Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261030 30.07.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на тринадесети юли
две хиляди двадесет и първа година в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 481 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ПЕРУН - А“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Н*, *********, ул.ставлявано от А* Л* П*, с
искане съдът да приеме за установено спрямо „ДЕВА
- 2006“ ООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ж. к. *******, представлявано от М* В* Й*,
че дължи на ищеца
сумата 10000 евро, дължима на отпаднало
основание поради прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 17.11.2019
г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем
на недвижим имот, сключен на 17.11.2019 г., ответникът е предоставил на ищеца
ползването на хотел Дева, бистро Дева, басейн и прилежащи части, находящи се в к. к. **** – запад. Договорът бил сключен за
пет летни туристически сезона. Уговорена била наемна цена за сезон 2020 г. в
размер на 50000 евро, като при сключване на договора наемателят заплатил на
наемодателя авансово сумата 10000 евро. Поради пандемията от COVID-19 летният сезон изобщо не се
осъществил, тъй като ищецът разчитал единствено на чуждестранни туристи. Счита,
че са налице предпоставките на чл. 306, ал. 2 ТЗ, поради което е прекратил
договора на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ, като изпратил за това уведомление до
ответника, като отправил и искане за връщане на заплатената сума в размер на
10000 евро. Сумата обаче не била заплатена.
Моли съда да уважи претенциите и му
присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален представител
е оспорил претенцията, като е изложил доводи, че предявеният иск е
неоснователен. Посочено
е, че за ищцовото дружество не е възникнало правото
да развали договора за наем, тъй като към момента на изпращане на уведомлението
за прекратяване същото е било в неизпълнение по договора и не може да иска
връщане на платеното. Авансовата сума е преведена със закъснение съгласно
уговорките в договора, както и без дължимото ДДС. Освен това уведомление по
електронен адрес не е надлежно изпратено, тъй като страните не са договорили
такова средство за размяна на съобщения. На следващо място е отбелязано, че не е
спазен начинът за прекратяване на договора, уговорен в чл. 32, б. б от него.
Изложени са доводи
за неоснователност на твърденията, изложени в исковата молба, че е налице
хипотезата на чл. 306, ал. 2 ТЗ.
Сочи, че договорът
между страните е надлежно прекратен от „ДЕВА
- 2006“ ООД, считано
от 01.10.2020 г.
Моли съда да отхвърли предявения иск и
присъди съдебно-деловодни разноски.
В условията на евентуалност е направил
възражение за прихващане до размера на по-малкото вземане между претендираната от ищеца сума и дължима на ответника втора
вноска по договора с падеж 01.06.2020 г. в размер на 12000 лева, евентуално с
дължима неустойка за забава по договора, уговорена в чл. 29 (в размер на 2 % за
всеки ден забава), в размер на 42040 евро за периода 01.06.2020 г. до
01.10.2020 г. или дължима лихва за забава за периода 18.12.2019 г. до
01.10.2020 г. в размер на 626,16 евро, евентуално сумата 48000 евро обезщетение
за лишено право от ползване на процесния имот, заедно със съоръженията в него,
за периода 17.11.2019 г. до 01.10.2020 г.
Правната квалификация на предявения
главен иск е чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а на
направените в условията на евентуалност възражения за прихващане – чл. 232, ал.
2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните, приети са за
безспорни с определението по чл. 146 ГПК обстоятелствата относно сключване на
договор за наем от 17.11.2019 г., както и че в изпълнение на договора ищецът е
предал на ответника сумата 10000 евро. Тези факти се установяват и от
приложения договор за наем, сключен между страните на 17.11.2019 г., с предмет недвижим
имот – хотел „Дева“ с бистро, басейн с външен бар и прилежащите зелени площи, находящи се в к. к. ***** – запад. Уговорено било предаване
на обекта за ползване на наемателя на 01.05.2020 г, като договорът бил сключен
за срок от 5 години – до 30.09.2024 г. Страните са се договорили наемната цена
да е 50000 евро без ДДС за сезон, като за 2020 г. дължимите вноски са
определени да бъдат заплатени, както следва – при подписване на договора –
10000 евро без ДДС, до 01.06.2020 г. – 10000 евро, до 01.07.2020 г. – 20000
евро и до 01.08.2020 г. – 10000 евро. Приложена е разписка, видно от която
сумата от 10000 евро е предадена от управителя на „Перун – А“ ЕООД на
управителя на „Дева – 2006“ ООД на 02.12.2019 г.
Ищцовото дружество е изпратило до ответника имейл на
31.05.2020 г., в който е посочило, че прекратява договора между страните поради
невъзможност да ползва наетия хотел предвид пандемията от COVID-19. Счита, че поради наличие на непреодолима сила и
невъзможност да приема чуждестранни туристи и хотелът да работи по
предназначение, е налице предпоставката на чл. 306, ал. 5 ТЗ и договорът е
валидно прекратен от страна на наемателя, поради което и се дължи връщане на
заплатеното по него.
В тази връзка следва
да се обсъди дали договорът за наем е валидно развален, както и дали се дължи
връщане на платеното по него.
В чл. 32 от договора страните
са уговорили изрично хипотезите, при които договорната им връзка се прекратява
– по взаимно съгласие, изразено писмено три месеца преди изтичане на всеки
туристически сезон, едностранно от наемателя, ако наемодателя го възпрепятства
да ползва имота с тримесечно предизвестие, едностранно от наемодателя при
незаплащане в срок на дължима наемна вноска или консумативи, при продажба на
имота, както и едностранно от някоя от страните с тримесечно предизвестие преди
изтичане на туристическия сезон. Предизвестието на някоя от страните следва да
е изразено писмено. В чл. 34 от договора е предвиден начинът за кореспонденция
между страните – писмено на адресите на страните, описани в договора, като не
са посочени за кореспонденция имейл адреси. Установява се от заключението на
вещото лице Т., че с размяна на ел. писма преди и след сключване на договора до
м. 01.2020 г. е проведена комуникация по електронна поща между страните, като
на 31.05.2020 г. електронно писмо с тема „прекратяване на договор“ е изпратено
от имейл ****** до ***********, но няма информация
дали е получено, съответно кога е отворено от получателя. Представено е писмо
от куриерска фирма, видно от което на 10.06.2020 г. е предадена пратка с
подател „Перун_А“ ЕООД и получател „Дева – 2006“ ООД,
но не се установява съдържанието на пратката.
Съдът намира, че не се
установи категорично по делото договорът да е валидно развален на посочената от
ищеца дата 31.05.2020 г. В случая наемателят се позовал на
различно от предвидените в договора основание за едностранно прекратяване на
наемното правоотношение, а именно нормата на чл. 306, ал. 5 ТЗ, в която е
предвидена хипотеза за прекратяване на договора поради непреодолима сила. В разпоредбата
на чл. 306, ал. 5 ТЗ, на която се позовава ищецът като основание за
прекратяване на договора, е предвидено, че „ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от
изпълнението, той има право да прекрати договора“. Това е негово право, което
може да упражни при наличие на определени предпоставки – да е изправна страна
по договора, непреодолимата сила да трае толкова, че той да няма вече интерес
от съществуването на договора. При отпадане на интереса му всяка от страните би
могла да прекрати договора със съответното уведомление до другата страна. В
случая такова уведомление не е установено по делото да е валидно отправено. Само
на това основание следва да се приеме, че договорът не е развален, без да се
обсъжда дали са били налице обстоятелствата, съставляващи сочените от него формажорни обстоятелства, както и че те са непредвидено
или непредвидимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
договора, и че са довели до обективна невъзможност за неговото изпълнение. Страните
са останали обвързани от правоотношението, въпреки че ищцовото
дружество реално не е ползвало имота. Това не го освобождава от задължението да
заплати наемните вноски, тъй като няма данни по делото договорът да е надлежно
прекратен по посочения в него начин, а съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има сила
на закон за страните по него. Ищецът не е представил разписано от двете
страни в писмен вид изявление за прекратяване на договора, нито пък е
представил доказателства да е уведомил писмено ищеца, че иска прекратяване на
договора. Поради това съдът счита, че не е надлежно установено договорът между
страните да е прекратен по реда, предвиден в него, като е без значение
обстоятелството, че наемателят не е ползвал реално наетия имот (което се
установява от показанията на свидетеля Г*, не се и спори между страните).
Основание за плащане на цената не е ползването на помещението, а наличието на
договорна връзка между страните, която към процесния период не е била
прекратена. Това е и основанието да се дължи уговорения между страните наем.
На следващо място
следва да се посочи, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав на развалянето, като е прието, че договорът се разваля от
изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като
упражняването на това право се предпоставя от
предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с
изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения
срок. За да развали договора, страната
не трябва да е била в забава към момента на настъпване на извънредното
събитие. В случая ищецът е бил в забава в плащане на част от първата дължима
вноска – страните са уговорили първата вноска от наемната цена за сезон 2020 г.
да е в размер на 12000 евро, платима на 17.11.2019 г., а „Перун – А“ ЕООД е заплатил само сумата 10000
евро на 02.12.2019 г. Останалата част от сумата изобщо не е платена. Следващата
вноска е следвало да бъде заплатена до 01.06.2020 г., което също не е сторено.
Т. е. срокът за изпълнение на
задължението вече е изтекъл преди настъпването на форсмажорното обстоятелство, поради
което страната не може да се позове на непреодолима сила за предсрочно
прекратяване на договора. Установено по делото чрез показанията на свидетеля Г*
е, че наемодателят е бил в готовност да изпълни точно и в срок задължението да
предостави на наемателя процесния хотел. За лятото на 2020 г. не е имало
забрана, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, за дейност на
хотелите, т. е. същите са можели да развиват дейност и да посрещат туристи,
включително и процесният хотел „Дева“. В договора за
наем не е изрично предвидено, че хотелът ще се предлага само на полски туристи,
като в право на наемателя е да прецени какви туристи ще настанява в хотела си.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че в неговия хотел, в
непосредствена близост до хотел „Дева“, е имало 100 % заетост, като е отказвал
множество резервации. Следователно и не може да се приеме тезата на ищеца, че
хотелът е бил възпрепятстван изобщо да функционира. Ищецът е имал възможност да
реорганизира дейността си и да предлага резервации и на туристи с други
националности. Ето защо и съдът намира, че изобщо не са били налице
предпоставките за прекратяване на договора на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ. Съдът
намира, че ответникът е изправна страна по договора за наем, тъй като е имал
готовност да изпълни задължението си да предаде на ищцовото
дружество имота за ползване, но не го е сторил, тъй като представител на ответника
не се е явил на уговорената дата за получаване на ключовете за хотела.
Дори и договорът да
беше валидно развален на сочените от ищеца основания на 31.05.2020 г., искът
отново би бил неоснователен. Това е така, защото заплатената сума от 10000 евро,
чието връщане се иска, е част от наемната цена за сезон 2020 г. по сключения
между страните договор за наем. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето при договори с продължително или периодично действие има действие
занапред, за в бъдеще. Договорът за наем е именно такъв договор с престации с продължително действие по отношение на
задължението на наемодателя да осигури ползването на вещта за срока на договора
и с периодичен характер по отношение на задължението на наемателя да заплати наемните
вноски, които са периодични плащания с определен падеж. В Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено понятието
„периодични плащания“ – това са „повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви“. В случая страните са уговорили в приложение към
договора за наем, че наемната цена е в размер на 50000 евро без ДДС годишно и
че ще се изплаща от наемателя на четири вноски. Този ред за плащане е предвиден
за целия срок на договора до 2024 г. Процесният договор съдържа всички
реквизити на договор за наем на недвижим имот и уговорената наемна цена има
характеристика на периодично плащане. В цитираното Тълкувателно решение изрично
е посочено, че „характерен признак на това плащане е неговата периодичност без
оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време,
който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично“
е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи“.
Предвид горното
развалянето/прекратяването на договора за наем, сключен между страните,
независимо от това кога ще се приеме, че е осъществено, е с действие занапред.
Предвид горното не е налице основание за реституция на вноската по договора,
чийто падеж вече е настъпил преди упражняване на потестативното
право на разваляне. Предвид горното не подлежи на връщане получената от наемодателя
първа вноска по договора, доколкото същата е платена на 02.12.2019 г., т. е.
преди твърдяното от ищеца разваляне на договора с процесното
писмо от 31.05.2020 г. Първата наемна вноска е платена на годно правно
основание – действащ договор за наем, и в изпълнение на същия, като предвид
гореизложените мотиви относно развалянето на договора за в бъдеще, същото няма
за последица на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
отпадане на основанието за плащането им и заплатилият ги няма право на връщане
на платеното.
За пълнота следва да
се отбележи, че според преобладаващата съдебна практика прекратяването на
договора поради непреодолима сила също действа за в бъдеще. Това означава, че
ако една от страните е извършила разходи във връзка с договора, те остават в
нейна тежест и тя не може да търси връщането им от насрещната страна.
Ето защо съдът намира,
че платената от ищеца част от първа наемна вноска за сезон 2020 г. не е
получена неоснователно от ответника, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
неоснователността на предявения главен иск, не следва да се разглеждат
направените в условията на евентуалност от страна на ответника възражения за
прихващане.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в производство в
размер на 1117 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните
представители на ответника. Делото не се отличава с висока фактическа и правна
сложност, не са събирани множество доказателства, проведени са само две
заседания. Поради това възнаграждението следва да бъде определено на минимума,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ПЕРУН - А“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Н*, *********, ул. *******, представлявано от А* Л* П*, съдът да приеме за установено спрямо „ДЕВА - 2006“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ж. к. ********, представлявано от М* В* Й*, че дължи на ищеца сумата 10000 евро, дължима на отпаднало основание поради
прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 17.11.2019 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *****/2020 г. на БРС.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направените в
условията на евентуалност от страна на „ДЕВА - 2006“ ООД възражения за
прихващане до размера на по-малкото вземане между претендираната
от ищеца сума и дължима на ответника втора вноска по договора с падеж
01.06.2020 г. в размер на 12000 лева, евентуално с дължима неустойка за забава
по договора, уговорена в чл. 29 (в размер на 2 % за всеки ден забава), в размер
на 42040 евро за периода 01.06.2020 г. до 01.10.2020 г. или дължима лихва за
забава за периода 18.12.2019 г. до 01.10.2020 г. в размер на 626,16 евро,
евентуално сумата 48000 евро обезщетение за лишено право от ползване на
процесния имот, заедно със съоръженията в него, за периода 17.11.2019 г. до
01.10.2020 г.
ОСЪЖДА
„ПЕРУН - А“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Н*, *********, ул. ****, представлявано от
А*Л* П*, да заплати на „ДЕВА - 2006“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б*, ж. к. *********,
представлявано от М*В* Й*, сумата от 1117 лева (хиляда сто и
седемнадесет лева) направени в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е