№ 62
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900180 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ”Ван Холдинг“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
кв.”Симеоново”, ул.”Момина сълза” №14А, против ”Енерго-Про Енергийни
Услуги” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, ”Варна Тауърс”, кула Г, иск с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 191656.97 лева, представляваща неустойка за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на Договор за комбинирани услуги
№********** от 09.06.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт “Енерго-Про Маркет+“, уговорена в чл.18 от договора в
размер на 50% от произведението на договореното прогнозно средномесечно
количество електрическа енергия за съответните обекти по цената от
последно издадената от ответника фактура, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор ответникът се
задължил да продава и доставя, а ищецът – да получава и заплаща количества
1
нетна активна електрическа енергия срещу цена и при условия посочени в
договора, за срок до 30.06.2022 г. Ответникът прекратил едностранно
договора, считано от 01.11.2021 г., без спазване на уговореното между
страните предизвестие, с получено от ищеца на 05.10.2021 г. писмо, с което
го уведомил и че следва да предприеме незабавни действия по стартиране на
процедура по смяна на доставчик пред съответния мрежов оператор. Поради
кратките срокове ищецът бил принуден да сключи договор на 08.10.2021 г. с
друг доставчик на електрическа енергия при значително по-неизгодни за него
условия. Ищецът счита, че уведомлението за прекратяване е породило ефект,
тъй като не е било оттеглено до получаването му, а в по-късен момент – с
писмо получено на 08.10.2021 г. Излага, че ответникът е прекратил договора в
нарушение на чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от него, поради което дължи неустойка за
неспазеното предизвестие в размер на 191656.97 лева, определена като 50 %
от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество
електрическа енергия за съответните обекти по цената от последно
издадената от продавача и координатор фактура. С писмо от 25.10.2021 г.
ищецът уведомил ответника, че извършва прихващане на тази сума със
задължение си за заплащане на сумата от 441903.90 лева, представляваща
стойността на консумирана електрическа енергия за месец септември по
издадени от ответника фактури **********/13.08.2021г. и
**********/13.08.2021г., съгласно съставения на 25.10.2021 г. протокол за
прихващане. Разликата от 250246.93 лв. била преведена по банков път на
ответника на 25.10.2021 г. На 26.10.2021 г. ответникът изпратил на ищеца
покана за заплащане на просрочено задължение в размер на 191656.97 лева,
което ищецът погасил на 27.10.2021 г., с цел предотвратяване прекъсването на
преноса на електрическа енергия. Така ответникът останал задължен за
претендираната неустойка, която не била заплатена въпреки отправеното от
него на 23.11.2021 г. предложение за споразумение и получената на
01.02.2022 г. покана за доброволно плащане.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва иска по основание и размер. Излага, че с оглед увеличението на
цените на електрическа енергия на 05.10.2021 г. е отправил предложение до
ищеца за увеличение на цената за предоставяната електрическа енергия и за
авансовото й заплащане или алтернативно за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г. Предложението не било прието от
2
ищеца, поради което на 08.10.2021 г. ответникът изпратил писмено
предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от
него. Излага, че на 27.10.2021 г. ответникът е получил известие от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в качеството му на мрежов оператор, че за
обектите на ”Ван Холдинг“ ООД, считано от 01.11.2021 г. „Енерго – Про
Енергийни Услуги“ ЕАД няма да бъде доставчик. Ето защо поддържа, че с
писмо от 05.10.2021 г. до ищеца всъщност е упражнил правото си по чл. 16,
ал. 1 от договора, според който при новонастъпили непредвидени
обстоятелства и липса на съгласие за изменение на договора, в случай че
запазването му без промяна на условията би довело до сериозни загуби за
страните, увредената страна има право да прекрати договора едностранно без
предизвестие. С отказа си да приеме предложението му, ищецът се е поставил
в забава, като е отказал неоправдано предложеното изпълнение. С избора на
нов доставчик на свободния пазар и с промяната на координатор, считано от
01.11.2021 г., ищецът е прекратил членството си в балансиращата група с
координатор ответника, вследствие на което е била налице невъзможност за
изпълнение на задължението на ответника по договора в срока по чл. 17, ал. 1,
б. „ж“. В условията на евентуалност оспорва претенцията по размер с
твърдения, че за определянето му следва да се ползва посочената във
фактурите цена на електрическа енергия, а не общата стойност на фактурата,
включваща и много други компоненти (цени на мрежови услуги, дължими на
мрежовите оператори – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЧЕЗ
„Разпределение България“ АД, задължения към обществото, дължим към
„Фонд Сигурност на Електроенергийната Система“ и акциз, дължим към
държавния бюджет). Включването на други компоненти от общата стойност
на фактурата за формиране размера на дължимата неустойка е явно
несправедливо и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и по този начин противоречи на добрите нрави. Според
ответника меродавна за определяне размера на дължимата неустойка е
стойността на фактура № ********** от 13.08.2021 г. за доставена
електрическа енергия в размер на 1 393 127 КВтч за цена 0,19267 лв./КВтч,
като по този начин стойността на неустойката се равнява на 134 206.88 лв.
В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника. Счита, че в случая не са
налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 от Договора за едностранно
3
прекратяване на договора без предизвестие. Досежно оспорения размер на
неустойката поддържа, че обективираната в договора обща воля на страните е
същата да се определя върху цялата фактурирана стойност, а не само върху
онази част от нея, представляваща цената за ел.енергия. Твърди, че е без
значение, че цената за „мрежови услуги“ се дължи на мрежовите оператори, а
акцизът – към държавния бюджет. Поддържа, че размерът на претендираната
неустойка не води до неоснователно обогатяване на ищеца, а изцяло съвпада с
очакваните вреди от неизпълнението.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в който поддържа направените с отговора възражения. Излага, че с
изпратеното до ищеца писмо на 05.10.2021 г. ответникът е изпълнил
задълженията си по чл. 104, ал. 2 от ПТЕЕ, като е действал добросъвестно, с
цел информираност на ищеца за възможностите, с които разполага. Излага, че
напълно във властта на ищеца е било да приеме оттеглянето на
предизвестието за прекратяване, отправено с второто писмо от 08.10.2021г. и
да получи доставка на ел.енергия при условията на процесния договор за
срока на предизвестието. При условие, че ответникът е предложил
изпълнение на задълженията си по договора за срока на предизвестието, но
ищецът не е приел това изпълнение без основателна причина и е сменил
балансиращата група, препятствайки изпълнението на предложената от
ответника доставка, то последният се е освободил от отговорност съгласно
чл.95 от ЗЗД. Ищецът сам е направил избор за срока на предизвестието да
получава ел.енергия при условията на договора си с новия доставчик, като в
случай, че тези условия увреждат интереса му, това не се дължи на
неизпълнение на ответника. Прави систематично тълкуване на отделни
договорни клаузи в подкрепа на становището си, че според чл.18 неустойката
се определя съобразно цената, договорена за нетна активна ел.енергия.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 09.06.2021г. между страните е сключен договор за комбинирани
услуги № ********** за покупко-продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт „Енерго-про Маркет +“, по който ищецът има качество на
4
купувач, а ответникът на продавач. Договорът е сключен за срок до
30.06.2022г. (чл.3, т.2).
На 05.10.2021г. ответникът е отправил до ищеца писмено предложение
за промяна условията по договора считано от 01.11.2021г., съгласно които се
предвижда нов размер на надбавката в размер на 5% от средно претеглената
цена за всеки съответен месец на платформа „пазар ден напред“ на
„Българската независима енергийна борса“ЕАД (БНЕБ), изчислена на база
почасовата консумация на обектите, но не по-малко от 5,50 лв./МВтч и
авансово плащане преди доставка. В предложението като съображения за това
изменение са посочени обективни фактори, правещи невъзможно
продължаване изпълнението на договора от страна на продавача, а именно -
рекордното повишение цените на ел.енергия на пазарите в Европа и региона,
водени най - вече от цените на природния газ и на разрешителните за емисии
въглероден диоксид; регистрирано увеличение от над 100% на цените на
БЕНБ спрямо аналогичен период на предходната година; регистриран
ежемесечен ръст от над 10% на цените на БЕНБ, а от м. октомври повече от
20%. При несъгласие с исканото изменение е отправено предложение за
прекратяване договора считано от 01.11.2021г. по взаимно съгласие, а в
случай, че и това предложение не се приеме, да се счита, че се отправя
предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.11.2021г., в който
случай продавачът ще инициира служебно прехвърляне на обектите на
доставчик от последна инстанция съгласно ПТЕЕ.
В отговор на това предложение, на 07.10.2021г. /получено от ответника
на 08.10.2021г./ ищецът се е противопоставил на прекратяване на договора по
взаимно съгласие считано от 01.11.2021г. и е отправил покана за заплащане
на дължима неустойка по чл.17, ал.1, б. „ж“ за неспазен срок на
предизвестието в 3-дневен срок. Предложението за изменение на съответните
клаузи в договора изобщо не е било коментирано.
С писмо по ел.поща от 08.10.2021г. ответникът е заявил, че поддържа
вече отправеното предложение за промяна на условията по договора и е
оттеглил предизвестието за прекратяване на договора считано от 01.11.2021г.,
като е отправил ново за прекратяване договора считано от 01.12.2021г.
С отговор от 11.10.2021г. ищецът е възразил срещу предложението за
промяна в договора като неизгодно за него. Новото предложение за
5
прекратяване на договора от 01.12.2021г. е приел, че е без правно значение
предвид предходното предизвестие за прекратяване договора от 01.11.2021г.
и неговото приемане. Отново е поканил ответника да му плати неустойката за
неспазен срок на предизвестието.
Относно размера на претендираната неустойка е допуснато
провеждането на първоначална и допълнителна ССЕ, според които същият
възлиза на 162443.80 лева, изчислен единствено по цена на доставено
количество ел.енергия и на 195250.07 лева, по цена с включени мрежови
компоненти. Среднодневната цена на база 30 дневен период се изчислява,
като общото количество, независимо дали на прогнозна или реална
консумация, се раздели на 30 и се умножи по единичната цена на ел.енергия.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки - наличие на валидно договорно правоотношение между
страните, валидно уговорена неустоечна клауза за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на договора, осъществяване на фактическия
състав, за който е уговорена и нейния размер, както и че е изправна страна
като длъжник и като кредитор по договора. Ответната страна носи
доказателствената тежест за установяване правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти и по-конкретно - че е упражнил
правомерно правото на едностранно прекратяване на договора без
предизвестие в хипотезата на чл.16, че е налице забава на кредитора и че
уговорената неустойка накърнява добрите нрави, а евентуално, че е
производна от цената, договорена за нетна активна ел.енергия.
Между страните е безспорно съществуването и валидността на
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключения Договор
за комбинирани услуги № ********** по условията на продукт „Енерго-про
Маркет +“, със срок на действие до 30.06.2022 г.
Претендираната неустойка за неспазено предизвестие се твърди да
произтича от клаузата на чл. 18, ал.1 от договора, според която при
прекратяване на договора без спазване на предизвестието, неизправната
страна дължи неустойка в размер на 50% от произведението на договореното
6
прогнозно средномесечно количество ел. енергия за съответния обект по
цената на последно издадената фактура от продавача – за неспазения срок на
предизвестието.
Тълкувайки цитираната клауза по реда на чл.20 от ЗЗД, съдът намира,
че действителната обща воля на страните е била неустойката да се определя
единствено на база доставена електрическа енергия, а не на общата
фактурирана стойност, включваща и много други компоненти, нямащи
отношение към предмета на договора. В тази връзка съдът съобрази, че
предметът на договора според чл.2 от него е доставка на количества нетна
активна ел. енергия, като с него се уреждат отношенията във връзка със
заплащането от купувача на мрежовите услуги, предоставени от съответния
мрежови оператор, с който продавачът има сключен рамков договор, съгласно
чл.23 от ПТЕЕ (чл.2, ал.4). Цената, на която купувачът заплаща на продавача
измерените и фактурирани нетни количества активна ел. енергия, се определя
съобразно формула по приложение № 2 от договора /чл.10/. За всеки отчетен
период продавачът издава и изпраща електронна фактура за количеството
доставена и измерена активна ел. енергия, дължимите суми за мрежови
услуги по цени определени с решение на КЕВР за съответния ценови период,
както и за всички други дължими нормативно определени и/или утвърдени от
КЕВР добавки, вкл. ДДС и акциз за съответния период /чл.11/. Договореното
прогнозно средномесечно количество ел. енергия съгласно приложение №2
към договора е 1406.548 МВтч. С т.2 от приложение № 2 е разписана
формулата за определяне цената на активната ел.енергия за срока на
договора, като изрично в чл.2.2 е предвидено, че в нея не се включват цени за
мрежови услуги, задължения към обществото и др. нормативно определени
и/или утвърдени от КЕВР добавки, дължими от купувача. Съгласно т.2.1.
цената включва само цена за доставка на нетна активна ел. енергия до
обектите и всички възникнали разходи от дейността по балансиране на
съответните обекти. Следователно при изчисляване размера на неустойката
следва да се вземе предвид само цената на активната ел.енергия, доколкото
страните изрично са изключили от нея стойността на мрежовите услуги и
добавките, определени по закон или в решения на регулаторния орган. Този
извод следва пряко и от уговорения предмет на договора - доставка на нетна
активна ел. енергия и отделно уреждане на отношенията на купувача с
мрежовия оператор относно дължима на него цена за мрежови услуги. По
7
изложените съображения неоснователно се явява възражението на ответника
за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави,
доколкото същото е основано единствено на тълкуването й като производна
на общата фактурирана стойност.
В рамките на дължимата служебна проверка по валидност на клаузата
също не се констатират основания за нейната нищожност. Алгоритъмът за
изчисляването й не води до нееквивалентност спрямо очакваните вреди от
неизпълнението, тъй като същият отчита продължителността на неспазения
срок на предизвестието. В този смисъл конкретният размер на неустойката е
функция от броя дни на неспазено предизвестие и среднодневната цена на
ел.енергията.
С оглед формирания извод за валидност на неустоечната клауза
подлежи на изследване правопораждащият фактическия състав на
задължението. В случая се претендира компенсаторна неустойка за неспазен
срок на предизвестие при прекратяване на договора.
Хипотезите на прекратяване на договора са уредени в чл.17, ал.1, б.“а“ –
„з“ от него, като същите могат да се разграничат в три категории: по взаимно
съгласие (б.“в“), с едностранно писмено 30-дневно предизвестие (б.“а“ и „ж“)
и с писмено уведомление без предизвестие при осъществяването на изрично
предвидени предпоставки (б.“б“, „г“, „д“ и „з“). Съгласно чл.17, ал.2 в
предизвестието и/или уведомлението следва да се посочат причините за
прекратяването и датата, на която прекратяването ще се счита настъпило.
Спорът между страните се свежда до това дали в разглеждания случай
договорът е прекратен в хипотезата на чл.17, ал.1, б.“ж“ и на чл.17, ал.1, б.“з“
от договора.
Разликата между двете хипотези е в това, че първата (б.“ж“) предвижда
възможност за прекратяване на договора по всяко време и без оглед на
причините с писмено 30-дневено предизвестие, а втората (б.“з“) -
прекратяване на договора с уведомление от коя да е от страните, без
предизвестие, при наличие на обективни пречки по продължаване неговото
изпълнение, посочени в чл.16, ал.1. Съгласно чл.16 при промени в
нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение на цените на
производителите на ел.енергия в резултат на промени в нормативната уредба,
които са настъпили по време на действие на договора и не са могли да бъдат
8
предвидени при сключването му, всяка от страните може да иска изменението
му. При невъзможност да се постигне споразумение относно изменения в
договора и запазване действието му би довело до сериозни загуби, увредената
страна има право да инициира действия по прекратяването му по реда на
чл.17, ал.1, б. „з“, т.е. без 30-дневно предизвестие. Налага се изводът, че
когато прекратяването на договора се извършва в хипотезата на чл.16,
писмено 30-дневно предизвестие не се дължи, респективно неспазването му
не води до възникване на отговорност за вреди.
Всички визирани в чл.16 предпоставки за изменение на договора са
свързани с настъпването на факти и обстоятелства, стоящи извън волята на
страните. Именно в тази хипотеза попада отправеното от ответника до ищеца
предложение от 05.10.2021 г. за промяна на условията по договора, видно от
развилата се помежду им кореспонденция, коментирана по-горе.
Предложението касае промяна в един от ценообразуващите елементи по
договора, въвеждане на междинно плащане и съкращаване на срока за
заплащане на остатъка от цената. Посочените причини са от обективен
характер, тъй като са обосновани с глобалното нарастване на цените на
ел.енергията и природния газ в световен мащаб, които факти не са оспорвани
от ищеца нито в извънсъдебната кореспонденция, нито в хода на процеса.
Фактът, че сключеният с новия доставчик договор е бил по-неизгоден за
ищеца, потвърждава извода, че пазарните условия в енергийния сектор са
били значително променени и не е било възможно да се договорят аналогични
с процесните параметри. Настъпилото изменение в икономическата
конюнктура не е причинено от никоя от страните и не е било възможно да
бъде предвидено от тях при сключване на договора. Същото е от естество да
доведе до сериозни загуби за продавача. Изпратеното на 05.10.2021 г.
уведомление отговаря на изискванията на чл.17, ал.2, тъй като е посочена
причината – неприемане на отправените предложения за изменение на
условията по договора, както и датата, от която прекратяването ще се счита за
настъпило – 01.11.2021 г. Изявлението има характер на уведомление, а не на
предизвестие, независимо от именуването му по този начин, тъй като е
отправено при условие на непостигане на споразумение, а не под 30-дневен
прекратителен срок.
По изложените съображения съдът приема, че договорът е надлежно
прекратен на основание чл. 17, ал. 1, б. „з“, вр. чл.16, считано от 01.11.2021 г.,
9
с изтичане на срока, посочен в уведомлението от 05.10.2021 г.
Волеизявлението е породило целения правен резултат, тъй като веднъж
отправено и надлежно получено от насрещната страна, не може да бъде
оттеглено (чл.13, ал.2 от ЗЗД).
Хипотезата, в която договорът между страните е бил прекратен, не
изисква отправяне на предизвестие, обвързано с определен срок, поради което
и уговорената неустойка не се явява дължима, доколкото не е налице
неизпълнение на подобно задължение от страна на ответника.
Налага се изводът, че предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер на 6844 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Ван Холдинг“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.”Симеоново”, ул.”Момина
сълза” №14А, против ”Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав
Варненчик” №258, ”Варна Тауърс”, кула Г, иск с правно основание чл.92, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 191656.97 лева,
представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за прекратяване
на Договор за комбинирани услуги №********** от 09.06.2021г. за покупко-
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт “Енерго-Про
Маркет+“, уговорена в чл.18 от договора в размер на 50% от произведението
на договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия
за съответните обекти по цената от последно издадената от ответника
фактура, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ”Ван Холдинг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
10
адрес на управление: гр.София, кв.”Симеоново”, ул.”Момина сълза” №14А,
да заплати на ”Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258,
”Варна Тауърс”, кула Г, сумата от 6844 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11