установил, че дружеството е подало в Окръжен съд –
Хасково молба за откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на
което било образувано т.д. № 147/2017 г. Отправя се искане за постановяване на
решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, да се открие
производство по несъстоятелност на „БМД – М“ ЕООД, да се назначи временен
синдик и да се определи датата за първо събрание на кредиторите. Отправено е
също така искане на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ да се постанови
определение за спиране на всички изпълнителни дела срещу „БМД – М“ ЕООД и да се
назначи съдебно – счетоводна експертиза с формулирани въпроси към нея. На
основание чл. 629, ал. 3 ТЗ се отправя искане за спиране на производството по
т.д. № 147/2017 г. на Окръжен съд – Хасково.
Към молбата са представени в оригинал
записа на заповед от 13.04.2015 г. и уведомление по чл. 78, ал. 2 ДОПК.
В депозиран отговор от дружеството –
длъжник се заявява, че искането за откриване на производство по несъстоятелност
е допустимо и основателно, като ищцата З. наистина имала качеството на кредитор
за сумата от 300 000 лв. по издаден запис на заповед. Признава се, че
дружеството имало финансови затруднения и се намирало в невъзможност да изпълни
задълженията си. Състоянието на неплатежоспособност на „БМД – Д“ ЕООД не било
временно и липсвала възможност за преодоляването му. Имено тези обстоятелства
обусловили и подаването от страна на самото дружество на молба по чл. 608 ТЗ,
по която било образувано т.д. № 147/2017 г. на Окръжен съд – Хасково.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 13.04.2015 г. е издаден запис на
заповед без протест от Г.Х.Х., в качеството на управител на „БМД – Д“ ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. 4-ти януари № 46, ет.
4, ап. 6, с който издателят се задължава представляваното от него дружество да
заплати срещу представяне на записа на заповед стойността от 300 000 лв.
на Д.И.З., ЕГН: **********, с адрес ***. На гърба на записа на заповед е
посочено, че долуподписаният Г.Х.Х. в качеството си на управител на „БМД – Д“
ЕООД заявява, че този запис на заповед е предявен на 12.12.2015 г. и приема
същия без условие.
По делото са събрани доказателства за
образуването срещу дружеството на изп.дело № 389/2014 г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова с рег. № 823 и изнасянето на публична продан на недвижим имот,
собственост на дружеството, представляващ СГРАДА с идентификатор №
56784.530.64.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив,
с административен адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. Скопие № 102, със
застроена площ от 268 кв.м., както и на СГРАДА с идентификатор № 56784.530.64.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с
административен адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. Скопие № 102, със застроена
площ от 509 кв.м. Процедурите по провеждане на публична продан са завършили с
продажбата и на двата недвижими имот, след което е преминато към разпределение
на постъпилите суми по реда на чл. 462 – 463 ГПК.
По делото е назначена съдебно –
счетоводна експертиза и е прието изготвеното от вещото лице И.П. заключение. За
изготвяне на заключението вещото лице е извършило проверка в счетоводните
документи на дружеството – длъжник, както следва:
за 2015 г. – счетоводен баланс, отчет
за приходите и разходите, оборотна ведомост за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г., сметки 401, 498, 499, 454, 430, 411, решение от 13.07.2011 г. по
гр.д. № 2405/2007 г. на Районен съд – Пловдив и запис на заповед от 13.04.2015
г., като не са представени първичните счетоводни документи и аналитични
регистри и извлечения на сметките от групи 20, 30 и 40;
за 2016 г. – счетоводен баланс, отчет
за приходите и разходите по оборотна ведомост за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г.
Посочено е, че за 2017 г. няма
изготвен годишен финансов отчет.
Констатирано е, че дружеството има публични
задължения в общ размер на 5220,29 лв., за които е образувано изп.д. №
16120001764/2012 г. от публичен изпълнител. Задълженията на дружеството по
счетоводни баланси към 31.12.2015 г. са общо 185 248,81 лв., а към
31.12.2016 г. – общо 191 618 лв. Към 31.12.2017 г. или 02.01.2018 г.
(датата на подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност) на вещото лице не е предоставена счетоводна информация за
извършване на проверка. Поради липсата на подробна счетоводна информация и
аналитичност на задълженията не може да се даде еднозначен отговор кои са
кредиторите на дружеството и какъв е размерът на техните вземания. Частичен
отговор вещото лице е извлякло от представените удостоверения за образувани
срещу дружеството изпълнителни дела:
по изп.д. № 389/2014 г. на ЧСИ Мариана
Кирова – задължения в общ размер на 164 644,27 лв.
по изп.д. № 1884/2014 г. на ЧСИ
Константин Павлов – задължения в общ размер на 78 777,84 лв.
по изп.д. № 589/2015 г. на ЧСИ Минка
Станчева – Цойкова – задължения в общ размер на 50 870,16 лв.
по изп.д. № 174/2018 г. на ЧСИ Захари
Запрянов – задължения в общ размер на 52 992,52 лв.
Вещото лице предлага като евентуална
дата на начална неплатежоспособност 26.02.2009 г., която се явява дата,
следваща датата, когато е следвало да се плати задължението за данък общ доход.
В експертизата са посочени
показателите за ликвидност за 2015 г. и 2016 г. Коефициентът за обща ликвидност
за 2015 г. е в размер на 0,091, а за 2016 г. – в размер на 2,091. Вещото лице е
достигнало до извода, че след провеждане на публичната продан по изп.д. №
389/2014 г. на ЧСИ Мариана Кирова всички ДМА – земя и сгради са продадени, т.е.
ликвидни ДМА могат да бъдат компютърната техника, машините, съоръженията,
транспортните средства и другите ДМА, които са отписани от баланса на
дружеството към 31.12.2015 г.
При извършената проверка как е
осчетоводено задължението, произтичащо от процесната запис на заповед, вещото
лице е установило, че сумата от 300 000 лв. не е осчетоводена като
постъпила по сметка 501 „Каса“ и сметка 503 „Разплащателна сметка в банка“.
В обобщение на всички направени
констатации вещото лице посочва, че дружеството не е в състояние да погасява
задълженията си към кредитори.
В с.з. вещото лице П. поддържа
изготвеното от него заключение и пояснява, че дружеството не извършва търговска
дейност от началото на 2017 г., поради което за същата година няма изготвен
счетоводен баланс. Уточнява, че показателите за ликвидност за 2015 и 2016 г. са
положителни суми, но са под единица, като само за 2016 г. показателите за обща ликвидност са
над единица. По отношение счетоводното отразяване на сумата по записа на
заповед приема, че ако има задължение за подобна сума, то би следвало да се
осчетоводи веднага след възникване на събитието, съгласно изискванията на Закона
за счетоводството.
Като съобрази така приетото от фактическа
страна, съдът приема от правна страна
следното:
Предпоставките за настъпила
неплатежоспособност на търговец са установени в чл. 608 ТЗ. С оглед естеството
на основанието за възникване на вземането, в настоящия случай търговецът ще е неплатежоспособен
търговец, ако се установи, че не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Законът изисква това
състояние трябва да не е временно /по аргумент от чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението – не е достатъчно
да е налице неизпълнение по търговската сделка, а самото неизпълнение следва да
се дължи именно на влошеното финансово състояние на длъжника. На първо място,
съдът следва даде отговор дали процесното дружество има качеството на длъжник
по търговска сделка. Записът на заповед безспорно е търговска сделка по смисъла
на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и с оглед качеството на издателя, съгласно чл.
286 ТЗ. Представеният запис на заповед отговаря на всички формални изисквания
за съставянето му, съгласно чл. 535 ТЗ, като не са налице отрицателните
изискванията по чл. 536 ТЗ относно липсата на определени реквизити, от което би
могло да се направи извод в друга насока. В подадения по делото отговор
дружеството – длъжник не оспорва издаването на заповедта, не навежда доводи
относно наличието на определени пороци при издаването й, както и не оспорва, че
дължи сумата на посоченото в документа физическо лице. Записът на заповед е
предявен без протест на 12.12.2015 г., като няма данни за погасяване на
задължението по него до момента на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Следователно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
молителката Д.З. е кредитор на ответното дружество. Налице е изискуемо парично
задължение, възникнало от търговска сделка, и молителят се явява активно
легитимиран да иска откриване спрямо длъжника на производство по
несъстоятелност.
Съгласно презумпцията на чл.
608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Ответното дружество не твърди и не доказва способ за погасяване на
задължението си да върне. Напротив, налице е признание, че дружеството се
намира в затруднено финансово положение, което не е временно, и точно поради
наличието на подобно състояние търговец не е в състояние да погаси задължението
по записа на заповед.
От приетото по делото заключение на
назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задължението по
записа на заповед не е осчетоводено във воденото от дружеството счетоводство.
Съдът не споделя изтъкнатото от процесуалния представител на молителя в
последното с.з., че поради абстрактния характер на сделката, задълженията по
същата не следва да бъдат отбелязвани в счетоводството на дружеството.
Абстрактният характер на една търговска сделка сам по себе се не е достатъчно
основание, за да се приеме, че не следва има счетоводно отражение. От
представените по делото доказателства не се установява записа на заповед да е
съпътстван от друг каузални правоотношения между страните. Косвено
доказателство в тази насока е и фактът, че сред взискателите по образуваните
срещу дружеството изпълнителни дела, не фигурира молителката З.. Липсват
каквито и да било индиции за съществуването на други правоотношения между З. и
дружеството – длъжник, които биха могли да послужат като основание за
издаването на записа на заповед. Въпреки това, за разрешаването на въпроса дали
задължението е следвало да бъде отразено счетоводно следва да се има предвид
изискването на чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството, съгласно което
предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на всички стопански
операции, които водят до изменение на имущественото или финансовото им състояние.
Задължението за плащане по издаден запис на заповед не е задължително да бъде
съпроводено с извършването на стопански операции, но съществуването му
определено би довело до изменение във финансовото състояние на търговското
предприятие.
Въпреки липсата на подобно счетоводно
отразяване, все пак съдът намира, че същото не представлява пречка при
преценката дали са налице предпоставките на неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Този извод може да се извлече от всички останали констатации по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, както и от факта, че самото дружество не
отрича задължението по записа на заповед и заявява, че не е в състояние да го
погаси. В тази насока следва да се имат
предвид и посочените от вещото лице показатели
за ликвидност за 2015 г. и 2016 г.: коефициентът за обща ликвидност за 2015 г.
е в размер на 0,091, а за 2016 г. – в размер на 2,091. Тези стойности релевират
извод, който подкрепя отразеното в отговора на дружеството, че се намира в
трайно затруднено финансово състояние, което не му е позволявало както към
посочените моменти, така и след това да погаси задължението.. Доказаното по
делото качество на кредитор, наличието на непогасено изискуемо задължение,
произтичащо от търговска сделка и влошеното финансово състояние на дружеството
(което е било такова както към момента на предявяване на записа на заповед на
12.12.2015 г., така и през следващата 2016 г.), водят до извода, че
предпоставките на чл. 608 ТЗ са установени по делото.
По изложените съображения молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
Началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е
достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да
издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл.
608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Съдът не
приема предложената от вещото лице евентуална дата на начална
неплатежоспособност 26.02.2009 г., която се явява дата, следваща датата, когато
е следвало да се плати задължението за данък общ доход. Макар и публичното
задължение да не е погасено, за периода към 2009 г. не са събрани други данни
относно финансовото състояние на търговското предприятие, за да се направи категоричен
извод, че дружеството не е можело да посрещне плащането на това публично
задължение. От друга страна, единствените сигурни показатели за ликвидност
касаят годините 2015 и 2016. Макар и в последния случай ниската стойност на
коефициента за обща ликвидност да обуславя извод за започналите затруднения в
търговската дейност на дружеството, все показателят е определен от вещото лице
над единица. Първият момент, за който може да се приеме, че е налице
невъзможност за плащане, е началото на 2017 г. Както отбелязва и вещото лице в
с.з., именно през 2017 г. дружеството е спряло извършването на търговска
дейност, което обяснява и липсата на счетоводен баланс за този период.
С оглед на изложеното началната дата на
неплатежоспособност следва да се определи на 01.01.2017 г., тъй като от този
момент нататък може да се приеме със сигурност, че дружеството не е било в
състояние да погасява задължението по записа на заповед.
От друга страна, не са установени
налични парични средства по каса, няма установени средства и по банкови сметки.
Вещото лице е посочило, че с извършената публичната продан по изп.д. № 389/2014
г. на ЧСИ Мариана Кирова всички ДМА – земя и сгради са продадени, т.е. ликвидни
ДМА могат да бъдат компютърната техника, машините, съоръженията, транспортните
средства и другите ДМА. За последните пък е посочено, че са отписани от баланса
на дружеството към 31.12.2015 г. Следователно наличното имущество не е
достатъчно за покриване на началните разноски, с оглед на това съдът намира, че
следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и да спре производството,
като същото може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписването на
решението по молба на длъжника или кредитора и в случай, че бъде удостоверено,
че е налице достатъчно налично имущество и се депозира сума за заплащане на
началните разноски в производството.
С оглед изхода на делото право на разноски
има молителя, който доказва направата на такива в общ размер на 450,00 лева
(внесена държавна такса в размер на 250 лв. и депозит за вещо лице в размер на
200 лв.).
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „БМД – М“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28, ет. 1, ап. №
6, представлявано от Х.Д.Х. в качеството на едноличен
собственик на капитала и управител.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „БМД
– М“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Преслав“ № 28, ет. 1, ап. № 6.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана
и запор върху имуществото на длъжника „БМД – М“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28, ет. 1, ап. № 6.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „БМД –
М“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Преслав“ № 28, ет. 1, ап. № 6.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „БМД – М“ ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28, ет.
1, ап. № 6.
СПИРА производството по т.д. № 1/2018 г. по описа на Окръжен
съд - Хасково.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „БМД – М“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28, ет. 1, ап. № 6 да заплати на Д.И.З. сумата от 450,00 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на вписване в търговския
регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския
регистър пред Апелативен съд - Пловдив.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: